Joomla Software solutions Template

Payday loan

Видове структура на биоценозите. Пространствена структура.

Както вече стана ясно, биоце­нозата не е случайно струпване на организми. Всяка биоценоза съдържа определени групи ви­дове организми, които имат оп­ределена роля в общата система от взаимодействия. В зависи­мост от мястото си и ролята, ко­ято имат тези групи организми, структурата на биоценозата би­ва два вида: функционална и морфологична, или пространст­вена. Функционалната струк­тура, представена от разгледа­ните вече продуценти, консументи и редуценти, осигурява преминаването на произведени­те от растенията органични ве­щества в консументите, а редуцентите пък минерализират от­ново тези вещества. Смисълът на преминаването на тези ве­щества през трите звена е из­ползването от организмите на материята и енергията, които са включени в тях. Това ще бъде разгледано по-нататък, в други уроци.

Морфологичната    (или пространствената) струк­тура на биоценозата се изразя­ва в определено разпределение на организмите в средата, така че да се осигурят най-благоприятни условия за използване на натрупаните органични вещест­ва и енергията в тях от организ­мите.

Вертикална структура. На­рича се още етажност, или етажно разпределение на орга­низмите. Етажността в разпре­делението може да се наблюда­ва във всяка биоценоза, но има различен характер при различ­ните условия, които предлага средата. В едно блато или в мо­рето етажното разпределение е различно в сравнение с гората. Различава се етажността в раз­пределението на фитоценозата и на зооценозата. При зооценозата етажността не е така ясно изразена, което е лесно обясни­мо, тъй като животните са под­вижни организми.

В една гора например висо­ките корони на дърветата обра­зуват първия етаж. Ниските дървета и храсти съставят вто­рия етаж. Под тях се намира третият етаж на тревистите рас­тения. Може да се открие и чет­върти етаж на повърхността на почвата, където се намират мъ­хове, гъби, водорасли по влаж­ните места и др.

Вертикалното разпределе­ние на фитоценозата нами­ра своето екологично обяс­нение като структурно приспособление за по-пълно усвояване на светлина­та, която е единствен из­точник на енергия за син­тезиране на органични ве­щества.

Слънчевата светлина, която пада върху короните на дърве­тата, не се поглъща изцяло от листата им. Част от нея преми­нава надолу, неизползвана от тях. Нея поемат листата на храстите и ниските дървета (вторият етаж). Те обаче също не използват напълно всичката попаднала върху тях светлина. Тази, която остава и преминава надолу, стига до тревите. Пос­ледните остатъци от светлина се използват от четвъртия етаж на повърхността на почвата. Ако го нямаше това етажно раз­пределение на растенията, мно­го малка част от енергията на светлината щеше да се използва за синтезиране на органични вещества. Останалата щеше да е загубена за живота.

Вертикалното   (етажното) разпределение на животните не е така ясно и причината за тако­ва разпределение не е възмож­ността за по-пълно използване на светлината. Животните, как­то се знае, са свързани пряко (растителноядните) или косве­но (хищниците и паразитите чрез растителноядните) с расте­нията.

Така че етажното разпреде­ление на животните в биоценозата трябва да се раз­глежда като тяхна своеоб­разна специализация при търсенето на храната, като по този начин се намалява конкуренцията между раз­личните животински видо­ве.

Причината за не така ясното вертикално разпределение на животните в биоценозата е тях­ната подвижност. Но все пак етажност има. Катерицата на­пример, макар и да слиза на зе­мята, е член на първия етаж. Там се намират и много листо-ядни насекоми. Към втория етаж се числи например славе­ят. Там в храстите той строи гнездата си, макар че търси храна навсякъде из въздуха. Го­ляма част от насекомите са оби­татели на третия етаж. Четвър­тия етаж обитават жаби, змии, костенурки и др.

Организмите от различните етажи имат редица приспособ­ления за живот в тях. Растени­ята от първия етаж например са светлолюбиви. Във всеки след­ващ етаж надолу растенията стават все по-силно сенкоиздръжливи.

Хоризонтална структура. Във всяка биоценоза има таки­ва видове организми, върху ко­ито се струпват други видове, търсещи там храна или подс­лон. В смесена гора например едно дъбово дърво дава храна и подслон на много други видове организми. По подобен начин и брястовото дърво, и глогът, и т. н. имат свой комплекс организ­ми. Тези комплекси се отлича­ват един от друг главно по раз­личния им видов състав. Те се наричат консорции. В същата смесена гора отделните дъбови дървета, образуващи самосто­ятелни консорции, ще имат соб­ствен комплекс организми вър­ху себе си, който по видов със­тав ще е приблизително една­къв. По подобен начин и консорциите на бряста помежду си няма да се отличават, но ще са различни от консорциите на дъ­ба или на тога.

Основният вид, около кой­то се образува консорцията, се нарича детерминаит.

Отделните консорции в биоценозата с един и същ детерминант се наричат синузия.

Така в горните примери ще имаме синузия на дъба, на бряс­та и на шога. Комплексът орга­низми в синузията е сходен.

Обикновено най-добре изра­зените консорции са случаите, когато детерминант е растение. Животните обаче също могат да бъдат детерминанти. Тялото на едно животно например дава храна и подслон на много ектои ендопаразити, както и на коменсали. Това са също отделни консорции.

Образуването на консор­ции е свързано с развити­ето на специализация в храненето. Това има дъл­бок екологичен смисъл, тъй като чрез специализа­цията се постига най-пълно използване на храната при най-малък разход на енер­гия.