Joomla Software solutions Template

Payday loan

ВЪЗНИКВАНЕ НА ИГРАТА В ПРАИСТОРИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО

Играта е физическа или интелектуална форма на организирана по някакъв признак социална или индивидуална активност, която съществува от праисторически времена и се предприема по ред причини: за каляване на тялото или умствените способности, с познавателна цел, за  забавление, отмора,  със залог, за сплотяване на общност.
Всяка игра се провежда в рамките на определено място на действие, което може да е веществено или въображаемо, нарочно или подразбиращо се от само себе си, но е обозначено предварително.
Играта обикновено (но не задължително) има ясно зададени правила и цел, която играчът или играчите трябва да постигнат.

Игри за физическа издръжливост и сила
(спортни игри)

Физическа култура е съвкупността от човешки дейности, които спомагат за физическото развитие и физическата дееспособност на хората, за укрепване на тяхното здраве и развиване на интелектуални, психични, волеви, естетически, нравствени и трудови качества и способности. Физическата култура е свързана с труда, военната подготовка и бита.
Възникването на съвременната физическа култура историческата наука отнася към началото на първобитнообщинния строй в неговата първична фаза на развитие, наречена в историята “детството на човешкия род”. Неговото начало се отнася към ранната старокаменна епоха от 200 000 до 100 000 г. пр.Хр.
Bъзникването на физическата култура е свързано с необходимостта от добро физическо развитие на първобитния човек във връзка с основното негово препитание. За него са необходими физическите качества сила, ловкост, издръжливост и др. В тази дейност човекът натрупва навици и опит, които имат решаващо значение за неговото съществуване при онези изключително сурови условия.
Така ловът изгражда човека физически и духовно и развива у него физическа устойчиост, наблюдателност, практически знания и умения. В най-ранния период от появата на човека ловът е бил колективен. Към колективното ловуване човекът е прибягвал поради слабата си техническа въоръженост

Скална рисунка - ловна сцена

На второ място, възникването на физическата култура се обуславя от социалната необходимост натрупаният опит при изготвянето и използуването на оръдията за производство да се предава от поколение на поколение.

На трето място възникването на физическата култура е свързано със способността на човека да мисли и установява причинна връзка между предварителната подготовка за лова и резултатите от него.С това започва постепенното отделяне на двигателните действия от същинската трудова дейност и превръщането им във физически упражнения за лов, провеждани извън прекия трудов процес.Упражненията за предварителна подготовка все повече се “откъсват” от своята трудова първооснова. Така от естественото бягане по време на лов и война постепенно се формира състезателното бягане. Хвърлянията в цел по време на лов и война се превръщат в хвърляне на разстояние и т.н. Физическите упражнения вече не служат непосредствено на общественото производство, а само подготвят човека за него, формират навици и умения, възпитават качества и т.н.

