Joomla Software solutions Template

Payday loan

Терминът “интерактивно обучение” произлиза от “интеракция” и означава: “взаимодействието между хората в процеса на тяхното общуване”. Смисълът на интерактивността е заключена в самата дума – “интер” (между) и “активност” (усилена дйност), което предлага много възможности за полезно взаимодействие между учител и ученик, т.е. урокът е организационно-функционално единство между преподаването и учението.

Обяснявайки “Великата дидактика”, като средство, Ян А. Коменски казва: “изследване и откриване на метод, при който учащите си по-малко да учат и на повече да се научат; в училищата да има по-малко шум, затъпяване, напразен труд, а повече свободно време, радост и основателен успех”.

Това е обучение, което създава условия за повишена вътрешна и външна активност на ученика в процеса на ученето. Прагматизмът и хуманизмът в образованието са двата основни фактора “интерактивното обучение”, за да се възприема все повече като нов етап в доброто обучение и развитие на хората.

За да можем да видим ефекта от този вид обучение и да създадем активност от страна на ученика, непременно трябва да разгледаме подробно някои основни въпроса:

-                      Обучението ще бъде успешно, ако ученикът иска да бъде обучаван, т.е. ние като педагози трябва да мотивираме детето да учи не по принуда, а да бъде приятно и да не изисква прекалени усилия и безсмислен труд.

-                      Обучението трябва да е приятно, за да не бъде възприемано като трудна дейност, а по този начин се гарантират постижения, а не спасяване от наказания

-                      Обучението трябва да бъде игра. Ученето чрез игра стимулира мисленето, емоциите и въображението, ражда образи, които съзнанието приема по лесно и познанието става достъпно и лично преживяно.

-                      Обучението трябва да внушава сигурност. Създаването на сигурна и ергономична социална среда е едно от задължителните условия за пълноценното протичане на урока, а и задължително трябва да има доверие и взаимопомощ на участниците в процеса.

-                      Обучението трябва да ориентира ученика към учене чрез опит. Ученикът трябва да участва в обучението и да са активизирани всичките му възприятия и способности. Благодарение на ученето чрез опит познанието става по достъпно до индивидуалното съзнание на ученика.

-                      Обучението трябва да бъде насочено към цялостно активизиране на възприятията и способностите на личността на ученика. Методите на преподаване трябва да предлагат естественовключване на ученика в процеса на познанието. Това са методи, в които учителите използват дидактически и ролеви игри, драматизации, обсъждания, дискусии, наблюдения, експерименти, упражнения, анализиране и др. Непрекъснатия контакт с децата подобрява работоспособността в обучаваната група. Децата трябва да вземат участие и да бъдат преоценявани.

Интерактивни методи на обучението

1. 1. Обсъждане: Метод на обсъждане, чрез който учителят и ечениците обменят информация, споделят опит и идеи, мислите и чувствата си. Този метод води до организирано задаване на въпроси то учителя и учениците. Това изисква от учителя добро познаване на учебния материал и възможностите на учениците си.
2. 2. Дискусия: Обучение чрез разрешаване на спорни въпроси и проблеми, изграждане на теза и антитеза, обощаване и систематизиране на резултатите. Методът е последователност от разнообразни техники, представени като изисквания към работата на учителя и като предмет на специално изучаване от учениците.
3. 3. Мозъчна атака: Методът организира ученическата група или класа свободно и бързо да изказва идеи в отговор на зададен от водещия (учителят) въпрос. Направените предложения от учениците, за определеното им време, се оценяват чрез обсъждане, след което се излага вярната теза. При изпълнението на този метод възникват проблеми свързани с трудностите да се преодолеят спонтанните реакции в поведението на децата и даването на оценъчните съждения.
4. 4. Упражнение: Най-често изполваният метод. Обучението е ориентирано към развитие на личностните и социалните умения. Това служи за мотивиране, корегиране и активизиране на опита и моделите за поведение, като въвежда ново съдържание или затвърдяване на нагласи, даване на оценки и др.
5. 5. Дидактическа игра: Този метод интегрира различни възможности за активизиране на мисленето и въображението на учениците. Чрез него пътят на познанието става по-достъпен, т.е. игрите създават познавателни ситуации, близки до опита на децата. С помощта на дидактическите игри се демонстрират модели на поведение, които иначе биха били трудни за наблюдени.
6. 6. Ролева игра: Този вид игра успешно събира в едно познавателната активност на обучаващите и атмосферата на релаксация и забавление. Много близък метод до нагласите на децата и възрастните да стимулират социалната среда и да я развиват, играейки със своето въображение. Учителят играе заедно със своите ученици. Задължително всяка ролева игра трябва да приключва с оценяване и обсъждане на извършеното.

Методите на интерактивното обучение е необходимо да се реализират в подходяща социално – психологическа среда    . За създаването й се използват различни техники за атмосферата на взаимно влияние, доверие, подкрепа и възможност за участие и взаимодействие между учителя и ученика. Ролята на учителя в интерактивното обучение се проявява вариантно – като помощник, съветник, консутант и източник на информация. Той е този, който създава условия за разгръщане на инициативата на учениците и стимулиране на самостоятелното търсене на информация във всяка една житейска ситуация.

Техники за съдаване на благоприятни

социално-психологически условия за работа

• Работа в малки групи и по двойки: Това улеснява въвеждането на участниците в дискусионни проблеми, споделяне на опит, разработване на проекти, по-долро импровизиране в разиграването на ролеви игри и др.
• Договаряне на правила за съвместна дейност: в началото на всяко едно обучение е необходимо да се постигне споразумение за правилата за работа в групата. Нужно е самите участници в играта да станат автори на правилата, които после да спазват.Правилата се записват и се поставят на видно място.
• Кръг на разговорите: За дейности, в които всички работят заедно – обсъждания, дискусии, ролеви игри и др., препорачително е всички учащи да бъдат разположени в кръг, така че да е възможен контактът очи в очи.
• Работа в “подвижни групи”: Чрез нея се постига обсъждане на поставени въпроси от всички участници. На три места в помещението се поставят табели с надписи, съответно: “вярно”, “невярно”, “не знам”. След поставянне на въпроса за обсъждане, всички участници застават до надписа, който изразява неговото мнение. Така се оформят временни групи, които изразяват своите аргументи. Ако под въздействие на аргоментите, някой от участниците промени мнението си, може да се прехвърли в друга група.
• Провеждане на дискусия/обсъждане с помощта на кълбо: При обсъждане на въпрос се използва кълбо прежда. При задаване на въпрос, учителят хваща края на нишката и подавакълбото на този ученик, който иска отговори. Така се образува връзка между него и учителя. След отговора си, ученикът хваща нишката и хвърля кълбото на следващия ученик, който иска да отговори. Така кълбото се превръща в регулатор на участието на членовете от групата.
• Активизиращи игри: Използването им се препоръчва, когато учениците нямат добре развити умения за работа в група, не се познават или се срамуват, или просто ако децата са изморени и не са толкова активни. При използването на този вид игри, всяки от участниците трябва да се чувства значим. Учителят трябва да дава точни и ясни инструкции, а и е желателно да се редуват игри по двойки, в по-малки групи или с целия клас.

Интерактивното обучение е интересно, внася разнообразие, спомага за пробуждане на положителни емоции в ученика. Отговорите на зададените въпроси идват от самите деца и както се казва “в спора се ражда истината” Учениците се учат да излушват, да зачитат всяко мнение, сами да обощават информация и да я прилагат при необходимост. Учителят организира обучението, той не поднася информацията на готово, а подбужда към мислене и вземане на решения. При прилагането на този метод на обучение учениците не само се разнообразяват, но и се ускорява и подпомага процеса на разбиране и усвояване.