Home Педагогика Заекване и игротерапия при деца от предучилищна възраст

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Заекване и игротерапия при деца от предучилищна възраст ПДФ Печат Е-мейл

-1-

Всеки родител чака с нетърпение раждането на своето дете. Първите звуци, думи, жестове и движения за комуникация пораждат у всички радост, неописуемо щастие и неповторима емоция. Да си родител е

„най-трудната мисия” в живота на всеки човек, а в същото време и призвание. Гордост е да си родител, но и голяма отговорност. Особено когато се появят „нестандартни проблеми”. Това нерядко се случва при развитието на детската реч.

Много са говорните разстройства, но едно от най-разпространените и сложни  в днешно време е заекването. Неочакваната му поява създава стрес при всяко младо семейство, което почти винаги се оказва неподготвено за това комуникативно нарушение. Търсейки адекватна лекарска помощ, повечето родители отиват с нагласата за решение на проблема „още на часа”. Терапията на заекването не е еднократен акт, а продължителен процес, изискващ време и търпение, допълващи се воля и усилия, както от страна на логопеда, така и на родителите.

Въпреки модерните технологии, изобилието от средства за масова информация и комуникация,  техническия и научен прогрес в днешното съвремие, голяма част от семействата със заекващи деца заемат напълно неадекватни противоположни позиции ,сблъсквайки се с това комуникативно нарушение: от подценяване на нарушението и не вземане на мерки за ранното му решение изхождайки от позицията, че детето „ще го надрасне” до другата крайност – надценяване на проблема, преминавайки през чувството за срам, вина или обреченост, лутайки се и често търсейки т.нар. „съмнителни лечители”.

Заекването като едно от най-сложните и тежки речеви нарушения създава затруднения в общуването и влияе върху оформянето на детската психика и изграждането на нормални отношения с околните. Отстраняването му е трудно и изисква не само усилия от страна на логопеда и детето, но и активното участие на цялото семейство, на детската градина, на училището и обкръжаващата детето среда. Редица психологически изследвания сочат, че все повече хора се чувстват комфортно в позицията „страничен наблюдател”. В този ред на мисли неминуемо трябва да се отбележи, че типична за нашия народ черта е проявата на незаинтересованост и не съпричастност, не разбиране и взаимопомощ към проблеми и трудности, които не го касаят лично. Като че ли това явление започва да се налага като тенденция у нас.

Необходимо е да се мисли за заекването като проблем не само на детето и неговото семейство, а и като проблем на цялото общество, на всички нас.

-2-

Опитът показва, че ранната терапия е важен фактор за преодоляване на заекването и предучилищната възраст е най-благоприятния период за това. Играта като  средство за комуникация, прилагана в поетапния комплексен метод за отстраняване на  заекването, съдейства  за по-голяма ефективност в работата на логопеда, създавайки приятна обстановка и привличане на заекващите деца, за реализиране на по-добри резултати и разрешаване на много педагогически и терапевтични задачи.

ЗАЕКВАНЕТО ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ДНЕС /ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ/

Заекването като разстройство на личността съществува още от дълбока древност. Във времето е било интерпретирано от различни гледни точки на медицината, психологията и логопедията.

Културата на Древния Египет е оставила следи в цивилизациите. Първият източник, датиращ от VІІ в. пр.н.е. е документ от времето на владетеля Псамеретич, в който се коментира човешка реч.

Сведения за нарушенията на речта откриваме в египетския папирус на Голеничев, открит през 1881 г., който е копие на по-стар папирус от времето на Средното Египетско царство. Разказва се история за корабокрушенец слуга и неговия господар претърпяли катастрофи и трудности при мореплаване. Слугата се обръща към своя господар, казвайки му да се държи смело и достойно пред царя, при когото отива. Дава му наставления да говори ясно без да заеква. Употребено е понятието „нинит” в значение на заекване.

В стария завет и Корана се среща информация за речта на пророка Мойсей. Приема се не за реална личност, а за епичен герой. Предполага се, че е заеквал. Неговата реч е описвана като „тромава уста и език”, „бавен език”, „забавена реч”, „преплитащ се език”.

Хипократ и Аристотел също разглеждат заекването описвайки самото нарушение, без да използват термин. Според Хипократ заекването се дължи на неправилна връзка между мислене и говор и на дефекти в периферните органи, по специално на езика. Аристотел мислел, че неправилното формиране на говорните органи, в частност на езика, са причина за заекването.

Най-известната и забележителна личност в епохата на Древността, по сведения на Плутарх, е древногръцкия оратор Демостен /384-322 г. пр.н.е./, който е заеквал. Благодарение на силното си желание да стане оратор, воля, постоянство, усилия, желание за промяна, той създава собствена

-3-

система от упражнения за логопедична терапия и психотерапия, които звучат актуално и до днес.

В Древния Рим заекването е обект на внимание на много личности като Целий, Аврелиан, Оризбазий и др . Според Гален заекването се е дължало на поражения на мозъка или езика или на двете едновременно.

Арабският лекар Авицена /980-1037 г./ определя заекването като нарушение, при което се наблюдава многократно повтаряне на срички преди да бъде произнесена думата /по Иванов, 1937/.

През Средновековието интересът към науките спада. Епохата е свързана с господство на фанатизма и религиозния мистицизъм. През този период отстраняването на заекването ставало по хирургичен път /по Иванов, 1937/.

През XІX в. заекването се разглежда от научна гледна точка. Френският лекар Итар определя заекването като задръжка в речевите органи.

През 1830 г. френският лекар Коломба разглежда заекването като разстройство на мускулите на гръкляна.

