Joomla Software solutions Template

Payday loan

Имунологична хомеостаза.

Имунологичната хомеостаза е възникнала в хода на еволюци­ята за съхраняване на биологич­ната индивидуалност на орга­низма. Тя е съвкупност от меха­низми, които осигуряват непри­косновеността на индивида по отношение на клетки или биополимери, които са продукт на чужд генотип или носят белези на чужда генетична информация. Тези механизми се осъществя­ват от имунната система. Тя разпознава и обезврежда всичко чуждо в организма. Собствените клетки на индивида имунната система опознава и запаметява като свои през време на ембри­оналното развитие.

Следователно имунитетът е една от проявите на за­щита на биологичната ин­дивидуалност. Докато нас­ледствеността осигурява запазването на биологич­ната индивидуалност в по­коленията на организмовия вид, то имунитетът запазва биологичната индивидуал­ност през живота на всеки отделен индивид.

Защитата на организма се осъществява чрез неспецифич­ни и специфични механизми.

Неспецифичната защита включва следните бариерни механизми:

1. Ненарушената кожна пок­ривка на тялото. Здравата кожа е непроницаема за повечето ин­фекциозни агенти.

2. Секрецията на мастните и на потните жлези. Бактериите не издържат дълго върху кожа­та и загиват поради действието на мастните киселини и млечна­та киселина, съдържащи се в секрета на мастните жлези и в потта. Върху здравата кожа за 20 тю загиват 80% от микро­организмите.

3. Слузта, която се образува от лигавиците, е бариера, пречеща на прилепянето на бакте­риите върху епителните клетки.

4. Полепналите върху слузта бактерии и други частички се отстраняват механично чрез движението на ресничките на ресничестия епител.

5. Отмиващото действие на слюнката, сълзите и урината.

6. Много от секретите на жлезите с външна секреция съ­държат компоненти, които уби­ват бактериите — солна кисе­лина в стомашния сок, цинк в спермата, лактопероксидаза в млякото, лизозим в сълзите, слюнката и носния секрет.

7. Антагонизмът между нор­малната бактерийна флора и болестотворните микроорганиз­ми. Във влагалището на жената например нормално живеят бактерии, които образуват млечна киселина. Тя ограничава присъствието на болестотворни бактерии.

Ако посочените бариери бъдат  преодолени,  се включват фагоцитозата, системата на комплемента и възпалението.

Фагоцитозата се осъществя­ва от две групи клетки — гранулоцити и макрофаги. Те поглъ­щат чуждите тела и ги смилат вътреклетъчно. Системата на комплемента е съставена от 20 различни плазмени белтъци с ензимно действие. При кон­такт с микроорганизмите тези белтъци се активират и предиз­викват разрушаването им. Ос­вен това комплементът предиз­виква и други защитни процеси — привлича фагоцитите и улес­нява фагоцитозата; разширява капилярите и увеличава пропускливостта на стените на кръвоносните съдове. Така се увеличава притокът на кръв в засегнатата тъкан и в нея нав­лизат фагоцити и плазмени бел­тъци. Мястото се затопля, за­червява, подува се и става бо­лезнено. Тази реакция на орга­низма се нарича възпаление. След унищожаването на нашес­твениците тъканта възстановя­ва нормалното си състояние.

Механизмите на неспеци­фичната защита не са насо­чени срещу определен на­шественик. Те съществуват независимо от присъстви­ето или отсъствието му.

Кожата е непроницаема, не­зависимо дали върху нея има, или няма бактерии, в сълзите винаги се отделя лизозим и т. н. Фагоцитозата и системата на комплемента заемат междинно положение между неспецифич­ната и специфичната защита, защото подпомагат специфичната защита и участват в клетъчните взаимодействия при осъществяването й.