Като закономерност при всеки народ през първобитното общество възниква само първичната игрова дейност – играта. С разлагането на това общество и прехода към класовия робовладелски обществен строй възниква спортът, а малко по-късно – спортният празник.
През периода на първобитното дородово общество играта е натуралистично-подражателна. Тя съответствува на току-що завършилото биологично формиране на човека, на неговата елементарна предметна мисловна дейност, липсата на религиозни представи, примитивни обществени отношения, нетрайни общувания и каменни оръдия на труда. Играта копира натуралноподражателно главно лова (като най-ранната стопанска дейност на първобитния човек). Възпроизвежда чрез подражание цяла поредица физически движения и действия. През тази фаза играта не е отделена напълно от процеса на труда и го повтаря. Липсват отделно предназначени уреди за играта, като за целта се използват оръдия на труда.
През периода на прехода от дородовото към родовото първобитно общество – около 100 000 до 40 000 г.пр.Хр. играта приема имитационно-символичен характер. Това става под въздействието на формиралите се относително трайни обществени отношения, появата на родовата община, усъвършенствуването на каменните оръдия на труда, развитието на речта, възникването на абстрактното мислене, появата на религиозни представи и на религия. Физическите движения в играта не са буквални копия на изразяваната дейност. Механичните движения прерастват във физкултурни упражнения с двигателно и социално съдържание.
При настъпването на патриархата настъпват изменения и в развитието на игрите вследствие на усъвършенствуването на оръдията на труда, развитието на умствените способности и на съзнанието на първобитните хора. Стимул за тези изменения са предявяваните изисквания на първобитно-родовата община към всеки младеж да развива своите физически сили. Това тласка към усъвършенствуване на физическата култура – на нейните средства, форми и методи.
Игрите стават все по-определени и целенасочени. Възникват борбата, стрелбата с лък, хвърлянето (бумеранг, късо копие, камък), бягането и др. със стопанско, военно и култово предназначение. Те са достояние на всички членове на обществото. Родовете и племената устройват епизодично по разни поводи колективни изпитания и обреди (инициация), на които се провеждат и различни игри. Появяват се първите уреди и съоръжения за физическа култура. Вместо криваци и копия се употребяват пригодени за целта тояги, появява се кожената топка.
През периода на разлагането на родовия строй и прехода към робовладелското общество – от около 3500 до 2750 г. пр. Хр., възниква СПОРТЪТ. Съществена роля за това играе появилата се привилегирована военно-родова аристокрация. По същество спортът представлява качествено нова, по-съвършена двигателна дейност от играта. Той създава физически, морално-волеви и духовни качества чрез интензивно упражняване под формата на състезаване. До възникването на спорта довеждат и зачестилите междуплеменни стълкновения, установеното патриархално родово общество и нуждата от военно-физическа подготовка на мъжете от военно-родовата и племенната върхушка.
Спортът възниква най-напред у народите от Древния Изток, Мала Азия и басейна на Егейско и Средиземно море и постепенно се разпространява по целия свят.
Спортът през бронзовата епоха получава по-нататъшно развитие с възникването на по-съвършени бронзови оръдия на труда и оръжия за лов, риболов и войни, със зачестилите военни стълкновения, усъвършестввуването на бойната техника, потребността от по-съвършени физически качества и сръчности за тежкото оръжие. Възникват примитивните спортове бягане, скачане, хвърляне, катерене, борба, бокс, фехтовка, конна езда, надбягване с колесница и др., за които по-късно Омир пише подробно. Появяват се начални форми на родови и племенни институции (инициации) за физическа подготовка и възниква система за физическо и военно обучение. По различни поводи се провеждат епизодично състезания за изпитания. Успоредно със спорта продължават да се практикуват и натуралистично-подражателните за децата и имитационно-символичните игри за младата юношеска възраст.
Най-ранната култура в басейна на Егейско море е критско-микенската. До гр. Фест на о. Крит е открито игрище-площадка от 2100 г.пр.Хр. То е най-старото игрище на човечеството, за което има данни. Подобно игрище е открито и при двореца в гр. Кносос, датиращо приблизително от същото време. На тези игрища се провеждат тържества по случай общи празници. Така се поставя началото на публичните спортни игри със зрелищен характер. Запазените исторически паметници оттогава отразяват не само игрите, но и провеждането на предварителни тренировки на участниците. За управляващата робовладелска аристокрация възниква и специалния термин атлет, което означава аристократ. Идеалът за хармоничното съвършенство на човека става своеобразна религиозна философия на господствуващата върхушка на гръцката робовладелска класа.
Антична гимнастика е общото наименование на физическата култура в древна Гърция. За нея е създадена специална материално-техническа база – зали, стадиони, игрища, помещения, уреди, съоръжения.
Сведения за организиране на спортни игри съществуват от Древна Гърция – т.н. Олимпийски игри. Началото им е свързано с митовете – смята се, че първите игри са уредени от сина на Тантал – Пелопс. За втори път се празнуват около 1250 г. пр.Хр. по нареждане на Атрей.
За исторически доказано начало на Олимпийските игри се смята 776 г. пр. Хр. Запазено е и името на победителя в бягането в тези игри – Кореб, готвач от Елида.
Олимпийските игри се провеждат в чест на Зевс Олимпийски в град Олимпия (в провинцията Елида в Пелопонес). Игрите започвали във фаза на пълнолуние, най-близко във времето до лятното слънцестоене, което означава, че изчислението на датата на игрите изисквало добри познания по астрономия. Устройвали се на всеки четири години през юли и август. През класическата епоха траели седем дни. От 572 г. пр. Хр. Елейците започнали да организират игрите.  Известно време преди започването им  се изпращали вестители („спондофори”) по всички гръцки градове. В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, при което се прекратявали всякакви военни действия. Участници в игрите можели да бъдат само гърци, които са свободни по рождение и неосъждани, тъй като игрите са част от култа. Религиозно предписание забранява и присъствието на жени. През първия ден от игрите се полагали и олимпийски клетви.
Участниците в Олимпийските игри се състезават в пет дисциплини: бягане, което отначало било на крака, а по-късно ставало с колесници; скачане, което се състояло в прескачането на някой трап или възвишение; хвърляне на копие, диск или „палет” – тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по-голямо разстояние (практикувало се и хвърляне на височина); борба и вид юмручен бой, наречен „пугилат”.

Рисунка на релефното изображение върху сфероиден бронзов съд от II в., представящо етапи от спортно състезание (Регионален исторически музей – Кюстендил)

Последният ден от игрите е отреден за раздаване на наградите – венец от дива маслина. Победителите били наричани „олимпионики”. За гърците, участници в игрите, нямало по-голяма чест от олимпийския венец.
Олимпийските игри се провеждат до 393 г., когато са забранени от император Теодосий, понеже носели в себе си езически култове. Възстановени са през 1896 г.

В историята на човешкото общество трудът е по-стар от играта. . Децата са навлизали в живота на възрастните, овладявали са оръдията на труда и всички отношения, като са вземали непосредствено участие в труда на възрастните. При по-високите стадии на развитие включването на децата в най-важните области на трудовата дейност е изисквало специална подготовка под формата на овладяване на най-простите оръдия на труда. Такова овладяване на оръдията на труда е започвало в много ранна възраст и е протичало с умалени оръдия на труда. Възникнали са особени упражнения с тези умалени оръдия. Възрастните са показвали на децата как се действува с тях и са проследявали хода на овладяването им.

