Home Педагогика Нравствено възпитание

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Нравствено възпитание ПДФ Печат Е-мейл

Възпитанието възниква с възникването на обществото във връзка с потребността да се подготвят за бъдещето като се предават натрупвания опит,знания и навици.Първите идеи за възпитание на детето са възникнали в трудовете на древни философи.Философията е първата наука,която проучва въпросите за възпитание на децата.Всеки възрастен е възпитател,а възпитанието е център на обществото.

Нравственото възпитание на човека е възпитателно взаимодействие,

което цели приобщаване към моралните ценности и норми на обществото. Чрез този вид възпитателни

отношения се формира нравствения облик на личността, интериоризират се изискванията

произтичащи от обществените норми за нравственост. Докато нравствената норма е

външно изискване, обективно отражение на нравствените дилеми, отправяни от

обществото към личността, то нравственият облик на личността се твори субективно; той

съдържа собственото отношение към реализирането на нравствената норма, показва по какъв

начин е обсебила съзнанието и поведението на личността, станала е вътрешна нейна позиция; придобила е изключително значение за индивида, станала е за него ценност.

Нравственото развитие на личността се изразява чрез степените на нейната

нравствена възпитаност. Тя има своя реален израз в съвкупността от

утвърждаване на нравствените ценности, личността формира лично

нравствени отношения, в които участва индивидът. В процеса на утвърждаване на нравствените ценности, личността формира лично

значими и социално полезни качества.

Нравствените качества се изграждат върху интелектуалната база на личността, знанията,

които тя притежава и сами те служат за основа, върху която се разширява умствената

възпитаност. Нравствените качества са израз на убедеността на човека, на неговите чувства, станали

двигател на поведението му. Те са трайни психически състояния и устойчиви форми на

поведение. Затова те са свойства на човешкото съзнание и поведение. Важна особеност на

нравствените качества е тяхната действеност. Нравствената постъпка е действие, което се

проявява като страна на всеки друг вид дейност на човека. Всяка постъпка съдържа

нравствен аспект, който се проявява в целта, в избора на средства, в организацията на

дейността, в нейните резултати и последствия. Нравственото формиране на човека има немалко задачи за решаване. Една част, от тях е

изграждането на нравствено съзнание; възпитаване на нравствени чувства; натрупване на

положителен нравствен опит (съставни елементи, на който са нравствените навици и

привички); формиране у личността на активна жизнена позиция, в която единството между

нравственото съзнание и нравственото поведение е задължително. Колкото по-голямо е

съответствието между нравственото съзнание и поведение, толкова по-висока е и степента

на формираност на нравствените качества и обратно разминаването между съзнание и поведение е показател за ниска степен на изграденост на моралните качества.

Нравствените черти съставляват основното съдържание на личността, оформяща се още в

най-ранна детска възраст.

Нравствената насоченост на личността, определя дейността на човека в обществото, неговите взаимоотношения с хората, отношенията му към явленията на обществения живот, към околната действителност.

Нравствения облик на човека е централното, главното в неговата личност. И безспорно всяко качество и свойство на личността придобива различен характер в зависимост от това, в каква степен от нравствени отношения се формира и за постигането на какви духовни ценности е насочено. Не може наприемр да се постигне успех в нравственото възпитание на детето, ако неговата дисциплинираност, организираност, волеви прояви не се ръководят oт мотиви с обществен характер, ако неговата активност се подхранва само от стремежа за лично благополучие. Нравственото възпитание трябва да се разбира като научно-обоснован комплекс от специално организирани педагогически мероприятия, насочени към нравственото развитие на децата, към формирането на нравствени представи и понятия у тях, възпитаването на нравствени чувства изработване на нравствени черти на характера по пътя на преодоляване на отрицателните. Ефектът на нравственото възпитание ще бъде добър, ако се гледа на него като част от общия възпитателен процес. Успешното нравствено възпитание и развитие на детето изискват особено внимание за създаване на благоприятни педагогически условия, благоприятен нравствен „микроклимът” както във възрастовата група, така и в цялото предучилищно заведениe. Това е и общия стил, тон на взаимоотношенията между възрастните членове на колектива, между възрастните и децата, родителите и учителите и наличието на вазпитателни ценни традиции и организирането на съдържателен, радостен живот на възпитаниците на детската градина. Всичко това ще бъде налице, ако в детското заведение работят хора, които обичат децата и познават добре своята работа.

Нравственото възпитание в детската градина се организира и ръководи с оглед структурата на нравствената сфера. В нея с включват следните елементи: нравствено съзнание (нравствени представи и понятия), нравствени чувства, нравствено поведение, нравствени мотиви и нравствени черти на характера. Особеностите на предучилищната възраст правят съдържанието на структурните елементи по-своебразни, което намира отражение в задачите на нравственото възпитание и в начина на прилагане на средствата и методите за възпитаване в детската градина.

Задачите на нравственото възпитание са следните:

  1. Възпитаване на нравствените представи и елемнтарни понятия за добро и лошо у децата, като необходими елемнти на нравственото съзнание.
  2. Възпитанване на нравствени чувства, които регулират постъпките на децата.
  3. Развиване и усъвършенстване мотивите на нравствено, организирано поведение у децата.
  4. Формиране на нравствените черти на детския характер.
  5. Предотвратяване на отрицателните качества на характера и поведението, като се откриват първопричините за отклоненията в правилното нравствено развитие на децата.

Играта има водеща роля в цялостното формиране на детето в предучилищна възраст. В игровата дейност децата се учат на доброволно вазимодействие на колективни преживявания, подчиняване на правилата за игра на самостоятелност при договарянето и осъществяването на игровия замисъл. Най-съществената страна на игровата дейност, с която тя става основно средство за нравствено възпитание е, че нравствената дейност е в основата и, поради което нравствените мотиви възникват на базата на игровите мотиви. Колективните мотиви се пораждат в зависимост от факта, че в играта възниква една социална група на която е присъща потребността от нравствено общуване. Играта е своебразна форма за реализиране въздействието на субекта с околната среда. Влизайки в игрови взаимодействия с децата, детето се научава на определени контакти от позиция на поетата роля, то овладява маниери на общуване и на нравствено поведение. Децата придобиват умения съвместно да си поставят игровия замисъл, да планират игровото деийствие, да разпределят ролите мотивирано помежду си. В играта се възпитават чувства за отговорност, справедливост, отзивчивост. Развиват се нравствно-волеви качества, като самостоятелност, организираност, целенасоченост и инициативност. На взаимоотношенията между децата в играта учителаката придава дух на доброжелателност, внимание и грижи един към друг. Възпитава желание и умение да се играе общо, да си отстъпват играчките, да си ги  пазят. Учителката създава условия, които спомагат в игрите на „семейство”, на „детска градина”, на „болница” и т.н. децата да отразяват положителните взаимоотношния между хората. Формирането на хуманни чувства е главното съдържание на нравственото възпитание.

Децата от малката група се привличат от играчките като например: камиончета, дървено конче, строителен материал, кукли, топки и т.н. Това обаче не означава, че е достатъчно само да се осигурят подобни играчки и децата ще започнат сами съвместна задружна игра. Главната роля тук принадлежи на учителката, тя учи децата на положителни форми на взаимоотношения и общуване. Преди всичко възрастният поддържа и поощрява разговорите и действията, които възникват между децата. Така например в игрите, те си разменята играчки, обръщат се помежду си с молба, говорят за своите действия, понякога ги обясняват, обръщат внимание на връстниците си върху резултата от своите действия. В игрите децата се сближават и се привързват едно към друго. Те обаче не могат да съгласуват своите действия и движения. Задачата на учителката е да покаже и обясни на малките, какво и как трябва да направи всяко от тях, за да бъде успешно съвместното им действие, това обаче става постепенно. Понякога учителката взема участие в играта на детето. Индивидуалната и играта с възрастния дава възможност на детето да придобие елемнтарни игрови умения, у него се създава интерес към играта и играчките т.е. това което е основа на съвместните игри. Учителката обръща внимание върху положителните постъпки на малките: как да си играят задружно и

весело; как да са внимателни едни към други по време на играта; как да си отстъпват играчките. Тя се стреми съдържанието на детските игри да спомага за развитието на добри чувства. Особено голяма е ролята на игрите с кукли, които дават възможност да се възпитава нежност, гриживност, привързаност, симпатия към децата и към възрастните. Организирайки и насочвайки живота на децата в средата от връстници учителката създава необходимите условия за пълноценно нравствено развитие на всяко дете. Подвижните и дидактичните игри са също много важни за нравственото възпитание на малките деца. Като изпълняват под ръководството на учителката най-прости правила в подвижните игри и игрите с дидактични играчки (цветни топчици, матрьошки, двойки картини и др. ) децата придобиват навици за игрово общуване помежду си, изпитват задоволство от такова общуване.

Децата от по-горна възрастова група все по-често и по разгърнато отразяват в игрите си разнообразните явления в околната действителност, взаимоотношенията между хората в бита, в трудовата и обществената им дейност. Моралните норми, които лежат в основата на тези взаимоотношения, мотивите и целите на труда да стават чрез играта източник на обогатяване моралните престави на детето. Сюжетите на битовите игри решават важни задачи на нравственото възпитание на децата. Учителката въздейства върху чувставата на децата, събужда у тях стремеж да подражяват на конкретно лице, поставя ги пред необходимостта от спазване на определени нравствени норми. В игрите децата усвояват правилата на поведение. Главното правило (с него децата се запознават още в ранната детска възраст) е правилото за задружната съвместна игра, в която децата се обединяват: заедно строят, лекуват куклите, играят на влак и т.н. В игрите могат да възникнат спорове, които понякога преминават в конфликти, тъй като нравствения опит на децата е все още малък. Често децата не могат да намерят сами изход от трудното положение. Задачата на учителката е да им помогне да намерят правилен изход, без да нарушават нормите и правилата на поведение. Продължава да расте интереса към игрите с куклите, които изискват от децата грижи за уюта и реда в кукления кът, за спретнатостта на самите кукли. Изпълнявайки ролите на майки, децата се научават на определен ред, усвояват необходимите навици. Като учи децата как да играят в кукления кът, учителката не само спомага за развитието на сюжета на играта, но едновременно с това възпитава у децата няки елемнти на културно поведение, елемнтрани навици за домакинстване, за спазване на добрите семейни традиции. Любимите детски игри с пясък и други природни материали могат да станат средство за нравствено възпитание за сплотяване на децата за изпълнения на общия замисъл (построяване на къща, тунел и др. ) само когато учителката придаде нравствена насоченост на въображението на децата. Ролята на учителката е да помага на децата да поощрява техните усилия, за да развива целеустременост у всяко дете от групата и желание за игра.

За формирането на морални представи и нравствени качества съществуват произведенията на литературата, които събуждат желание да се подражава на техните герои към всичко ярко, необикновено, служат за нравствено насочване на въображението. Учителката трябва да осигури връзката между четенето на произведения на художествената литература и самостоятелните игри на децата, след това които осигуряват висока активност у всяко дете, съобразно с неговите интереси и в същото време създават условия за възпитаване на колективни взаимоотношения и за развиване на нравствените качества.

По време на играта се създават условия за развитие на положителни социални преживявания, които се намират в сложна връзка с нравственото развитие на детето. Симпатията е едно от първите преживявания пораждащо сближение между децата което в повечето случаи е непостоянно и недостатъчно осмислено. Но възникването на симпатии е необходим етап по пътя за формиране на сложни нравствени чувства и хуманни отношения между децата. Имайки предвид имено това положение, че симпатиите са преход към висшите прояви на социалните преживявания е необходимо детската учителка да знае как в играта може да стимулира децата към прояви на симпатии. Предпоставки за това са: пълен успех при взаимосвързаните роли; създаване на благоприятни възможност да се довършат до край съвместни игрови действия; непрекъснато разнообразяване на изпълняваните роли с ново съдържание и изпълнение на нравствени правила, за което детето получава положителна оценка.

Един от пътищата в играта за възникване на симпатия е натрупването на много приятни преживявания при игровото общуване с даден партньор, подчинено на съответно нравствено правило. Наличието на предпоставки, които правят непртиятен досега между определени деца води до обратно следствие- възникване на афективни реакции и антипатия.

1.Съпреживяването като положително емоционално състояние със социален характер е важна суставна част от емоционалната и нравствената култура на детето.

2.Съчувствието е централно звено на положителните социални преживявания, подготвящо хуманните отношения между децата.в зависимост от развитието на игровата дейност възникват възможности за развитие на съчувствието у децата при следните обстоятелства:- най-елемтарните емоционални реакции, близки до съчувствието, това е подражанието от страна на детето на съответна емоционална проява, видяна у околните (плач, смях и т.н.).

  1. Безразличието- обратно състояние на съчувствието, се дължи преди всичко на това, че вниманието на детето не е било насочено към чуждите стремежи, изживявания и потребности. Като резултат от липсата на сиситемна възпитателна работа по тази линия се стига до възникване на безразличие и дори на агресивност, при това не само със ситуационен характер, но и като относително устойчива черта на детската личност.
  2. За разлика от съчувствието и безразличието приятелските чувства са сравнително устойчиви емоционални образования. Тяхната обективна основа е съвместното участие на децата в дейности, където е налице максимално богато и „интересно” общуване, което от своя страна получва положителна емоционална нравствена оценка.

Игрите за формиране на нравствено възпитание са:

а) сюжетно-ролеви игри.

Тя е творческо претворяване на впечатленията от околната действителност при активното участие на въображението. Децата отразяват вазимоотношенията на околните и в този процес самите те влизат в сложни вазимоотношения. Съдържанието на сюжетно-ролевата игра се реализира чрез изпълнението на ролите. Всяка роля съдържа в себе си определени правила на поведение, изпълнението на които представлява съществен момент с оглед нравственото развитие на детето.

б) творчески игри.

Важно място в системата на нравственото възпитание са творческите игри. Играта добива възпитателно значение и мястото си на основна дейност за развитието на детето от предучилищна възраст, когато развитието на нейното съдържание се опира не само на познанията за околния свят, но и на нравствените задачи, които се упражняват и затвърдяват при нея. В творческата игра децата претворяват образно, чрез едни или други действия, сетивните впечталения, които са получени от нещата и явленията около тях.

в) подвижни игри

Подвижните игри са важно средство за нравственото развитие на децата. При игрите се взъпитават няколко качества в характера на детето, коита са взаимно свързани. Обикновено подвижните игри съдействат едновременно за развитието и на интелектуални, на волеви и на нравствени черти на характера. Тези черти са взаимно свързани и зависят една от друга. Обикновено интелектуалните черти на характера изграждат предпоставките, основите на нравственото поведение. Така проявите на другарство и подпомагането на по-слабите през време на играта са свързани със съобразителност, бързо и точно ориентиране в обстановката, решителност, смелост и настойчивост. Затова при изпозлване на подвижните игри като средство за нравствено възпитание не може да се решават изолирано само задачите на нравственото възпитание.

Значението на играта за цялостното формиране на детската личност показва , че водеща е не дейност която заема повече място в живота на децата, а онази в която се развиват психичните процеси, формира се нарвствено поведение, появяват се нови потребности и възможности, дейност в която се изменя „структурата на личността”. С развитието на игровата дейност се извършват най-типичните изменения в нравственото развитие на детето. Формира се нравствено поведение, което подготвя детето към по-висш етап на развитие, към овладяване на нови видове дейност, изменя се отношението на детето към действителността. Следователно развитието на играта като форма за смоорганизация на децата дава възможност за създаване на играещи детски колективи. Тогава се създава обществена насоченост на личността и ново съдържание на нравствените качества. Играта като самостятелна практика на детето е мощно средство за неговото всестранно развитие и подготовка за училище. В доминиращата игрова дейност то действа от позиции, които го правят максимално активно. Спецификата на дейността създава обективни обстоятелства, които я правят ефективно средство и форма на нравствената сфера.

Фактори, влияещи на нравствената възпитаност на децата са:

- Семейството- най-важният фактор. В него детето усвоява първо чрез подражание модели на поведение и мислене, на ценности и т. н. В него формира своята първоначална идентичност, своето самосъзнание и "Аз-образа".А това влияе по-нататък на цялостното му равитие.
- Микро средата - училищна и приятелска - нейните ценности и влияния. Често децата, за да бъдат приети в групата, правят неща, които не са правилни.
- Примерът на значимите за детето личности- това могат да бъдат родителите, близки големи приятели или роднини, брат, сестра;
- Училището - самия процес на обучение, ежедневието в ученическия колектив
- Влиянието на нравствените образци - на герои, на известни личности, на които детето иска да пордажава.
- Общия фон на макросредата - обществото като цяло - тук влизат обществените ценности и представи за добро и зло, ценностите на обществото като цяло, законите и други.
- Медиите - Интернет (вкл. форумите - в момента ние също си влияем, обменяйки мнения, но тези мнения ще повлияят и на мнозина други, които само ще ги прочетат)
- Изкуството за деца

Стилове на общуване на възпитателите с детето са:

- Авторитарен - това е властен, груб, деспотичен стил, несъобразяващ                         се с потребностите и душевността на детето и властно налагащ своето мнение. Липсва диалог. Монологичен стил. Създава се псевдоавторитет на родиителя, поддържан от страха.
- Либерален - при този стил всичко се позволява на детето, то се оставя само да избира и отхвърля. Водещо става детето (понякога неговите капризи се схващат като проява на самобитност).Диалогът в общуването повече тук е монолог на детето. Родителят е мекушав по отношение на капризите на детето, задоволява ги.
- Демократичен - при него се отнасяме към детето с уважение и разбиране. Не му натрапваме ценностите, а се опатваме според нивото му да му обясняваме и да го мотивираме към доброто.Няма диктат, налагане - има любов и строгост едновременно. Има дисциплиниращи мерки, но винаги детето трябва да осъзнава причинността им и тяхната справедливост.

Правилният стил на общуване с детето, поддържан от личния пример изграждат авторитет на родителя в очите на детето. Той става възпитателен образец, който служи на детето за самоидентификация и еталон за подражание. защото много и разнолики са въпросите, отнасящи се до регулиране поведението на хората

Нравствените качества, които трябва да се изграждат във възпитателния процес са много,защото много и разнолики са въпросите отнасящи се до регулиране поведението на хората

и техните взаимоотношения. Въпреки голямото разнообразие в съдържанието на морала, има някои водещи черти, които определят моралния облик и поставят акцент определени нравствени качества над останалите.

Днес повече от всякога, обществената среда се нуждае от нравствените ценности на  хуманизма, защото те съдържат общовалидните, признати от всички общества стандарти на поведение, без които човечеството е обречено на самоунищожаване.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG