Joomla Software solutions Template

Payday loan

Българският  език е един от  най-старите държавни езици на Европа. Той има 13-вековна традиция, оказала  влияние върху кул­турата на много народи.Езикът е съставна част от културата на дадено общество. Езикът не е само средство за комуникация, а има и определени културни функции: отразява една цивилизация, една система от ценности.

Всяка култура притежава система от правила, които определят отношенията на хората по между им. Ето защо културата като конфигурация на реципрочни културни норми и поведенчески образци, осигурява действената способност на своите членове.Тя създава сходство на действията т.е. определени културни норми и има регулативна функция спрямо обществените взаимоотношения. Регулационният механизъм на културата позволява на индивида в дадена ситуация да си послужи с необходимите норми и правила на поведение.

Обредът възниква в зората на човешката култура, когато човекът си представя света като постоянна борба между две начала – доброто, създаващо света, творческо начало и злите, разрушителни сили, стремящи се към хаос. В тази епоха, наричана архаична, митът, който разказва за “началото” на света и обредът, който символично възпроизвежда сътворението, заемат централно място в човешката култура.
Митът и обредът, неразграничими в архаичното общество, представят събития, обясняващи произхода и историята на всичко, заобикалящо човека – отделянето на земята и небето, сушата и водата, появата на хората, животните и растенията, а по-късно и на  културните дейности. Необходимостта от постоянното и много стриктно символично възпроизвеждане на “първоначалните” събития се основава на две основни представи. Първата е идеята за цикличността на времето, което е в непрекъснат кръговрат, в който се редуват едни и същи събития: раждане, съзряване и умиране, бедност и изобилие, радост и страдание. Втората - вярата, че към края на всеки цикъл силата на доброто отслабва и се нуждае от подкрепа, осигурявана чрез определени обредни действия. Обредните действия се смятат за свещени, имащи магическа сила, способна да въздейства върху заобикалящия човека свят. Те възстановяват равновесието между доброто и злото, реда и хаоса, културното и дивото и разрешават противоречията на всички нива – природно, социално, културно.

Въпреки многовековната си история, България е запазила и до днес свежестта на народното си творчество. Дълбоката й селскостопанска насоченост е оказала дълбоко влияние върху традиционните празници. С характерните си народни занаяти, песни, танци и костюми, страната ни предлага на туристите може би най–доброто съприкосновение с фолклорните си обичаи и традиции.

Българските народни традиции са запазили много празници, които са преминали през вековете и са живи и днес. Българските празници са свързани както с християнските традиции, така и с някои езически вярвания. В своите празници българите са вплели характерните елементи на своя бит и вярвания. С ритуалите, изпълнявани по време на празниците народа ни е изразил своите надежди за по-хубав живот. Чрез ритуалите хората още от древни времена са искали да измолят божията милост и закрила, да прогонят злото от своите домове и от своите души.

Празниците на българите са свързани с природата и нейните закони. На всеки празник се изпълняват характерни ритуали според сезона.

Българите имат много уникални обреди и обичаи, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света . Те обикновено са подредени в календарна последователност.

Най-известни са :

Сурвакането – характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна.

Този празник се отличава с богата обредност. Това е деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Обичаите, които се изпълняват на този ден са: обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини и ладуване. Вечерята срещу Нова Година е втората Коледна Вечеря. Традиционни за трапезата са блажните ястия. На трапезата има пита, свинска глава, баница и пр. Питата е без шарки и още топла се слага на масата. След като най-възрастният в семейството прекади трапезата, той вдига високо питата, разчупва я и дава на всеки по едно парче: по реда на възрастта им. Баницата е с късмети, тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалата част от баницата се пази "за Богородица". Момите и ергените запазват първия залък от парчето си и го слагат под възглавницата си, като вярват, че който сънуват през нощта, за него ще се омъжат (оженят). Свинската глава е второто ястие тази вечер. На Васильовден е единствения случай когато свинско месо се принася и кади, на нито един друг празник това не се прави. След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат: "Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн и пр." Тази вечер се гадае за предстоящите сполуки през Новата година. Това обикновено става пред огъня или край трапезата. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Ако някой кихне на трапезата това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно през годината. Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината. В някои села от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен, ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо. След прибирането на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника с пепелта от предишната коледна вечеря се за запазват. Обичаят сурвакане е втората част от празника. Той започва на зазоряване. Сурвакарите са момчета до 10 - 12 годишна възраст. Те се събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко от тях е има торбичка и носи задължителната за случая сурвачка. Сурвакарите удрят с пръчката всеки от семейството, като започват от най - възрастния, и честитят:

"Сурва , сурва година,
Весела година,
Голям клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо - здраво догодина,
Догодина , до амина. "

Тази благословия не се пее, а се изрича. Тя се прави за здраве и изобилие във всичко. В някои райони сурвакарите пеят и песни. Навсякъде ги даряват с кравайчета, плодове, орехи, сланина и др.

Пробуждането на природата за нов живот вдъхвало у древните обитатели на нашите земи надеждата за богат урожай и щастие през идващата пролет. Но заедно с нея идвал и страха от капризите на времето и превратностите на човешката cъдбa. Cпopед митологичните представи на българския народ заедно с възкръсването на природата от зимните си леговища през пролетта излизат зли и враждебни на човека същества, като змейове и змеици, вили и самодиви, змии и гущери. Ето защо най-характерно за българските пролетни празници са различните обреди и магически действия, които трябвало да подпомогнат растежа в природата, за да има богата реколта през лятото, да предпазят хората от болести и зловредното влияние на митичните същества, да предотвратят природните бедствия и да осигурят на младите щастлива женитба и семеен живот.

Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.

Този ден се приема за начало на пролетта и затова той се посреща с голяма радост. Над вратата или под стряхата се закача червено платно, което стои там до Младенци. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще е хубаво. Бабите не излизат рано, за да не я разсърдят и времето да се развали. На този ден се палят и прескачат огньове, като това се прави с цел да се изгонят змиите и гущерите. Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. Не се тъче и вари нищо, за да не пада гръм. По стара българска традиция на този ден се изработват мартеници от усукани червен и бял конец. Всеки връзва на ръката си или закача на врата си мартеница, за здраве и сила, а също и против уроки. Мартеници се връзват още и на домашните животни и на овощните дървета - за здраве и плодовитост.  Мартениците се носят, докато дойдат щъркелите и лястовиците. Като види щъркел, всеки сваля своята мартеница и я закача на цъфнало дръвче или я хвърля към птицата и казва: "Отнесете зимната грозотия, донесете ми пролетната хубосия!" Също така, мартеницата може да се остави под камък. След няколко дни се гледа какво има под камъка и се гадае - ако под него има мравки, през годината ще се родят много агънца, ако има червеи - коне, а ако има божи кравички, ще има много теленца. Традиционните мартеници са червено-белите, но в различни райони на страната се провят още и червено-сини, червено-бяло-жълти, червено-бяло-зелена или даже от седем цвята.

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява
на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват
специално за 1 Март, когато според българския народ започва новатастопанска година. Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено: то, според народното повери, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника, всички си закачат мартеници на видно място. Носят я докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството - за по-добра реколта и плодовитост на следващата година.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец без прибавки към него. В някои области на конците се е връзвала и златна или сребърна паричка, но тя е имала по-скоро ролята на народен амулет – да предпазва от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се появява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците а във вид на парички, топчета, пискюли и др. Много разнообразни са и мартениците от плат: квадратчета в бяло и червено, съчетани по две; ивици, увити като змия; квадратчета, нанизани по четири, които образуват кубчета; изрязани парички и украсени с вълнена прежда неповторимите кукли “Пижо и Пенда”.

Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците.На първи март стопаните внимават да не закичат черно котле на веригата в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е и поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на младите деца са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещавала дълъг живот, а червената - здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителните запаси са на изчерпване. Така се обяснява и семейният характер на мартенските обреди и празници.

Легендата за произхода на този обичай го свързва с идването на основоположника на Българската държава – Хан Аспарух, по тези земи. Според преданието, той имал сестра на име Хуба, която била пленена от хазарите. За да я освободи от плен, Аспарух първо трябвало да намери свободна земя, на която да заведе хората си и да организира държавата си. Той се уговорил със сестра си, че в момента, в който намери подходящо място, ще й прати вест по гълъб с вързан на крака бял конец. Не след дълго той изпратил вест на Хуба, но по пътя гълъбът бил ранен и белият конец се напоил от кръвта му. Все пак вестта дошла и девойката успяла да избяга при брат си.
Съществуват и други версии на легендата, но всички се придържат към историята за Аспарух и Хуба. В някои съседни държави също се носят мартеници – в Румъния например има подобен обичай, но украшенията се носят само от жени. В Македония и Западните покрайнини на Сърбия също е запазен този древен български обичай.

Пролетните празници Лазаров ден и Цветница са сред най поетичните и красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието.Те са част от Великденския обреден цикъл, посветен на обновяването на природата и възкръсването на живота. Те са своеобразно женско съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете.

Лазаровден се празнува предпоследната събота преди Великден. Основните елементи на празника са два - обичаят лазаруване и поминалите обреди. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети.Мома, която не лазарува не може да се момее.В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошница за яйца. На тоя ден на лазарките се не дарява друго освен бели яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството.Има песни за мома, момък, момиче, дете, булка, домакин, овчар, орач и т.н. Във всяко село има мома, която всички момци, моми и хора признават за най-хубава.На такава мома лазарките пеят особена песен:

"- Радо ле, Радке, Лазаре ,тънка тръстика!

Излез навънка, та да ти видя тънката снага.
- Ой , либе, либе! Ой първо либе !
Не си ли видвал тънка топола,
Такава ми е тънката снага.
- Радо ле, Радке, бяла, червена!
Излез навънка та да ти видя бялото лице.
- Ой първо либе ! Не си ли виждал прясна сметана?
Такова ми е бялото лице.
- Радо ле, Радке, бяла ваклушке!
Излез навънка та да ти видя черните очи
- Ой , либе, либе! Ой първо либе !
Не си ли виждал черни череши,
Такива ми са черните очи."

Големите лазарки ходят и в неделя, като обикалят по кръчмите и дюкяните, на хорото и пеят на събраните там, предимно мъже. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното. Поминалите обреди се изпълняват главно в Северозападна България. Вярва се, че на Връбница "разпускат умрелите", т.е излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Затова в събота се прави Лазарска душница, когато всички раздават за умрелите.Жените приготвят обредни хлябове без мазнина и сваряват жито. Същата вечер жените - рангеловия кравай, житото и шише вино отиват на гробищата, като носят и кадилница с въглени тамян и се прекадява и се полива с виното гроба.

Църковен празник: Възкресението на Лазар. Исус възкресява Лазар на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното гостоприемство.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта, която са държали там се отнася запалена в къщи. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието излезе най-силно, той ще е най-здрав през годината. На празника младоженци ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца или шарени перашки и великденски краваи и също получават от домакините. Момите, които са кумичили, отиват в дома на кумицата също с червени яйца. Всяка мома ще се облече за пръв съвършена мома: с наниза, с венец и закитена и ще иска прошка от кумицата. Идва ред на обичая "люленки". След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се люлее за да се предпази от змейове и болести. През празничните дни се играе и великденско хоро, което се прави на площада. Вторият ден на Великден се нарича още "разтурни понеделник", свързан с обичая "размятване на яйца" за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците застават на някоя поляна и търкалят червени яйца помежду си. Поздравът "Христос воскресе" се спазва 40 дни.

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

Гергьовден- един от най-големите народни празници, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Чества се в дена на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата. В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще издоят първа, за агнето, коетоще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото.

Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат, след изгрева на слънцето, се извършва обредно доене на овцете - предой, предуй. В окичено с венец ведро издояват първата оагнила се овца. Върху него слагат и прясно опечен хляб с дупка по средата. Ако агнето е мъжко, се дава в дар (курбан) на св. Георги, ако е женско - се оставя за разплод.

В Северозападна България овчарят изкопава дупка в кошарата и върху нея слага ведрото. След доенето се полива малко мляко върху яйце (някъде то е червено великденско яйце) и го закопава в дупката. Вярва се, че то ще пази стадото от магии и болести.

В Западна България млада булка или девойка търкаля между стадото хляба, през който е текло млякото. По това, на коя страна ще се обърне хлябът, се гадае за количеството мляко. Зелени клонки окачват на съдовете за мляко и млечни произведения, по кошарата и др. стопански постройки, за доброто отглеждане на стадата и увеличаване на млякото.

На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави "на зелено" в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният гергьовски хляб. Всяка жена раздава от осветените на трапезата храни. По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за "да стават високи конопите". После хукват да бягат, а децата ги замерват с хляб за плодородие. На други места хвърлят по младоженците бучки сирене за плодовитост.

Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце.

На места в Западна България палят огън на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер.

Според народното вярване Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се може да се вземат плодовете на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях.

В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (обичая Ладуване). На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Раниполе) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.
Свети великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. по времето на римския император Диоклециан (284-305). Георги се превръща в образец на "идеалния воин-християнин" и светец-покровител на войната и войската.

В народните поверия и легенди св. Георги е змееборец и драконоборец. Именно този момент е наложен от иконографията - върху бял кон надясно, убиващ ламята.

Коледа В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
Коледарите си избират цар, или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.
Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома.
От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.
Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач… Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите.
Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.
Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.

Здравите традиции на нашия народ да чества своите празници са просъществували от най-стари времена до ден днешен. Претърпели някои метаморфози и придобили ново или по-различно звучене, те са просъществували и жилаво са устоявали на времето.

Ние знаеме, че в народните обичаи в народното изкуство се крие и доброто и жизнерадостта и мъката. Те трябва да са живи днес повече от всякога.