Лагузен през 1838 г. насочва търсенията на причините за заекването в друга посока, търсейки основата в заболявания, психични травми, подражание и други /по Иванов, 1937/.

През 1841 г. немският хирург Дифенбах предлага при остраняване на заекването да се прилага хирургическо лечение.

През 1889 г. Сикорски в своята монография прави научна класификация на видовете заекване. За пръв път нарича заекването детска болест.

В началото на XX в. интересът към заекването се засилва. Оформят се различни гледни точки за същността, механизмите, етиологията и лечението на заекването. Своя принос за изясняването на заекването са дали автори като Д. Г. Неткавич, Надолечни, Фрьошелс и др.

В България В. Иванов, В. Стамов, П. Медникаров, Ст. Тончев  са работили по изясняване същността на заекването. Усилията им са били насочени към намиране на ефективни методи за лечение. Съществуват различни теории, които едновременно се доближават и съществено се различават една от друга.

Според някои автори причисляването на заекването към неврозите не допринася с нищо за изясняване на неговата същност.

По теорията определяща заекването като разстройство на комуникативната функция на езика са работили: Н. А. Чевелева, Джонсън, Р. Е. Левина и др.

И до днес заекването като комуникативно нарушение продължава

-4-

да буди интерес и провокира изследователи от различни области на науката.

КАКВО ЗНАЕМ И НЕЗНАЕМ ЗА ЗАЕКВАНЕТО?

Като „отклонение на говора”, заекването е познато още от древността. Описанието му в етиологичен, патофизиологичен , психологичен и лечебен аспект е все още недостатъчно. Съществуващата литература по тези аспекти е огромна и тя отразява различни позиции.

Същността на заекването е предмет на изучаване от специалисти в различни области – неврология, логопедия, невропсихология и др.

Болшинството от авторите дават описателни определения, т.е. изброяват симптомите на заекването. Повечето определения са формулирани според гледните точки на авторите.

Glauber смята, че заекването е симптом на психопатологична предразположеност, класифицирана като невроза /по Лалова, 2003/.

Barbara приема, че заекването е израз на тревожност, при която защитната система на един организъм в невротичната структура става застрашена и дезорганизирана / според ASF,  по Георгиева, 2000/.

Срещат се дефиниции, които са доста обширни.

Н. А. Власова и К. Беккер представят заекването като концепция от гледна точка на медицински, психологически, социални и лечебни аспекти. Те определят заекването като „реактивно нарушение на координацията на процесите, необходими за продуциране на устната реч” / по Кърпачева, 2004/.

Левина , Белякова и Матанова  смятат, че заекването е една от сложните форми на речева патология, при която се нарушава преимуществено комуникативната функция на речта /по Кърпачева, 2004/.

Авторите Т. Б. Филичева, Н. А. Чевелева, Г. В. Чиркина  в своя учебник по логопедия, издаден 1989 г., пишат че заекването като тежък дефект се отстранява трудно и травмира психиката, пречи на възпитанието, на общуването и на нормалните взаимоотношения с околните /по Кърпачева, 2004/.

В книгата „Заекване”/ Издателство „Медицина”, 1983 г. под редакцията на Н. А. Власова и К. П. Беккер/ авторите стигат до извода, че заекването като продължително речево нарушение се характеризира с нарушаване на плавността и ритъма на речта в нейната комуникативна функция /по Кърпачева, 2004/   Най- често срещаните дефиниции представляват изброяване на симптомите.

-5-

Чевелева и Филчева /1987/: Сложно нарушение на речта, при която се наблюдава разстройство на нейния нормален ритъм, темп, плавност, непроизволни спирания или повторения на отделни звукове и срички в момента на произношение /по Георгиева, 2000/.

В съвременната логопедия  заекването се определя като нарушение на темпо-ритмичната организация на речта, обусловено от спазматично състояние на мускулите на речевия апарат.

Според Ценова /2009/ заекването се характеризира с повторения на звукове, срички и рядко на думи, удължаване на звукове, спазми на говорната мускулатура и блокажи на говорния поток, определящо се като нарушение на речева плавност.

V.Riper /1971/ дава следното определение: Поведението при заекване предполага нарушение във времето речеви модели, а също и нарушение на слушателските реакции /по Георгиева, 2000/.

Според някои английски изследователи определението за заекване трябва да:

-          е общоприето от по-голяма част от изследователите;

-          е  приложимо за поставяне на диагноза;

-          разграничава плавната от спазматична реч;

-          е лесно приложимо при диагностика.

Поради факта, че до момента няма дефиниция, която да отговаря на всичките критерии, ASHA /1999/ предлага на логопедите четири възможности, относно термина заекване. Две от тях се отнасят до поведението при заекване, останалите са насочени към индивидите. Но във всички заекването е определено като комуникативно нарушение, свързано с речевата плавност, което основно започва в детска възраст /по Георгиева, 2000/.

Винаги съм мислела за заекването като чисто артикулационно нарушение, чието преодоляване е лесно във всички случаи. Сблъсквайки се със него ,четейки съответната литература, която обяснява заекването от научна гледна точка, си дадох сметка за неговата сложност. Сега като родител на заекващо дете го възприемам като тежко и трудно преодолимо комуникативно говорно нарушение.

В историята на изучаването на заекването има много дефиниции. Промените, които са правени през времето според професионалните интереси на авторите или са допълвани . Дефинициите са правени на основата на етиологичните фактори, провокиращи заекването.

-6-

КОГА СЕ ПРОЯВЯВА ЗАЕКВАНЕТО?

Известно е както за логопедите, така и за близките на децата със заекване, че при рецитиране или възпроизвеждане на научен текст, при пеене и други автоматизирани речеви дейности децата не срещат затруднения.

Трудностите се появяват когато детето със заекване трябва да изрази собствено мнение самостоятелно, при речев контакт. Те се проявяват както при общуване в семейството, така и с връстници, особено в моменти когато трябва да отговорят на зададен въпрос.

Ако се приеме, че в такъв момент заекването се дължи на притеснение и от там неправилен говор, на беден речник и нестабилни речеви умения, на непознаване на езика и словореда, то остават тогава много открити въпроси:

  1. Защо се случва при деца, които имат богат речник и не се срамуват от своя говор?
  2. Защо тези деца се затрудняват в подбора на думите, чиито значение знаят?
  3. Защо не могат да изразяват ясно мисълта си и речта им е многословна, характеризираща се с липса на последователност в изказа?
  4. Защо употребяват дълги изречения, понякога лишени от смисъл?

Тези въпроси се задават ежедневно в практиката от логопедите. Намерени са отговори на много от тях. Продължават търсенията в разработването на по-ефективна методика за преодоляване на това тежко комуникативно нарушение. Опитът на логопедите показва, че навременното справяне с това състояние спестява на детето и неговите близки други допълнителни проблеми, които са вторично предизвикани от заекването.

Тук бих могла да изразя лично мнение  в качеството си на родител със заекващо дете, което на този етап все още не е преодоляло своето нарушение. При децата със заекване се забелязва допускане на грешки в изговарянето на думи, които то знае и в повечето ситуации произнася правилно. Бедният речник води до това речта на детето да се подпомага с жестове и мимики, да се използват стереотипни изречения. Заекващото дете трудно изказва собствено мнение. Скоро научените нови думи трудно се включват в употреба, защото детето се страхува от тяхното произнасяне и предпочита да се застрахова, като не ги произнася. Заекващото дете изпитва големи трудности при построяване на изречението, по лесно се справя тогава, когато има опора /предмети, картини, илюстрации/.

-7-

ЛОГОПЕДИЧНОТО ЗАНЯТИЕ КАТО ОСНОВНА ФОРМА ЗА РЕХАБИЛИТИРАНЕ НА ЗАЕКВАНЕТО

Логопедичната работа, като съвкупност от методи и средства за въздействие върху речевите нарушения, има своя специфична форма, време и място на провеждане.

Терапията започва от първата среща на логопеда с детето.

Формите на тази терапия се определят в резултат на невропсихологичното изследване на детето.

Формите на комплексната терапия определят съдържанието и структурата на логопедичното занятие. Съдържанието зависи от етапа на корекционна работа, съобразно което всяка форма има специфика и индивидуалност.

Ефектът от ранното терапевтично въздействие е доказан. Още от момента на проява на заекването трябва да започне това въздействие.

Логопедичната работа в предучилищна възраст е от най- значителни-

те раздели в комплексната терапия на заекването, за която е писано много.

Предучилищната възраст е т.нар. период на познанието, важен във формирането и развитието на речта. Детето се учи да разсъждава, да общува, обогатява речника си. Започвайки да заеква в този период, заекването се отразява върху развитието на личността на детето и усъвършенстването на речта. Понякога това довежда до задържане на речевото развитие, основна причина за което е трудността, която детето изпитва при спонтанна речева реакция. Речниковият запас се допълва бавно и трудно. Детето започва да се чувства различно. Тази травма на детската психика остава трайни следи, независимо то причината за забавянето на развитието на речта.

Логопедичната терапия е насочена към развиване на речта на заекващото дете и към формиране на неговата личност. Важен момент изграждане на свободно речево общуване, развиване на психичните функции.

Заекващото дете трудно отговаря на зададен въпрос или задава такъв. Използването на нагледни и дидактични материали подпомагат детето в оформяне на отговора или на въпроса, дори могат да го заместят  в началните етапи на корекционната работа. Играчките и картините са опора, която улесняват детето в намирането на подходяща дума и построяването на изречение. Нагледността в първите занятия способства за това детето да набира увереност в говорните си умения. Нагледността

-8-

постепенно намалява, което води детето до разгърнато речево изказване.

Основен принцип в работата на логопеда е принципът на достъпност, като се върви от простото, достъпното към сложното. Речевите задачи постепенно се усложняват.

Възрастта определя и формата на занятието – играта.

Всяка среща с логопеда е обмислен предварително начин за усвояване на предвидените за корекционния етап дихателни и речеви задачи. Всяко следващо занятие се гради на постигнатото от предходното, на доизграждане или коригиране на неправилно или недобре усвоено речево или говорно умение. Принципите на приемственост, достъпност, яснота и конкретност се преплитат и се обуславят от потребността на личността.

Градивните единици са езиковите средства, включени в новия материал.

Всяко занятие има рамка. Началото е срещата на детето с логопеда. Детето трябва да се почувства сигурно и спокойно, нужно е да се осигури позитивен фон на предстоящата работа. Трябва да се породи потребност у детето да се изяви, да покаже своите умения и бъде правилно оценено.

Детето се изявява в началото с изпълнение на задачите, които логопедът поставя за работа у дома. Обсъждането на изпълнението дава възможност логопедът да започне работа с проверка на усвоените речеви умения. Проверката на задачите за домашна работа се осъществява от логопеда чрез диалог, като той постепенно преминава от дума-отговор, на словосъчетание, изречение от две, три или повече думи.

Същинската част съдържа различни задачи. Работи се винаги върху развитието на моториката /груба и фина/. Тези задачи влияят върху изграждането и стабилизирането на психичните процеси, имат терапевтичен ефект.

Овладяването на новите говорни умения изискват вниманието на детето, една трудна задача, което изисква добре обмислена подготовка.

Детето трябва да съзнава, че логопедът го подкрепя. Детето усвоява различни техники на говор, което му позволява да овладее плавността  и ритмичността на езика, темпа и мелодиката. Докато усъвършенства умението си да произнася фразата с различна сила и височина на гласа и различна интонация, детето разбира на практика в какво се състои силата на нейното въздействие.

В началото на терапията нагледността е водеща, занятията са емоционално наситени, постепенно тя се ограничава. Във финалните етапи на корекционна работа, когато се навлиза в сфера на прилагане на придобитите речеви умения, ситуациите придобиват формата на етюди.

-9-

Оценката и самооценката е друга част от терапията. Може да бъде изразена по различен начин – гласово или с маркиране. Похвалата е много

е много ценен стимул, който трябва да се прилага правилно. Това не означава, че не може да присъства и изразяване на недоволство при подценява на някоя задача. Важно е да се отчита старанието и увереността, които детето показва в стремежа си за усвояване на двигателни и речеви дейности. Логопедът обяснява какво още трябва да се направи, с цел постигане на по-добър ефект. Детето остава да го автоматизира вкъщи със своите родители.

Всяко занятие има финал. Прави се преценка на речевата работа, която трябва да е обективна, но в същото време да има положителна насоченост. Важно е детето да разбере речевата задача, която има за упражняване вкъщи и да си тръгне с нагласата, че може да поправи допуснатата грешка и знае как.

Много важна е подготовката на логопеда. Трябва да се направи правилен подбор на методите и средствата за усвояване на съдържанието, да се предвиди позитивно настроение и смяна на различни дейности.

Специфичните форми на въздействие се налагат от възрастовите и индивидуални особености на детето. Логопедът трябва да е готов винаги за промяна на задачата, като е важно детето да не усети, че неговото поведение е причина за това. Занятието трябва да протича плавно.

Развиването и укрепването на самостоятелна реч като една последователна система в занятията по преодоляване на заекването са основен акцент.

Логопедът ръководи речевата изява на детето, правейки подбор на въпросите. В началото те съдържат подсказващи думи или изрази. Детето лесно се научава да отговоря, особено ако има нагледна опора. Отговорът трябва да бъде точен и ясен. Поражда се усещане за самостоятелна реч, за участие в диалог.

Успешното изпълнение на тази задача изисква разбиране от страна на детето. Друг важен момент е правилното построяване на въпроса. Детето трябва да бъде научено да слуша и да овладява своята речева активност.

Когато въпросът изисква спомняне, той трябва да се отнася за нещо, което са извършвали в началото на занятието, преди започване на занятието или нещо, за което са говорили преди кратък период от време в същото занятие. Целта е постепенно да се увеличава интервалът между въпросите и съдържанието на отговора. Детето се подготвя за усвояване на умение да изразява планове за деня, желания и мечти.

-10-

Предварителната реч, т.е. плануване на речевото изказване се усвоява чрез действията и думите на логопеда, които служат за нагледна опора на зрителните възприятия на детето.

Постепенно детето със заекване започва да съставя изречения без да се нуждае от зрителна опора, започва да планира своята работа, ангажиментите си през деня и неусетно е преминало към употребата на по-висша форма на реч – контекстната.

В този период логопедът цели включването на думи и изрази от пасивния речник в активна употреба, активират се слуховото внимание и услужливостта на паметта.

Изисква се използването на разгърнати сложни изречения, използване на различни думи и изрази. Въпросите трябва до доведат до изясняване на причинно-следствените връзки, пространствени отношения и мнението на детето.

Логопедът подбира различен по вид и сложност речеви материал, съобразявайки се с интересите на детето, поощрявайки уменията му. Той провокира интереса на детето и неговата активност, изгражда критичност и самокритичност в действията  и речевото поведение.

В този процес детето укрепва психически и емоционално. То може да общува свободно, знае че може да се справи с трудните неща, знае че не е само. Детето вече може да разбира и задава въпроси, да разказва, да създава свои разкази, да се чувства свободно.

Логопедът води терапията на заекването в зависимост от индивидуалните особености на детето.

Говорът на логопеда и неговото поведение са образец за подражание от страна на детето. Той трябва да подбира добре думите и изразите, с които постига речевите задачи.

Въпросите на логопеда са пример за степента на развитие на речевото поведение на детето и неговите умения. Те могат да се групират и формират степени на овладени говорни умения.

-          В началото въпросът носи информация, която детето трябва да осмисли и използва в отговора си.

-          Въпросът съдържа подсказващи думи, които детето включва в отговора си.

-          На следващия етап е нужно във въпроса да се употреби една дума, определяща насоката, която да служи за опора на детето.

-          Периодът, в който при задаване на въпрос се изисква развиване на тема, позната на детето. Дава се възможност на детето да покаже владее на придобитите от него говорни умения.

-11-

-          Корекцията на заекването завършва с това детето да разказва за своите бъдещи планове, включващи всички видове изречения, с типичните емоционална окраска, критичност и

самооценка.                                                                                                      Логопедът използва мекото начало при оформянето на въпроса или на разказното изречение, с леко забавен темп.

Важен момент при преодоляване на заекването е детето да се научи да насочва вниманието си към смисъла на това, за което говори. При нужда от доизясняване, детето го прави с ново изречение.

СЪЩНОСТ НА КОМПЛЕКСНИЯ МЕТОД НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ПРИ ТЕРАПИЯ НА ЗАЕКВАНЕ

В съвременната логопедична практика комплексният метод на въздействие показа добри резултати и се утвърди като много ефикасен и успешен. При него се работи в различни направления:

1. Медицинско въздействие, което способства за нормализиране или стабилизиране функциите на нервната система на детето.

