Home Педагогика Методи на социална работа с наркозависими

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Методи на социална работа с наркозависими ПДФ Печат Е-мейл

Социална работа с групата на наркоманите

Социалната работа, свързана с групата на наркоманите включва разнообразни дейности, необходими за лечението на психоемоционалното състояние на клиента и за подобряване на взаимоотношенията му с заобикалящата го среда. Някои от грижите за тази рискова група са подобни на грижите за хората с увреждания, които също са едни от най-уязвимите социални групи. И за двете споменатии рискови групи техниките и методите на социална работа са насочени към промяна на личностно-индивидно ниво, към промяна на обществените нагласи спрямо тези групи, към превръщането им в равноправни граждани, участващи в обществения живот.

Формулиране на проблема в групата или семейството

Проблемите на наркоманите засягат тяхното здраве като обект на медицината и техните взаимоотношения със заобикалящата ги среда, които са обект на социалната психология.

Наркозависимите са застрашени от болести предавани по кръвен път като СПИН, ХИВ  и др.

Зависимостта към психоактивните вещества може да доведе и до смърт, до социална изолация, невъзможност за учене, невъзможност за извършване на трудови задължения, склонност към престъпни деяния, прояви на несдържаност и агресия.

Причини за попадане в ситуация на зависимост най-често са проблеми в семейството. Често стават зависими децата, чиито родители са заможни или ангажирани и не успяват да отделят необходимото внимание на децата си. Деца, които се срамуват от родителите си също посягат към наркотици, както и тези, чиито родители са разведени. Жертва на наркотиците стават и деца, които са с ниско самочувствие, притеснителните, търсещите начин да избягат от реалността или които искат да се приобщят към дадена общност и посягайки към наркотиците биват приемани, тоест под чужд натиск, а в някои случаи и от любопитство.

Определяне вида на групата

С течение на времето са се оформили три основни групи наркомани:

1.групата на любопитните -  това е най-голямата група, но се характеризира с това, че малка част от децата, попаднали в нея стигат до консумация и зависимост.

2. групата на търсещите контакт - тук попадат стеснителни деца с ниско его / самочувствие. Те биват приемани без изисквания в общността на наркоманите. Там те намират място за изява. По - голям процент от тях достигат до трайна зависимост.
3. групата на децата, които се стремят към бягство от реалността - чрез посягане към наркотиците тези младежи отправят жесток упрек към социалната уредба на обществото.
Признаци по които семейството може да разбере, че детето употребява наркотици:
безпричинно отсъствие от училище
намаляване на успеха
изчезване на пари и предмети от вкъщи
промяна в поведението
откриване на странни предмети / спринцовки, прахчета, лъжици/ в джобовете на детето.
откриване на местата на убождане по тялото
дружене на детето с неподходящи и странни компании
момчетата стават крадци, а момичетата проститутки; често просят
приемайте на сериозно думите на ваши приятели и близки, че детето ви взема наркотици. В никакъв случай не им обръщайте гръб.
Как изглежда един дрогиран човек: често дрогирането се описва като пиянство, но има нещо по особенно в това пиянство. Това e: абстинентния синдром - започва с течащ нос, сълзене, изпотяване, непреодолима жажда за приемане на "следващата доза". Продължава с гадене, повръщане, мускулни и коремни болки, разширяване на зениците, сърцебиене, високо кръвно, изчервяване т.нар. "студена пуйка".

Определяне динамиката на групата или семейството

Наркозависимостта се определя като динамично явление тъй като повишава чувствителността на зависимия към определен вид психоактивни вещества и той започва да изпитва нужда от други все по-силни и в по-големи дози.

От гледна точка на социалната работа с групи на наркозависими динамиката в процеса на преодоляване на зависимостта се определя от подпомагащата роля на социалния работник, на близките или семейството на клиента, които се включват в процеса, за да окажат подкрепа, разбиране и съпричастност, вяра в лекуващия се, а и чрез взаимодействия с него да засилят процеса на преодоляване на проблемите със зависимостта.

