Joomla Software solutions Template

Payday loan

В Германия Първата световна война довела до икономическа и социална Катастрофа. Страната понесла големи човешки загуби (1,8 млн. убити, 0,9 млн. загинали в тила от глад и епидемии и 1,5 млн. инвалиди). Материалните ресурси на страната били изтощени в резултат на хищническо използване по време на войната. Индустриалната техника през военните години не била подновявана и след 1918 г. се отличавала с голяма степен на физическо износване. Парично-кредитната система на страната била доведена до буквална катастрофа вследствие на неограниченото финансиране на военните разходи и на различните следвоенни плащания на обезщетения чрез печатане на нови банкноти. След фантастични темпове на инфлация се стигнало в началото на 1923 г. до положение в Германия да се залепват на писмата пощенски марки от по няколко млрд. райхсмарки. През 1918г. индустриалното производство на страната било повече от два пъти по-малко от това през 1913 г. Победена във войната, Германия загубила областите Елзас и Лотарингия и била принудена да отстъпи на Франция за 15 години експлоатацията на окупираната през януари 1923 г. Рурска област, което означавало загуба на 75 % от довоенния добив на Желязна руда, 35 % от производството на стомана, 25 % от добива на каменни въглища и 1/7 от посевните площи. На Германия й били наложени огромни репарации на сума 132 млрд. златни марки, които обаче следвоенните германски правителства първоначално почти не изплащали (с изключение на принудително вземаните контрибуции в натура). Германия изпаднала в положение на стопански хаос и пределно национално унижение. Безработицата в страната достигнала невиждани размери. Реалната работна заплата на наемната работна сила рязко намаляла. В резултат на недоволството и левичарските настроения на народните маси се стигнало до опит за установяване на революционна работническо селска власт в Бавария, последвана от премахване на монархията в условията на Ваймарската република и въстанието в Хамбург през 1923 г. с което приключила следвоенната революционна криза в страната (макар че военното положение било отменено едва през 1924 г.). Напрегнатата социална обстановка в Германия веднага след края на войната наложила през 1918 г. да бъдат въведени колективните трудови договори, съпроводени от засиленото от 1925 г. задължително държавно посредничество при трудови конфликти. Поддържало се определено равнище на минималната работна заплата  първоначалният ентусиазъм от тези нововъведения скоро се изчерпал през втората половина на 20-те години. Често срещаната отначало относителна хармония в поведението на работници и работодатели в трудните военни условия скоро се изпарила.

През тези бурни години процесът на концентрация на капитала в Германия стигнал до създаването на невиждани дотогава по големина индустриални концерни. Типичен пример в тази насока бил създаденият от Хуго Стинес през 1921г. концерн

„Сименс-Рейн-Елбе-Шукерт-Юнион", който през 1923 г. вече притежавал 2890 промишлени предприятия, банки, параходни компании, хотели, издателства и т. н. с

1 млн. заети работници и големи задгранични капиталовложения. От годините на войната израснал и грамадният оръдеен Концерн „Круп".

Началото на стабилизацията в Германия било положено с радикалната парична реформа от ноември 1923 г., която създавала нова стабилна германска валута вместо напълно обезценените стари германски марки. Германската национална банка (Райхсбанк) фиксирала курса на новата германска марка спрямо долара и започнала до провежда политика на ограничаване на банкнотното обръщение. През 1924 г. Германия се Върнала към златния стандарт. Голямо значение за стабилизирането на Германия и за постепенното възстановяване на нейния военнопромишлен потенциал имал разработеният от САЩ и приетият на Лондонската международна конференция през 1924 г. „план Дауес". Той предвиждал намаляване на ежегодните репарационни плащания, прекратяване окупацията на Рурската област и американски инвестиции в германската индустрия под формата на заеми, преки капиталовложения и изкупуване на акции. Това била една международна акция на победилите разбити страни, целяща да се избегне опасността от дестабилизация на социалната обстановка в Германия и да бъде укрепена последната като потенциален военнополитически противник на новата съветска държава. До 1929 г. индустриалното производство на Германия успяло да задмине с 8 на сто довоенното равнище. Сравнително бързо било превишено и довоенното равнище на германския износ. Германия възобновила своя износ на капитал.

Въпреки ниското равнище на някои косвени данъци постепенно нараствала ролята на държавния бюджет в националната икономика. Делът на държавните разходи в нейния национален продукт се увеличил от 15,4 % през 1913 г. на 26,3 % през 1929г.

Показателите на кризата от 1929 -1933 г. в Германия били малко по-ниски от тези в САЩ, но въпреки това икономиката на страната била дълбоко разстроена. Социалдемократическото правителство на Брюнинг през 1930 - 1932 г. колебливо се опитало да проведе някои мероприятия за борба с кризата. То отпуснало големи кредити на застрашени от кризата едри индустриалци, търговци и банкери. Предоставени били значителни транспортни кредити. Но всички тези мерки не дали резултати. На предприятията било разрешено да намалят работната заплата

(с максимум 20 %), но това допълнително ограничило вътрешния пазар. Неуспешни били опитите да се облекчи положението на Германия през 1930 г. с новия американски „план Йънг", целящ намаляване на сумата на репарациите и отменяне на контрола над германската икономика. Безработицата стигнала през 1932 г. до 7 млн. души, или близо 1/4 от активното население. Принудителните продажби на селски имоти заради дългове ставали все по-масово явление. Тази напрегната социална обстановка улеснила идването на власт на фашисткия режим на Хитлер през януари 1933 г. при мълчаливото съгласие на германската буржоазия.

Хитлеристкият режим в условията на много активна социална демагогия възприел курс към бърза милитаризация на икономиката на страната на основата на пряка намеса на държавата. Още през юни 1933г. при Министерството на икономиката бил създаден Генерален стопански съвет за насочване на стопанската политика. През 1936 г. бил приет 4 годишен стопански план за мобилизиране на икономическите и трудовите ресурси на страната. Появили се нови или се разширили редица мини за открит или подземен добив на полезни изкопаеми. Особено се поощрявал добивът на желязна руда, производството на въглища, алуминий и др. Засилил се вносът на стратегически суровини и започнала да се провежда политика на запасяване с редица по-важни дефицитни суровини и метали като олово, никел, волфрам, молибден, хром, платина, берилий и др. Бързо било създадено местно производство на синтетичен каучук, бензин и някои текстилна влакна. Поощрявали се капиталовложенията чрез съответни данъчни облекчения, но били предвидени ограничения за максималния процент на получавания дивидент от индустриалците. Въвела се практика за назначаване на държавни комисари в отделните области и отрасли. Представители на върхушката на създадената от Хитлер Националсоциалистическа партия били назначавани за членове на управителни съвети на най-големите предприятия и концерни. Създавали се и поби държавни предприятия в стратегическите отрасли. На отделни най-висши партийни функционери (напр. Херман Гъоринг) било разрешено да организират „собствени" заводи с държавни средства.

През 1934 г. бил издаден Декрет за „трудовия фронт", който забранил стачките в предприятията и не разрешавал самоволно преместване на работниците от едно предприятие в друго. Работниците били обявени за „войници на труда” и получили специални работнически регистрационни документи, подобни на войнишките билети. Директорите на предприятията били обявени за местни „фюрери" с извънредни права. Стигнало се на практика до една система за принудителен труд в национален мащаб. За селяните били въведени задължителни държавни доставки  на някои основни земеделски продукти, като богатите селяни имали привилегировано положение. За да се избегне раздробяването на стопанствата с над 75 дка. земя, бил възстановен със закон феодалният принцип на майората (правилото само един наследник в лицето на най-възрастния син да наследява имота при задължение за парично обезщетение на другите наследници).

По принудителен път се провеждала Концентрация на производството на основата на приетия през 1933 г. закон за принудително синдикиране. Започнало масово строителство на предприятия на военната индустрия, като към тях се насочили повече от половината от националните капиталовложения. В този период  много бързо се развивала техниката. Общият обем на индустриалното производство се увеличил с

25 % спрямо 1929г.. за сметка на военното производство при намаляване на продукцията на леката индустрия. Това увеличение на националното производство наред с усиленото строителство на стратегически автостради позволило да бъде почти ликвидирана безработицата. Хитлеристкият режим се насочил и към някои предимно пропагандни мероприятия в областта на трудовото законодателство. През 1935г. в Германия бил въведен намален съботен работен ден, а от 1936г-40-часова работна седмица и семейни надбавки за деца. Индексът на реалната работна заплата обаче при база 1913 г. = 100 след повишаване до 120 през 1927г. спаднал отново до 100 през 1938г. Милитаризацията на икономиката и диктаторските методи на управление се засилили още повече през годините на Втората световна война. Относителният дял на военното производство достигнал 80 % от продукцията през 1943 г. Значително се увеличил броят на заетите в индустрията за сметка на принудителния труд на военнопленници и депортирани работници от окупираните страни. Растящите затруднения в селското стопанство се Компенсирали отчасти чрез доставки на хранителни продукти от окупираните страни. Въпреки засилването на централизма и диктата върху управлението на икономиката тя все по-малко била в състояние да посреща растящите нужди на армията и това била една от важните причини за военното пораждане на Германия на 9 май 1945г.