В най-ранна детска възраст игрите свързват в единство физическото и умственото развитие на детето, те са средство за адаптация на детето към околната среда и реалния живот и са средство без алтернатива. Изследванията на учени твърдят че ¼ от живота на човека преминава в игра. Тя е историческо явление появило се по необходимост, генетично заложено в природата на човека, като незаменима форма на обучение и възпитание. Играта има силно емоционалното въздействие.

В детските игри за основно двигателно съдържание служат естествените движения – ходене, бягане скачане, хвърляне ловене и т.н. Наличието им в игрите, възможността да се подбират действията са една от главните предпоставки за изпитване на радост и задоволство от самата игра. Голямото им разнообразие ги прави приложими при всички възрастови граници. В зависимост от двигателните възможности на занимаващите се те могат да бъдат опростявани или усложнявани.

В зависимост от характера, начина на участие, сложността и съдържанието на игрите от задачите, които могат да бъдат реализирани чрез тях игрите биват:

а) Подражателни и сюжетни игри - при тях преобладават двигателните действия с естествен приложен характер. Обогатяват и развиват представите и въображението. Делят се на 2 групи: прости подражателни игри и сюжетни. При простите обикновено детето повтаря действията на педагога. Сюжетните игри - те са по-сложни при тях децата пресъздават определени събития, факти, действия и мисълта и фантазията им активно участват. Подражателните игри и в двете си разновидности се прилагат във възрастовата граница от 3 до 6год. и 1ви и 2ри клас.

б) Елементарно-спортни игри - тези игри развиват най-добре двигат. възможности на човека и помагат за изграждане на високо ниво физ.качества. Биват 3 вида: неотборни, преходни и отборни. Неотборните - при тях отсъства обща цел, на преден план е поставено индивидуалното участие и личният интерес. Преходните - при тях най-характерно е групирането в колектив, преминаването от индивидуални към колективни действия, тяхната динамичност, конфликтност и висока възпитателна стойност. Отборните изграждат другарството, взаимоуважението, упоритостта, чувството за отговорност и др. За всички тези игри е характерно, че децата допуснали грешки по време на игра не се отстраняват от нея. За предпочитане е да се използва поощтрението, а не наказанието и отстраняването от игра. Тези игри са подходящи за деца от начална училищна възраст (1ви до 4ти клас)

в) Спортно-подготвителни игри - при тях са застъпени основните техники от видовете спорт. Тези игри са близки до играта и същевременно се различават от нея по това, че спортният педагог задава параметрите на едно условие и изисква от състезателите да бъде изпълнявано точно по указания от него начин.

г) Игрови упражнения - Движенията са строго определени,предварително предвидени и не подлежат на изборност. Чрез тях се усъвършенстват както двигателните така и физ.качества.

д) Щафетни игри - отборни игри, при които участват 2 или повече отбора /5-6 до 8 деца в отбор/. Всички състезатели минават по трасето последователно и стриктно изпълняват поставените задачи. Поради това ги сравняват с игровите упражнения. Те са подходящи за всички възрастови групи и форми на занимания. Делят се на 2 вида: за развиване и усъвършенствана физ.качества и 2 вид - имат елементи от видовете спорт. Чрез тях можем да реализиране максимално натоварване за мин.период от време. Имат силно дисциплиниращо и възпитателно въздействие. Провокират максималната изява на личността и запазват реда и дисциплината в заниманията.

1.2 Класификация на подвижните игри

Те биват подвижни и неподвижни. Подвижни - към тях спадат живите и динамични игри, наситени с най-разнообразни движения - ходене, бягане, скачане, хвърляне и ловене, лазене и провиране, катерене и др. Неподвижни - служат за умственото развитие. Тук спадат всички геогр.игри, литературни, математически, забавни и др.

При по-малките деца /3-6/ се използват повече подражателните и сюжетни игри, а при училищна възраст и при възрастните - елементарно-спортните. Главните педагогически цели трябва да са физическото развитие и съвършенство на човешкия организъм. При игрите с правила трябва да се преодоляват трудности, при които да се подлагат на изпитание всички морално-волеви качества на обучавания. Те трябва да се съобразяват с възрастта и подготовката на играещите. Педагогът трябва да създава условия за изява на всеки.

1. Начална училищна възраст I-IV клас

В 1ви-2ри клас се използват неотборните игри главно със сюжетен характер. Играта от този тип напълно съответства на двигателните възможности на детето и неговото психическо развитие. Основни в играта са целта и правилата. Във 2ри клас се използват вече и отборни игри, но те са близки до игрите от 1ви клас. Детето играе и за себе си, и за своя отбор. През тази възраст се провеждат игри, при които допуснатите грешки не водят към отстраняване от играта. В 3ти клас игрите вече са по-сложни по правила, изисква по-сложни двигателни действия и физически усилия, по-продължителни са и в някои от тях се среща силов елемент. Започват да се прилагат отборните подвижни игри с колективни действия, щафетните игри, подвижните музикални игри. В съдържанието на щафетните игри започват да се срещат отделни елементи от спортните игри и някои други видове спорт.

 изк.дейност