Joomla Software solutions Template

Payday loan

През последното десетилетие на XX век настъпиха фундаментални и важни промени в изследванията на глухотата, жестовия език и обучението на глухите деца. На симпозиум през 1985 в САЩ специалистите открито се обединиха по отношение необходимостта от изследвания в сфери, които разкриват специалните способности на глухите хора, а не само техните дефицити. Една от тях е визуалната компетентност на човека, разгръщана в условията на предлингвистична глухота.

Краят на XX век се свързва с революционни научни обобщения в психолингвистиката, изведени от сравняването на жестовите и говоримите езици. Изследванията върху жестовия (знаков) език на глухи­те хора доказват съществуването на лингвистични системи, предава­ни от поколение на поколение, които не произтичат пряко от говори­мите езици. Реализират се значими открития за универсалните характеристики, присъщи на двата езика. Убедително се доказва, че базо­вите характеристики са почти едни и същи. Говоримият и жестовият език имат сравними, но качествено специфични принципи на органи­зация, системи от правила, граматична сложност и експресивна сила. Обосновава се фактът, че жестовият и говоримият език са изключително близки на най-дълбинно равнище, но техните повърхностни форми са повлияни от различия в модалността на трансмисията (вокално-слуховия и двигателно-визуалния канал), което с голяма вероятност се отразява върху когнитивната обработка. Доказва се, че модалността, в която се раз­вива езика, създава категорични различия във формата на неговите граматични средства.

Всичко това поставя изискване за конструиране на психолингвистична концепция, която включва жестовия език така, както включва фонетичните езици. Същността на жестовите лингвистични системи разкрива нови перспективи за изучаване на биологичните детерминанти на езика и познанието. Възникват фундаментални въпроси:

• Какъв би бил езикът, ако неговата трансмисия не е основа­на на вокалния тракт и на очите?

• Как се обработва езикът, ако неговите основни лексикални единици се продуцират с движения на ръце в пространството и ако сигналът е организиран пространствено и времево?

• Какви са последствията от овладяването на жестов език за мозъчната организация на езиковите функции?

Жестовият език на глухите хора предоставя естествени експериментални условия за изследване на комуникативни системи, които са развити в алтернативни трансмисионни системи - визуално-двигателни. В сравнение с фонетичните езици, този визуален език се обезпечава от различни мозъчни структури и функции по отношение на продукци­ята и перцепцията. Във връзка с това жестовият език дава нови въз­можности за изучаване на незабелязани преди аспекти на това, как мо­зъкът е организиран да генерира и да разбира езика.

Изследвания с глухи деца на глухи родители дават ценна информация за процеса на овладяване на езика в тази модалност. Проявява се фактът, че този процес протича подобно на овладяването на говоримия език по отношение на срокове, кризи, способности за креативност на сложни лингвистични системи. Заедно с това, смяната в трансмисионната система (от ухото към окото и от вокалния апарат към ръцете) оказва дълбоко влияние върху процеса на овладяването. В език, чийто артикулатори са директно наблюдавани и управлявани, ситуацията на учене е с особен характер.

Newport провежда естествен експеримент с глухи хора от една общност, но овладявали жестовия език в различен период от своя живот - глухи деца на глухи родители (от раждането); глухи деца на чуващи родители (между 4- и 6-годишна възраст); глухи деца на чуващи родители (след 12-годишна възраст). Всички в момента на изследването използват жестовия език като матерен език. Установява се раз­лично равнище на граматическата обработка в обособените групи, ко­ето доказва наличие на сензитивен период за учене на жестовия език.

Невропсихологичните изследвания в популация на предлингвистично глухите индивиди са пряко насочени към отговор на въпроса, дали доминантата на лявата мозъчна хемисфера за езика се разширява и до случаите на нефонетичните (жестови) езици. С други думи, дали доминантата отразява речевите функции или езиковите функции. Изс­ледванията върху доминантата на ръката в миналото свързват дясната ръка с лявата хемисфера, която по принцип е специализирана за езика. Тъй като в жестовия език ръката се използва лингвистично, а глухите деца на глухи родители започват да знакуват от края на своята първа година, изследването на тяхната доминираща ръка е уникална възмож­ност за изучаване процесите на латерализация от най-ранна възраст.

Естествената експериментална ситуация на матерен жестов език, в който ръцете са основните артикулатори, създава уникални условия за по-нататъшни изследвания на отношенията между предпочитаната ръка и церебралната специализация.

Жестовият език е взаимодействие между визуално-пространствени и лингвистични отношения в една система и притежава качества, за които всяка от мозъчните хемисфери на чуващите хора показва раз­лично доминантно функциониране. Изследването на глухи хора с ло­кални мозъчни поражения и разпада на техния визуално-пространствен език откриват изключителна възможност за разбиране на органи­зацията на висшите корови функции, същността на церебралната орга­низация на езика и пластичността на човешкия мозък. Изследователи­те издигат научни въпроси, свързани с тази проблематика:

• Зависимо ли е развитието на хемисферната специализация от слуховия опит?

• Как езикът се обезпечава от мозъка, когато той е предста­вен пространствено?

• Дали овладяването на езика чрез пространствено експреси-ране на граматическите функции модифицира церебралната специали­зация за нелингвистичните пространствени функции?

Мозъчната организация на жестовия (знаковия) език се проучва по няколко паралелни линии. Експериментира се ефектът на мозъчни лезии върху знаково-езиковата обработка при лявохемисферни (ЛХ) и дяснохемисферни (ДХ) поражения. Изследва се също функционалната асиметрия за знаковия език при нормален мозък в условията на химична анестезия на мозъка. Тези паралелни проучвания създават сериоз­на доказателствена база за изводи относно специализацията на двете хемисфери при човека. Резултатите демонстрират приносът на съот­ветната хемисфера в обезпечаването на лингвистичните функции и на пространствените механизми, които ги обслужват.

Bellugi, Poisner, Klima предоставят батерия от езикови и неезикови невропсихологични тестове на глухи хора с локални мозъчни поражения и на глухи хора без мозъчни поражения. Резултатите показват, че при лявохемисферни поражения са налице признаци на жестова (знакова) афазия. В едни случаи, експресивното използване на жес­товия език се оказва значително нарушено, забавено и редуцирано, чес­то до единично знаково изказване. В други случаи на лявохемисферни поражения, знакуващи имат флуентна знакова (жестова) афазия и допускат типични грешки във формиращите елементи на жестовите знаци. Продуцират се екви­валенти на фонетичните парафазии, но в жестов (знаков) език. Въпре­ки неясното експресиране, знакуването е перфектно граматически. Чес­то грешките се появяват при определяне „на кого” или „на какво”. В трети случаи на мозъчни лезии се допускат много граматически греш­ки с типичен характер или под формата на допълнения в морфология на американския жестов език, нарушава се пространствения синтаксис и разговорния процес.

Посочените данни са основание за извод, че различните локални поражения в лявата мозъчна хемисфера водят до специфични жестово-езикови нарушения.

При дяснохемисферни мозъчни поражения изследваните глухи па­циенти са подложени на специални изследвания, тъй като жестовият (знаков) език е свързан с лингвистична употреба на пространството, а тези глухи пациенти демонстрират неезикови пространствени дефицити. Особен интерес представлява фактът, че липсва афазия за жесто­вия език. Наблюдава се свободно, разнообразно и без грешки използ­ване на жестовите знаци. Съхранено е използването на граматичните форми и не се отчитат проблеми в граматическите аспекти на техния жестов език, независимо от техния пространствено организиран син­таксис.

При дяснохемисферни поражения обаче пациентите показват кон­кретни трудности в нелингвистичните пространствени отношения. На­лице са класическите визуално-пространствени нарушения, които се наб­людават при чуващите хора с поражения в десните области на мозъч­ната кора.

Данни от невропсихологически проби с глухи хора показ­ват, че дясностранните мозъчни поражения имат много малък ефект върху езика, дори ако той е в пространствено-визуална модалност. Об­ратно, лявостранните мозъчни лезии са твърде афазични и за жесто­вия език (дезорганизация на граматиката, без морфология или син­таксис), но се показват нормални нелингвистични визуално-простран­ствени умения.

В литературата се привеждат редица нови доказателства, че афективните лицеви сигнали и лингвистичните лицеви сигнали са различно латерализирани при глухите хора, владеещи жестов език. В сравнителни експерименти на групи с чуващи мозъчно поразени и здрави глухи хора се определя доминантното участие на съответната мозъчна хемисфера при възприемане на всеки един от тези лицеви сигнали. Чрез тахистоскоп лицевите сигнали се насочват към всяка хемисфера по отделно. Резултатите показват, че здравите глухи хора имат по-голяма лявохемисферна медитация на тези лицевите сигнали, които са приели лингвистичните функции. Възприятието и обработката на афективните лицеви сигнали се обезпечава с доминиращото участие на дясното мозъчно полукълбо. За чуващите изследвани лица, които не ползват жестов език, подобна диференциация във възприемането на двата ти­па лицеви сигнали не се установява.

Наблюдения на чуващи пациенти, които ползват жестовия език, но са с поражение на дясната темпорална челна зона, също са в подкрепа на научните хипотези, че лявата церебрална хемисфера обезпеча­ва езиковите функции и в слуховата и във визуално пространствена модалност. Анализът на тяхната лингвистичната способност не показва нарушения, както в словесния, така и в жестовия език.

Съществено доказателство за тази теза са резултатите от сравнителни невропсихологически изследвания на глухи и чуващи хора без мозъчни поражения. Чрез тахистоскоп към лявото, а след това и към дясното мозъчно полукълбо, се предоставят за възприемане последователно разгръщащи се събития в жестов език. Групата на глухите изследвани лица показват специфична ляво хемисферна специализация за обработка на сигналите от жестовия език. В групата на чуващите изследвани лица този ефект липсва и сигналите в жестовия език се възприемат предимно дяснохемисферно. Установява се, че лявата хемисфера е доминираща в обезпечаването на жестовия език и при глухите лица без мозъчни лезии. Всичко това е основание за по-обобщен извод, че първоначална функционална специализация на лявата хемисфера е не към модалността, а по-скоро към лингвистичните функции, които обс­лужва сигнала.

Данните показват, че чуването и говоренето не са задължителни за развитието на хемисферната специализация. Научно се потвърждава, че лявата хе­мисфера на мозъка е доминантна не само за словесните езици, но и за жестовия език на глухите хора. Фактът, че граматичната информация в жестов език се предава чрез пространствени движения не променя съ­ществено мозъчната специализация. Съществуват достатъчно основа­ния за обобщение, че лявата хемисфера има иманентна преддиспозиция за език, независимо от неговата модалност. Изследванията на жес­товия език осигуряват нови перспективи за още по-задълбочени изс­ледвания на връзката „мозък и психика” в човешкото развитие.