Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Теории за патогенезата на заекването |
Теории за патогенезата на заекването Интерпретацията на теориите за патогенезата на различните школи е различна. Три обаче са тези, които оформят съвременното мислене на логопедите и дават начало на популярни методи. /Д.Георгиева-1996г./ 1.2.1. Органичните теории - разглеждат въздействието на възможните физически и конституционални фактори; Според тях търсенето на органична анормалност в рамките на централната нервна система /ЦНС/ се доказва чрез електроенцефалограма /ЕЕГ/ и води до разкриване на възможни връзки, например с епилепсията, до установяване на нарушение на основни моторни способности или нарушено билатерално представителство. Известни са изследванията на руските автори Ляпидевски, Тяпугин, Хватцев, които изтъкват ролята на ретикулярната формация за развитието на речта като "активираща система". Данилов и Черепанов през 1970г. установяват временно разгласуване на ЕЕГ на двете полукълба на заекващите. Beech и Fransella смятат, че заекването се дължи на нарушение в метаболизма и кардиовискуларната система. Макар че заключенията им са предпазливи, те приемат за очивидно, че при заекващите може да е нарушено билатералното представителство на речта в главния мозък, като допълват, че те имат "някакви минимални разстройства на ЦНС". Органичните теории предизвикват голям интерес и в момента дават началото на систематични форми на корекция, които засягат например, нарушената слухова обратна връзка при заекващите. Известно е, че през 1951 година B. Lee за пръв път описва, че нормалната плавност може да бъде нарушена чрез вмешателство в естествената връзка между речта и съответната слухова обратна аферентация. Той експериментално моделира заекване, което дава възможност на учените да приемат, че нормалната реч се обезпечава от сложен механизъм, състоящ се от свързани помежду си контролиращ, изпълнителски и възприемащ отдел. Речевите символи, посредством сензорните елементи, се предават на възприемащия отдел във вид на обратна импулсация в контролиращия отдел(Л.Н. Мещерская-1985). По-късно - G. Soderberg-1959, Bohr-1963, Goldiamond-1965 - описват експерименти, проведени с т.нар. "маскираща обратна връзка". Те намират, че DAF помага на заекващите да говорят по-плавно и предлагат модела на забавената, удължена реч да замени заекването. Изхождайки от разгледаните постулати, авторите смятат, че в корекцията на заекването следва да се прилага предимно DAF, чрез който се цели да се подабри речта на заекващите посредством подаване /в слушалки/ на силен "маскиращ" шум, за който се предполага, че възпрепятства постъпването на дефектна информация за нарушената реч в слуховия анализатор. Л.Н. Мещерская цитира автори като Деражне, Неймарк, Сахаров, които прилагат на ранните етапи на корекцията монохроматичния шум, а на по-късни етапи M. Shane предпочита приложение на т.нар. бял шум, включващ всички звукови честоти. V. Riper-1973 препоръчва използване на DAF на етапа на стабилизация на речевите навици. Той смята, че в периода на формиране на речта е водеща ролята на слуховата аферентация, която с времето отстъпва място на кинестетическата. Известно е, че при заекващите лица слуховата аферентаця доминира над кинестетичната и за да се намали нейното преобладаване, се прилага DAF. За положителното влияние на DAF изследователите са категорични, както са категорични и относно факта, че във всички случаи в началния период на корекция речта би следвало да се заглушава напълно, а по-нататък силата на звука постепенно да се редуцира. Ние смятаме, че DAF дава възможност на заекващия да намали скоростта на речта, че стимулира ясното произношиние и намалява спазматичността на мускулите на говорния апарат. Желателно е DAF да се прилага индивидуално, а предпочитаната възраст на пациентите да е след дванайсет години. В Русия DAF също намира приложение. Изследователи като Миссуловин-1988, използват ефективното и влияние чрез т.нар. АИР - апарати, при които заекващите чуват в наушниците собствената си реч с известно закъснение, в резултат на което темпът и ритъмът на речта се коригират. Авторът приема, че АИР е най-ефективен при лица с резидуално органично поражение на главния мозък, придружено от невротични и вегитативни нарушения. Най-малък е ефектът при възрастни заекващи с психопатични черти на характера и при тези, при които заекването е изразено в тежка степен. /Д.Георгиева-1996г./ Очевидно е, че съществени различия по отношение на DAF американската и руската школа не са налице. 1.2.2. Психогенни теории - според привържаниците им е необходимо да се отчита влиянието върху личността и особено върху невротичните признаци, когато са най-често изразени; Според P. Dalton и W. Hardcastle при подрастващи и възрастни заекващи често се регистрират тревожност, фрустрационни реакции, гневливост или нежелание за говорна продукция в голям брой комуникативни ситуации. Известно е, че психологическото състояние на заекващите предизвиква негативни емоции и е основа за задълбочаване на флуенсното нарушение. Следователно в процеса на корекция е важно да се държи сметка на психологическите особености на личностто на заекващия. /Д.Георгиева-1996г./ В началото на века, според P. Dalton и W. Hardcastle, заекването е било отъждествявано с психоневрозата. По-късно Coriat-1931, се опитва да обясни заекването от психоаналитична гледна точка, а именно че то е резултат от орална фиксация. Bringelson-1935, като представител на ортодоксалната психоанализа, счита, че заекването е невроза, при която спазмите са израз на орален еротизъм. Десетки години по-късно това разбиране намира свои последователи във Франция и Канада - Besanson, Moyse. Eisenson-1958, постулира от позиции на неофройдиското учене, че заекването е външна проява на дълбочинни нарушения на личността, поради което заекващите говорят така, както "...имат потребност, която се удовлетворява най-добре посредством заекването" /Д.Георгиева-1996г./ Glober разглежда конфликта между желанието и суперегото като коренна проблема, докато Barbara приема заекването като "слабост на обществената съвест" и "патологичен обществен отговор", и го свързва предимно с невротичните разстройства. В корекцията той препоръчва комплексен подход, който включва задължително съчетаване на психотерапия с традиционна логопедична работа. Други автори пък смятат, че не всички заекващи се нуждаят от интеграция на психотерапия с логокорекциа. Fransella намира, че заекващите се характеризират с редица особености, които ги отличават от нормално говорещите лица, т.е. те са с изразена невротична конституция и с по-лоша адаптивна способност към житейските и говорните ситуации. Въз основа на тези свои разбирания, доказани експериментално в редица трудове, теорията за персоналните конструкти дава отговор на въпроса как би могъл да се възприеме заекващият преди, по време и след корекционния процес и спомага за съществено видоизменение на личностната му конструктивна система. /Д.Георгиева-1996г./ 1.2.3. Поведенческите теории - в тях представата за аномалията и възникващите конфликти с Аз-а и средата се разглеждат като ключови; Според много автори речевото поведение при заекване е "заучено" - появява се при едни и същи ситуации и думи. Hill, който приема, че заекването е форма на поведение в резултат на научаването, свързана със специфичен страх или тревога по време на четене. Определени думи и ситуации провокират тревожност и увеличават степента на заекване. Sheehan подчертава в своите трудове, че в "конфликтната" теория за заекването демонстрира подход, в който конфликтът между нуждата от говорене и желанието да не се прави това е изключително продължителен при заекващия. Той допуска също, че много често родителите са инициатори на конфликти и предизвикват чувство за вина у детето си по отношение на неговите говорни пропуски. По негово схващане се формира терапията на негативната практика. В случаи на рецидивиращо заекване или когато се наблюдава вторично засилване на степента на аномалията, както и при тонична и тоноклонична форми на заекване, характерни за възрастните, се препоръчва негативната практика, която е вид парадоксален метод за отсраняване на заекването. Поведенческите техники трансформират парадоксалните като използват следните научни термини: -негативна практика - това е вид масирана практика, акцентуваща върху непрекъснатото повторение на желано поведение; - стимулово насищане - повтарящо се присъствие на позитивен стимул до точка на насищане; - имплозия и насищане - пациентите се поставят в условията на непредвидени състояния, в които се чувстват неспокойни и подложени на различни стресови фактори. /Д.Георгиева-1996г./ 1.2.4. Еволюционното заекване - рещаваща роля имат родителите по отношение на адекватността на поведение спрямо заекващото дете. Най-често родителите са тези, които са склонни да се притесняват от многобройните повторения на думи, произнасяни от децата. Те се безпокоят и реагират неадекватно. За съжаление, те прехвърлят своите тревожни реакции върху детето и го нараняват, създавайки неблагоприятна обстановка за говорене, в която то наистина може да започне да заеква. Очевидно е, , че мислите на автора са насочени към взаимодействието между слушател и говорещ и те показват осъдителната реакция на първия /най-често/ майката по отношениеспазматичния говор на събеседника. При терапия винаги трябва се се цели редуциране на тревожността и да се включи семейството. /Д.Георгиева-1996г./
|