Home Педагогика Интервюто като метод на социалната работа.

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Интервюто като метод на социалната работа. ПДФ Печат Е-мейл

Увод:

В социалната работа интервюирането е сред основните начини за осъществяване на целенасочен работен контакт с клиентите. Социалният работник използва интервюто за общуване с клиента и за извършване на конкретни професионални процедури в технологията на дейността си. Методиката на интервюирането обхваща систематичния комплекс от изисквания, правила, цели, дехствия, които формират в практиката на социалните работници приложените модели и процедурите за водене на разнообразни по вид, предназначение, структура и съдържание интервюта.

Интервюто може да бъде проведено в различни етапи от процеса на социалната работа. Интервюирането се осъществява и в напредналите фази от помагащата дейност под формата на обсъждане с клиентите на различни обстоятелства и възможности, засягащи ситуациата, в която се намират и справянето със затрудненията. Интервюто в социалната работа, също така се развива и в консултативен аспект, във връзка с търсенето на различни подходящи решения съвместно с клиента.

1.    Същност на интервюирането и мястото му в социалната работа

Интервюто е метод за интеракция с клиента, то е метод за проучване и едновременно с това и метод за интервенция. Служи за установяване на контакт с клиента, събиране на информация, даване на информация, изясняване на потребности и проблеми. Служи и за получаване на мнение, позиция, гледна точка при планиране на работа. Изпълнява и терапевтични функции. Емпатичното водене с клиента изпраща силни позитивни емоционални послания. Чрез интервюто се разбира какво мисли и чувства клиентът, след като той не е наясно със себе си.

Представянето на този метод е много трудно по няколко причини- на първо място, той е обект на изследване и използване от различни науки и различни професионални практики и е много трудно да се отдели единствено специфичното за използването му в социалната работа.

На следващо място, е много трудно първоначално да се очертаят някои общи особености и черти извън контекста на определена теория, определена практика или вид. Съществува риск от една страна за повторение на вече известни неща, а от друга за непълнота и неточност от гледна точка на практиката и особено на методиката на реализирането му. Основен критерий за подбор на информацията за интервюто са необходимият минимум от познания в рамките на този курс.

1.1. Интервюто е основен метод за изследване в социалната работа.
Той също е общо-научен метод, доколкото се използва във всички социални науки. Парадоксално е, че този метод изключително трудно може да отговори на изискванията за научност. Всички изследователи посочват невъзможността да се определят ясни изисквания по отношение на интервюиращия, времето, въпросите, съдържанието на въпросите, ситуациите и пр., които да гарантират научен характер на набраната информация. Независимо от това, не може да се представи някакво социално изследване без употреба на интервю.

1.2. Интервюто се използва за изследване на случили се събития, социални идеи, ценности и норми и пр., за които думите са единствен начин на съществуване

1.3.  Интервюто в подпомагащите професии, трудно може да бъде разграничено като метод за изследване и като метод за помагане. При него относителността на фазите е симптомична.

1.4. Повечето изследователи на приложението на метода отбелязват, че то е изключително персонализирано.

2.  Видове интервюта

Има три основни вида в социална работа – класификация на Алфред Кадушин

  • Интервю с информационно-проучваща ориентация: задават се въпроси по множество теми и области. Предимно се събира, трупа се информация за живота на клиента, за ситуацията и условията, в които живее в момента клиентът, за обкръжението му. Играе основна роля в началната фаза – личността на клиента, ситуацията, в която се намира и връзката личност-клиента. В резултат се очертават проблемите и потребностите на клиента.
  • Интервю, ориентирано към диагностика и изработване на решение: въпросите и отговорите служат за анализ и постигане на обяснение по въпросите защо клиентът се намира в подобна ситуация и по какъв начин може да излезе от нея. Служи за оценка на силните и слабите страни на клиента. Основната цел е да разкрие най-подходящите начини, по които проблемът може да бъде разрешен. Така можем да направим връзки между нуждата от помощ и най-подходящия вид помощ.
  • Интервю с терапевтична ориентация: във вътрешен план е, със самия клиент. Проучваме и влияем преустройство във възгледите на клиента, влияем върху неефективните облекчения на клиента, върху черти на характера на клиента (агресивност, стеснителност). Много въпроси от интервюто могат да предизвикат у клиента рефлексия и самоанализ. Използват се техники за емоционално въздействие – емпатия, саморазкриване и други. Помага на клиента да се справи, да преодолее негативните чувства. Терапевтичната връзка се изгражда върху отношението на социалния работник с клиента.
  • 3.Практическа класификация на интервюто. Видове интервю:

  • Информационно интервю – събиране на информация. В него се поставят въпроси на клиента в различни направления или тематични области. Чрез него ние научаваме какъв е клиентът, какъв е животът, миналото му. Тук се реализира и обмен на информация. Социалният работник трябва да извърши информиране като преди това той е поставял въпроси, чрез които е установил в какви области клиентът има дефицит, нужда от информация.  В първия тип информационно интервю след като се научил всичко за клиента, социалният работник може да постави и въпроса „Искате ли и вие да ме попитате?” Според изискванията за даване на информация в интервюто, социалния работник трябва да подхожда с уважение към въпросите на клиента. Изискванията към начина на даване на информация се съобразяват преди всичко с потребностите на клиентите от информиране с определена форма, средства, честота, обем и т.н.
  • Регистрационно интервю/ приемно интервю – има предимно административна цел, чрез него се извършва акт на приемане на клиента като обслужвано лице в определена институция. В него се поставят въпроси за установяване на статуса, категорията, към която принадлежи клиентът. Чрез въпроси също така се пита за нуждите му и правото му да получава достъп до определени услуги. Това интервю се опира на документи и то задължително се документира. То се провежда на така наречения „вход” на институциите (първото звено, което приема клиента). То по-скоро се нарича приемно, когато клиентът постъпва в някакво стационарно заведение. При него не го обслужват, както се случва по-нататък.
  • Първично-оценъчно интервю – използва се доста в практиката. В него се установява контакт с клиента, събира се информация за статута и особеностите на клиента, задълбочава се след това интервю и разкрива проблемите и потребностите на клиента, след което социалният работник формулира оценка за проблема на клиента и начина, по който може да му се помогне. Интервюто завършва с договаряне на по-нататъшната работа. То може да стигне до такъв край, когато в областите от практиката не се използват и други методи или по-продължителен период за реализиране на оценка.
  • Консултативно интервю – работата като краен резултат може да се определи като консултация, но приемът на клиента може да протече в по-голямата си част под формата на интервю, когато социалният работник не познава казуса и поставя много въпроси, за да се ориентира в него. Също така характерно тук е недирективното водене на разговора чрез въпроси и те могат да бъдат: „Какъв точно е проблема?”, „Свързан ли е с други проблеми?”, „Как е възникнал този проблем?”, „Правени ли са опити за решаването му?”, „Какви възможни начини за справяне е обмислил клиентът?”; други въпроси в този тип интервю: „Какво бихте предпочели/ изпитали/ пробвали от тези начини?”, „Какво очаквате да се случи, ако предприемете…?”, „А дали не бихте опитали един такъв вариант…”
  • Мотивационно интервю – чрез него се въздейства върху съзнанието на клиента така, че да бъдат мобилизирани собствените му ресурси за промяна. Това интервю се практикува с работа на недоброволни клиенти, чиято цел е преустройство на поведението, преодоляване на проблемно поведение, което има по-дълбоки емоционални и социални корени. Практикува се в терапевтична и социална работа със зависимости, при други категории лица с девиантно, агресивно поведение, които имат устойчива подобна склонност. Тук специалистът се въздържа и не използва директно убеждаване. Не се използват директни оценки, квалификации. Чрез въпросите си интервюиращият се опитва да провокира и усили вътрешното противоречие на клиента. Въпроси: „Вие пиете по половин литър на ден, как виждате себе си след една година?” Мотивационното интервюиране преминава през шест етапа:
    1. Предразмисъл – Клиентът не вижда и не разпознава достатъчно проблема или не желае да мисли за него. Понякога проблемът напълно се отхвърля и при навлизане в тази тема клиентът реагира шокиращо, с изненада. Социалният работник трябва да предизвика съмнения и противоречия.
    2. Размисъл – Постигане на признаване на проблема и желание за справяне с него в най-общ план. Чрез намесата на интервюиращия се цели предизвикване на дисбаланс у клиента; посочване на разликите между промяната и липсата на промяна.
    3. Решение – Клиентът напълно признава съществуването на проблема, като показва готовност и решителност да извърши определени действия за постигане на промяна. Социалният работник в този етап му помага да закрепи решението и да избере най-правилния път с неоходимите стъпки. Определя се и се поема курс на действие, водещ към промяна.
    4. Действие – Интервюиращият помага на клиента да следва набелязаните цели и реално да извършва отделни конкретни стъпки, които да го доведат до цялостната промяна.
    5. Задържане – Постигане на устойчивост на промените. Тук вниманието се насочва върху евентуални рискове, които биха върнали клиента към проблема.
    6. Приключване – Постигане на трайност и устойчивост.
  • Динамично интервю – фокусира се върху преживяванията и отношенията, които именно наричаме „процес”, работа на процесно ниво. Във всяко интервю това процесно ниво малко или повече съществува, то се създава и започва да тече. Тези отношения се използват с терапевтична цел, въздействие върху клиента. Интервюто започва по по-безопасен начин, говорим за нещо – интервюто тече в съдържателно ниво. Постепенно минаваме на процесно ниво, поставя въпроси за влизане в процеса – перифразиращи въпроси: „Докато ви слушах как говорите за това имах усещането, че сте изгубили всякаква надежда; Докато разказвахте тази история останах с впечатление, че този човек има все още голямо значение за вас; Изглежда ви е много трудно да говорите за това, така ли е или греша?”. Това са изисквания или въпроси, чрез които се отварят процесни области, теми за отношения, чувства, които клиентът изпитва в момента. В това интервю специалистът дава на клиента обратна информация за своите чувства: „Прекалено съм объркан от всичко, което чух за вас; Тук се говори и за преноси, контрапреноси, работа със съпротиви (феномени, с които се работи)”
  • Когнитивно интервю – използва се също за проучване, събиране на информация, изясняване на обстоятелства, събития, но като метод се използва тогава, когато имаме особености, трудности със събирането на информация, които произтичат от спецификата на когнитивните процеси у клиента. Техники за това интервю произхождат в социалната работа от полицията и следствените разпити: поставяни въпроси за описване на хронологията на някакви събития, последователност от действия, ситуации; за по-голяма достоверност на информацията по-нататък в интервюто на клиента отново се поставят въпроси, чрез които събитията се посочват в обратен ред. Когнитивното интервю подпомага разширяването на информацията като се пита за детайли (времето навън, много минали събития и други). За когнитивното интервю е характерен и евристичният стил на водене или така нареченото „направляващо откриване” , чрез което социалният работник може да помогне на клиента, чрез последователност от насочващи въпроси, да достигне до някакво обяснение, разбиране, познание.
  1. Техники на интервюиране в социалната работа

4.1.     Същност на техниките

Техниките за интервюиране са отделни частни способи, чрез които се реализират стъпките, действията и взаимоотношенията между участниците в процеса на интервюиране. Те служат както за направление на хода на интервюто, така и за развитие на определено съдържание. Всяка техника предписва начин за постигане на конкретен ефект при интервюирането. Използването на определени професионални техники придава на интервюто своеобразие, професионална структурираност, но в някои случаи – и формализъм. Някои техники на интервюиране са полезни при събирането на информация, други имат силата да изграждат ефективни отношения между субектите в интервюто. Техниките са работният инструмент на специалистите, с които те помагат на клиента, като улесняват включването му в интервюто.

При провеждане на интервюто като метод за изследване трябва да се имат предвид няколко общи черти:

  • Изкуствен характер, който се определя от това, че винаги, в една или друга степен става дума за задаване на въпроси от интервюиращ към интервюиран. Това не е обикновен разговор, а разговор, чрез който се цели набиране на информация.
  • Технологията на провеждане на интервюто е зависима от неговите цели, дали да се изследват характеристики на изследвания, неговото поведение, това какво прави, неговите знания, умения, или неговото отношение към нещо.
  • Ефективността на интервюто, т.е. досторверността на информацията, набрана чрез него зависи от създаването на един минимум от доверие между интервюиращия и интервюирания.
  • Мястото където се провежда интервюто, влияе върху неговата ефектифност.
    Някои техники на интервюиране са особено полезни при събирането на информация, други изграждат ефектифни отношения между субектите в интервюто. Част от тях функционират и консултативно като насочват клиента, помагат му сам да стигне до някакво разбиране или  решение в процеса на интервюирането. Ценността на всяка техника е в това, че когато я прилага интервюиращият отваря път в интервюто, който отвежда до очакван ефект. Техниките са работният инструмент на специалистите, с който те помагат на клиента, като улесняват включването му в интервюто.

Задаване на въпроси

Въпросите са осноеният работен инструментариум на интервюто. Те биват:

  • Отворени въпроси – служат за разширяване на събирането на информация, за допълване на установени факти с още обстоятелства.
  • Затворени въпроси – служат за получаване на еднозначен отговор от типа „да” или „не” , а също и за предоставяне на комкретни данни от страна на клиента.
  • Рефлексивни въпроси – те задълбочават самоанализа на клиента и му предоставят възможност по време на интервюто да осмисли и изясни по-пълно и откровено разбиранията и преживяванията си във връзка с обсъжданата тема.
  • Линейни въпроси – те проучват последователно и изчерпателно конкретна съдържателна област или тема в интервюто. Основните въпроси се формулират на базата на: „Кой?” , „Какво?”, „Къде?”, „Кога?”, „Защо?”.
  • Кръгови въпроси – те са изследователски и откривателски ориентирани. Чрез тях се проучват системните отношения и начините, по които си взаимодействат засегнатите в интервюто субекти и обстоятелства.
  • Стратегически въпроси – служат за направляване на посоката на интервюто.
  • Сондиращи въпроси – предназначени са за проучване на детайлите и изясняване на по-дълбок смисъл.
  • Въпроси за обратна връзка – те могат да имат контролен характер, да осигуряват съответствие в разбирането на двете страни в сесията по обсъжданите теми.
  • Уточняващи въпроси – чрез тях се търси конкретизиране на информацията и на нейния смисъл.
  • Въпроси-меню – те са формулирани по такъв начин,че да предложат на клиента варианти за отговор.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG