Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Екосистеми същност, структура и функциониране |
![]() |
![]() |
![]() |
Екосистеми – същност, структура и функциониране. При изучаването на популациите и вида и особено при изясняването на биоценозата многократно беше изтъквано, че организмите, техните популации и съобщества съществуват единствено само в някаква конкретна материална среда. Това е така, защото взаимодействието, което осъществяват организмите помежду си й без което биоценозата е немислима, се извършва само и едновременно с взаимодействието им с абиотичните фактори на средата. При това взаимодействие на абиотични й биотични фактори се формират биоценоза и нейният биотоп. Те са едно единство. В природата не съществуват самостоятелно и отделно биоценоза и биотоп. Това единство се нарича екосистема. Ако все пак биоценозата се разглеждаше досега самостоятелно и отделно, то беше заради по-доброто осмисляне на едната половина на цялото — екосистемата. Понятието екосистема е въведено за пръв път през 1935 г. от английския ботаник А. Тенсли. С него той означил единството между комплекса на организмите и комплекса .на. физическите (абиотичните) фактори на средата. Екосистемата е относително самостоятелна структурна единица, в която се извършват определени процеси, свързани с пренос и трансформация на материя, при което се изразходва енергия. Този процес на трансформация и пренос на материя се осъществява от биоценозата. Тя има възможността за това благодарение на морфологичната си структура, с която се запознахме вече. Процесите на трансформация и пренос на материя, за протичането на които се изразходва енергия, се наричат функциониране на екосистемата. Функционална структура на екосистемата. Всяка екосистема, независимо от своята морфологична структура, е изградена от биотоп и биоценоза. При това те се намират в такова единство, че се осигурява преминаване на материя и енергия през звената на тази структура (екосистемата). В това се изразява функционирането на екосистемата. Звената на тази биоценоза са продуцентите, консументите и редуцентите. Те може Да бъдат наречени още трофични, или хранителни звена. Биотопът, както и биоценозата в него, т.е. двете основни части на екосистемата, са в постоянна връзка със същите части на други екосистеми. Така кислородът и въглеродният диоксид не са ограничени само в даден биотоп. Вятърът постоянно пренася частици почва от едно място на друго. Случва се например нерядко у нас да бъдат донесени с ветровете частици дори от сахарските пясъци. Ако през екосистемата тече река, тя също внася неорганични частици в биотопа, а и изнася такива частици. Биоценозата също не е затворена само в биотопа. Птиците често прелитат от една екосистема в друга, където може да приемат храна или да оставят отпадни продукти. Дребни паячета насекоми, яйца на дребни безгръбначни, инцистирани едноклетъчни, дребни ракообразни и др. също се пренасят от вятъра от една екосистема в друга. Ето защо, когато казваме, че екосистемата е единна морфологична и функционална структура, (в нея се извършват сложни процеси на протичане на материя и енергия през отделните й звена), трябва да имаме предвид, че тя е само относително самостоятелна структура. Хранителни вериги и мрежи. Веригата от трофични (хранителни) звена в биоценозата, през които рследователно преминава хранителната материя, се нарича хранителна верига (фиг. 4.2.). Тя започва от биотопа, в които се намират водата, солите, въглеродният диоксид. Тези неорганични вещества се извличат от растенията, които като използва енергията на светлината, ги превръщат в сложни органични съединения — въглехидрати, мазнини, белтъци,витамини и др. Тези вещества изграждат тялото на растенията, които пък стават храна по второто звено на хранителната верига, съставено от растителноядниживотни. Тези животни са храна на хищници и паразити, а всички заедно след смъртта си стават храна на последното звено от хранителната верига — редуцентите. Те използват последните остатъци от синтезираната от растенията органична материя, като я разграждат отново до вода, соли въглероден диоксид. Представа за една хранителна верига може да ни даде следният пример. Върху почвата расте трева. Тя се изяжда от скакалци. Скакалците са храна на жаби, гущери и др. С тях пък се хранят някои птици и змии. Всеки един от тези организми след смъртта си, ако не бъде изяден, се разгражда от микроорганизми, гъби и др. В действителност обаче в природата не съществуват такива прости хранителни вериги, съставени от по един или няколко вида и толкова еднопосочни. Скакалците например не изяждат всичката трева. Тя е храна и за много други тревопасни животни. А и не всичката трева бива изяждана. Част от нея остава и умира и направо се разгражда от микроорганизми или пък става храна на дъждовните червеи и други животни, хранещи се с гниещи растителни остатъци^Всички скакалци-те също не стават храна на жаби и гущери, а ги изяждат и много други видове животни, пък и някои умират от собствена смърт. Така стои въпросът и със змиите и птиците — хищници на гущерите, жабите. Освен това хранителната верига не винаги е еднопосочна. Едно тревопасно животно — например еленът, който е член на второто звено, когато пасе, поглъща паячета и други хищни дребни животни, които са представители на третото звено. Така се получава една сложна система от реални хранителни връзки между трофичните звена, наречена хранителна мрежа. Хранителни трофични пирамиди. Хранителните вериги показват пътя на материята от биотопа през организмите обратно в биотопа, т.е. те са само един качествен израз на това движение на материята. Материята обаче има и количествени измерения. Какви количества материя преминават през трофичните звена ни показват трофичните (хранителните) пирамиди (фиг. 4.3.). Количеството материя, което синтезират растенията, не се използва изцяло за изграждане на техните организми, тъй като част от нея се разгражда, за да се използва енергията от самите растения за извършване на жизнените им процеси. Така че количеството натрупана материя в тялото на растенията е по-малко от количеството на синтезираната. Растителноядните животни приемат определено количество материя от растенията като храна, но не всичката се синтезира в материя на животинското тяло, защото животните изразходват част от освободената енергия при разграждането на органичните вещества (храната) за своите жизнени нужди. Така че синтезираната животинска материя е по-малко от получената като храна от растенията. По същите причини синтезираната и натрупвана материя в телата на организмите от следващите трофични звена става все по-малко. Това непрекъснато намаляване на количеството материя се обяснява не с изчезване на материята при преминаването й по звената на хранителната верига. То се обяснява с това, че част от освободената енергия при разграждането на храната се използва от организма, който я усвоява, за протичане на жизнените му процеси. 3а синтезиране на материя за тялото на организма остава вече по-малко енергия, отколкото е получена от храната. С тази по-малко енергия може да се синтезира и по-малко количества материя. Ако изразим графично количеството материя в отделните трофични звена, ще получим фигура с пирамидална форма. Оттук и наименованието трофична (хранителна) пирамида. Трофичната пирамида може да се изрази с числа брои организми количество биомаса и количество енергия съдържаща се в отделяните трофични звена. Хранителната пирамида, изразена чрез числа (вж. фиг. 4.3.—А.), се построява въз основа на (броя на организмите, участващи в отделните трофични звена. Този начин на изразяване на трофичната пирамида е (многонетйен,) защото ако продуцентът е дърво, растителноядните животни са дребни насекоми, а хищниците — дребни паячета и др., то съвсем няма да се получи пирамидална форма. В основата ще стои числото едно, а следващите звена ще бъдат изразявани с по-големи числа. Хранителната пирамида се изразява по-точно чрез количеството биомаса, съдържащо се в отделните трофични звена (вж. фиг. 4.3.—Б.). Тогава почти винаги биомасата във всяко следващо звено ще намалява. Това няма да е така само в случаите, когато продуцентите са дребни едноклетъчни водораслите имат малка биомаса но са с големи репродуктивни способности и произвеждат огромно количество биомаса. Най-точна ще е пирамидата. ако тя се изрази чрез количеството енергия, което се съдържа в отделните трофични звена (вж. фиг. 4.3.—В.). Тогава винаги следващото звено ще съдържа по-малко енергия. От казаното за хранителните вериги и хранителните пирамиди може да се направят два важни извода: Първият извод е, че стабилността на една хранителна верига е толкова по-голяма, колкото повече в нейните звена. Това е така, защото, ако хранителната верига е съставена от малко видове, то ако при неблагоприятни условия загинат някои от тях, веригата ще се прекъсне и няма да може да става преминаване, на материя през нея. Тъй като хранителните вериги са основата на функционирането на екосистемата, то тяхната стабилност е от значение за съществуването на екосистемата. Втория извод идва от характера на хранителната пирамида. Непрекъснатото и силно намаляване на материята във всяко следващо звено обяснява—защо най-много по количество са растенията, растителноядните животни са по-малко, хищниците и паразитите още по-малко.
|