Joomla Software solutions Template

Payday loan

2.3.Теория на Ч. Дарвин за еволюцията на организмовия сват.

Според Чарлз Дарвин (1809— 1882) еволюцията в живата при­рода е резултат от действието на определени фактори. Едни от тях са предпоставки и причиня­ват еволюционния процес, а други го осъществяват. За пред­поставки Дарвин (както и Ламарк) приема изменчивостта и наследствеността. Същността на тези явления се състои в то­ва, че потомството винаги при­лича на родителите си, но в съ­щото време не е тяхно точно ко­пие. По време на Дарвин тези явления не били все още добре изучени.

2.3.1.Изменчивост и наследственост.

Изменчивостта    според Дарвин е общо за цялата жива природа явление. То може да се наблюдава както при опитоме­ните животни и културните растения, така и сред дивите видове.

Изменчивостта е свойство­то на живите организми да придобиват нови белези. Това е процесът на въз­никване на разлики меж­ду индивидите от един и същ вид.

В дивата природа разнообра­зието е по-малко. Това се дължи на факта, че за отглежданите от човека животни и растения той създава много по-разнообразни условия. По-голяма изменчивост се наблюдава при организ­мите, подложени на действието на изменените условия в про­дължение на много поколения. Организми, веднъж проявили склонност към изменчивост, продължават да се изменят.

Според Дарвин изменчивостта зависи от природата на организми­те и от влиянието на околните условия. Първостепенно значение има природата на организмите. Ус­ловията на средата действат по два начина — пряко и косвено. Пряко­то действие се отразява върху це­лия организъм или върху отделна негова част, а косвеното се осъ­ществява чрез размножителната система.

Дарвин различава няколко вида изменчивост — определе­на, неопределена, корелативна и комбинативна.

В зависимост от това, дали настъпилите промени се предават в поколението, или не, изменчивостта е наследствена или не наследствена.

Определена изменчивост. Това е изменчивостта, при ко­ято под действието на конкрет­ни условия всички индивиди от даден вид се променят по един и същ начин, приспособявайки се към условията на средата. При животните, които живеят в сту­ден климат, космената покривка на тялото например е по-гъста, кожата е по-дебела и имат пове­че подкожна мазнина. При доб­ро наторяване и напояване рас­тенията избуяват и дават пове­че плод. Конете, отглеждани в места с недостатъчно храна, ос­тават дребни и т.н.

Определената изменчивост  има масов характер.

Неопределена изменчивост. Неопределена е изменчивостта, при която в поколението на ед­ни и същи родители, отглежда­но при едни и същи условия, се появява индивид, силно разли­чаващ се от останалите. Такъв пример е раждането на овца с къси криви крака от нормални родители (фиг. 2.2.).

Неопределената изменчи­вост засяга само отделни индивиди, т. е. има индиви­дуален характер.

Сред една поляна със сини мин­зухари може да се забележат ня­колко индивида с бели цветове. Не­определената изменчивост може да е очебийна или трудноразличима. Настъпилите изменения се запаз­ват и предават в поколенията и за­това според Дарвин тя играе по-важна роля в еволюцията.

Двата вида изменчивост — и оп­ределената, и неопределената, се предизвикват от промени в услови­ята на средата, които никога не са еднакви за всички индивиди. Дори семената, които зреят в една се­менна кутийка, не получават еднак­во количество храна и влага.

Корелативна изменчивост. Това е изменчивостта, при която изменението на една част или ор­ган винаги е съпроводено с про­мяна и на други части или орга­ни. Гълъбите с пера по краката например имат пипа между пръстите; птиците е дълги крака имат и дълги човки (посочете примери); бедите котки с гълъ­бови очи са глухи и т. н. Човекът, като подбира един индивид по даден белег, го избира по корелативно свързаните с него белези.

Корелативната изменчивост  има голямо значение за селскостопанската практика.

Комбинативна   изменчивост. Проявява се при кръстос­ването на различни сортове растения и породи животни. В полученото поколение белези на родителите се комбинират по различен начин. Дарвин посоч­ва редица примери с кръстосва­не на градински цветя, породи кучета, гълъби и т. н.

Под наследственост Дарвин разбира приликата на потом­ството с неговите родители (процеса на възпроизвеждане на себеподобни).

Наследствеността също е явление, валидно за цялата жива природа. Това е свойството на организмите да запазват и предават бе­лезите си от родителите на потомството.

От яйцата на който и да е вид птица винаги се излюпват малки от същия вид, мишките-винаги раждат мишки. Никога обаче поколението не е напълно еднакво с родителите си.

В зависимост от това, дали измененията се предават в по­томството или не, Дарвин раз­личава други два типа изменчивост — наследствена и не наследствена. Според него нас­ледствените изменения играят роля за изменянето и разнооб­разяването на вида като цяло. С наследствената изменчивост Дарвин обяснява голямото раз­нообразие на домашните жи­вотни, които са получени от сравнително малък брой диви видове. Наследствените изме­нения се получават от различ­ната храна, различните темпе­ратури, при които се отглеждат организмите, различното коли­чество светлина и т. н.

Наследствените изменения оба­че може да се получат и от различ­ната степен на използване на някои органи. Дарвин установява, че в сравнение с масата на целия скелет костите на краката при домашните птици тежат повече, отколкото при дивите, а костите на крилата при дивите са по-тежки, отколкото при домашните.

Дарвин смята, че изменени­ята по правило се унаследяват.

Тяхното неунаследяване е изк­лючение. Унаследяването става и при половото, и при вегета­тивното размножаване. Благо­дарение на наследствеността, когато условията на живот са постоянни, видовете се запаз­ват и съществуват дълго време непроменени.

Наследствеността и изменчивостта са две страни на приемствеността между организмовите форми в еволюцията. Наследстве­ността отразява устойчи­востта на организмите в поредица от поколения, а изменчивостта — тяхната способност към изменяне.