2. Психотерапевтично въздействие, при което детето само се убеждава в уменията си да говори правилно, без да заеква.

3. Логопедично въздействие, което представлява курс от занятия, по време на които детето овладява речта и уменията си да изразява мисли и чувства, изгражда умение да задава въпроси, обосновава мнението си, научава се да вярва в собствените си възможности и става самостоятелна личност.

4. Работа върху моториката или т.нар. логопедична ритмика, състояща се от упражнения и игри под музикален съпровод или в съчетание с говор.

5. Въздействие на средата с участието на родители, учители и близки на детето, които влияят пряко или косвено на неговото речево и психическо поведение.

Прилагането на комплексния метод за въздействие е свързано с прилагане на терапия за отстраняване на различни фактори и симптоми на речева патология.

-12-

ИГРОТЕРАПИЯ ПРИ ЗАЕКВАНЕ

ЩО Е ИГРА?

Значението на детските игри може да се разбере както на теоретична основа, така и чрез пряко наблюдение над игрите на децата. Играта се изгражда като доминираща дейност през целия предучилищен период. Осъществява се развитието на физиологическите и психичните функции. В нея и чрез нея се усвоява обществения опит и се извършва подготовка за преминаване към следващия етап когато ще се формира доминирищата учебна дейност.

Играта е неделима част от детството и най-естествената детска дейност. Наред с други дейности и занимания тя съдейства за емоционалното благополучие и творческа реализация.

Играта е свободна и самостоятелна дейност. Децата поставят самостоятелно игровия замисъл. Овладяват игровото съдържание, влизат в различни игрови отношения. Спазват произтичащите от ролята и изискванията на детския колектив игрови правила. Играещите сами решават кога да започнат и завършат играта.

Играта е отразителна и моделираща дейност. Децата отразяват околната, предметна и социална действителност, действията на хората и взаимоотношенията им, но и моделират околния свят.

В процеса на игра децата заместват едни предмети с други, изпълняват роли на възрастни хора, заместват реални техни дейности с игрови. По-важното е, че се преминава от външни заместители към вътрешни, което преобразува всички психични процеси в детето. В играта се осъществява моделиране на социални отношения, създават се модели, които отразяват по своеобразен начин отношенията между предмети и явления.

Друга характеристика на играта е творчеството. Децата демонстрират досетливост, изобретателност и съобразителност, проявяват инициатива и творчество. В сюжетно-ролевите игри творческите прояви са свързани с определяне на ролите и сюжетите и създаване на предметно-игрова среда. В дидактичните игри се изисква проява на прогностични способности за предвиждане действията на съиграчите и гъвкавост при смяна на поведението и начина на действие.

Сърцевината на детската игра е нейната емоционална привлекателност. Изпълнението на дадена роля води до емоционална удовлетвореност. В колективните игри се проявяват нравствени чувства -

-13-

отзивчивост, симпатия, другарство, взаимопомощ, отстъпчивост. Формира се умение за контрол над собственото поведение. Играта развива и затвърдява усета за оценка и самооценка.

Развитието на детската игра е голямо и многостранно. С основание

Е. А. Аркин изтъква поливалентния характер на играта, като подчертава че тя не изпълнява само определена изолирана функция, а представлява за детето труд, изкуство, реалност и фантазия, играта дава на детето пълен живот.

ИГРАТА И ЗАЕКВАЩОТО ДЕТЕ

Заекването е не само говорно комуникативно нарушение, а комплекс от смущения при общуване, което затруднява комуникацията. Нарушава се словесната връзка, което довежда до притеснение, напрежение, нерешителност, нежелание за общуване, чувство на малоценност. Особеностите на заекването често изолират заекващото дете от детската група. Много често то е обект на подигравки и присмех.

В процеса на общуване заекващите деца изпитват затруднения да изразят своята мисъл, трудно намират подходящите думи и изрази. Тяхната реч е многословна и неконкретна. Прибягват често до използването на мимики и жестове. Понякога те премълчават  или отказват по-нататъшно общуване.

В процеса на играта заекващите деца забравят за своето нарушение увлечени от целите и правилата на играта. Те изпитват положителни чувства, отпускат се и общуват свободно по време на игра. Тази релаксация се увеличава повече в условията на логопедичната група.

За децата в предучилищна възраст е характерно това, че емоциите бързо възникват и се изменят. Те са бързопреходни. Характеризират се с голяма интензивност.

Децата се емоционално лабилни, при най-малкия повод те се дразнят, ядосват се, плачат, викат, крещят, смеят се. Създават се ситуации на емоционално натоварване и напрежение, а  тогава говорът на заекващите деца рязко се влошава и те преминават на друг вид контакти в играта – жестове, движения, действия, агресия. Предвиждайки това логопедът трябва да е взискателен по отношение на дисциплината и спазването на реда в игровото действие. За да се създаде емоционално равновесие се използват различни игри, за които е характерно това, че не пораждат много силни емоции.

-14-

За затвърдяване на спокоен говор е важно възникването и поддържането на трайни положителни емоционални състояния.

Вниманието в тази възраст е неустойчиво, трудно се привлича. Това се отнася и за заекващите деца. Децата се стараят от една страна да спазват правилата на играта и следят нейния ход, а от друга да спазват правила за изразителен говор. Това предизвиква затруднения. Затова игрите трябва да са обмислени добре, да бъдат интересни, провеждани в условията на спокойна обстановка. Не трябва да се изисква прекалено строга

дисциплинираност, изискванията не трябва да са трудни. Нужно е да се дозира продължителността на игровия процес. Чрез игрите децата привикват да се концентрират и правилно да разпределят вниманието си.

