Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Лекция 5 - Съвременни макросоциологически теории на икономическото развитие |
![]() |
![]() |
![]() |
СОЦИОЛОГИЯ ЛЕКЦИЯ 5 ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЛЕКЦИЯ 4 4. Макс Вебер – 1864-1920 – един от най упоритите противници на карл маркс и в същото време признава че той е ключова фигура в науката. Макс Вебер също е важно фигура за утвърждаването на икономическата социология. Той пръв употребява понятието ик. Социология и се опитва да определи изследователското й поле. Съставя и програма за нейното развитие. В своите трудове Макс Вебер обосновава идеята за една комплексна наука наречена социална икономия която трябв да съчетава ик теория, ик история и ик социология. Новата наука соц ик. Трябва да съдържа и трите подхода икономически исторически и социологически. Ик теория трябва да даде общите аспекти и съдържанието на ик явления. Ик история трябва да установи конкретните исторически факти в ик живот и ик. Социология да обоснове социалната значимост на ик явления. Изследователския обект на соц ик трябва да съдържа: икономическите институции и тяхното социално значение; явления които не са икономически но имат съществени последици за ик. Живот – това са образование, квалидикация, жизнени условия; неикономически – но които зависят от икономическите фактори – тоест финансират се от икономиката. Последното произведение на Макс Вебер се нарича „стопанство и общество” в което той обосновава социологическата теория на икономиката. Вебер се отнася позитивно към ик науки и ик теория и не счита че социологията трябва да се поставя над тях, а трябва да има само допълващ характер. 4. Емил Дюркем – продължител на възгледите на Конт и също за отвърждаването на ик. Социология като самостоятелна наука. Неговите научни изследвания са в три направления – първо:критика на ик теория – той открива големи дефекти в подхода на икономистите към изучаването на ик явления. Икономистите разглеждат човека като систематически егоист изцяло мотивиран за богатство. Според Дюркем индивида се стреми към обогатяване само когато се намира в човешка общност и се поражда конкуренция. Второ Дюркем разработва проблема за дерегулацията според него бързото развитие на ик живот изпреварва създаването на норми и правила така се създава едно празно пространство в което не действат правила и което той означава с понятието аномия което ознчава ненормалност. Изход от това положение е формирането на професионални общности които да създадат колективни норми и ритуали регулиращи човешкото поведение. Трето – изследване на базистните институции от социологическа гледна точка. 4. Социология и икономикс в САЩ и Европа. В началото на 20 век социологията се раздробява на множество социологически дисциплини. Една от тях е Ик социология но нейното развитие в САЩ и Европа тръгва по различни посоки. В САЩ постепенно лидер в социологическия свят става американската социология но там понятието ик социология е неприето и непознато. Вместо него в САЩ се формира едно ново направление наречено икономика и общество което разглежда икономиката и обществото като две обособени реалности. Предмет на изследване на това направление са социалните отношения в ик организации, формиране и структуриране на професионалните общности, социално неравенство, мобилност, стратификация. Заедно с това в САЩ се развиват бързо социологията на труда и индустриалната социология. В Европа идеята на Вебер за социална икономия се доразвива от Австрийския социолог и икономист Йозеф Шумпетер 1883-1950. Той допълва съдържанието на ик анализ с още една теория и науката социална икономия трябва да обхваща 4 фундаментални области – ик история, ик теория, ик статистика, ик социология. Ик теория според него трябва да покаже какво е поведението на хората в различните периоди от време и какви са последиците, а ик социология трябв да покаже защо това поведение е точно такова а не друго. Шумпетер насочва социологическия анализ и към социалните институци като държава и към въпросите на собствеността наследството договорите. Въпреки всичко в периода от 1920 до 1950 за ик социология почни не се говори. Едва в 50-те години на миналия век двама американски учени Талкът Парсънз, Нейл Смелсън отново поставят на вниманието на учените необходимостта от социологически анализ на ик явления. Техния подход е следния – първо разглеждат ик като обособена социална подсистема на обществото. Второ – ик подсистема постоянно взаимодейства със другите подсистема на обществото. Трето ик подсистема изпълнява специфични функции и има специфична структура. Четвърто – социологията трябва да разглежда като изменчиви и подвижни предпочитанията целите изходата потребностите на хората и да влияе при формирането им. След 1960 година започва интензивно взаимодействие между социологическата и ик теория без апетите за поглъщане на едната от другата. Започва и интензивно преподаване на ик социология във визшите учебни заведения. В този период от 60-та насам се формират нови течения в ик. Социология. Първото – НЕОМАРКСИЗЪМ което счита около 90% от изследванията използват марксистки подход който се състои в това че икономическите отношения се използват за влияние в политиката и в политическата власт. Друго направление наречено Феминизъм което критикува традиционния ик анализ че той се базира само върху ик поведение на мъжете без да се отчита спецификата и функциите на жените. Според направлението жените извършват 2/3 от съвкупния обществен профукт а получават 1/10 от съвкупните доходи и притежават 1/100 от общественото богатство. Друго явление – социологически изследвания на пазара което означава че соц трябва да навлезе в пазара и да извършва маркетингови изследвания. 5. Предмет функции и задачи на ик социология. Предмета на ик социология произтича от предмета на общата социология но им своя специфика. В предмета на ик соц се включват – общо икономическите закони които влияят на ик явления; изследване на ик структура на обществото на ик поведение на хората и факторите които им влияят; взаимоотношенията на индивидите и групите в ик живот и ик явления; взаимовръзки и взаимодействия между ик и социални явления Обект на ик социология са социалните институции организации фирми предприятия и ик групи. Функции на ик соц - Познавателна – свързана е с изучаване и опознаванена социалните явления в ик живот тяхното изменение и последици - Оценъчна – ик социология дава съждения и оценки за това кое е полезно за човека групата и обществото и това което е нецелесъобразно, неефективно, неизгодно - Нормативна – ик соц дава емпиричен материал и информация за разработване на нормативни документи, на правила, постановления и др. Задачи на ик социология - Да разработи цялостна и непротиворечива социологическа теория на ик. Живот - Да изследва ик институции и организации тяхната роля за запазване стабилността на ик отношения и ик живот - Изследване на структурата на ик отношения ик взаимодействия между хората, и механизмите на ик поведение - Изследване на причините формите и последиците от социалните конфликти в ик живот - Социално неравенство, бедност, социална стратификация - Въпросите за властта и нейната роля за регулирането и динамиката на ик процеси - |