Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Видове структура на биоценозите. Пространствена структура |
![]() |
![]() |
![]() |
Видове структура на биоценозите. Пространствена структура. Както вече стана ясно, биоценозата не е случайно струпване на организми. Всяка биоценоза съдържа определени групи видове организми, които имат определена роля в общата система от взаимодействия. В зависимост от мястото си и ролята, която имат тези групи организми, структурата на биоценозата бива два вида: функционална и морфологична, или пространствена. Функционалната структура, представена от разгледаните вече продуценти, консументи и редуценти, осигурява преминаването на произведените от растенията органични вещества в консументите, а редуцентите пък минерализират отново тези вещества. Смисълът на преминаването на тези вещества през трите звена е използването от организмите на материята и енергията, които са включени в тях. Това ще бъде разгледано по-нататък, в други уроци. Морфологичната (или пространствената) структура на биоценозата се изразява в определено разпределение на организмите в средата, така че да се осигурят най-благоприятни условия за използване на натрупаните органични вещества и енергията в тях от организмите. Вертикална структура. Нарича се още етажност, или етажно разпределение на организмите. Етажността в разпределението може да се наблюдава във всяка биоценоза, но има различен характер при различните условия, които предлага средата. В едно блато или в морето етажното разпределение е различно в сравнение с гората. Различава се етажността в разпределението на фитоценозата и на зооценозата. При зооценозата етажността не е така ясно изразена, което е лесно обяснимо, тъй като животните са подвижни организми. В една гора например високите корони на дърветата образуват първия етаж. Ниските дървета и храсти съставят втория етаж. Под тях се намира третият етаж на тревистите растения. Може да се открие и четвърти етаж на повърхността на почвата, където се намират мъхове, гъби, водорасли по влажните места и др. Вертикалното разпределение на фитоценозата намира своето екологично обяснение като структурно приспособление за по-пълно усвояване на светлината, която е единствен източник на енергия за синтезиране на органични вещества. Слънчевата светлина, която пада върху короните на дърветата, не се поглъща изцяло от листата им. Част от нея преминава надолу, неизползвана от тях. Нея поемат листата на храстите и ниските дървета (вторият етаж). Те обаче също не използват напълно всичката попаднала върху тях светлина. Тази, която остава и преминава надолу, стига до тревите. Последните остатъци от светлина се използват от четвъртия етаж на повърхността на почвата. Ако го нямаше това етажно разпределение на растенията, много малка част от енергията на светлината щеше да се използва за синтезиране на органични вещества. Останалата щеше да е загубена за живота. Вертикалното (етажното) разпределение на животните не е така ясно и причината за такова разпределение не е възможността за по-пълно използване на светлината. Животните, както се знае, са свързани пряко (растителноядните) или косвено (хищниците и паразитите чрез растителноядните) с растенията. Така че етажното разпределение на животните в биоценозата трябва да се разглежда като тяхна своеобразна специализация при търсенето на храната, като по този начин се намалява конкуренцията между различните животински видове. Причината за не така ясното вертикално разпределение на животните в биоценозата е тяхната подвижност. Но все пак етажност има. Катерицата например, макар и да слиза на земята, е член на първия етаж. Там се намират и много листо-ядни насекоми. Към втория етаж се числи например славеят. Там в храстите той строи гнездата си, макар че търси храна навсякъде из въздуха. Голяма част от насекомите са обитатели на третия етаж. Четвъртия етаж обитават жаби, змии, костенурки и др. Организмите от различните етажи имат редица приспособления за живот в тях. Растенията от първия етаж например са светлолюбиви. Във всеки следващ етаж надолу растенията стават все по-силно сенкоиздръжливи. Хоризонтална структура. Във всяка биоценоза има такива видове организми, върху които се струпват други видове, търсещи там храна или подслон. В смесена гора например едно дъбово дърво дава храна и подслон на много други видове организми. По подобен начин и брястовото дърво, и глогът, и т. н. имат свой комплекс организми. Тези комплекси се отличават един от друг главно по различния им видов състав. Те се наричат консорции. В същата смесена гора отделните дъбови дървета, образуващи самостоятелни консорции, ще имат собствен комплекс организми върху себе си, който по видов състав ще е приблизително еднакъв. По подобен начин и консорциите на бряста помежду си няма да се отличават, но ще са различни от консорциите на дъба или на тога. Основният вид, около който се образува консорцията, се нарича детерминаит. Отделните консорции в биоценозата с един и същ детерминант се наричат синузия. Така в горните примери ще имаме синузия на дъба, на бряста и на шога. Комплексът организми в синузията е сходен. Обикновено най-добре изразените консорции са случаите, когато детерминант е растение. Животните обаче също могат да бъдат детерминанти. Тялото на едно животно например дава храна и подслон на много ектои ендопаразити, както и на коменсали. Това са също отделни консорции. Образуването на консорции е свързано с развитието на специализация в храненето. Това има дълбок екологичен смисъл, тъй като чрез специализацията се постига най-пълно използване на храната при най-малък разход на енергия.
|