Joomla Software solutions Template

Payday loan

Развитие на занаятчийството и търговията в българските земи от  XVIIIв. до първата половина на  XIXв.

През  18в. и началото на 19в. се наблюдават нови процеси, в наложената в българските земи аграрна система. През първото десетилетие на 18в. хиляди спахийски ленове са отнети ,  започват да се стремят към частната собственост. Те заедно с представители на поробените народи, постепенно натрупват големи поземлени владения – чифлици насочени в производство към пазара. В чифлика се използва наемният труд на ратаи, аргати, слуги и др. Чифлиците се появили около градове, панаири, тържища, пътища и др.  Успоредно с възникването на чифлици се появили и господарлъци, характерни за западна и северозападна България. Наблюдава се обезземляване на селячеството. През този период градовете се развиват, като търговско-занаятчийски центрове. Занаятчийството се развива, което се определя от нарасналото търсене на неговите произведения. Появяват се нови производства и възникват специализирани райони за преобладаващ вид занаяти. Така в планинските и полупланинските райони, които са центрове на животновъдството се развиват абаджийство, гайтанджийството, кожарството, папукчийство, мутафчийство и кожухарство. В Самоков, Чупровци , Неврокоп, и Малък Самоковец се развиват занаяти свързани с обработката на сурово желязо – железарство, ковачество, казанджийство. Обособчват се над 100 отделни занаяти свързани с нуждите на редовната армия -  абаджии, терзии (шивачи), тюфекчии (оръжейници), барутчии, мутафчии и др. С интензивното развитие на занаятчийството  се появяват предприятия, прости кооперации и манифактури, в тях се наблюдава разделение на труда. Преобладаващата в българските земи е разпръснатата манифактура. През 18в. започва по-разгърната размяна на стоки между града и селото.  Годишните панаири се превръщат в средища за обмен с национално значение, на тях се разпространяват и вносни стоки. За развитието на вътрешната търговия важна роля имат седмичните, сезонните и специализираните пазари. Оформят се търговски чаршии. Разширява се търговията на дребно кърджийство. Собствениците на волски или конски коли се сдружават и образуват търговски кервани. Англия, Франция и Холандия получават първи капитулации в Османската империя и засилват своето икономическо проникване там. През 18в. франция заема първото място във външната търговия на Османската империя до Великата Френска революция. През 20 год. на 19в. вносът от Англия нараствал бързо. Удар върху промишлеността на Османската

империя нанасят конвенции от 1838г. с Англия и Франция, с които се забранявало установяването на вътрешни монополи и се запазвали ниски мита 5% за внесени стоки, докато вътрешните мита били около 12% от стойността на стоките. Проникването на стоково-паричните  отношения води до увеличаване на данъците. За нарастващото градско население се произвеждат повече продукти, налага се да се премине към увеличаване на техническите култури. Интензификацията на производството довежда до изменения в оръдията на труда. През 18 в. занаятчийското производство започва да се развива твърде интензивно, заради нарасналите потребности на вътрешния пазар и широката международна обмяна. Този процес се наблюдава при абаджийството, което е едно от най-старите и разпространени занаяти в българските земи. Най-добре се развива в Пловдив. Абаджийството отначало е градски занаят, работело се е по поръчка с материал от клиента, след това започнали да купуват материали от селяните по такъв начин и селяните се въвличали в промишления живот. Пазарните отношения се разраствали, а разделението на труда се задълбочило. Например за изработването на аба за горни дрехи се обособили и други занаятчийски отрасли в града и в селото – тепавичари, бояджии, селски тъкачи и др. В 18в. абаджийското производство в гр. Пловдив се разраснало, но не било в състояние да удовлетвори все по-големите нужди на пазара. Постепенно в обслужването на пазарите се включили и съседните на Пловдив градове. В 19в. абаджиите от Пловдив се занимавали с ушиването на готови дрехи, а занаятчиите от родопските села приготвяли абата, а Калофер, Карлово, Сопот и Казанлък станали център на гайтанджийството. По този начин цялата пловдивска област се превърнала в работилница, която работела за близки и отдалечни пазари на Османската империя. Продажбата се извършвала от самите производители. Османските власти се обърнали към сливенските абаджии за ушиването 10хил. комплекта дрехи за редовната армия. Котел заедно със Сливен предали от 60-80 хил. топа годишно на правителството. Това довело до създаването на първата текстилна фабрика там през 1835г. построена от Добри Желязков, следващата е открита в с. Дермендере (Пловдивско) от Михалаки Гюмюшгердан. Вътрешната търговия обслужва връзките между града и селото за местни продукти и внесени от големите фирми на гръцки, френски, английски и австрийски търговци. Тя се осъществява на седмични или

празнични пазари. Постепенно започват да се провеждат годишни или сезонни панаири. От най-голямо търговско значение през 18в. имат панаирите в Узунджово, Неврокоп, Долян, Сливен и Сер. Теса важни звена в обособяващата се българска икономика, посредници между българското земеделско-занаятчийско стопанство и капиталистическата европейска икономика. В края на 18в. в търговските регистри се срещат все повече български имена. В Цариград, Влашко, Австрия, Унгария, Бесарабия и Русия се създават колонии на български търговци, регистрират се търговски къщи и фирми. През 1773г. султан Мустафа III издава ферман регламентиращ структурата, правата и целите на еснафските организации, както тяхната вътрешна автономия и държавна закрила, с фермана се дават редица привилегии на християнските търговци. Еснафите се явяват задължителна форма на организация на стокопроизводителите в българските земи. В еснафа правните отношения се отразяват в устави и кондики, имат общ съвет лонджа от майстори. Всеки нов майстор трябвало да внесе встъпителна вноска в цеховата каса. Калфите, които не са придобили нужния опит нчмат право да отварят дюкяни, те и чираците трябвало да работят 2 г. безплатно и още 1г. за заплата. Забранявало се подмамването на чираци на друг майстор. Само ръководството на еснафа има право да съди и да прилага дори телесно наказание. Ферманът регламентира отношенията между майсторите и ги защитава от конкуренция. Не се приемат майстори от друга народност или раса. Майсторите не могат да закупуват неограничено количество суровина, както и да подкопават реномето на друг майстор. Част от занаятчиите израстват, като търговски посредници между еснафите и пазара или като едри промишлени собственици на разпръснати манифактури. Наред с едрите търговци се оформя съсловието на дребните и средни собственици на безистени, бакали, магазинери, превозвачи на стоки и др.

Чрез усиления стокообмен производители, търговци и купувачи се свързват все по-здраво помежду си. През 18в. в социално отношение България навлиза в буржоазната епоха с всички последици от това за нейния обществен, културен и духовен живот. Успоредно с формирането на единен пазар върви и процеса на формиране на българската нация.