Joomla Software solutions Template

Payday loan

Сръбско-албанската война

и

международните обществени неуспехи

Сръбско-албанската война избухва през март 1998г.  в Косово. През следващите месеци цели градове са разрушени, хиляди мирни жители от албански произход са убити, а повече от 500 000 албанци напускат своите домове.  Анализаторите остават в недоумение как Армията за освобождение на Косово (АОК), която е слабо въоръжена, успява да противодейства на добро оборудваните сръбски войски. АОК успява да нарастне до около 80 000 и контролира около 40% от територията на Косово. Според анализаторите смущаващото в тази война е, че албанците имат тактическо ненасилствено поведение, напомнящо за гандизма в Индия,  и според тях това е по-ефективния метод за постинагането на независимостта. Политиците пък са притеснени от продължителността на войната, зашото увеличаващите се шансове на албанците в Косово ще предразположат албанците и в Албания, както и албанското правителство, да им окаже подкрепа. Възможността, че по-нататъшното продължаване на конфликта в Косово ще се разпростре и ще дестабилизира Македония, изглежда почти сигурна. Има опасения, че ако войната се разпросте ще засегне целия Балкански полуостров.  Има възможност хървати и босненци да решат да уреждат федералните си проблеми със сила, както и България да иска да си върне територии от Югославия и Македония.

Според автора на статията международната общност може да научи много от сръбско-албанския конфликт.  Въпреки неуспеха на международните огранизации за реализирането на плана "Дейтън", с който имат за цел предотвратяването на сръбско-албанската война и запазване на статуквото в Косово, стратегията им не се променя значително.  След това осноните цели са на първо масто запазването на остатъчна Югославия и разглеждането на войната в Косово, логичен край, на която е да накара албанците да останат в рамките на Сърбия. На второ - ограничаването на конфликта в Косово и избягването на преселение в Албания и Македония. На трето място е създаването на военна блокада, така че албанската съпротива в Косово да се предаде по-лесно.  На четвърто място е поставена подкрепата към Ругова, и на пето, но не на последно, място е продължението на Дейтънското споразумение. Според автора на статията международната общност може да научи много от сръбско-албанския конфликт.  Въпреки неуспеха на международните огранизации за реализирането на плана "Дейтън", с който имат за цел предотвратяването на сръбско-албанската война и запазване на статуквото в Косово, стратегията им не се променя значително.  След това осноните цели са на първо масто запазването на остатъчна Югославия и разглеждането на войната в Косово, логичен край, на която е да накара албанците да останат в рамките на Сърбия. На второ - ограничаването на конфликта в Косово и избягването на преселение в Албания и Македония. На трето място е създаването на военна блокада, така че албанската съпротива в Косово да се предаде по-лесно.  На четвърто място е поставена подкрепата на Ругова, и на пето, но не на последно, място е продължението на Дейтънското споразумение.

Според автора международната политика на Балкатаните се е насочила към провал, защото прължава да защивата едни и същи цели, а реалността се променя. Мисълта, че може да се повтори успешно стратегията приложена на Югославия на сърби, черногорци и албанци, се оказва неразумна при настоящите обстоятелства.  Неразумно се оказва и убеждението, че изходът от ситуациацията е демократизацията на Сърбия. От една страна, Милошевич безмислосттно защитава идеята за създаването на Велика Сърбия. Той е твърдо решен да изгони албанците от Косово и да ги елиминира като политически фактор в Югославия. Дори сръбската партия и опозицията й са против съжителство с албанците. От друга страна, албанците в Косово не признават сръбската власт, като смятат че Сърбия е окупирала тяхната държава.

Авторът обръща голямо внимание на западната политика спрямо албанския въпрос в Югославия и споразуменията, използвани за разрешаването на проблема. В периода между 1990 и 1995 г., трябва бързо да се намерят решения на множеството проблеми - борбите за независимост на Словения и Хърватия, войните в Босна и албанския проблем в Юголавия. След бурното изразяване на сръбския национализъм, отмяната на статута на Косово като съставна федерална единица през 1989 г., се оказа началото на кризата. Ненасилствено настроените албанци послетепнно  игнорират целта си за постигане на независимостта за Косово с мирни средства.

Игнорирайски сръбската власт, албанците обявяват независимостта на Косово още през 1990г. като избират И. Ругова за техен президент. Албанците са убедени, че международната общност ще спазва принципите на самоопределение, както и правото на хората да изберат собствения си режим и търпеливо чакат международната общност да признае Косово за независима държава. От 1989 г. Косово е колония на Сърбия като наличието на Сръбската държава е ограничено до армия, полиция и административен апарат. Албанците успяват да създадат една от най-ефективните държавните структури в света, основани на доброволни начала. Например албанци, които са работили на запад са облагани с три процентен данък върху доходите, с който правителството подпомага здравната, образователната и социална система на Косово. За разлика от въоръжената съпротива с Босна и Хърватия, албанците разчитат на ненасилствената стратегия. Те с нищо не привличат международното внимание, но и не получават нищо така.

Поради относителния мир в региона нито един от албанските лидери не е поканен на конференциите,  разглеждащи проблемите, породени от разпадането на Югославия. Според международната общност Косово е неразделна част от Сърбия и смятат, че решението на конфликта се състои в  в насърчаването на диалог между сърби и албанци, защитата на правата на човека, свободни медии, сигурност на международните наблюдатели и създаването на мисии, наблюдаващи напредъка в Косово.

Повратен момент в развитието на конфликта е заплаха на американския президент Буш да нападне стратегически места в Сърбия, ако сръбските власти предприемат въоръжени действия срещу албанците.  Предупреждението на Буш е предизвикано от опасеничта му за избухване на по-всеобхватна война на Балканите.

Правителството на Сали Бериша (президент на Албания от 1992 до 1997 г.) се оптива да запази албанците в Косово и Македония и да ги държи далеч от неприятности. Той подхранва идеологическита борба на комунистите срещу антикомунистите, като по този начин обединява образования елит, като така цели да допринесе за демократичния преход в Албания. Той и неговата администрация умишлено унищожават албанската армия, правят държавния бюджет, зависим от кредити и субсидии, предоставени от  международните финансови институции, трансформират икономика в опити за всякакви видове икономически експерименти, също така игнорират албанския национален въпрос и тежкото положение на албанците в Косово. След като Бериша разбира че финансовата му подкрепа зависи от неговото отношение към проблемите в Косово, той прави евтини кампании в подкепа на косовските албанци. Той не прави нищо по проблема, просто подобрява отношенията си със западните си партньори.

Международната общност заема враждебна позиция по отношение на независимостта на Косово, на първо място, заради опасенията от отделяне на подобни територии по света, както и размиване на границите. На второ място, според общността сърбите имат безспорно историческо право да задържат Косово в Сърбия. На трето място, авторът е посочил опасенията от бойна, която ще обхване всички балкански държави.

[19:15:04] Tomitu: По отношение на първия аргумент Косово е федерална единица на югославска федерация с ясно определени граници, които са се ползвали с висока степен на суверенитет.  С разпадането на Югославия през 1991г. Косово, като федерална единица на Югославия, определена като такива в Конституцията от 1974 г., има правото да определи дали иска или не да остане в рамките на Югославия. Референдум за определяне на състоянието на Косово през 1990 г. показа, че 90 % от хората, живеещи там са гласували за независима република. Косово не е част от Сърбия, но част от югославска федерация и има същите права, както останалите шест републики.

Според известен сръбски анализатор: "Косово има всички атрибути на държавност, освен правото да бъде отделена от на Югославската федерация." След разпадането на федерация и последния правен проблем отпада, но юридическата комисия не приема независимостта на Косово през 1991г. Много анализатори смятат, че отказването на международната общност да приеме независимостта на Косово се дължи на историческите фактори, но дори през Средновековието тази територия е населяване предимно от албанци. Освен това ако сръбските вземания - Босна и Източна Славония, са оправдани само по етнически причини, защо трябва да се използва друг стандарт към албанците, които съставляват над 93 % от цялото население в Косово.                         Най-големият проблем е, че според анализаторите, обяването на независимост на Косово ще доведе до балканска война, както и до разбивка на Босна. Според автора на статията всяка по-нататъшна ескалация на конфликта ще има ефект на доминото върху босненскита стабилност.

В статията си авторът представя основните агрументи, посочени от анализатори и политици, за продължаващата колонизация на Косово. Докато албанците искат да убедят политиците, че нито един от тези аргументи не е наистина валиден, международната общност не иска дори да слуша технитте аргументи.