Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННИ БЮДЖЕТНИ РАЗПЛАЩАНИЯ (СЕБРА) |
 |
 |
 |
|
Подобряването на режима на банковите сметки, рационализирането на платежния процес, усъвършенстването на управлението на бюджетните средства и изграждането на системата на “Единната сметка” са основни компоненти на реформата в бюджетния сектор. Главната цел е централизиране на паричните срeдства в системата на “Единната сметка” и рационализиране на платежния процес чрез концентриране на всички плащания в системата на първостепенния разпоредител. Друг важен аспект е осъществяването на контрол върху разходите чрез залагането на лимити за тях по сметките на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити (ПРБК) в Българската Народна Банка от Министерството на Финансите. Процесът на усъвършенстване на платежната система започва в началото на 1999 г. с откриването на подсметки на първостепенните разпоредители в БНБ към сметката на централния бюджет. Бе регламентирано поетапното въвеждане на Единната сметка за разпоредителите с бюджетни кредити, обслужвани от БНБ. На 18.07.2000г. в системата на “Единната сметка” са включени всички левови сметки в БНБ /бюджетни, извънбюджетни, набирателни и депозитни/. За обслужване на сметките и плащанията на разпоредителите с бюджетни средства, включени в системата на “Единната сметка”, e подписан рамков договор между Министерството на финансите и 22 търговски банки. До въвеждането й, бюджетните средства се обслужваха само от шест банки (Булбанк, ОББ, Хебросбанк, Биохим, Експресбанк и Банка ДСК), които бяха задължени да предоставят услугите си безплатно, като в замяна ползваха лесен ресурс от хазната. С преминаването към единна сметка банките се лишват от този ресурс, а услугите по обслужването на бюджетните плащания стават платени. За автоматичен контрол и управление на плащанията, инициирани от разпоредителите с бюджетни кредити е разработена и въведена “Система за Електронни Бюджетни Рaзплащания /СЕБРА/. През месец декември 2000г. СЕБРА е тествана с пилотен първостепенен разпоредител - Министерството на отбраната, като 18 банки с избрани от тях клонове проверават работоспособността на технологията. От 19.02.2001г. системата СЕБРА реално стартира в Министерство на отбраната. Към юни 2001 г. в “Единната сметка” са включени 13 ПРБК, по- големи от които са: Министерство на отбраната, Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, Министерство на транспорта, Министерство на вътрешните работи и др. До края на 2001 г. по предварително разработен график поетапно са включени в системата на “Единната сметка” левовите бюджетни сметки на всички първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и техните подведомствени структури /около 2500 разпоредители/. От 05.08.2002г. се пристъпва към предоставяне субсидиите на общините от централния бюджет чрез СЕБРА. През 2004г. в СЕБРА поетапно са включени следните автономни бюджети: Националната здравна каса, БНТ, БНР, Държавните висши училища, НОИ и Учителския пенсионен фонд. През 2005 г. се осъществява включването на органите на съдебната власт в СЕБРА. Въвеждането на IBAN довежда до нуждата от модернизиране на националната платежна система. Промените в Системата за Електронни Бюджетни Разплащания (СЕБРА), използвана за наблюдение на инициираните плащания от включените в нея бюджетни предприятия и управление на плащанията в рамките на предварително зададени лимити, са свързани както с въвеждането на SWIFT формат при обмен на съобщения, така и с добавянето на много нови функционални възможности, в полза на потребителите на системата и предназначени да подпомагат тяхната ежедневна работа. СЕБРА бе преработена и във връзка с повишаване на ефективността, бързодействието и надеждността на й. Съществено предимство на новата версия е ясно разписаната схема от подкрепени с технологии правила за отстраняване на грешки, възникнали в процеса на изпълнение на преводи, инициирани чрез СЕБРА. Обща характеристика на СЕБРА
Системата за Електронни Бюджетни РАзплащания (СЕБРА) обслужва плащанията на разпоредителите с бюджетни кредити, включени в системата на Единната сметка на МФ. Идеолог на системата е МФ, а разработчик и оператор –Банксервиз АД (Банксервиз АД е акционерно дружество на Българската народна банка (БНБ) и 28 търговски банки.) Участници в СЕБРА са :
Основни функции на СЕБРА:
Чрез търговските банки тази информация достига до всеки разпоредител с бюджетни кредити.
Изпълнението на инициираните чрез СЕБРА плащания е с вальор "следващ работен ден". СЕБРА поддържа следните категории информация:
За нуждите на обработката на постъпващите заявки за плащане в СЕБРА регистърът се организира йерархически на три нива: а) първостепенен разпоредител, който заедно с всички негови подчинени от второ и трето ниво (ако има такива) образува система на първостепенен разпоредител (така нар.”първостепенна система''). Първостепенните разпоредители имат правото да вземат решения за постъпилите заявки за плащане и да ползват справочна информация за всички по-нискостепенни разпоредители от системата си; б) второстепенен разпоредител, който заедно с всички негови подчинени от трето ниво (ако има такива) образува система на второстепенен разпоредител (така нар.''второстепенна система''). По оторизация от първостепенен разпоредител, второстепенен разпоредител (т.нар.''оторизиран второстепенен разпоредител'') може да поеме правата по обработка на заявките за плащане на третостепененните разпоредители от своята система (т.нар.''оторизирана второстепенна система''). в) третостепенни и по-нискостепенни разпоредители. Същата йерархичната структура се прилага и по отношение на включените в СЕБРА администратори на публични вземания. Към първостепенни системи, чрез които се извършват плащания от сметки за чужди средства, се открива специален ''Код на бюджетно предприятие'' (по един за система), който се използва за отстраняване на грешки.
а) информация за всяка подадена чрез нея заявка за плащане; б) информация за извършени в БНБ операции, засягащи обслужвани от нея бюджетни предприятия;
(структурата на отчетите се дефинира писмено от МФ);
бюджетни предприятия в БНБ, по които се задават лимити, както следва:
предприятие;
СЕБРА свързва Министерство на финансите, първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, търговските банки-посредници и БНБ при осъществяването на бюджетни плащания и събирането на бюджетните проходи в страната. Системата за Електронни Бюджетни РАзплащания (СЕБРА) е система за наблюдение на инициираните плащания от включените в нея бюджетни предприятия и управление на плащанията в рамките на предварително зададените лимити. СЕБРА може да се използва и за плащания от централния бюджет, от извънбюджетни сметки и фондове, от сметки за чужди средства по смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет, както и за възстановяване на надвнесени приходи от администратори на публични вземания. СЕБРА не е платежна система по смисъла на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. СЕБРА е изградена върху комплекс от 4 сървъра- два за ORACLE базата данни и два за WEB приложението, които са включени в адресните пространства на БАНКНЕТ (мрежата обслужва националната междубанкова платежна система БИСЕРА, системата за електронни бюджетни разплащания СЕБРА, предоставя услуги за пренос на данни между банките, електронна поща, Интернет и други добавени услуги) и Мрежата на държавната администрация, като с помощта на последната се свързват служителите от разпоредителите с бюджетни кредити. Така може да се достига както от служителите в разпоредителите с бюджетни средства, включени в системата, така и от банките и входните точки на Банксервиз за изпращане и получаване на файлове от и за СЕБРА. Целта е в системата да не съществува “single point of failure”. Между сървърите се използват различни схеми за защита от отпадане на машина (fault tolerance) и разпределяне на натоварването (load balancing). Обменът на данни в СЕБРА се извършва чрез файлове. Файловете имат строго определена структура, която е задължителна за спазване от обслужващите организации/ Банковите адресируеми единици /БАЕ/ (централа на банка или банков клон), имащи достъп до СЕБРА. Файловете съдържат различни съобщения, допустими за СЕБРА. Обслужващите организации предават и получават файлове многократно през деня, във време, регламентирано от графика за работа на СЕБРА. Приложният протокол за обмен осигурява контрол и не допуска повторно предаване на файл или съобщение за деня. Съдържанието на файловете е защитено от неправомерен достъп чрез прилагане на програмни и технически средства за криптиране на данните и електронен подпис. Съществува технология за разпределение и управление на ключовете, алгоритмите за криптиране, използваните програмни и технически средства. За улеснение участниците в СЕБРА могат да се разделят на две големи групи – търговски банки и бюджетни разпоредители (МФ има специфика - то влиза в системата от една страна като Централен бюджет, а от друга, като бюджетен разпоредител). Системата е свързана и с БНБ и с БИСЕРА. Причината е, че централният бюджет е участник в БИСЕРА и има сметка (единната сметка) в БНБ. ТБ инициират плащания, по които платец е винаги Централният бюджет, а получател е бюджетна или небюджетна организация, чиято сметка се води в някоя търговска банка (възможно е това да е иницииращата). Поради това плащанията на разпоредителите с бюджетни кредити са винаги междубанкови, независимо към кого са насочени и трябва да бъдат уредени през сетълментсистемата. За изпълнение на заложената в системата за единна сметка философия Централният бюджет се дефинира като банка и получава БАЕ код, а всички първостепенни бюджетни разпоредители получават БАЕ като клон. СЕБРА е софтуерът за връзка към БИСЕРА. Банките, сключили договор за обслужване на бюджета, приемат документа “Бюджетно платежно нареждане” от съответния бюджетен разпоредител и подготвят информация за него, която подават към СЕБРА. На следващия ден получават от нея отговор със статуса (задържано плащане в СЕБРА поради липса на лимит, отхвърлено от първостепенния разпоредител, одобрено от БИСЕРА, чака в БИСЕРА порaди липса на средства по сметката на Централния бюджет и т.н.), за което уведомяват бюджетния разпоредител, от когото е прието нареждането. Счетоводно плащанията се отразяват по сметката на Централния бюджет в БНБ и по сметката на получателя на плащането. От една страна, търговските банки, обслужващи бюджетни плащания, се свързват към СЕБРА през БАНКНЕТ, а от другата първостепенните бюджетни разпоредители влизат в системата през мрежата на държавната администрация. Част от участниците в сетълмент процеса се свързват към платежната система през входни точки на Банксервиз АД. Тези, които имат изградена връзка към БАНКНЕТ, използват стандартен браузър с възможност за работа с цифрови сертификати и SSL криптиране. Връзката с бюджетните организации се осъществява чрез мрежата на държавната администрация и отново се работи със стандартен браузър с възможност за работа с цифрови сертификати и SSL криптиране. Причината за избор на стандартен браузър като клиентски софтуер е в големия брой клиенти на системата. Ако трябва да се инсталира локален софтуер на всяко работно място, включено в системата, поддръжката и бъдещото функционално разширяване на СЕБРА ще са тежки. От друга страна, входната информация, въвеждана от страна на бюджетните организации, е малка по обем – лимити за определен период и решение за одобрение или не на плащанията. В кода на СЕБРА около 20% са посветени на обмена на файлове с банката, останалите са за управление на лимитите и одобряване на плащанията.От локален софтуер имат нужда само търговските банки, които обслужват бюджетни организации. Първостепенни и второстепенни разпоредители Правителството определя лицата, които се разпореждат с бюджетни кредити, като ги разделя на 2 категории- първостепенни разпоредители и по-нискостепенни разпоредители. Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити могат да извършват съответните корекции по бюджетните сметки на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Средствата по бюджетните, извънбюджетните, набирателните и депозитните сметки в левове и във валута в Българската народна банка на централния бюджет, министерствата, ведомствата, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио,Българската академия на науките,държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана "единна сметка". В приложение№ 11 от Указание 03-13006 е даден актуален списък на първостепенните разпоредители, БАН и ДВУ.Това са Народно събрание, Администрация на президентството, Министерски съвет, Конституционен съд, Сметна палата, Висш съдебен съвет, всички министерства, Национална служба за охрана, Национален статистически институт, Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за регулиране на съобщенията, Съвет за електронни медии, Държавна комисия за енергийно регулиране, Агенция за ядрено регулиране, Комисия за финансов надзор, Държавна комисия по сигурността на информацията, Национална здравноосигурителна каса, Българска национална телевизия, Българско национално радио, Централен бюджет (субсидии за общини), Държавните висши училища и Българска академия на науките. Българската народна банка обслужва от името и за сметка на Министерството на финансите сметките на разпоредителите с бюджетни кредити,включени в единната сметка. Обслужването и програмното осигуряване на системата за електронни бюджетни разплащания се извършват от националния оператор БАНКСЕРВИЗ АД въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.
Достъп до СЕБРА и обмен на данни по бюджетни плащания За предаване/получаване на информация към/от СЕБРА всяка обслужваща организация се дефинира във входна точка на СЕБРА. В една входна точка могат да се дефинират повече от една обслужващи организации. Обслужваща организация е институция за обслужване на бюджетни предприятия по отношение плащанията им през СЕБРА. Обслужващи организации могат да бъдат БНБ, търговски банки и банкови клонове, както и други организации по ред, определен от МФ. Достъпът на обслужваща организация до СЕБРА може да бъде осъществен чрез:
Комуникационната връзка на обслужваща организация до СЕБРА може да бъде комутируема линия или некомутируема линия. При достъп чрез комутируема линия се прилага процедура за обратно избиране. Обменът на информация чрез електронен носител се използва само в случаите, когато обслужващата опганизация не може да осъществи връзка със СЕБРА по установения начин. Електронните носители се представят или получават в/от централата на Банксервиз АД. Видът на магнитния носител и форматът на запис се уточнява от обслужващата организация и администратора на СЕБРА. При представяне/получаване на носител в/от Банксервиз, обслужващата организация попълва или получава, като приложение към него, опис на съдържанието му, който се подписва от упълномощен служител на изпращащата институция. Носителят не се приема за обработка, ако съдържанието му не отговаря на придружаващия го опис. За осъществяване на достъп до СЕБРА, всеки поребител на СЕБРА, трябва да получи сертификат за електронен подпис. За всяка входна точка на СЕБРА се дефинира “Администратор на входната точка”.Той има правата да регистрира различни категории потребители за неговата входна точка. По този начин всяка входна точка на СЕБРА е отговорна за осигуряване на подходящ вътрешен контрол за достъп до системата. Данните, съставящи съобщенията, пренасяни и обработвани в СЕБРА, се записват в ASCII код, разширен с кирилица. При откриване на недопустим символ в съдържанието на файловете СЕБРА отхвърля файла, като посочва мястото, където се намира недопустимия символ и съответния код за грешка. Данните, обменяни между СЕБРА и обслужващите организации, са организирани в файлове. Файловете могат да бъдат входящи в СЕБРА, изходящи от СЕБРА и файлове-резултати от контрола на постъпващата в СЕБРА информация. Всеки единичен файл от и към СЕБРА съдържа определени типове съобщения. Файловете имат следната вътрешна организация:
Всеки файл може да бъде изпратен до СЕБРА предварително компресиран в стандартен ZIP формат. Входна точка, в която има за изпращане повече от един файл към СЕБРА, може да обедини всички файлове в общ ZIP файл в стандартен ZIP формат. Изходящите от СЕБРА файлове съдържат всички съобщения, които трябва да бъдат предадени на адресата към момента на генериране на файла. Файлове се генерират след получаване на резултатите от обработката в БИСЕРА на подадените преводни нареждания. За обмен на информация между СЕБРА и участниците в нея се използват съобщения, чиято структура и формат отговарят на SWIFT стандарта. Всяко съобщение се състои от определен брой блокове, всеки от които съдържа специфичен тип информация. Максималния брой блокове за съобщение е 3. Всяко съобщение има структурата:
Основният заглавен блок присъства във всички съобщения изпращани към/получавани от СЕБРА.
Приложният заглавен блок присъства във всички съобщения, изпращани към/получавани от СЕБРА. Той има различен формат в зависимост от това дали участникът в СЕБРА изпраща или получава съобщението.
Структурата на блок 4 е различна за различните типове съобщения. Заглавните блокове на всички съобщения се генерират по една и съща схема. Специфичната за всяко съобщение информация се съдържа в блок 4 Текст блок. Структурата и формата на блоковете е строго специфична. При дефинирането на формата на всяко съобщение са използвани полета, описани в SWIFT User Hadnbook. Полетата могат да се състоят от подполета. За всяко поле се специфицира неговата дължина и допустимо съдържание. Използват се точно определени означения за указване на дължината и допустимото съдържание на полетата и подполетата, както и за статуса на полето в съобщението. Видове съобщения:
Сметки на разпоредители с бюджетни кредити
Сметка на разпоредител с бюджетни кредити е сметка, предназначена за събиране, разходване, съхраняване и отчитане на бюджетни, извънбюджетни и чужди средства в лева и чуждестранна валута на бюджетните предприятия по смисъла на Закона за устройство на държавния бюджет. Бюджетните организации, които се включват в системата на “Единната сметка” имат две сметки – “транзитна сметка” за централизиране на приходите към сметката на първостепенния разпоредител в БНБ, като част от “Единната сметка” и “сметка за наличности” за извършване на плащания в брой. БНБ и банките могат да откриват на всеки разпоредител с бюджетни кредити банкови и сметки за съхранение на бюджетни, извънбюджетни и чужди средства и извършване на плащания, както и сметки на администратори на публични вземания. За текущи сметки на бюджетни предприятия в лева и чуждестранна валута не могат да се определят изисквания за поддържане на минимален остатък (наличност). МФ, съгласувано с БНБ, определя вида на сметките, които могат да се използват от разпоредителите с бюджетни кредити и администраторите на публични вземания. Банките изготвят и представят периодично на МФ и БНБ информация за сметките на бюджетните предприятия. Сметки с режим на ежедневна централизация са:
а) сметките на данъчната и митническата администрация за приходите на централния бюджет и сметките на данъчната администрация за приходите на общинските бюджети; б) сметките за приходите от осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, вноски за допълнителното задължително осигуряване и здравно-осигурителните вноски; в) сметките за таксите върху течните горива, преработени/произведени в страната
Сметки с режим на текущо и периодично централизиране са транзитните сметки, сметките за наличности и бюджетните сметки за приходите на органите на съдебната система. Сметки с режим на годишно приключване и централизиране са останалите сметки. Банките не могат да налагат изисквания за поддържане на минимален остатък по текушите сметки на бюджетните организации. За целите на централизиране на приходите и сумите на възстановените разходи в лева се въвеждат “транзитни сметки”- сметка на разпоредител с бюджетни кредити, предназначена за събиране на левови постъпления, която е с режим на текущо служебно централизиране (зануляване) от обслужващата банка към определена от МФ сметка в БНБ. Те са отворени “на входа” за всякакви постъпления, а “на изхода” само за преводи към единната сметка в БНБ. Събраните суми се превеждат от банките служебно веднъж седмично в определен ден само когато салдото достигне 1000 лв. Тези сметки задължително се зануляват в последния работен ден на месеца. Тези и сметките за наличности се олихвяват съобразно обичайните тарифи на обслужващите банки, като начислената лихва се отнася по самата транзитна сметка и се централизира. Заплащането за обслужването на сметките се регламентира с договор между МФ и съответната ТБ. ”Сметка за наличности” е сметка на разпоредител с бюджетни кредити, предназначена за съхраняване на средства за касови операции в брой, закупуване начуждестранна валута и други операции, определени от МФ и която е с режим на периодично служебно централизиране (зануляване) от обслужващата банка към определена от МФ сметка в БНБ. Тя е отворена “на входа “ само за постъпления от единната сметка чрез БПН, като се занулява на тримесечие. Централизиране на средствата по бюджетни сметки
Централизация на бюджетни средства към БНБ Операции в БАЕ: Преди да пристъпи към изпълнение на операциите по централизацията, всяка БАЕ: (1) Осчетоводява по сметката всички кредитни операции, включително на резултатите от сетълмента на последната за деня заявка за сетълмент на БИСЕРА, изпълнена в RINGS; (2) Осчетоводява по сметката всички дебитни операции по преводни нареждания за директен дебит или преводни нареждания за кредитен превод и ги подава за изпълнение по установения ред, с вальор следващия системен ден на RINGS. (3) След изпълнението на операциите по предходните алинеи, БАЕ изпълнява предвидените счетоводни операции по централизацията на бюджета и подава незабавно информация към централата на банката. Операции в централата на банката. (1) Централата на банката обобщава цялата постъпила от БАЕ информация по централизацията и в срок до 1 час и 45 минути след получаване от БИСЕРА на резултатите от сетълмента на последната за деня заявка за сетълмент, изпълнена в RINGS, подава към RINGS нареждане за превод на общата сума в полза на Министерството на финансите. (2)Ако банка не извърши превода за централизацията до приключването на системния ден на RINGS, БНБ събира служебно от сметката на банката дължимата сума за централизацията и лихва в полза на Министерството на финансите, изчислена върху несвоевременно централизираната сума при лихвен процент, равен на средната лихва по “овърнайт” сделките на междубанковия паричен пазар, отчетени в деня, в който централизацията е следвало да бъде изпълнена, или ако в този ден не са отчетени такива сделки . в последния ден, предхождащ тази дата. Лихвата се събира само когато нейният размер е равен или по-голям от 20 лв. за съответния ден. Сумата на несвоевременно централизираните средства се приспада от отчетените резервни активи при отчитане изпълнението на задължителните минимални резерви за деня, в който централизацията е следвало да бъде изпълнена; (3) В срок до 18.00 часа централата на банката подготвя и чрез БИСЕРА предава към БНБ детайлна информация за всяка отделна операция по централизацията. Информацията се предава чрез съобщение МТ101. Операции в БНБ: (1) Постъпилите чрез RINGS от централите на търговските банки общи суми по централизацията на средства към БНБ се осчетоводяват по временна сметка на Министерство на финансите, която е включена в системата на единната сметка. (2) След постъпването от БИСЕРА на информацията детайлизираните суми се осчетоводяват по сметките на крайните получатели. В началото на всеки работен ден БНБ подготвя и предоставя на Министерството на финансите пълна и точна информация за централизацията. БНБ извършва проверка за всяка търговска банка дали размера на сумата, с която ТБ е заверила БНБ се равнява с размера на сумата, постъпила чрез детайлната информация. За всяка търговска банка незабавно се генерира съобщение с информация за резултата от проверката.
Централизиране на средства към общинския бюджет Централизирането на средства от сметките на администраторите на общински публични вземания към сметките на съответните общини се извършва ежедневно, както следва: (1) В случаите, когато сметките на администраторите на общински публични вземания и общината са в различни обслужващи банки, БАЕ на администратора в края на счетоводния ден занулява съответната сметка, съставя преводно нареждане към съответната бюджетна сметка на общината-получател и го насочва за изпълнение с вальор следващия работен ден, към: а) RINGS, за суми равни на и над 100 хил. лева; б) БИСЕРА, за суми под 100 хил. лева. (2) В случаите, когато сметките на администраторите на общински публични вземания и общината се обслужват от една и съща банка, банката при счетоводното приключване на деня заверява сметката на съответната община-получател с текущ вальор.
Плащания чрез СЕБРА /плащания на разпоредители с бюджетни кредити/
Бюджетно плащане е плащане, по което страна е бюджетно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството. Бюджетното предприятие може да изпълнява функциите на:
Обслужваният от ТБ разпоредител с бюджетни кредити извършва разходи като инициира бюджетно платежно нареждане само срещу кода на съответния първостепенен разпоредител. Чрез този документ разпоредителите с бюджетни кредити заявяват искане за плащане към ЕБС. Бюджетните платежни нареждания са приемани и обработвани от обслужващите банки, пренасяни чрез националната система за сетълмент БИСЕРА и утвърждавани от висшестоящата бюджетна организация. Потвърдените бюджетни платежни нареждания са изпълнявани, но сумата отива директно към крайния получател.ТБ в тази система са просто пощенска кутия и не могат да разполагат и оперират с ресурса за определен период от време. Плащанията на бюджетни разпоредители, включени в СЕБРА, се извършват на основание приет от банката редовно съставен платежен документ “Бюджетно платежно нареждане”. Съставя се от бюджетни предприятия, включени в СЕБРА. Изготвя се от наредителя на плащането и се представя в банката, която ще инициира бюджетното плащане. Задължително е и попълването на кодът на бюджетния разпоредител в данните за предприятието. Плащането чрез СЕБРА се извършва по нареждане на разпоредителя с бюджетни кредити, включен в системата на Единната сметка, въз основа на което банката/банковия клон предава информацията от нареждането към СЕБРА.Бюджетно плащане се извършва по инициатива на наредителя. За целта той съставя бюджетното платежно нареждане, което представя в електронен вид или на хартиен носител (в два екземпляра) пред банката/банковия клон, който по силата на сключен договор между банката и Министерството на финансите е поел обслужване на плащанията на разпоредители с бюджетни кредити, включени в системата на Единната сметка. Схема на движение на съобщенията при плащания чрез СЕБРА
Стъпка 1. Обслужваща организация А1 генерира съобщение МТ 101; Стъпка 2. СЕБРА връща на изпращача опис на грешките при валидация на входящите съобщения - съобщения MT 195; Стъпка 3. За одобрено искане за плащане СЕБРА генерира съобщение МТ 103 и го изпраща в БИСЕРА; Стъпка 4. БИСЕРА обработва приетите нареждания за превод и предава съобщенията MT 103 (за преводните нареждания, които могат да бъдат изпълнени в БНБ) към търговските банки-получатели; Стъпка 5. БИСЕРА генерира и предава към СЕБРА съобщение МТ 900 за преводните нареждания, които могат да бъдат изпълнени в БНБ, както и MT 195 за преводните нареждания, които не могат да бъдат изпълнени в БНБ; Стъпка 6. СЕБРА генерира и изпраща към обслужващата организация съобщения MT 900 за изпълнените преводни нареждания, MT 195 за отхвърлените заявки за плащане и преводни нареждания, както и MT 199 за всички приети и останали да чакат заявки за плащане.. Възможни сценарии: а) Отхвърлена от СЕБРА заявка за плащане поради грешка . изпълняват се стъпки 1 и 2; б) Приета от СЕБРА заявка за плащане, одобрена от оторизиран разпоредител: - заявката може да се изпълни в БНБ . изпълняват се стъпки 1, 3, 4, 5 и 6; - заявката не може да се изпълни в БНБ - изпълняват се стъпки 1, 3, 5 и 6; в) отхвърлена, чакаща и необработена заявка за плащане в СЕБРА - изпълняват се стъпки 1 и 6. Казано накратко когато се извършва плащане, инициирано от разпоредител с бюджетни кредити, чрез Бюджетно платежно нареждане, се извършват следните действия: Клон А1 на търговска банка А, от името на обслужван от нея разпоредител с бюджетни кредити, инициира бюджетно платежно нареждане в полза на клиент на клон Б2 на търговска банка Б. Клонът А1 генерира съобщение МТ 101, където изпращач е А, адресат- Б, а БАЕ на полъчателя е Б2. Съобщението MT 101 постъпва в СЕБРА и се валидира според правилата за валидация в СЕБРА. При грешка съобщението се отказва, СЕБРА връща на изпращача съобщение MT 195 с попълнен код за грешка. Първостепенният разпоредител с бюджетни кредити одобрява или отказва/ остава да чака постъпилото искане за плащане. При одобрено искане за плащане се генерира съобщение МТ 103 (изпращач – СЕБРА (SEBSBGSF), aдресат – Б, БАЕ на получателя – Б2), което постъпва в БИСЕРА и се валидира според законово наложените правила за достъп и обмен на данни чрез БИСЕРА. При грешка съобщението се отказва, БИСЕРА връща на СЕБРА съобщение МТ 195 с попълнен код за грешка. В БИСЕРА се изпълняват приетите бюджетни платежни нареждания. БИСЕРА генерира и предава към СЕБРА – съобщение МТ 900 при отхвърлено плащане. В противен случай БИСЕРА изпраща съобщение МТ 103 Кредитен превод към Б2 с Изпращач – СЕБРА (SEBSBGSF), Aдресат – Б и БАЕ на получателя – Б2. БИСЕРА изпраща към БНБ MT 941 „Отчет за Банка/БАЕ”. СЕБРА генерира и изпраща към обслужващото БАЕ съобщения MT 900 Потвърждение за извършен дебит и МТ 986 Отчет Заявка за плащане Заявка за плащане е постъпила в СЕБРА инструкция ”нареждане за кредитен превод” чрез съобщение MT101, генерирано въз основа на документ “Бюджетно платежно нареждане”. Съобщение MT 101 се използва за пренасяне на информацията за приети от обслужваща организация бюджетни платежни нареждания към СЕБРА. Информация за отхвърлено съобщение поради грешка при валидацията Съобщението се използва за пренасяне на информация за грешки, открити при валидацията на постъпващите в СЕБРА съобщения. Превод на сума по бюджетно платежно нареждане За извършване на преводи, инициирани въз основа на одобрени в СЕБРА заявки за плащане, се използва съобщение MT 103. Съобщението се изпраща от СЕБРА към БИСЕРА и е адресирано до изпълняващата институция на получателя на превода. Информация за резултата от обработката на прието от БИСЕРА преводно нареждане За пренасяне на информация за резултатите от обработката на прието от БИСЕРА нареждане за превод се използва: - MT 900 за нареждания за превод, които могат да бъдат изпълнени в БНБ; - MT 195 за нареждания за превод, които не могат да бъдат изпълнени в БНБ. Информация за статуса на приета от СЕБРА заявка за плащане СЕБРА изпраща към обслужващите организации на бюджетните предприятия съобщение: - MT 900 за всяка изпълнена заявка за плащане; - MT 195 за всяка отхвърлена заявка за плащане; - MT 199 за всяка останала да чака в СЕБРА заявка за плащане. Отчет за състоянието на лимита на бюджетните предприятия в СЕБРА След получаване от БИСЕРА на резултатите от обработката на постъпилите преводни нареждания СЕБРА генерира и изпраща към обслужващата организация съобщения MT 986 с информация за състоянието на лимитите(за разрешения и усвоения към момента лимит) за всяко обслужвано от нея бюджетно предприятие. Съставителят на бюджетно платежно нареждане носи отговорността за настъпилите последици от неправилно съставен документ. Той има право да оттегли вече дадено от него нареждане само ако до момента на оттеглянето процесът по извършване на плащането не е започнал, т.е. ако към СЕБРА не е изпратена заявка за плащане. Подадена към СЕБРА заявка за плащане може да бъде отменена само от съответния първостепенен или оторизиран второстепенен разпоредител. Обслужващата организация носи отговорност за навременното и точно предаване на информацията към СЕБРА. Обслужващата организация не контролира: а) предмета на сделката, в резултат на която е възникнало плащането, освен ако такъв контрол произтича от договора, с който е поела обслужването на плащанията; б) верността на попълнената в първичния платежен документ информация. Обслужващата организация задължително приема постъпилите от наредителя бюджетни платежни нареждания, съставени в съответствие с изискванията на указаниата за съставяне на платежните документи. В зависимост от графика на работа на СЕБРА и конкретните условия, всяка обслужваща организация уведомява клиентите си до кой час от работното си време приема бюджетни платежни нареждания за иницииране на заявки за плащане към СЕБРА с текуща дата. Обслужващата организация приема бюджетното платежно нареждане на хартиен носител или в договорена с клиента електронна форма, съдържащо всички реквизити на посочения документ и при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис, както следва: (1) бюджетното платежно нареждане на хартиен носител се представя на обслужващата организация в 2 екземпляра. Всяко прието нареждане се завежда от обслужващата организация с уникален регистрационен номер. След регистрацията на документа обслужващата организация задържа първия екземпляр от него и връща на клиента втория екземпляр, като този екземпляр сам по себе си не може да служи като доказателство за извършено плащане. (2) На постъпилото по електронен път бюджетно платежно нареждане се присвоява уникален регистрационен номер. Обслужващата организация задължително предоставя на наредителя потвърждение за всяко прието нареждане, съдържащо датата и регистрационния номер на документа, като това потвърждение само по себе си не може да служи като доказателство за извършено плащане. Обслужващата организация осигурява обработването на всяко прието от нея бюджетно платежно нареждане с датата, за която то е прието за изпълнение, като генерира електронно съобщение, което насочва към СЕБРА. Операции в БНБ - Схема на движение на съобщенията
Стъпка 1. БНБ предава към СЕБРА информация за операции, извършени директно по сметки на първостепенни системи. Стъпка 2. СЕБРА със съобщение MT 900 изпраща информацията за операции в БНБ на обслужващите организации на конкретните бюджетни предприятия. Операции, ангажиращи лимит Съобщение MT 900 се използва за пренасяне на информация за извършени в БНБ операции, ангажиращи лимит. Операции, освобождаващи лимит Съобщение MT 900 се използва за пренасяне на информация за извършени в БНБ операции за освобождаване на лимит.
