Joomla Software solutions Template

Payday loan

2.3.4.Естествен отбор.

Изменените белези, по които индивидите от един и същ вид се различават помежду си, би­ват полезни, вредни и безраз­лични. Полезните изменения дават някакво предимство на индивидите, които ги притежа­ват, в борбата за съществуване. Те достигат полова зрелост и предават в поколението си тези белези. Така във всяко следва­що поколение полезните белези се подсилват. Безразличните изменения не влияят на прежи­вяването на организмите в бор­бата за съществуване. Вредни­те изменения не дават никакво предимство в борбата за същес­твуване, дори напротив — ин­дивидите, които ги притежават, не издържат на тази борба и за­гиват.

Процеса на запазване на полезните за вида белези и унищожаване на вредните Дарвин нарича естествен отбор. Той се осъществява чрез преживяване на най-приспособените организ­ми в борбата за съществу­ване.

За да илюстрира своите идеи, Дарвин посочва някои въобра­жаеми примери. В дадена мест­ност например живеят вълци, кози и елени. По неизвестни причини елените се размножа­ват много по-бързо и броят им се увеличава силно, а по-бавно подвижните животни (козите) се размножават по-бавно и тех­ният брой намалява. Тогава ос­новната храна за вълците ще бъдат елените. Те обаче ще бъдат догонвани само от бързо тичащите вълци. Останалите въл­ци ще гладуват, ще отслабват, ще измират и броят им ще нама­лява. Така постепенно на места­та, където живеят само елени, ще преживеят бързо тичащите вълци. В подкрепа на този въоб­ражаем пример Дарвин посочва, че в Америка има 2 вида вълци. Едните са леки и бързи и те на­падат елените. Другите са едри и тромави и нападат овце, кози и други животни.

Някои растения отделят чрез специални жлези сладък сок по долната повърхност на листата си. Така те отстраняват от тялото си вредни вещества. Някои насекоми се хранят с този сок, но това не но­си никаква полза за растението. Ако сокът се отделя не по листата, а по цветовете (както е при много цветни растения), насекомите, ко­ито ги посещават заради сладкия сок, ще се посипват с прашец и ще го разнасят от цвят на цвят. По та­къв начин те ще подпомагат кръс­тосаното опрашване на тези расте­ния. В резултат се получава по­жизнено потомство, което е по-приспособено в борбата за същес­твуване. Растенията с по-големи нектарници се посещават от повече насекоми. При тях кръстосаното опрашване е осигурено. Те имат предимство в борбата за съществу­ване пред растенията с по-малки нектарници и дават началото на разновидност, която се запазва от естествения отбор като по-приспособена.

Според Дарвин малките по­лезни изменения на отделните индивиди се натрупват и преда­ват в потомството. Бавно и пос­тепенно под действието на ес­тествения отбор в природата се появяват разновидностите. Те се изменят в различни направ­ления и стават все повече и по-разнообразни.

Следователно естествени­ят отбор е основният фак­тор, който е създал и продължава да създава много­образието в природата.

Макар че Дарвин не посочва конкретни доказателства за значението на естествения от­бор, неговата идея е подкрепе­на по косвен начин от много факти. Нито щитът на косте­нурките, нито черупката на ме­котелите, нито бодлите на ро­зите може да бъдат обяснени с принципа на Ламарк за упраж­няване или неупражняване на органите и със стремежа към усъвършенстване.

Според Дарвин естественият отбор е по-ефективен в следни­те случаи:

1. Когато индивидите от даден вид заемат много голя­ма територия (имат обширен ареал — ареа, лат. — площад, пространство). Условията за живот в тази територия няма да бъдат еднакви. При различните условия се появяват различни изменения, които дават по-богат материал за действието на отбора.

2. Когато видът е процъф­тяващ, т. е. представен с много индивиди, вероятността да се появят изменения е по-голяма и ефективността на отбора се по­вишава.

3. Продължителност на действието на отбора. Спо­ред Дарвин естественият отбор е създал приспособителните белези на вида като цяло. Те са общи и за двата пола. Тук спа­дат и половите разлики, които са непосредствено свързани с размножаването (първичните полови белези) и осигуряват оставянето на потомство. Ос­вен това обаче при много мъж­ки индивиди от различни видо­ве животни има белези, които липсват при женските и които нямат връзка с размножаване­то. Това са вторичните полови белези. Едни от тях имат значе­ние за предпазване от непри­ятели. Такива са например рога­та на елените. Други белези до­ри са вредни. Индивидите, ко­ито ги притежават, лесно се от­криват от неприятелите им — например яркото оперение при мъжките пойни птици. Въпреки всичко обаче тези белези се запазват и подсилват от поколе­ние на поколение Дарвин обясняват съществуването на такива белези с учението за половия отбор.

Според Дарвин половият от­бор е процес, който допълва по-общия естествен отбор. Поло­вият отбор има две форми. В едната женският индивид е па­сивен, а мъжките индивиди се борят жестоко помежду си. По-силният и с по-добри приспо­собления за борба мъжки или прогонва съперника си, или го убива. Поколение създава само победителят и качествата му се предават и подсилват в потомс­твото. При втората форма жен­ската е активна и сама избира мъжкия по ярката му окраска, по гласовитостта му и т.н. Тези белези не дават никакво пре­димство в борбата с неприяте­лите, дори са вредни. В този случай отборът има компро­мисен характер.

Законът за създаване на поколение господства над, интересите на отделните индивиди.