Ако зависимият  бъде вккючен в групова социална работа с наркозависими, ролята на другите членове на групата, както и тази на социалния работник също дават възможност за определени взаимодействия и определят динамиката на процеса на преодоляване на риска зависимост. В груповата социална работа участниците имат възможността да се изправят срещу себеподобни, хора със сходни проблеми. Групата дава възможност да се почувстват сигурни, защитени, равнопоставени, да споделят проблеми, които другаде не биха споделяли. Груповата социална работа помага на участниците да се почувстват разбрани, да споделят опит и да се учат от споделените преживявания в групата.

Фактори на средата, проявяващи се към средата на конкретния казус

Като фактори на средата, проявяващи се към средата на конкретния казус, както вече беше споменато, това е ролята на деструктивните семейства, конфликтите във взаимоотношенията родители деца, отношението на семейството към зависимия, натискът от страна на връстници, неподходящата компания, дискриминационното отношение и негативните нагласи на обществото към проблемите на зависимите.

Ресурсите за промяна и преодоляване на конкретния риск в групата като цяло

Ресурсите за промяна и преодоляване на риска наркозависимост, които могат да се използват са нормативни, институционални и комуникационни.

Нормативни ресурси са:

Националната програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркомании, Национална стратегия за борба срещу наркотиците на Европейския съюз 2005-2012г. , както и всички Закони, постановления, наредби или директиви в полето на наркоманиите и наркотиците.

Институционални ресурси са:

областните превантивно-информационни центрове, здравните медицински центрове за лечени и рехабилитация, Национален център по наркоманиите, Националния съвет по наркотичните вещества, Европейския център за мониторинг на наркоманиите и наркотиците и др. Както и развитието на:

1. Дневни центрове с комплексен тип програми за индивидуална, фамилна и групова работа с различна продължителност и интензитет:

1.1. Дневни центрове (тип “drugfree”- “свободни от вещества”);

1.2. Дневни центрове за лица, включени в програми за поддържащо и субституиращо лечение;

1.3. Дневни центрове към специализирани и неспециализирани клиники и амбулаторни центрове;

Приоритетни програми и подходи

  • Програми за мотивационно обучение за придобиване на умения за активно поведение на пазара на труда и трудова реализация;
  • Програми за придобиване на трудови навици, професия и допълнителни умения (компютри, езиково обучение и др.);
  • Програми за осигуряване на работодатели;
  • Програми за общ и специфичен тренинг на социални умения;
  • Програми за консултиране, мотивация, насочване и водене на случай;
  • Програми за структуриране на свободното време, в т.ч. арт-терапия, спорт, игри, културни и развлекателни мероприятия;
  • Програми за малолетни и непълнолетни лица и техните семейства;
  • Програми за укрепване на семейството;
  • Програми за превенция на рецидив;
  • Програми за управление на гнева и агресивното поведение;
  • Програми за тренинг на емоционалното изразяване, разбиране, общуване и самоконтрол;
  • Програми за лица със специфични нужди – бременни, майки с деца, лица със съпътстващи соматични и/или психични заболявания, лишени от свобода лица, с условни присъди или в режим на пробация,  субкултурални общности и др.;
  • Програми за лица със зависимост към повече от едно вещество (полинаркомания);
  • Програми за подпомагане на групи за самопомощ – родители, семейни партньори, “Анонимни алкохолици ” (АА), “Анонимни наркомани” (АН) и др.;
  • Програми за социално реинтегриране на лица, успешно преминали през резидентни програми (терапевтични комуни/общества);
  • Други програми за специфични и неспецифични интервенции за подобряване на здравния, психологичен и социален статус.

2. Центрове за структурирана дългосрочна поведенческа модификация (терапевтични комуни/общества)

Приоритетни програми и подходи

  • Програми за въвеждане, мотивиране, подкрепа и подготовка за включване в резидентна среда;
  • Програми за групова работа в резидентна среда – сутрешни и вечерни групи, общи събрания и семинари, конфронтационни групи и групи за емоционално израстване;
  • Програми за поведенческо реструктуриране в резидентна среда;
  • Програми за психологическо израстване и интелектуално развитие в резидентна среда;
  • Програми за трениране на социални умения в резидентна среда;
  • Програми за медицински интервенции в резидентна среда;
  • Програми за трудова ангажираност и структуриране на свободното време в резидентна среда;
  • Програми, основани на духовността;
  • Програми за извеждане от резидентната среда и реинтегриране в семейството и общността.

3. Центрове за временно настаняване (тип “защитено жилище”)

Приоритетни програми и подходи

  • Програми за специфични и неспецифични интервенции за стабилизиране на здравния, психологичен и социален статус;
  • Програми за мотивиране, подкрепа и подготовка за включване в съответни на нуждите рехабилитационни програми;
  • Програми за консултиране, насочване и водене на случай.
  1. 1. Други центрове/програми за рехабилитация и реинтеграция на зависими от психоактивни вещества лица

Комуникативни ресурси са:

Координацията и сътрудничеството между различните обществени сфери по отношение на ранната превенция на риска, която се осъществява с ролята на училището и включването в сферата на образованието здравно образование, информираност по въпросите, засягащи зависимостите.

Прилагането на активните методи на преподаване, които развиват социални и жизненоважни умения са в основата на осъвременяването на образователния процес на училищно равнище. Тези умения са в основата на изграждане на активна и позитивна линост , която може да взема решения, да устоява на натиск и да изгражда позитивни взаимоотношения с другите. Тези умения са и в основата на превенцията на употребата на психоактивни вещества.

Повечето здравнообразователни програми, които се реализират на училищно ниво, съчетават подходите „умения за живот” и „Обучение на връстници”.

Подпомагане въвеждането на добри практики за рехабилитация и реинтеграция на лица, зависими от психоактивни вещества, и популяризирането им чрез конференции, семинари и други форуми.

Различните семинари, обучения, информационни кампании, предназначени за информираността на обществото и за промяна на обществените нагласи. Включването на родители и семейства на зависими към различни програми и обучения, координираните действия и политика на сътрудничество между Министерство на здравеопазването, Министерство на младежта и науките, Министерство на труда и социална политика, местните власти и неправителствените организации, са също комуникационен ресурс за преодоляване на проблемите със зависимостта.

Ресурси за промяна на личностно-индивидно равнище

Отключване на ресурсите за промяна на личностно-индивидно равнище може бъде предизвикано чрез различните семинари и обучения по основни социални умения, умения за справяне в конфликтни ситуации, създаване на трудови навици, създаване на мотивация, професионално ориентиране и други обучения, подготвящи наркоманите за независим и самостоятелен живот.

Преодоляване на стереотипи, характерни за групата като такава

Областните превантивно-информационни центрове, Националния център по наркомании и някои Неправителствени организации често провеждат информационни кампании, семинари, на които  се обсъждат различни теми и проблеми за наркоманиите по този начин  се цели информираност на обществото и оказване на влияние върху нагласите му относно наркоманиите.

Реализират се и различни обучения и психотерапии, в които се включват и близките на наркозависими, чрез тях се обучават как да реагират в определени ситуации, подготвят ги и за това как да бъдат по ефективни по време на лечението на зависимостта.

http://www.drugsinfo-bg.org/bg/to-relatives.htm

Ресурси  на средата в подкрепа на желата промяна и преодоляването  на конкретно избрания проблем

Координацията и сътрудничеството  между неправителствените организации, доброволческите движения и  отделните институции, ангажирани с превенцията на риска търсене и предлагане на психоактивни вещества, както и лечението на зависимости, е стратегически подход в политиката срещу наркоманиите. Осигуряването на възможност за медицински грижи, лечение, рехабилитация и реинтеграция подпомага членовете на рисковата група в своето излекуване и включване в общестъвения живот като равноправни граждани.

Извод

Социалната работа  с наркомани е изключително разнообразна дейност, включваща различни  методи и подходи за възстановяване на здравния и социалния статус на попадналите в тази рискова група.

Социалната работа със зависими е невъзможна без интегрираната политика на сътрудничество и координация и без неспиращите анализи и оценки на ефективността от провежданата политика, основана на обмен на добри практики по отношение на наркоманиите.

Казус

14-годишно момче Алекс живее с баща си Франк. Родителите на момчето са заможни хора, но раведени. Алекс започва да лъже баща си за различни неща. Франк изгубва доверие в Алекс и решава да потърси помощ като се консултира със социален работник.

Социален работник: Казвате, че Алекс често Ви лъже и вече му нямате доверие. Последният път за какво Ви излъга?

Франк: Аз бях ангажиран през седмицата нямаше как да се освободя и го помолих да занесе на брат моя брат пари като го  помолих и му казах, че е важно и се надявам наистина да го направи вместо мен. Той ми обеща и ме уверяваше,. Че няма за какво да се притеснявам. Но по-късно разбрах, че не го е направил. Разочарован съм! Виждам промяна в него.

Социален работник: В какво се изразява промяната, която забелязвате? Бихте ли ми дали примери?

Франк:Променен е с това, че лъже често, изглежда ми подозрителен сякаш не иска да ме вижда и не иска да говори с мен. Успехът му в училище е променен също.

Социален работник:Франк, Вие обяснявате си ли на какво се дължи промяната в поведението на Алекс? Каква е вашата идея?

Франк: Не мога да си обясня всичко наистина, защото никога не се е държал така преди. Мисля си, че разводът може би го е разстроил.

Социален работник: Разговаряхте ли с него за развода? Какво му обяснихте и какви бяха причините за него?

Франк:Да разговаряхме. Аз му казах, че с майка му се развеждаме, защото сме решили, че така е по-добре отколкото да продължаваме заедно. Обясних му, че семейство, в което родителите разберат, че не са един за друг е нормално да се разделят, за да не страдат те и децата им.

Социален работник: Алекс как прие това обяснение? Как Ви отвърна?

Франк: Алекс ме попита защо не сме щастливи заедно и защо се развеждаме? Аз му казах, че причината е в това, че с майка му не се рабираме, различни сме и не съм щастлив нея. Казах му, че има много семейства, които попадат с подобна ситуация, но не се разделят за да не разтройват децата си. Обясних му, че ние с майка му мислим, че ако останем заедно без да го искаме, само заради него- това няма да го направи щастлив. Знам, че трудно се възприемат разводите от децата, но според мен Алекс не е най-малък и ако не сега след няколко години ще ме разбере.

Социален работник:: А как стигнахте до решението Алекс да живее при Вас?

Франк: Искам Алекс да е добре. Въпреки, че аз пои развода, настоявах да остане с мен ако и той го иска.

Социален работник: Добре. Аз предлагам като за начало Вие и аз да разберем Алекс какво мисли? Как се чувства? На какво се дължат промените в поведението му? Предлагам Ви да разберем повече неща за него в училище. Да проведем аз и Вие разговори с училищния психолог, с класния ръководител и със съучениците на Алекс.

Франк: Синът ми не проявява желание да говори с мен. Такова усещане имам. Аз например понякога му говоря за нещо, а той нищо не ми отоговаря. Не споделя нищо, а ако попитам ми отговаря грубо. Не знам как да постъпвам с него. Не знам какво се случва.

Социален работник: Бившата Ви жена оказва ли съдействие да установите какви са причините за промените в поведението на Алекс?

Франк: Мисля, че тя му говори против мен. Казала му е, че съм искал да се разведем заради друга жена. Че съм се срещал с чужди жени, а нея съм я лъгал, че съм зает с работа.

Социален работник Отношенията между Вас и бившата Ви жена могат да окажат негативно влияние върху сина Ви. Необходимо е да се опитате да го предпазите от последиците на развода и от вашите отношения, които от споделеното от Вас личи, че не са толкова добри. Бих Ви посъветвал да говорите с нея, за да изясните отношенията си за напред? Нашата първа среща е към своя край. Бихте ли искали да споделите нещо или да ми зададете  въпрос, преди да уточним за какво ще си говорим на следващата среща?

Франк:: Искам да споделя, че съм притеснен, защото получих обаждане вкъщи. Не знам от кого беше, но ми каза, че Алекс е в опасност. Познати ми казват, че детето ми може би употребява наркотици. На мен не ми се искаше да вярвам на това, но след неизвестното обаждане съм още повече обезспокоен. Поради тази причина реших да Ви потърся.

Социален работник: При тези обстоятелства каквото и да си мислите, каквото и да Ви говорят е добре да подкрепите убежденията си с факти. Наблюдавайте го колкото можете повече и се опитвайте да разговаряте с него макар и да Ви отхвърля. При следващата ни среща ще Ви запозная със зависимостта и с това  как да я разпознавате. Ще обсъдим и какво е необходимо да се направи когато детето Ви е зависимо.

2-ра среща (след 1 седмица)

Социален работник: Как е Алекс? Какво Ви се случи през изминалата седмица?

Франк: През изминалата седмица се случиха не много приятни неща. Забелязах, че изчезват вещи от вкъщи. Иска пари често и когато го попитам има ли всеки път ми отговаря, че няма. След посещенията ми в училище разбрах, че често отсъства, а когато е там е разсеян, неспокоен, кара се със съучениците си и с класната си.

Социален работник: При детето Ви се откриват някои признаци на поведението на наркозависим, но да не забравяме, че много от тях са нещо обикновено и характерно за тийнейджърските години.

Миналия път като се уговорихме на таи среща да Ви запозная с това как да разпознавате зависимостта. Тя се забелязва в промени на:

поведението на детето,

неговите ценности и и в обкръжението с което общува.

на успеха в училище;

изолация от сегашния приятелски кръг;

загуба на интерес към досегашни хобита и занимания;

липса на организираност на свободното време;

загуба на апетит;

несдържаност, агресивност, свръхактивност

невъзможност да организират времето си, както и да доведат го край нещо, с което са се захванали;

изчезване на пари и вещи от дома Ви;

чести лъжи и обяснения;

Най-лесно може да установите дали вашето дете е попаднало в капана на наркотиците когато:

научите, че движи с лоша компания;

намирате странни вещи в дома или в дрехите на детето;

намирате прахчета, спринцофки и други приспособления;

забелязвате следи от надупчено по крайниците на детето;

зениците му са прекалени разширени или свити колкото големината на карафица.

При подходите си към него трябва да проявявате разбиране, да поддържате контакт с детето и в никакъв случай не бива да се държите обвинително и друго, тъй като това може да предизвика съпротивата му и други негативни последици. За да предотвратите риска от зависимост  например не бива да се притеснявате да поставяте граници на детето си като вечерен час, забрана да употребява алкохол до навършване на 18г.

Предполагам, че при мисълта, че детето Ви може да е наркозависимо се ужасявате. Това е шокиращо за всеки родител, не по-малко и за вас.

Франк: Да! Доста шокиращо е. Не съм си и помислял, че може да сполети точно моето дете. Какво да правя от тук нататък?

Социален работник: Заедно с общи действия  ще се опитаме да контролираме ситуацията. Съветвам Ви да се информирате повече за наркотиците и да се опитате да говорите с детето си свободно за тях, но преди това да се случи, ще трябва да се срещне с мен и да поговорим. Може да говорим с класния ръководител на Алекс и с училищния психолог да проведат уроци на темите, свързани с наркотиците. Да ги запознаят по подробно с тях и с последиците от тях. А Вие може да посетите уебсайтове и форуми, създадени за информиране на близките и семействата на деца със зависимости. Там се обсъждат и въпросите, които най-често вълнуват децата и техните близки. В следващите ни срещи ще обсъдим и възможностите за лечение.Ще Ви запозная със институциите предлагащи лечение на зависимости, ще обсъждаме и теми, които Вас Ви вълнуват в отношение със ситуацията Аз и Вие ще продължим да наблюдаваме Алекс. Ще го включим в следващите срещи. А когато установим със сигурност дали детето Ви е зависимо бих могла да Ви свържа със специалист, занимаващ се с наркомании и да се започне подходящото лечение.


 

WWW.POCHIVKA.ORG