Home Педагогика Психолого-педагогически проблеми при възпитанието на "трудни деца"

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Психолого-педагогически проблеми при възпитанието на "трудни деца" ПДФ Печат Е-мейл

Психологията на възпитанието е раздел от педагогическата психология. Тя изучава психичните факт, закономерности и механизми свързани с формирането на личността на детето. Педагогиката също има за предмет процеса на възпитание на човека и за това в нейната структура има обособен самостоятелен раздел-теория на възпитанието. Педагогиката изследва целите, задачите, методите на възпитанието. Предмет на нейното изследване е съдържанието на възпитателното въздействие, неговата организация, методите и формите,целите и задачите му, които произтичат от социално икономическите потребности на обществената система. За осъществяване ефективността на възпитателния процес педагогиката и педагогическата практика се опират на закономерностите, установени от детската и педагогическата психология.

Психологията на възпитанието изучава процеса на формиране качествата на личността, нейните потребности, мотиви и цели,начините на поведение, системата на междуличностните отношения.

В ученическите години детето постига значително развитие на абстрактно-логическото мислене,което от своя страна е свързано с развитието на критичните му способности.Критичното отношение на учениците обаче нерядко не съответства на реалността,което довежда до конфликти и социално напрежение между учители и ученици или между самите ученици.В резултат на това се наблюдава прекалено въздържане(пасивност) от страна на някои ученици или пък прекалена активност,стигаща до агресивност.Такива прояви във възпитателния процес и в поведението на отделни ученици в нормалния случай не се наблюдават дълго.Те са сигнал за учителя,че той трябва да отдели повече внимание на даден ученик и чрез разумно и спокойно отношение да му помогне да възвърне нормалното си емоционално състояние.

Развитието на личността е преди всичко процес на усвояване на обществения опит чрез механизми на интериоризацията.Процесът на усвояване е в основата както на хармоничното,така и на психично увреденото развитие и като правило винаги протича с известни противоречия.Не винаги възпитателните изисквания са адекватни на психичните възможности на детето.Някои от тях се оказват причина за формиране на психични дефекти и увреждания.

В повечето случаи на отделните, неподходящи изисквания учителите отдават малко значение независимо от това, че те трябва да осъзнават педагогическите си грешки и да са способни да ги коригират. Някои педагогически грешки отначало са съвсем прикрити. Така например родители,които възпитават разглезващо своите деца им създават в действителност временен емоционален комфорт. Такива родители с удоволствие и радост поемат всички грижи за детето си. При повърхностно наблюдение възниква впечатление за хармония в отношението родители-дете.

Проблемите и конфликтите възникват тогава,когато разглезените деца не могат да отговарят на специфичните за тяхното възрастово развитие изисквания в сферата на ученето и поведението.Това е така,защото тези деца не са усвоили своевременно или са усвоили само частично или погрешно необходимите знания,умения,навици и съответните волеви качества.

Педагогическото ръководство на възпитателния процес е насочено към ориентиране,провокиране,насочване и контролиране действията на децата и учениците.То се състои в посочване на подходящи цели и стратегии за поведение,включва стимулирането на развиващи личността форми на дейност и накрая оценяване и подкрепление на детските постижения.В учебно възпитателния процес от учителите се допускат следните типични грешки:

А)Грешки при поставяне на целите на учебната дейност и поведение често ученикът не получава ясна представа за тях.Също така се допускат и грешки при посочване стратегията на учебната дейност.Това е резултат от факта, че учителят само поставя изискванията, без да дава на учениците необходимите указания за методите, средствата и начините за изпълнение на изискванията, или пък указанията не съответстват на степента на развитие на детската личност

Б) Грешки в изграждането на позиции. Учебно-възпитателният процес може да бъде смутен, ако липсва достатъчно адекватно емоционално обоснована мотивация.По този начин учениците формално изпълняват изискванията, без това да им доставя съответните положителни преживявания. Външно погледнато, те постъпват правилно, но това поведение се съпровожда с вътрешно емоционално неудовлетворение. Това е една от причините да се формира морално лицемерие у учениците.

В)Грешки във формата и съдържанието на изискванията.Тези грешки се изразяват в предявяването на прекалено високи или твърде ниски изисквания в сферата на ученето, труда и поведението на учениците.Към този тип грешки се отнася и често променящите се и взаимно изключващи се (противоречия) изисквания, условните и алтернативните изисквания. Тези грешки утежняват учебно-възпитателния процес и не формират продуктивна мотивация.

Г)Грешки в педагогическото регулиране дейността на децата и учениците. Този тип грешки могат да се изразят в опекунството, което ограничава самостоятелната активност на ученика, или пък в недостатъчен и неефективен контрол. В тези случаи се нарушава адекватното ориентиране на ученика по време на изпълнение на дейността и свързаното с това развитие на самоконтрола и саморегулацията.

Д)Грешките при подкреплението.Както вече отбелязахме, завишените положителни подкрепления могат да бъдат също толкова вредни, както силните и често отрицателни подкрепления.Това се отнася също така за твърде резките, категоричните, глобалните и алтернативните подкрепления, както и за липсата на каквито и да са подкрепления.По този начин ученикът не се информира в необходимата степен за резултатите в развитието си, което води до непълноценно усвояване на социалните норми, както и до неадекватна самооценка на собственото му поведение.

Дейността на децата от предучилищна възраст в особено голяма степен зависи от педагогическото и ръководство.С нарастване на способността за самостоятелна регулация на дейността учениците стават по-независими в решенията си.Това не означава,че трябва да се отрича посочването на цели и стратегии за поведение на учениците, но педагогическото ръководство трябва да съответства на нивото на развитие на личността на ученика

Трудните деца са тези, у които  се формират отрицателни привички на поведение,отрицателна мотивация към социалните институции (семейство, училище, държавни институции). Нерядко трудните деца проявяват и асоциално поведение-бягство от дома и училище, кражби, рушене на обществено имущество, престъпления към личността на други хора. Най-често децата стават “трудни” в предходните възрасти-на третата, шестата–седмата година и в пубертетната възраст. Пред педагозите в този случай стои задачата да формират положителна социална насоченост у ученика, която да разруши старите форми на поведение.

Привичните форми на поведение представляват здраво формирал се динамичен стереотип. Разрушаването на стереотипа на личността, на който се основават отрицателните форми на поведение (в това се състои една от съществените задачи на превъзпитанието), по същество е една от най-трудните педагогически задачи.

Формиралият се отрицателен стереотип представлява верига от реакции и действия,които се осъществяват една след друга почти без участието на съзнателен анализ на поведението.Затова,когато ученикът попадне в привична ситуация,тази система от реакции и действия се задейства,проявява се автоматично,по подобие на навичните реакции.

Дори когато ученикът с най-голямо убеждение даде “честна дума”,че няма да извършва асоциално поведение,че ще постъпва съгласно изискванията,той е безсилен волево да се въздържи от привичното поведение,стимулирано от привичните ситуации.Само продължителното не подкрепяне на привичните реакции и създаване на условия за отбягване на привичните ситуации може постепенно да разруши стария отрицателен стереотип.

Но превъзпитанието предполага не само разрушаване на стария стереотип, а заменянето му с нов.Такава замяна се извършва с голямо съпротивление от страна на ученика, съпроводена е с бурни емоционални преживявания, преди всичко отрицателни. Превъзпитателният процес не трябва да се ограничава в недопускане на ученика до старите връзки и привички. Той трябва да бъде включен в нови социално значими връзки, които да му позволят да се почувства равен и пълноправен член на съответния ученически колектив (ученическа паралелка, спортен клуб, кръжок). Изолацията и недопускането на трудните деца в ученическите колективи с цел да не влияят отрицателно върху другите ученици предварително обрича на неуспех превъзпитанието и стимулира трудните деца да поддържат и развиват извънучилищните си връзки.

Разрушаването на стария и формирането на нов стереотип предполага създаване на нови педагогически условия и затова е от значение учителят да знае условията,които са породили ”трудността” (отчаяност,страх,отрицателно влияние от уличните другари,нездрава семейна обстановка и др.).

Разбирането на вътрешната мотивация и подбудите на трудните деца е необходимо за тяхното превъзпитание, но много често възпитателите достигат до същността и сложността на мотивите на тези деца. Например някой ученик по време на урок може да се държи грубо и провали урока. Мотивите в този случай могат да бъдат не желание да бъде оскърбен учителя (най-често учителят вижда тези мотиви), а желание на ученика да привлече вниманието на другарите си от класа.

Ще разгледаме пример,когато един труден ученик остане да повтаря класа поради слаб успех. Сам по себе си този факт се оказва неприятен и травматизира, особено за децата от пубертетна възраст, защото учениците от тази възраст имат болезнена чувствителност към вниманието и уважението от страна на другите ученици . В най-общия случай добрите ученици постигат това чрез своя успех в ученето, спорта, художествената дейност. А как да постигне внимание и уважение повтарящият ученик? За тази цел той започва да използва единственото предимство, което му дава възрастта-физическата сила. Той започва да малтретира своите съученици, като в обсега му попадат преди всичко интелектуално преуспяващите. По този начин повтарящият ученик иска да покаже, че и той има качества, заради които трябва да бъде зачитан от останалите. В този случай един от начините на превъзпитанието трябва да бъде “подмяна на дейността”. Необходимо е да се поставят такива задачи на повтарящия физически силен ученик,които да го удовлетворят и да му осигуряват достойно място в колектива. Например можем да стимулираме ученика за постигане на спортни успехи в съответен вид спорт или да го насочим към подходяща трудова дейност, където би показал по-високи резултати от съучениците си.

Трудните деца притежават типични индивидуални особености на характера, което определя и един сравнително диференциран индивидуален подход при тяхното възпитание. При това изключително важно е да се разбере от всички възпитатели (родители, учители, служители от детската педагогическа стая), че трудният характер на детето е детерминиран от обективни социални ситуации (от педагогически грешки и педагогическа занемареност) и че отношението на доверие,уважение и обич към трудните деца е основна предпоставка за промяна на техния характер.

Могат да бъдат систематизирани няколко най-общи групи трудни ученици, които се характеризират с особени черти на характера, изискващи и особен индивидуален педагогически подход: емоционално неустойчиви деца, възбудими и афективни деца, недоверчиви и затворени деца, деца с комплекс за непълноценност.

Емоционално неустойчивите трудни деца бързо прекъсват и захвърлят започнатите дейности,прескачат на друго занимание,правят го горе-долу,наново го захвърлят и т.н.Тези ученици лесно се поддават на всякакви съблазни,на внушение и подражание.В разговорите те са откровени,бързо се разкайват,лесно правят обещания и със същата лекота ги нарушават.За тези ученици е необходим твърд режим,тактичен контрол,текуща и непрекъсната проверка на всяка тяхна работа.Пагубно им се отразяват честите промени в изискванията,в учебното разписание,нарушенията в режима.При работа с такива ученици се създава впечатление,че те лесно се поддават на педагогическо влияние.Не трябва да се успокояваме от първите успехи в тяхното превъзпитание,необходимо е успехите да се потвърдят за по-продължителен период.Отстраняване на “съблазните”,подходящите приятели,поемащи индивидуално шефство,са условия за положително влияние върху емоционално неустойчивите трудни деца.

Възбудимите и афективни трудни деца демонстрират бурни спонтанни реакции в резултат на незначителни шеги от страна на съучениците си или забележка на педагога.Като правило силата на взрива не съответства на силата на дразнителя от дадената ситуация.Емоционалният взрив идва отвътре,като в същото време афектираните деца дори не мислят за възможните последици от своето поведение.Избухливостта,афективността, враждебността са защитни действия,които се закрепват трайно и стават привични реакции,когато довеждат до желания от ученика изход от конфликтната ситуация.Това е така,защото чрез своите афективни реакции ученикът е излязъл “победител” в конфликта,той е обезоръжил своя противник (възпитателя),макар за кратко време.

При възпитанието на тези деца е целесъобразно да се отстраняват причините,водещи до афективност.Необходимо е уравновесен и спокоен подход при оценка и санкциониране на тяхното поведение.Превъзпитанието предварително е обречено на неуспех,ако педагогът също изпадне в състояние на афект,което често се случва в практиката.Приятелската беседа с такива деца,когато те са в спокойно състояние,би създала възможност ученикът да сподели своите тревоги и проблеми.Обикновено причините за формирането на характера на тези деца се коренят в техните семейни взаимоотношения,към които възпитателят също трябва да насочи своите усилия.

У недоверчивите и затворени деца трудният характер се формира под влияние на потискащо възпитание, оскърбително и иронично  отношение. Като  не намират изход от създалото се положение, такива ученици се затварят в себе си, проявяват безчувственост и равнодушие към задълженията си и към житейската си съдба. Те странят от по-шумните и неспокойни съученици и компании. Такива ученици могат да имат избирателна нагласа към учебен предмет, авторитетен педагог ,любим съученик и другар. Необходимо е разумно да се проникне в душата на тези ученици, където под маската на външно равнодушие скрито протича богат и сложен емоционален живот. Тези деца в някои отношения са по-трудни в саморазкриването си, отколкото афективните, защото не допускат никого близо до себе си. Но внимателното и търпеливо отношение към тези деца позволява те да разкрият пред учителя своите преживявания. Педагогическият съюз с тези деца може да бъде много по-силен и дълбок, отколкото с другите.

Комплексът за непълноценност у децата се предизвиква от техните устойчиви представи за собствените им обективно съществуващи или субективно оценявани като такива физически, психически или морални недостатъци. В своето поведение такива деца проявяват несигурност и нерешителност и като резултат-понижена социална активност. Комплексът за непълноценност може да се формира, когато възпитателят оценява дейността на ученика винаги отрицателно. Тъй като ученикът не винаги може правилно да оцени своята дейност, той формира своята самооценка под влияние на оценката на учителя. Не са редки случаите, когато комплексът за непълноценност може да се компенсира със странична за ученика дейност, която може да бъде социално значима или асоциална. Например ако, ученикът има комплекс за интелектуална непълноценност и представа за физическо превъзходство, той може да компенсира този комплекс с пренебрежително отношение  към физически слабия отличник,но и със спортна или организаторска дейност. Успехът в превъзпитанието на трудните деца зависи от това има ли възпитателя ясна представа за действителните недостатъци на децата и за причините, които са формирали комплекса им за непълноценност.както вече отбелязахме, недостатъците на ученика лесно могат да бъдат показани, но с това ни най-малко не помагаме за тяхното преодоляване. При тези деца е необходимо да се констатират и подкрепят и най-незначителните им постижения. Трябва да разкрием и покажем на ученика доброто, на което е способен. Също така е необходимо учителят да полага допълнителни грижи за създаване на благоприятни условия за успешно изпълнение на поставените задачи.

Сложността при превъзпитанието на комплексираните трудни деца са корени не само в особеностите на тези деца,но и в особеностите на личността на учителя.Отсъствието на чувството за еднакво и справедливо отношение към всички ученици(строгост и изисквания към едни и “приятелство” към други) довежда до взаимно недоверие и враждебно отношение между ученик-учител или до подронване педагогическия авторитет  на учителя.Педагогическото въздействие в този случай трябва да бъде такова,че да формира у ученика увереност в това,че учителят е негов необходим и близък приятел,че той ще му помага да се справя с трудностите,че на учителя може да повери своите тайни,да получи съвет и подкрепа.

Психологическите знания, които са свързани с възпитанието на децата и са намерили отражение в теориите на древните философи, в религиозните учения и народните мъдрости, имат несистематизиран и непълен характер и представляват предисторията на педагогическата психология. Пламенния апел на Русо към всички родители и възпитатели:

“Обичайте децата,уважавайте детството,отнасяйте се към децата съответно възрастта им” остава мобилизиращо изискване и за наше време.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG