Joomla Software solutions Template

Payday loan

Специфична защита.

Ако чуждият агент преодолее бариерите и механизмите на неспецифичната защита и по­падне в тъканите, се включва специфичната защита на ор­ганизма. Чуждите агенти могат да бъдат микроорганизми или техните продукти, храни, лекар­ства, полени и др.

Чуждият агент предизвик­ва верига от реакции, наре­чени имунен отговор, чийто краен ефект е обез­вреждането му. Имунният отговор е насочен срещу специфични молекули на чуждия агент, наречени ан­тигени.

Имунният отговор се осъ­ществява от имунната сис­тема.

Имунната система е съвкуп­ност от всички лимфни органи и клетки в организма. (Припом­нете си Защитна функция на кръвта и Лимфна система.)

Имунната система се ха­рактеризира със специ­фичност и памет.

Под специфичност се разби­ра способността на имунната система да разграничава раз­личните антигени и да реагира срещу всеки отделен антиген. Памет е способността на имун­ната система да „запомня" кон­такта с чуждия антиген и при нов контакт с него да реагира с по-бърз и по-силен имунен от­говор.

Клетки на имунния отго­вор. В осъществяването на имунния отговор участват три главни типа клетки: В-лимфоцити, Т-лимфоцити и макрофаги. Те се образуват непре­къснато в костния мозък, откъ­дето чрез кръвообращението достигат в другите лимфни ор­гани. В- и Т-лимфоцитите про­излизат от общи лимфни клетки-предшественици, но имат различни пътища на диферен­циране. В-лимфоцитите узря­ват в костния мозък (и оттам В-, от англ. Bone marrow — костен мозък). Т-лимфоцитите узряват в тимуса (Т- от тимус). Въпреки че се различават във функци­онално отношение, и В- и Т-лимфоцитите притежават ос­новното свойство на имунния отговор — специфичност към определен антиген. На повърх­ността си те имат антиген-спе­цифични рецептори. Всеки лимфоцит притежава рецепто­ри с една-единствена специ­фичност. След узряването им лимфоцитите попадат в кръво­обращението.

В-лимфоцитите произ­веждат и секретират белтъ­ци, наречени антитела.

Антителата се свързват спе­цифично с антигените и ги под­готвят за разрушаване от систе­мата на комплемента (фиг. 3.4.). По този начин се осъществява хуморалният имунен отго­вор.

Т-лимфоцитите са три ос­новни подтипа: Т-убийци, които при директен контакт убиват „чужди" клетки и осъществяват клетъчния имунен отговор (фиг. 3.5.). Т-помощници, отде­лящи вещества — лимфокини, чрез които активират всички лимфни клетки. Т-супресори, които потискат имунния от­говор.

Макрофагите играят спома­гателна роля при имунния отго­вор. Те поглъщат и преработват антигените и ги представят в подходяща форма на Т- и В-лимфоцитите, които осъщест­вяват имунния отговор. За раз­лика от лимфоцитите макрофагите не притежават способност за специфично разпознаване на антигена.

Първичен имунен отго­вор. Възниква при първа сре­ща с даден чужд агент — нап­ример бактерии. Чуждият агент обикновено навлиза в организма през наранената ко­жа или през лигавицата на ди­хателната, храносмилателната или отделителната система. В мястото на навлизането въз­никва възпалителен процес и се натрупват макрофаги. Те поглъщат бактериите и ги раз­рушават. Бактерийните анти­гени обаче не се разрушават, а се разполагат на повърхността на макрофагите. Макрофагите напускат мястото на възпалението и по лимфен път стигат до лимфните възли. Заедно с това те произвеждат лимфокин, наречен интерлевкин-1, който активира Т-помощниците. Те разпознават антигените на повърхността на макрофа-гите и на свой ред започват да произвеждат лимфокини, най-важен от които интерлевкин-2.

Лимфокините, секретирани от Т-помощниците,   активират всички останали лимфни клет­ки (фиг. 3.6.). Когато В- или Т-лимфоцит, притежаващ специ­фични рецептори за дадения антиген, го „разпознае" на по­върхността на макрофага, той започва бързо да се дели и след няколко дни се образува клон от милиони еднакви лимфоцити, насочени срещу този антиген.

Ако антигените са с бактериен произход, се активират съ­ответстващи В-лимфоцити. Те се диференцират в специфичен вид клетки, наречени плазматични, които всъщност започ­ват да образуват голямо коли­чество антитела. В тези случаи имунният отговор е преоблада­ващо хуморален. Ако „чужди­те" антигени са клетки, заразе­ни с вируси, мутирали клетки, ракови клетки или клетки на присадена тъкан или орган, се стимулира бързото размножа­ване на съответстващи Т-убийци, които директно ги раз­рушават. В тези случаи имун­ният отговор е преобладаващо клетъчен.

Имунният отговор никога не е само хуморален или само клетъчен. Взаимо­действието между двата типа имунен отговор и с механизмите на неспеци­фичната защита осигурява унищожаването на чуждия агент. Външен израз на имунния отговор е подува­нето на лимфните възли.

Вторичен имунен отговор.

Възниква при повторна среща с даден антиген. При първата среща освен клетките, осъщест­вяващи имунния отговор, се образуват и т. нар. В- и Т-лимфо-цити на имунната памет. Те живеят дълго и непрекъснато се движат с кръвта. При повторно навлизане на същия антиген в организма те осигуряват по-бърз и по-силен имунен отго­вор, наречен вторичен.

Силата на имунния отго­вор може да бъде повлияна от нервно-ендокринната система на регулация в ор­ганизма.

Еволюция на имунитета.

Централният механизъм на имунитета е разпознаването на „своето" от „чуждото". Начен­ки на такова разпознаване съ­ществуват още при първаците (едноклетъчни животни), израз на което е фагоцитозата. В ево­люцията на многоклетъчните животни първоначално възник­ва клетъчният имунен отговор. Дори при най-примитивните многоклетъчни животни има клетки, способни да поглъщат попаднали отвън чужди тела. При тип Прешленести червеи в телесната празнина се появяват подвижни защитни клетки, ко­ито притежават специфичност и имунна памет. При гръбначни­те животни имунната система се усъвършенства. При рибите се появява тимус. За пръв път при тях възниква и хуморалният имунен отговор. Много доб­ре развита е имунната система при птиците. За това способст­ва специфичния за тях лимфен орган, наречен бурса (торбич­ка) на Фабриций. В него става узряването на лимфоцитите, осъществяващи  хуморалния имунен отговор. Най-добре раз­вита е имунната система на бо­зайниците. Бозайниците не притежават бурса на Фабриций. Нейната функция се изпълнява от костния мозък.