Възстановяване на суми - Схема на движение на съобщенията
Стъпка 1. Търговска банка превежда сумата за възстановяване по сметка на първостепенен разпоредител в БНБ. Стъпка 2. БНБ освобождава лимит на първостепенна система и информира СЕБРА за възстановената сума. Стъпка 3. СЕБРА освобождава лимит на конкретното бюджетно предприятие и на системата, към която то принадлежи, и информира обслужващата организация А1 за извършената операция. За възстановяване на суми се използва съобщение MT 103. Съобщението се изпраща от БАЕ и е адресирано до БНБ. Валидация на постъпващата в СЕБРА информация Постъпващата в СЕБРА информация се проверява както за синтактични (породени от нарушение на правилата за генериране), така и за логически (обвързаност на полетата, правилна адресируемост и др.) грешки. За резултатите от валидацията на постъпилата информация СЕБРА връща на изпращача файл, който представлява:
За всяка грешка СЕБРА връща на изпращача съобщение MT 195. Синтактичните грешки водят до отхвърляне на целия файл, а логическите, в зависимост от типа на грешката, отхвърлят файл или съобщение. Всеки постъпил в СЕБРА файл има уникална за датата, с която СЕБРА приема платежни инструкции и обслужващата организация изпращач, референция. Всяко постъпило в СЕБРА съобщение също има уникална за датата, с която СЕБРА приема платежни инструкции и обслужващата организация изпращач, референция. Структурата на файла и на съобщението трябва да отговаря на правилата за генериране. Обслужваща организация/БАЕ може да подава съобщения само за бюджетни предприятия, които тя обслужва Ако обслужващата организация е банка, БАЕ инициатор на съобщението трябва да бъде от системата на банката-изпращач. Технология за обработка на плащания чрез СЕБРА
Предаване на информация към СЕБРА Обслужващата организация, приела бюджетно платежно нареждане, след обработката му съставя електронно съобщение MT101 ''Искане за превод'', което има точно определени структура и съдържание. Съобщенията към СЕБРА могат да бъдат предавани многократно през деня. Постъпилите в СЕБРА до 15:00 часа заявки за плащане се включват за одобряване от първостепенните или оторизирани второстепенни разпоредители в същия ден. Заявки, постъпили в СЕБРА след 15:00 часа могат да се включат за обработка през същия ден по инициатива на одобряващия.
Входящ контрол Постъпващата в СЕБРА информация се контролира за:
Одобряване на заявки за плащания в СЕБРА В интервала между 9.00 и 24:00 часа участниците в СЕБРА ползват справки и разглеждат постъпилите заявки за плащане. В 15.00 часа счетоводната система на БНБ подава към СЕБРА информация за текущо извършените в БНБ операции по сметките, по които се задават лимити. След предаване на информацията БНБ извършва синхронизация на зададените лимити в счетоводната система на БНБ и в СЕБРА. След синхронизацията приетите от СЕБРА заявки за плащане подлежат на обработване от оправомощен служител на системата на първостепенния разпоредител или на оторизирания второстепенен разпоредител до 24.00 часа. Заявките за плащане се одобряват в рамките на свободния лимит за плащане на съответната система. До 24.00 ч. одобрените заявки за плащане се предават към БИСЕРА със съобщения, чиято структура и съдържание се определя съгласно Операционните правила за работа на БИСЕРА. Обработка в БИСЕРА БНБ подава в БИСЕРА салдото на Единната сметка. БИСЕРА проверява кои плащания, инициирани чрез СЕБРА, могат да бъдат изпълнени в БНБ при спазване на принципа FIFO (време на постъпване в БИСЕРА). БИСЕРА подава към счетоводната система на БНБ обобщена информация за плащанията, които могат да бъдат изпълнени до размера на салдото по Единната сметка. Информацията се подава по банки-получатели (за целите на сетълмента) и първостепенни системи (за целите на счетоводното им отразяване). При недостиг на средства по Единната сметка БИСЕРА връща на СЕБРА съобщение за отхвърлено плащане МТ900. БИСЕРА отхвърля нареждане за превод, насочено към изключена от RINGS банка или закрита БАЕ и връща на СЕБРА съобщение за отхвърлено плащане МТ900. След изпълнението на подадените от СЕБРА преводни нареждания БИСЕРА подготвя и изпраща информация до: (1) Банката-получател на превода - за общата сума на насочените към нея преводи и разпределението й по клонове (съобщение МТ941); (2) БАЕ на получателя - пълна информация за всеки индивидуален превод (съобщение МТ103). Обработка в счетоводната система на БНБ На базата на получената от БИСЕРА информация БНБ задължава съответните сметки на бюджетни разпоредители и генерира съобщения МТ103 за извършване на сетълмент, които се подават към RINGS за изпълнение в началото на системния ден. Обработка в СЕБРА на получените резултати След получаване на информацията за резултатите от обработката на преводните нареждания в БИСЕРА, СЕБРА процедира по следния начин:
Специфични операции в БНБ Вътрешни операции в БНБ: До 11.45 ч. всяко бюджетно предприятие може да инициира в БНБ касови операции в лева и чуждестранна валута, презгранични и местни преводи и други. Всяка такава операция се изпълнява по следната процедура: (1) Платежни документи се приемат само при наличие на свободен лимит; (2) След приемането на платежния документ информацията от него се въвежда в счетоводната система на БНБ; (3) Проверява се наличността на средствата по Единната сметка. При наличие на достатъчно средства счетоводната система на БНБ изпълнява платежната инструкция чрез вземане на съответните счетоводни операции и отразяването им в намаление на свободния лимит; (4) В 15.00 часа неизпълнените до момента плащания поради недостатъчна наличност по Единната сметка се анулират; (5) За извършените операции БНБ подава информация в СЕБРА, като посочва кода на конкретното бюджетно предприятие, от чието име е изпълнена операцията, както и кода за вида плащане (ако тези реквизити са посочени в платежния документ); (6) СЕБРА ангажира лимит на конкретното бюджетно предприятие и съответната първостепенна система и подава информация за операцията към обслужващата организация; (7) Ако БНБ не подаде кода на конкретното бюджетно предприятие, СЕБРА ангажира лимит от първостепенната система и операцията остава за последващо уточняване в СЕБРА. Получени преводи за централизиране на средства от сметки за наличности. (1) За получените преводи за централизиране на средства от сметки за наличности на конкретните бюджетни предприятия към една първостепенна система, БНБ служебно освобождава лимит за общата сума на първостепенната система; (2) БНБ подава в СЕБРА информация за получените преводи за централизиране на средства от сметките за наличност за всяко конкретно бюджетно предприятие, като посочва неговия код; (3) СЕБРА освобождава лимит на първостепенната система и на всяко бюджетно предприятие и подава информация за освободения лимит към обслужващата организация; (4) БНБ не носи отговорност за усвояване на освободен лимит, формиран в резултат на грешно извършена централизация от банки или по нареждане на титуляра. Обработка в банката на получателя За получените преводи по бюджетни платежни нареждания централата на всяка банка получава информация от: (1) RINGS - за общата сума, с която е заверена нейната сметка; (2) БИСЕРА - за общата сума и разпределението й по клонове. БАЕ, обслужваща сметката на получателя, получава пълна информация за всеки индивидуален превод. Тази информация е основание за вземане на счетоводни операции в централата на банката и в БАЕ. Информация от СЕБРА към обслужващата организация След получаване от БИСЕРА на резултатите от обработката на постъпилите плащания, СЕБРА подготвя и изпраща към всяка обслужваща организация информация за обслужваните от нея бюджетни предприятия, както следва: (1) Статус на всяка подадена към СЕБРА заявка за плащане (съобщение МТ 195); (2) Разрешения и усвоения до момента лимит (съобщение МТ986); (3) Операции, инициирани и изпълнени в БНБ (съобщение МТ900). За наредените и извършените плащания обслужващата организация изготвя и предоставя на съответното обслужвано от нея бюджетно предприятие дневен отчет-извлечение, съдържащ следните задължителни реквизити: (1) Дата и пореден номер на дневния отчет.извлечение; (2) Дата на предходния дневен отчет.извлечение; (3) Идентификация на наредителя на плащанията чрез СЕБРА - наименование и код на бюджетното предприятие в СЕБРА; (4) Информация по отделни плащания, извършени за деня, включително и операциите в БНБ, засягащи съответния код на бюджетното предприятие в СЕБРА: а) сума на плащането/операцията в БНБ, засягаща съответния код на бюджетното предприятие в СЕБРА; б) номер на сметката (IBAN) на получателя; в) код за вид плащане и код за вид плащане в СЕБРА, посочени в бюджетното платежно нареждане; (5) регистрационен номер на документа; (6) обобщена информация за плащанията през годината: а) сума на плащанията от началото на годината до предходния работен ден; б) сума на плащанията за съответния ден; в) сума на плащанията от началото на годината към съответния ден (7) Актуален лимит за плащания а) лимит; б) неусвоен/превишен лимит. В дневния отчет - извлечение за плащанията чрез СЕБРА се съдържа информация за отхвърлените наредени плащания за съответния ден. По искане на бюджетното предприятие обслужващата организация му предоставя информация за статуса на наредени от него плащания. СЕБРА може да генерира и други справки и отчети, по искане на МФ. Защо се създаде СЕБРА Въвеждането на обслужваните от БНБ банкови сметки на централния бюджет и бюджетните организации в единна система за събиране, разходване, съхраняване и отчитане е насочено към постигането на няколко основни цели. Една от тях е обединяване на средствата на бюджетните организации в единна сметка като всички генерирани постъпления и наличности в системата са разполагаеми за плащания от всички сметки в системата. Друга цел е избегването на разпиляването на средствата по сметките на по-нискостепенните разпоредители чрез централизиране (зануляване) на всички парични постъпления (вкл. и суми от възстановени разходи), постъпили в сметкте им в ТБ и извършването на всички наредени левови плащания чрез сметките на съответните първостепенни рапоредители в БНБ. Освен това се осигурява контрол върху разходите чрез залагане на лимити по сметките в системата, като консолидираният платежен ресурс е под контрола и управлението на Министъра на финансите. Основна цел е парите да се задържат в системата и да я напускат единствено при плащания към външни за нея сметки, като операциите между сметки в системата не следва да променят размера на единния платежен ресурс. Наличностите по сметките на автономните бюджети, осигурителните фондове, извънбюджетните сметки и чуждите средства се приключват в края на годината с преходен остатък. Централизираният платежен ресурс в определена валута не може да се използва за плащания в друга валута. Извън обхвата на системата все още остават сметките на общините (с изключение на тези за субсидии), предвид липсата на съответни първостепенни разпоредители обслужвани от БНБ.
График за работа на СЕБРА
Ден Д
Ден Д+1
|