Творческите игри подпомагат развитието на въображението, което при заекващите деца е по-бедно. Ежедневието, нормите на поведение, взаимоотношенията на възрастните са чести теми на игрите. Предоставя се възможност на децата да конструират, да изобретяват, да комбинират. По този начин се развива въображението. Вникването във въображаем образ отвлича вниманието на заекващите деца от техния неправилен говор.

Творческото въображение е необходимо за възникването и развитието на съдържателни игри.

Детето не винаги постига всичко в реалния свят. С развитие на творческото въображение то отнася и реализира всичко това в нереален свят, в своето въображение.

ИГРАТА В КОМПЛЕКСНИЯ ПОЕТАПЕН МЕТОД ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЗАЕКВАНЕТО

При заекването почти винаги се срещат и други нарушения на нервната система и характерови отклонения, някои предшестващи заекването, а други – предпоставка за възникването му.

Други симптоми възникват в хода на протичане на заекването. Те влияят на личността и поведението: самоизолация, логофобия, негативизъм и др.

Успоредно с логопедичната работа е необходимо да се въздейства с фармакотерапия и психотерапия, имайки предвид и други налични симптоми.

-15-

Това се постига с комплексния поетапен метод за отстраняване на заекването – логопедично обучение с психотерапия и медикаментозно лечение. Провежда се в четири етапа:

-    етап на ограничена реч;

-          етап на изговаряне на фрази;

-          етап на организирана реч;

-          етап на свободна реч.

Етапите са условни и се преливат, съотношението между корекционни упражнения, психотерапия и медикаментозно лечение е различно. В началото доминира медикаментозно лечение, а в по-късните етапи не е необходимо. Тогава преобладават корекционни упражнения и психотерапия.

Работи се в група, осигурява се възможност за групова психотерапия при отстраняване на заекването.

Първият етап изисква една добра обстановка, подготовка на родителите, ограничаване на контактите на заекващите деца, премахване на всички отрицателни фактори, лечебно-хранителен режим.

Голяма част заемат логопедичните говорни упражнения. Затвърдява се елементарната ситуативна реч.

Вторият етап започва след усвояване на първия. Засилва психотерапевтичното повлияване, намалява медикаментозното. Увеличават се изискванията за спазване на говорни правила. Стимулира се всяко постижение на заекващото дете. Родителите се ангажират и съблюдават спазването на правилата в къщи.

Упражненията се провеждат с леко забавен говор, речевият материал постепенно се усложнява. Корекционните задачи се свеждат до затвърдяване на по-сложна ситуативна реч и преминаване към елементарна контекстна реч.

Третият етап е по-интензивен. Изискват се усилия и старание постигнатото в предните етапи да се развие в правилна  леко забавена изразителна реч. Акцентира се върху спазването на говорните тактове и изпълняването на паузите между тях. Не се допуска увличане в бърз говор.

През четвъртия етап се затвърдява сложна контекстна реч. Преминава се към свободни форми на общуване.

През всички етапи има възможности за прилагане на групова психотерапия, игротерапия, музикотерапия и културотерапия.

-16-

В предучилищна възраст играта е подходяща форма за провеждане на корекционно-логопедична работа и психотерапевтично повлияване, което прави играта необходимост в поетапния комплексен метод. Преодоляват се притесненията, неувереността и самоизолацията от заекващите деца.  Това се постига с детските колективни игри , които способстват за по-голяма ефективност.

Присъствието на заекващо дете в групата му влияе положително и то се успокоява и в процеса на общуване успява да открие грешки в поведението си и да ги коригира. Децата свикват с групата. Чувстват се спокойни. Проявяват стремеж да заслужат доверие. Добиват усет за социално поведение.

Децата изпълняват своите игрови роли с голямо желание, идентифицирайки се със своите герои, пресъздават ги творчески, прибавят нещо от себе си.

Играта спомага за изграждане на мирогледа на детето.

Чрез игрите заекващите деца се мобилизират и те не усещат корекционния процес като задължение, а като приятно изживяване.

Игротерапията е комплексен и планиран процес, в който се използват подходящи игри за достигане на личностови корекции и активизация.

Чрез прилагането на игрите в поетапния комплексен метод за остраняване на заекването се намалява напрежението и се премахва скуката. Вниманието е съсредоточено върху игровото действие и спазването на правила, а не само върху говора.

По време на игра доминират положителните емоции, които оказват благотворно влияние върху някои болестни нарушения и характерови отклонения.

Игротерапията при заекване включва разнообразна игрова дейност, адаптирана за корекционната работа. Тя подпомага общуването и подобрява устойчивостта, обема, концентрацията и превключаемостта на вниманието, облекчава емоционално заекващото дете. Чрез игротерапията се разрешават интелектуални задачи и се развива самостоятелността. Подпомага се заучаването на говорни правила и се създават условия за изграждане на правилен говор.

Всички игри успешно могат да се използват в логопедичната работа.

-17-

ПОДВИЖНИ ИГРИ

При подвижните игри се извършват активна двигателна дейност при спазване на определени правила. Децата действат колективно, създава се весело настроение. Съзнателно контролират поведението си, проявяват дисциплинираност, действат внимателно и обмислено. Подвижните игри съдействат за премахване на мускулното напрежение, развиват детското внимание и мислене. Възпитават се добри другарски взаимоотношения. Създават чувство за ритъм и точност. Удовлетворява се биологичната потребност от активна двигателна дейност. Обогатяват знанията на децата за околната действителност.

Подвижните игри заемат важно място в корекционно-възпитателната работа при заекването, тъй като много често у заекващите се наблюдават отклонения в двигателната сфера.

За нарушенията в двигателната система са подходящи за използване подвижни игри с музикален съпровод и със словесен елемент. Темпът спомага за релаксация на мускулатурата и за регулация на дишането и речта.

Подвижните игри със словесен материал без музикален съпровод подпомагат изграждането на речеви навици.

Изборът на подвижни игри става с оглед на подготовката и речевите възможности на децата.

В подвижните игри се укрепват волевите качества и се подпомага социалната адаптация, развива се способност за избор на реагиране с цел отстраняване на съдвиженията.

ДИДАКТИЧНИ ИГРИ

Дидактичните игри са игри с правила, в които преобладава познавателната дейност. Създава се самостоятелен познавателен интерес. Разрешават се интелектуални задачи.

Използва се определен материал, решават се игрови задачи. Дидактичните игри са ефикасно средство за преодоляване на говорни недостатъци у децата. Изграждат се говорни контакти, които са удобна форма за постигане на логопедични цели. В корекционната работа те се използват за създаване и затвърдяване на правилни говорни умения и навици, за развитие на лексикалната, граматическата и темпоинтонационалната страна на говора.

-18-

В дидактичните игри познавателното съдържание се усложнява, активизира се речевата дейност. Това позволява те да се използват успешно във всички етапи на корекционно-възпитателната работа – от изговарянето на отделни думи по овладяване на правилен говор. Техният характер допринася за активизира на вниманието и предизвикване на интерес у децата. Това улеснява логопеда в неговата работа със заекващи деца, които се съсредоточават трудно.

Дидактичният материал спомага за развитие на умствената дейност, за придобиване на говорни умения и навици, които са важна предпоставка за адаптация на заекващото дете към колективни форми на общуване.

ТВОРЧЕСКИ ИГРИ

Творческата игра е самостоятелна дейност  на децата, която отразява творческите взаимоотношения и труда на възрастните. В момента на игра се създават сюжетът и организацията, осъществява се чрез приемането на роли и се разгъва по правила, които се диктуват от игровото действие.

Децата претворяват предмети, разменяйки функциите от един на друг. Творческият характер на сюжетно-ролевата игра способства за изграждането на свободни контакти, а оттам и за изграждането на правилен говор.

Творческите игри се използват в последния етап за утвърждаване на правилен говор в различни ситуации при отстраняване на заекването.

Творческите игри формират социално-нравствени добродетели.

ПОДГОТОВКА И РЪКОВОДЕНЕ НА ИГРИТЕ

Децата се запознават със съдържанието и правилата на игрите, определя се времетраенето и условията за избирането на победител, показват се пособията и материалите за игра. Предварителната подготовка на игрите допринася за тяхната резултатност. Подготовката на творческите игри изисква предварително да се добият впечатления за взаимоотношенията и труда на възрастните. Например при играта „На сладкарница” децата посещават сладкарница с цел придобиване на непосредствени лични впечатления. Логопедът ги запознава с някои подробности – начин на приготвяне, спазване на чистота и др. Дава информация за типичното облекло на работниците в сладкарницата, като вниманието се насочва към неща, които са необходими за играта.

-19-

Игрите трябва да са разнообразни и добре подбрани, съобразени с речевите възможности на децата с цел постигане на логопедичен и възпитателен ефект. Много леките и много трудни игри не довеждат до достигане на целта. Трябва да бъдат дозирани прецизно. Извършването на едни и същи движения уморяват децата, движенията им стават неточни, бързи, нервни и се появява спазматичен говор. Тогава се налага смяна с отморяваща игра. Важен фактор за осъществяване на целите на логопеда е темпът, който трябва да отговаря на игровото действие. В етапа на изговаряне на думи и фрази се избират игри със забавен темп, необходим за затвърдяване на забавена реч.

При творческите игри се определя мястото, където ще се играят и времето. Не трябва да се отлага предварително планирана игра или да бъде заместена с друга, за да не се предизвикат отрицателни емоции у децата , които имат психическата нагласа за провеждането на конкретна игра и я очакват с нетърпение.

По време на игра се възпитават волеви качества – въздържаност, дисциплинираност, устойчивост и др.

Елементите на играта са цел, роля, игрово действие и свързаните с тях правила. Съобразявайки се с тях логопедът планира правилно процеса на игра.

При затвърдяване на игрите логопедът припомня правилата, като обръща внимание на спазването на логопедични правила и на изразителен  говор. Беседите преди да започне играта не бива да са дълги, въпросите в тях също. В етапите на ограничена реч и на изговаряне на фрази, въпросите трябва да са свързани с конкретни предмети и да изискват еднословни отговори. При сюжетно-ролевите игри въпросите са обобщени, цели се децата да правят логически заключения и изводи.

В зависимост от логопедичните цели могат да се внасят допълнителни правила. Например при игрите за развитие на речевото дишане, след постигане на целта логопедът може да внесе нови правила с цел да скъси или удължи времетраенето на етапите на вдишване и издишване.

При сюжетно-ролевите игри правилата се включват като елемент на характеристиката на образа. Неправилно е твърдението, че сюжетно-ролевите игри се провеждат без ръководство. Логопедът обмисля предварително подходите за ръководство. Преценява кога да вземе участие, да стимулира децата, да внесе нов материал. Той внася материалите в началото или тогава, когато започва да стихва интереса на децата. Например при играта „На сладкарница” когато спадне интереса и намаляват контактите, когато децата започват да се отдръпват, логопедът

-20-

поставя салфетка, чаша или друг предмет. Това оживява играта. Ако се внесе незабелязано някакъв предмет, който може да поеме функциите на друг, играта се разширява и обогатява.Ако тази играчка е камион при играта „На сладкарница” може да започне зареждане на сладкарницата.

Във всички игри детето старателно изпълнява своята роля. Чрез нея детето придобива увереност, игрови навици и повишава самочувствието си. Моделите на подражание са различни.

След като логопедът уточни темата, съдържанието и правилата на играта вниманието се насочва към ролите. Предлага темата и  съответния материал. Желанието на децата е да влизат винаги в положителни роли, което понякога поражда спор. Тогава логопедът се намесва като проявява такт и умело стимулира някои от желаещите да се откажат от ролята, а други деликатно приканва да приемат ролята. Внушението се постига чрез съвети и въпроси. Често използвани при децата са римушките и броилките. Могат да се поставят и изисквания за познаване и изпълняване на правилата, с което се затвърдяват речевите навици. Не трябва да се допуска несъответствие между избраната роля и речевите възможности. Колкото повече се затвърдява свободната реч, толкова повече самостоятелност проявяват децата при разпределение на ролите. Проявяват отстъпчивост и разбират, че има както главни, така и второстепенни роли. Децата повишават своето самочувствие, активизира се желание за общуване.

При игрите драматизации е важно заучаването на съдържанието, анализиране на най-трудните реплики, даване на образец на изразителен говор и интонация. Логопедът подпомага децата, когато е необходимо като забавя или ускорява темпа на играта. Той държи на изразителния говор, изисква усвояване на интонацията за учтивост, изказване на благодарност, изразяване на уважение. Уточнява се местата за появяване на героите, срещите, разговорите и необходимите атрибути.

Характерно за сюжетно-ролевите игри е, че те подпомагат заекващите деца да се справят със своя говорен недостатък в реалния живот, тъй като голяма част от ситуациите в живота са вече изигравани в групата.

Осъществяването на играта е свързано с осигуряване на материали, пособия и различни предмети. Важно е играчките, които се използват да са здрави, с приятна външност, близки до действителността. Красивата играчка привлича децата и способства за създаването на една приятна атмосфера на игрова дейност. Трябва да се отбележи, че детето може от всеки ненужен предмет и вещ да превърне в играчка с определени

-21-

функции, което не означава, че детето не задоволява своите естетически вкусове. Дава се възможност на децата за претворяване на играчки в своя

нереален свят.

Преди всяка игра трябва да се предоставят само играчки по темата, като е удачно децата да вземат участие в техния подбор. Преситеността с играчки пречи на инициативността, възможността за претворяване и конструиране. Не се развива въображението. Не трябва да се обръща внимание на играчки, които няма да бъдат използвани.

В игровата дейност на децата със заекване и необходимо да се използват технически средства – телефон, телевизор и др. Целта е усвояване на изразителен и правилен говор.

ЛОГОПЕДЪТ И ДЕТСКАТА ГРУПА

Игрите заемат важно място в поетапния комплексен метод при лечение на заекване. Спомагат за затвърдяване на правилен говор, за изграждане на словесни контакти, внасят добро настроение и по този начин създават условия за разгъване на другите логопедични дейности.

Когато общуват в група заекващите деца на премахва тягостното чувство на изключеност, намалява чувството за непълноценност и формира ценни връзки. Разбирателството свързва всички членове на групата.

Групите биват няколко вида в зависимост от начина на организиране.

Формалните групи се създават по предварителен план.

Терапевтичната група за лечение на заекването е формална, нормативна, с предварително замислени функции, роля  и статус. Провеждат се строго определени упражнения за коригиране на говора и личността. Групата се ръководи от логопеда, което ограничава общуването между децата. Децата са пасивни когато програмата е наситена с беседи, разкази и ритмични упражнения. Включването на много игри има обратен ефект.

Уменията на логопеда са от съществено значение. От една страна той трябва да предлага в подходяща форма програмния материал, а от друга да намира път към всяко дете, съобразявайки се с индивидуалността му. Важно е да се използва групата за корекция на личността.

Качествата на логопеда са от съществено значение за организиране на игрите. Логопедът трябва да оказва съдействие и подкрепа, а всъщото

-22-

време да поддържа дистанция, постигаща се с умерена строгост, взискателност и резервираност. Той трябва да умее да ръководи

групата, със своето поведение да влияе на децата. Прекалената строгост поставя бариера между логопеда и детето, затова трябва да се избягва и да

намери „златната среда”. Уважението, топлотата, недопускането на либерализъм спечелват доверието на детето. Логопедът трябва да се отнася към детето, така както към възрастен човек, проявявайки доверие и уважение.

Организирането на групата започва с подбор на участниците, уточняване на мястото, времето на занимание, разговор с родителите, запознаване с етапите на лечение.

По-добри резултати се получават при смесени групи от момичета и момчета. Броят на участниците не трябва да бъде повече от дванадесет, за да може всички да са ангажирани, а не да заемат пасивна позиция.

Целта на групата е преодоляване на неправилен говор и  постигане на социална адаптация.

Децата в групата доброволно спазват правилата и се съобразяват с това, което е позволено или не е. Груповите норми в детската група представляват ситуация, поведение, очакваното в групата. Те определят границите и обема на разрешеното и позволеното.

В детската група всяко дете има ролево поведение, заема определена позиция. Някои са лидери, други  девианти, трети заемат средна позиция. Борбата за позициите е нормално явление. Изисква се от всяко дете да се съобразява с останалите и да поправя своите грешки и недостатъци.

В игрите децата имат и ролево поведение, което се проявява при договаряне на ролите и тяхното разпределение. Усеща се влиянието на групата като цяло.

Игротерапията в предучилищна възраст, приложена към комплексния метод на въздействие при терапията на заекване, гарантира положителна прогноза и добри резултати в процеса на преодоляване на заекването с оглед същността на комуникативното нарушение и особеностите на детското развитие и психика.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG