Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| Организация на Компютри |
 |
 |
 |
|
Регистри на процесора.
Регистрите на процесора представляват памет в самия чип. Достъпа до тях е много по- бърз, отколкото до RAM. Регистрите също са спцеиализирана памет. Те се използват от процесора при изпълнение на аритметични и логически операции. Регистрите на процесора са важни за системното програмиране, защото функциите на BIOS и DOS получават информация от тях. От гледна точка на системното програмиране , нищо не се е променило в регистрите от процесора 8086 насам. Това е така, защото DOS и BIOS са се развили във връзка с него, така че те поддържат само 16-битовите регистри, включени в този процесор. 32-битовите регистри на intel 80386 и 80486 не могат да бъдат използвани в системното програмиране под DOS. Затова от значение са само 8088 регистрите, които се използват във всички следващи чипове. Всеки регистър е с голе2222222222222222байта). Ако всичките му битове съдържат 1 се получава десетичното число 65 535. Това е най-голямото десетично число, което може да се представи в 16 бита. Така че един регистър може да съдържа всички стойности от 0 до 65535 (FFFF шестнадесетично, или 1111111111111111 двоично). Регистрите се разделят на четири групи :
Различните регистри спомагат за оптимизиране на начина, по който програмите обработват данните. Последното е основна задача на микропроцесора. DOS и стандартните функции, съхранявани в ROM широко използват регистрите с общо предназначение, особено AX, BX, CX и DX. Тяхното съдържание указва на DOS какви задачи трябва да извърши и какви данни да използва за тяхното изпълнение. Основно влияние на тези регистри оказват математическите операции (събиране, изваждане, умножение, деление и т. н.), както и входно-изходните инструкции. Регистрите, завършващи с “X” заемат особено място в 8088, защото могат да бъдат разделени на две. Всеки от тях съдържа един 16-битов и два по-малки 8-битови регистъра. Общите регистри са важни за извикване на DOS и BIOS функции и се използват за предаване на параметри на конкретна функция, която се нуждае от тях. Те са под въздействието на математически операции, които са в центъра на вниманието на всички софтуерни дейности на ниво процесор. AX, BX, CX и DX заемат специално положение, защото могат да бъдат разделени на два 8-битови регистъра. Това означава, че всеки от тях се състои от 3 регистъра – един 16-битов и два 8-битови. Регистрите имат H (high – висок) и L (low – нисък) означения. Така че 16-битовия регисър AX може да бъде разделен на 8-битовите AH и AL. Означенията H и L са въведени, защото L регистъра съдържа нисшите 8 бита (оъ 0 до 7) на X регистъра, а H регистъра – старшите 8 бита (от 8 до 15). И така, AH се състои от битовете 8 – 15, а AL от битовете 0 – 7 на регистъра AX. Тези три регистъра не могат да бъдат разгледани независимо един от друг. Например ако третият бит на AH се промени, тогава бит 11 на AX се променя автоматично. Стойностите и на двата регистъра AH и AX се променят. AL в случая остава непроменен, тъй като той се състои от 0 до 7 бит на AX (т. е. 11 бит на AX не принадлежи на AL. Тази връзка между AX, AH и AL важи също за всички други регистри с общо предназначение, завършващи на “X” и може да бъде изразена математически. Специфицирайки например CH или CL може да се чете или записва 8-битова данна от или във всеки от тях. Същото се отнася за регистъра CX и 16-битова данна. Флаговият регистър осъществява връзката между последователните машинни инструкции, като запазва резултата от математическите и логическите операции. Например след използването на carry flag (флага за пренос) при събиране на два 16-битови регистъра, една програма определя дали резултата е по-голям от 65535 и ако е така го представя като 32-битово число. Знаковият, нулевият и препълващият флаг изпълняват подобни задачи и могат да бъдат използвани след като два регистъра бъдат сравнени, за да установят дали стойността в първия е по-голяма, по-малка или равна на стойността на втория. Само carry flag и zero flag (нулев флаг) са важни за системното програмиране на езици от високо ниво. Повечето от DOS и BIOS функциите използват тези флагове, за да означат грешки. Например за недостатъчна памет или непознати имена на файлове. За системното програмиране е особено важно как процесора образува адресите на паметта, защото трябва постоянно да се подават адреси на буфери на DOS или BIOS функциите. В тези случаи трябва да е известно какво прави процесора. Едно от най-добрите постижения при процесора 8088 е създаването на пакет от инструкции, които са по-висши от тези на ранните 8-битови микропроцесори (6502, Z80 и т. н.). Друго сполучливо попадение е предоставянето на лесен достъп до повече от 64 килобайта памет. Това е важно, защото нарастването на възможностите на процесора позволява на програмиста да създава по-сложни приложения, които от своя страна изискват повече памет. Създателите на 8088 са повишили капацитета на паметта или адресното пространство на микропроцесора (повече от 16 пъти) до един мегабайт. Броят на клетки от паметта, които един процесор може да адресира, зависи от адресния регистър. Тъй като всяка от тях е адресирана чрез определяне на уникален номер, максималната стойност, която може да се съдържа в адресния регистър определя големината на адресното пространство. Ранните микропроцесори използваха 16-битов адресен регистър, който даваше на потребителя достъп до адреси от 0 до 65535. Това съответства на капацитета от 64 килобайта на тезо процесори. За адресирането на един мегабайт памет, адресния регистър трябва да има най-малко 20 бита. По времето, когато е разработван 8088, не е било възможно да се използва 20-битов регистър, така че конструкторите са използвали друг начин за достигане на 20-битова шина. Съдържанието на две 16-битови числа се използва за достигане на 20-битов адрес. Едното от тези 16-битови числа се съдържа в сегментен регистър. 8088 има четири такива сегментни регистъра. Второто число се съдържа в друг регистър или в клетка от паметта. За да се образува 20-битово число, съдържанието на сегментния регистър се премества наляво с четири бита (или се умножава по 16) и второто число се прибавя към полученото. Сегментният адрес, който се формира от сегментния регистър, показва началото на сегмента в паметта. Когато се създава адреса, отместването се добавя към сегментния адрес. Отместването показва позицията в сегмента, определен от сегментен регистър. Отместването не може да бъде по-голямо от 16 бита, т. е. Стойност от 0 до 65535 за размер на сегмент. В случая, когато отместването е 0 и началото също е 0, се получава адрес, отговарящ на клетка от паметта (или физически адрес) 0. Ако сегмента е 1, ще се получи физически адрес 16, а не 1. Това е така, застото сегментният адрес се умножава по 16 при образуването на адреса. Ако се увеличава още сегмента, а отместването остава 0, се получават физически адреси 32, 48, 64 и т. н. Според този принцип максималния адрес е 1 мегабайт, когато сегмента достигне максималната си стойност 65535 (FFFFh). Обватно, ако сегмента остава постоянен, а се мени отместването, първия сочи сегмент от паметта, в който може да има достъп до 65535 различни клетки. Всеки сегмент съдържа 64К. Отместването показва разстоянието между желаната клетка и началото на сегмента. Въпреки че сегментите във физическата памет са през 16 байта, всеки от тях съдържа по 64К. Така че те се припокриват. Например физическия адрес 130 може да се представи по различни начини. Така както адреса, образуван от сегмент 0 и отместване 130 сочи тази клетка, така също и сегмент 1 и отместване 114, сегмент 2 и отместване 98 и т. н. сочат в тази клетка. Припокриването на сегменти е удобно за работа. При определен адрес може да се избере произволна комбинация от сегмент и отместване, която го сочи. Проверка се прави, като се Умножи сегмента по 16 и бъде прибавен към отместването. Начало на сегмент не може да бъде всяка клетка от паметта. Като се умножи сегментния регистър по 16, винаги се получава число, което е кратно на 16. Така например сегмент не може да започва от клетка с адрес 22. Физическият адрес се получава от съчетанието на сегмента и отместването. Той определя точния номер на клетката от паметта, която става досъпна. За разлика от него, сегментния адрес и отместването са относителни. 8088 съдържа четири сегментни регистъра, които имат важна роля при изпълнението на програма на машинен език. Те съдържат основната структура на всяка програма, която се състои от множество от инструкции (или код). Програмата също обработва променливи и данни. Една структурирана програма държи кода и данните отделно едно от друго, докато се намират в паметта. Един удобен начин за тяхното отделяне е предоставянето на собствени сегменти на всеки от тях. Сегментни регистри са следните: CS (Code Segment – кодов сегмент) използва регистъра IP като отместване и заедно правят адрес от паметта. По този начин се определя адреса на поредната ин- Струкция. IP се нарича и с името Program Counter (програмен брояч). Когато Процесорът изпълнява текущата инструкция, IP регистъра автоматично се пре- Насочва към следващата. Това осигурява изпъленеието на инструкцууте в пра- вилен ред. DS Както CS, регистъра DS (Data Segment – сегмент за данни) съдържа сегментните данни, до които програмата има достъп (записва или чете данни в или от памет- та). Отместването на адреса се получава от друг регистър или от текущата инс- трукция. SS Регистъра SS (Stack Segment – стеков сегмент) определя сегмента на стека, както подсказва самото му име. Стекът действа като място за временно съхранение за Някои програми на машинен език. Той позволява бързо запазване и възстановя- ване на данни за различни инструкции. Например, когато се изпълнява инструк- цията CALL, процесорът поставя адреса за сръщане в стека. SS заедно със SP или BP образуват адреса, на върха на стека. ES Последният сегментен регистър е ES (Extra Segment – допълнителен сегмент). Той се използва от някои машинни инструкции за адресиране на повече от 64К данни или за пренос на данни между два различни сегмента от паметта. С помощта на ES е възможно да оставим DS да сочи в изходната област от паметта, а за обръщение към областта, в която се копира, се използва ES. 8088 и неговите наследници имат дори инструкции, които могат да копират цял буфер, като се предполага, че преди тяхното изпълнение сегмента на адреса на първата област е зареден в DS, а този на областта в която се копира – в ES. За да се извърши копирането , инструкциите също трябва да знаят какви са отместванията на двете области в техните сегменти от паметта. Те очакват да получат началото на шървата област в SI, а на втората в DI регистъра. Според въведените преди това означения това може да се запише по следния начин: тези инструкции копират данни от DS:SI в DS:DI. Два сегментни регистъра могат да определят области от паметта, които се покриват или са напълно различни една от друга. Обикновено една програма не може да заеме целия сегмент със своите код и данни. Затова може да се спести памет чрез припокриването на сегменти. Например може да се запазят данните веднага след програмния код като се определи по подходящ начин съдържанието на регистрите DS и CS. Атхитектура на копроцесор
Копроцесорът адресира паметта по същия начин, както и процесора, но има и свои собствени регистри за данни и управляващи регистри – осем регистъра за данни, организирани като стек и седем управляващи регистъра, подобни на флаговия регистър. Наборът от инструкции на копроцесора осигурява директен достъп до тези регистри. Осемте регистъра за данни са 80-битови и са организирани като стек, въпреки че не е задължително винаги да се използват така. Когато се запишат данни в регистъра на върха, предишните данни се преместват в регистрите с по-високи номера, които са по-долу в стека. Регистър 0 е на върха на регистровия стек, а регистъ 7 – на дъното му. Всички данни се съхраняват в регистрите на копроцесора в 10-байтов реален формат. Всички действия в копроцесора се извършват над 10-байтови числа, защото това осигурява по-висока точност. Инструкциите, които пренасят данни между паметта и копроцесора, автоматично преобразуват данните от и в десетичен 10-байтов реален формат. Чрез управляващите регистри, най-често в програмата се осъществява достъп до регистъра на състоянието (нарича се също дума на състоянието). Той отразява цялостната работа на копроцесора. Условните флагове C0 – C3 се променят от операциите за сравнение и тестване и се използват за управление на изпълнението на програмата. Флагът за заетост B отразява дали копроцесорът е зает с изпълнението на инструкция. Той се проверява чрез изследване на стойността на думата на състоянието. Последните модели копроцесори автоматично се синхронизират с процесора, така че състоянието на този флаг не трябва да се проверява. Указателят към върха на стека (STP) съдържа номера на регистъра, който се счита за връх на стека ST. Обикновено това е регистъра за данни с номер 0. Управляващият регистър на копроцесора служи за избор на точност на операциите, на закръглението и на представянето на безкрайно голяма стойност (със или без знак). С него могат да се маскират битове 0 – 5 от думата на състоянието. За зареждане на стойност в управляващия регистър се използва инструкцията FLDCW. Таг-регистърът (регистър с признаци) отразява какво е съдържанието на всеки от регистрите за данни. Всеки признак показва дали стойността на съответния регистър е валидна, нулева, невалидна или безкрайност, или регистърът е празен. За да може програмата да провеи стойността на таг-регистъра, трябва да се съхрани средата на регистъра посредством инструкциите FSTENV или FSAVE, които записват стйностите на всички регистри на копроцесора в паметта. Асемблер
Асемблерът използва различни методи за обработка на числа с плаваща запетая (реални числа) и на целочислени данни. За работа с реални числа могат да се използват две възможности – аритметичен копроцесор или наричан за краткост FPU (Floating Point Unit) и с емулираща програма за централния процесор, наричан също за краткост CPU (Central Processor Unit). Аритметичните копроцесори – чиповете 8087, 80287, 80387SX, 80387DX и 80487SX – работят заедно с централния процесор при обработката на числа с плаваща запетая. Процесорите 486DX, Pentium и тези, които са произведени след тях, съдържат копроцесора в самия чип и изпълняват действията с плаваща запетая директно. Наборът от инструкции и програмирането на всички копроцесори е почти еднакво, въпреки че са проектирани да работят с различни процесори. Копроцесорите могат да изпълняват различни действия: събиране, изваждане, имножене, деление, коренуване, изчисляване на arctg, log и други трансцедентни функции. Данните могат да бъдат цели 16-, 32- и 64-битови числа със знак, 18-битови BCD числа и, разбира се, числя с плаваща запетая. Данните с плаваща запетая са в пряк машинен код по стандарта IEEE-754 (IEEE – Institute of Electrical and Electronical Engineers). Те са с три дължини – единична (4 байта), двойна (8 байта) и разширена (10 байта). Развядността на мантисата и характеристиката са съответно 24 и 8, 53 и 11, 64 и 15, като мантисата е двоично нормализирана.При форматите с единична и двойна дължина на мантисата се обработва скрит бит, който не се обменя с паметта. Разширеният формат не оперира със скрит бит на номализираната мантиса. Копроцесорът използва регистрите си и изпълнява обработката над реални числа, пакетирани BCD числа и дълги цели числа многократно по-бързо от еквивалентните операции, реализирани посредством най-ефективните емулиращи програми, които използват само основния набор от инструкции на централния процесор. Ако системата не е с процесор 486DX, Pentium или някой от произведените след тях, може да се използва емулатор на 8087, предоставен от асемблера. Достъп до емулатора се получава чрез директивата OPTION EMULATOR, която се поставя пред директивата .MODEL в програмата. Указателите биват два вида – близки и далечни: Близкия указател е отместването на даден обект и има ширина само 16 бита. Но достъп до паметта не може да се получи без сегмента на адреса. Затова компилатора го подготвя и го зарежда автоматично в определения за целта сегментен регистър на централния процесор при осъществяване на достъп до обекта. Поради тази причина използването на близки указатели е възможно само за променливи, намиращи се вътре в създадения от компилатора сегмент с големина 64 килобайта. Далечните указатели обаче, съдържат и сегмента и отместването на адреса, които се запазват като две думи. Младшата дума получава отместването, а старшата – сегмента на адреса. Представяне на числа с плаваща запетая в паметта.
Реалните числа, наричани също числа с плаваща запетая, се състоят от три части: знак, мантиса и характеристика (отместен порядък). Асемблерът съхранява тези числа според стандартния формат IEEE-754-85. Той има следния вид: Четирибайтовото число се нарича число с единична точност (късо реално число, или число тип REAL4)., осембайтовото – число с двойна точност (дълго реално число, или число тип REAL8), а десетбайтовото – число с разширена точност (вътрешно представяне на реално число, или число тип REAL10) Според стандарта късите реални числа се представят в пряк код с един бит за знака (0 за + и 1 за -), 8-битова характеристика и 24-битова мантиса. Това изисква общо 33 бита, докато за едно число се заделят 32. За да се заобиколи това несъответствие, мантисата използва т.нар. скрит бит, който представлява първият бит на нормализираното реално число (винаги със стойност 1) и затова тя се побира в 23 бита. Нормализираното реално числе се представя така, че да е по-голямо от 1 и по-малко от 2. Това е т. нар. IEEE-754 нормализация. Така цялата част от числото винаги е 1 и не се съхранява в паметта, поради което се нарича скрит бит. Скритият бит се използва и при дългите реални числа, но не и при числата с разширена точност, при които той се съхранява в паметта като единствен бит (No 63) на цялата част. Повядъкът (експонентата) е множител от вида 2n . За да могат да се представят отрицателни отрицателни експоненти, стойността в полето на експонентата е с отместване (bias), т. е. действителната експонента се получава чрез изваждане на отместваща стойност от стойността в полето (характеристиката). Отместването за късите реални числа е 127, за дългите реални числа е 1023, а за разширените – 16383. Изключения от тези правила за представяне са стойностите нула (представя се с нули във всички битове) и безкрайност (представя се с нули във всички битове на мантисата и единици във всички битове на характеристиката). За дефиниране на реални константи и променливи се използват директивите за дефиниране на данни REAL4, REAL8 и REAL10. С тях се заделя памет съответно за къси (с дължина 4 байта), дълги (с дължина 8 байта) и разпирени (с дължина 10 байта) реални числа. За съвеместимост с по-ранните версии на асемблерния език се допуска и използването на директивите DD, DQ и DT. Асемблерът винаги счита числата за десетични и ги преобразува в двоични, като кодира знака, мантисата и характеристиката в съответните битове на числото. Броят на значещите цифри може да се променя при аритметичните операции, защото при закръгляване на числото може да се загуби най-младшата цифра. Обхват на числата с плаваща запетая:
Решение:
По надолу са представени два варианта на решение на поставеното задание: Първият е по-прост и представлява извеждане на екрана на число тип REAL4, което е предварително дефинирано в изходния код на програмата като константа. Второто решение, което е подобрен вариант на първото е доста по-гъвкаво: при него след стартиране на програмата, потребителят трябва да въведе числото от клавиатурата, след което на следващия ред се извежда вече въведеното число. Изходният код на езика Асемблер на първото решение е следният: .MODEL SMALL .386 .387 .STACK .DATA numb REAL4 2224.5 .CODE .STARTUP push numb ; Зареждане на числото в стека call display ; Извикване на процедурата .EXIT disp proc near mov ah,6 ; Зареждане на функция 6 в ah за изписване на символ на екрана mov dl,al ; Вземане на стойността за извеждане от al int 21h ; Извикване на прекъсване 21 на MS DOS ret disp endp display proc c,num:real4 local temp:word, whole:dword, fract:dword fstcw temp ; Съхране на командната дума в променлива temp or temp,0c00h ; Промяна на командната дума в режим на закръгляване чрез ;изрязване fldcw temp ; Зареждане на командната дума fld num ; Зареждане на параметъра num в Floating point стека ftst fstsw ax ; Зареждане на думата на състоянието в ax and ax,4500h ; Извличане на необходимите битове от думата на състоянието .IF ax==0100h ; Проверка за отрицателност mov al,'-' call disp ; Отпечатване на знака “-“ при изпълване на условието fabs ; Превръщане на ST(0) в абсолютната му стойност .ENDIF fld st ; Зареждане на ST(0) в ST(1) frndint ; Закръгляне на ST(0) чрез изрязване на дробната част fist whole ; Зареждане на ST(0) в whole като цяло число fsubr ; Изваждане на ST(1) от ST(0) fabs ; Превръщане на ST(0) в абсолютната му стойност fstp fract ; Зареждане на ST(0) в fract и изтегляне от стека mov eax,whole ; Зареждане на whole в eax mov ebx,10 ; Зареждане на константа 10 в ebx mov cx,0 ; Инициализиране на броячя cx push bx ; Зареждане на 10 в стека .WHILE 1 mov edx,0 div ebx ; Целочислено делене на eax на ebx резултата се записва в eax , а ;остатъка в edx add dl,30h ; Превръщане на получения остатък в ASCII кода на съотв цифра push dx ; и зареждане в стека .BREAK .IF eax==0 ; прекъсване при остатък = 0 inc cx .IF cx==3 push ',' mov cx,0 .ENDIF .ENDW .WHILE 1 ; Цикъл за извеждане на цялата част pop dx ; Зареждане на dx от стека .BREAK.IF dx==bx ; прекъсване при dx = 10 mov al,dl call disp ; извеждане на цифрата .ENDW mov al, '.' call disp ; извеждане на десеттична точка mov eax, fract ; Зареждане на fract в eax fstcw temp xor temp,0c00h ; Промяна на командната дума fldcw temp fld fract ; Зареждане на fract в FP стека fxtract ; Извличане на мантисата в ST(0) и на експонентата в ST(1) от ;ST(0) fstp fract ; Зареждане на мантисата в fract fabs ; и на абсолютната стойност на fistp whole ; експонентата в whole mov ecx,whole ; Зареждане на експонентата в ecx mov eax,fract ; Зареждане на мантисата в eax shl eax,9 ; Изчистване на битовете за експонента и знак от eax rcr eax,cl ; Ротиране надясно със стойността на експонентата в есх .REPEAT mul ebx ; Умножение на еах с 10. Цялятя част в edx, резултата – в еах push eax ; Зареждане на еаx в стека xchg eax,edx ; Размяна на eax и edx add al,30h ; Получаване на ASCII кода на цифрата в еах call disp ; и отпечатване pop eax ; Зареждане на еаx от стека .UNTIL eax==0 ; Прекъсване при нулева стойност в еах ret display endp END Изходният код на второто решение, също на езика Асемблер е следният: .MODEL SMALL .386 .387 .STACK .DATA crlf db 13,10,"$" numb REAL4 ? ten REAL4 10.0 .CODE get proc mov ah,1 int 21h ret get endp read proc c,num:near ptr REAL4 LOCAL sign:BYTE, temp1:word fldz call get .IF al=='+' mov sign,0 call get .ENDIF .IF al=='-' mov sign,1 call get .ENDIF .REPEAT fmul ten mov ah,0 sub al,30h mov temp1,ax fiadd temp1 call get .UNTIL al'9' .IF al=='.' fld1 .WHILE 1 fdiv ten call get .BREAK .IF al'9' mov ah,0 sub al,30h mov temp1,ax fild temp1 fmul st,st(1) fadd st(2),st fcomp .ENDW fcomp .ENDIF .IF sign==1 fchs .ENDIF mov bx,num fstp REAL4 ptr[bx] ret read endp .STARTUP invoke read,offset numb call new_line push numb call display .EXIT disp proc near mov ah,6 mov dl,al int 21h ret disp endp display proc c,num:real4 local temp:word, whole:dword, fract:dword fstcw temp or temp,0c00h fldcw temp fld num ftst fstsw ax and ax,4500h .IF ax==0100h mov al,'-' call disp fabs .ENDIF fld st frndint fist whole fsubr fabs fstp fract mov eax,whole mov ebx,10 mov cx,0 push bx .WHILE 1 mov edx,0 div ebx add dl,30h push dx .BREAK .IF eax==0 inc cx .IF cx==3 push ',' mov cx,0 .ENDIF .ENDW .WHILE 1 pop dx .BREAK.IF dx==bx mov al,dl call disp .ENDW mov al, '.' call disp mov eax, fract fstcw temp xor temp,0c00h fldcw temp fld fract fxtract fstp fract fabs fistp whole mov ecx,whole mov eax,fract shl eax,9 rcr eax,cl .REPEAT mul ebx push eax xchg eax,edx add al,30h call disp pop eax .UNTIL eax==0 ret display endp new_line proc near mov ah,9 lea dx,crlf int 21h ret new_line endp END Резултати от трасирането на програмата По-долу са представени резултатите от трасирането на второто, по-сложно решение на заданието. Трасирането е извършено при зададена тестова стойност 22.5.AX = 1936 BX = 1938 CX = 0000 DX = 0000 SP = 0400 BP = 0000 SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1938 CS = 1920 IP = 0080 FL = 3202 NV UP EI PL NZ NA PO NC AX = 1936 BX = 0002 CX = 0000 DX = 0000 SP = 0400 BP = 0000 SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1938 CS = 1920 IP = 0082 FL = 3202 NV UP EI PL NZ NA PO NC AX = 1936 BX = 0020 CX = 0000 DX = 0000 SP = 0400 BP = 0000 SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1938 CS = 1920 IP = 0085 FL = 3212 NV UP EI PL NZ AC PO NC AX = 1936 BX = 0020 CX = 0000 DX = 0000 SP = 0420 BP = 0000 SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1936 CS = 1920 IP = 0089 FL = 3202 NV UP EI PL NZ NA PO NC AX = 1936 BX = 0020 CX = 0000 DX = 0000 SP = 041E BP = 0000 SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1936 CS = 1920 IP = 008C FL = 3202 NV UP EI PL NZ NA PO NC AX = 010D BX = 000D CX = 0000 DX = 0000 SP = 041E BP = 0000 SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1936 CS = 1920 IP = 008F FL = 3297 NV UP EI NG NZ AC PE CY AX = 010D BX = 000D CX = 0000 DX = 0000 SP = 0420 BP = 0000 SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1936 CS = 1920 IP = 0092 FL = 3212 NV UP EI PL NZ AC PO NC AX = 0924 BX = 000D CX = 0000 DX = 000A SP = 0420 BP = 0000 SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1936 CS = 1920 IP = 0095 FL = 3212 NV UP EI PL NZ AC PO NC ds:000d 41ac0000 AX = 0000 BX = 000A CX = 0001 DX = 0035 SP = 041C BP = 0000 SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1936 CS = 1920 IP = 009D FL = 3246 NV UP EI PL ZR NA PE NC AX = 0136 BX = 0020 CX = 0000 DX = 0000 SP = 0414 BP = 041A SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1936 CS = 1920 IP = 0002 FL = 3213 NV UP EI PL NZ AC PO CY AX = 1936 BX = 0020 CX = 0000 DX = 0000 SP = 0416 BP = 041A SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1936 CS = 1920 IP = 000D FL = 3213 NV UP EI PL NZ AC PO CY AX = 0032 BX = 0020 CX = 0000 DX = 0000 SP = 0416 BP = 041A SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1936 CS = 1920 IP = 002C FL = 3216 NV UP EI PL NZ AC PE NC AX = 0002 BX = 0020 CX = 0000 DX = 0000 SP = 0416 BP = 041A SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1936 CS = 1920 IP = 002E FL = 3202 NV UP EI PL NZ NA PO NC ss:0416 1920 AX = 0002 BX = 0020 CX = 0000 DX = 0000 SP = 0416 BP = 041A SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1936 CS = 1920 IP = 0031 FL = 3202 NV UP EI PL NZ NA PO NC ss:0416 0002 AX = 0002 BX = 0020 CX = 0000 DX = 0000 SP = 0416 BP = 041A SI = 0000 DI = 0000 DS = 1936 ES = 1910 SS = 1936 CS = 1920 IP = 0034 FL = 3202 NV UP EI PL NZ NA PO NC
|