Алкалоидите са азотсъдържащи органични вещества, които имат физиологично въздействие върху нервната система на хората и животните. Имат алкален характер, откъдето идва и името им. Обикновено алкалоидите са производни на аминокиселините.

Алкалоидите са вторични метаболити в растенията (напр. картоф, домат), някои животни (ракообразни), и при много видови гъби. Могат да се екстрахират посредством третиране на части от организма с киселини. В растенията те се срещат под формата на соли на различни органични киселини (ябълчена, лимонена, оксалова, янтарна и др.). Макар и рядко, те се срещат и под формата на соли на някои неорганични киселини, като сярната, фосфорната и др.

Известни са почти 1000 вида алкалоиди, като ролята им за съществуването на растенията не е напълно изяснена. По всяка вероятност алкалоидите имат голямо биологично значение за растителните организми. При наранявания или болести по растенията количеството на алкалоидите в тях силно се увеличава. Съдържанието на алкалоидите е най-високо в листата и корените, а по-ниско в кората, семената и стъблата. Почти всички алкалоиди имат горчив или парещ вкус и са без миризма. Количеството на алкалоидите в растенията е различно. То зависи от ботаническия вид, географската ширина, климатичните условия, годишното време, начина на отглеждане, фазите на развитието на растението и възрастта му, от времето на бране и сушене, от начина на запазване след сушенето и др. Поради сложния си химичен състав и големия си брой алкалоидите, макар и трудно, могат да бъдат класифицирани в множество групи.

Известни са няколко хиляди алкалоида. Много от тях са силни отрови (като стрихнина), някои се използват в медицината като болкоуспокояващи (морфин, кодеин). Повечето алкалоиди имат силно горчив вкус.

Класификация на алкалоидите

Алкалоидите обикновено се класифицират въз основа на общ прекурсор в метаболитния път по който се синтезират. Когато не се знае много за биосинтезата на конкретен алкалоид, той се групира въз основа на структурата си, към сходни съединения, понякога дори несъдържащи азотен атом. Когато се узнае повече за начина на получаване в продуциращия го организъм, мястото на алкалоида в класификацията може да се смени, но в този случай отново ще отразява някоя важна страна от биосинтетичния процес - например участие на определен биологично активен амин.

• Пиролидинова група: хигрин, кускохигрин, никотин
• Тропанова група: атропин, кокаин, екгонин, скополамин
• Хинолинова група: хинин, хинидин, дихидрохинин, дихидрохинидин, стрихнин, бруцин, вератрин, цевадин
• Изохинолинова група: опиоидни алкалоиди (морфин, кодеин, тебаин, хероин, папаверин, наркотин, нарцеин, хидрастин, берберин)
• Фениламинна група: МДМА, метамфетамин, мескалин, ефедрин
• Индолова група:
• Триптамини: ДМТ, ТМТ, псилоцибин, серотонин
• Ерголини: ерго-алкалоиди (ергин, ерготамин, лизергинова киселина, ЛСД
• Бета-карболини: хармин, йохимбин, резерпин, еметин
  • Пуринова група:
  • Ксантини: кофеин, теобромин, теофилин
    • Терпеноидна група:
    • Аконитови алкалоиди: аконитин
    • Стероидни алкалоиди: соланин, самандарин
      • Бетаинови алкалоиди: мускарин, холин, неврин
      • Пиразолова група: пиразол, фомепизол

Кофеин

Кофеинът е ксантинов алкалоид, срещащ се в листата и плодовете на различни растения - кафе, чай, гуарана, какао, кола и други. Той служи за естествен пестицид, като парализира и убива различни насекоми, които се хранят с тях. При хората кофеинът действа като стимулант на централната нервна система. Той се съдържа в много храни и напитки, като кафе, чай, шоколад, някои безалкохолни напитки и други, което го прави най-употребяваното психоактивно вещество.

Кафените, какаовите и други растителни култури в Южна Америка и Азия, са източници за алкалоиди-наркотици с възбуждащо действие - кофеин, теобромин, теофилин и други. Те се съдържат и в ободряващите напитки, приготвяни от плодовете или листата на тези растения, използването на които се е превърнало в национална традиция в много страни. Тази традиция заплашва да се превърне в кофеиномания за хора, които злоупотребяват с пиенето на кафе като средство за преодоляване на физиологичната потребност от сън и почивка. Появяват се спазми в сърдечния мускул, аритмия, безсъние и други оплаквания. В медицината кофеинът намира ограничено приложение когато е необходимо бързо да се възбуди дейността на главния мозък и сърцето, например при остри отравяния с морфин, алкохол и други. Няма никакво съмнение, че кофеинът е мощно лекарство. Съществува вероятност вие не само да изпитвате удоволствие от ежедневното си кафе или една-две коли, но и да сте пристрастени към тях.

Кофеинът оказва пряко въздействие върху централната нервна система. Довежда до почти незабавно чувство на ясна мисъл и намалява умората. Стимулира освобождаването на захарта, складирана в черния дроб, което от своя страна стои в основата на повишеното добро настроение и самочувствие, след поглъщане на кафе, кола и шоколад (голямата триада на кофеина).

Поемането на кофеин има и отрицателни последствия като:

• Освобождаването на складираната захар натоварва много ендокринната система;
• Солидните консуматори на кафе нерядко стават нервни, а понякога дори започват да треперят;
• Ежедневното пиене на кафе с годините води до акумулиране на кофеин, в резултат на което големи количества се натрупват в мастната тъкан и трудно се поддават на елиминиране;
• Кофеинът е в състояние да лиши организма от В-витамините, особено от инозитол, както и от витамин С, цинк и калий;
• Кафето засилва киселинността в стомашно-чревния тракт;
• Счита се за причинител на високото кръвно налягане;
• Кофеинът пречи на репликацията на ДНК;

Над 1 литър кафе, изпито в продължение на три часа може да унищожи значителна част от тиамина в организма. При хора, поглъщащи по 5 чаши кафе дневно, вероятността от сърдечна слабост е с 50% по-голяма, в сравнение с тази при непиещите. Оказва се, че трихлоретиленът, използван за елиминиране на кофеина води до повишена честота на рака. Въпреки, че за  целта   производителите  вече използват метилен  хлорид,  който е по-безвреден, и той също така вкарва в организма въглерод-хлоридната връзка, характерна за голям брой токсични инсектициди.

И обикновеният черен чай съдържа почти същото количество кофеин като кафето. Билковият чай обаче може да се окаже в значителна степен ободряващ. Жен-шенът води до повишено настроение и самочувствие, и допринася за реалното ободряване, подобно на онова, което се постига чрез кофеина, разбира се без странични ефекти. И кока-колата, била тя диетична или не е еднакво търсена от хората, изпитващи удоволствие от действието на кофеина. И там кофеинът е в огромно количество, което вреди много на организма.

Следващата таблица показва количеството кофеин (в милиграми), съдържащо се в специфични напитки:

Напитка                                                                       Съдържание на кофеин

Кока кола (340 г)                                                              64,7 мг

Шотландско уиски (340 г)                                                               54,7 мг

Пепси кола (340 г)                                                            43,1 мг

Нес кафе ( 1 чаша)                                                                           66,0 мг

Еспресо (1 чаша)                                                                              110,0 мг

Черен чай - филтър (1 чаша, попарен 5 мин.)                           46,0 мг

Черен чай - филтър (1 чаша, попарен 1 мин.)                           28,0 мг

Черен чай - насипен (1 чаша, попарен 5 мин.)                         40,0 мг

Зелен чай - насипен (1 чаша, попарен 5 мин.)                          35,0 мг

Какао                                                                                   13,0 мг

Самандарин

Самандаринът (C₁₉H₃₁NO₂) е основният алкалоид, произвеждан от кожните жлези на дъждовника (Salamandra salamandra). Той е силно токсичен и предизвиква силни мускулни конвулсии, високо кръвно налягане и учестено дишане при гръбначните животни.

ДМТ (DMT)

ДМТ е един от най-силните синтетични халюциногени, алкалоид от групата на триптамините.

Кратки данни

Абревиатурата е съкращение от N,N-диметилтриптамин. Пълното му име по IUPAC е 2-(1H-indol-3-yl)-N,N-dimethylethanamine.

Чистото вещество изглежда като безцветни прозрачни кристали, но често е оцветен (жълто, жълто-зелено, ...) поради примеси.

ДМТ се среща естествено и в много ниски дози в мозъка на човек и много бозайници. Разпространен е сред много растителни видове, но едва няколко го притежават в количество достатъчно да предизвика ефект при директно пушене.

Въпреки разпространението си е сравнително малко известен, но влиза в Shedule 1 за забранени наркотични субстанции, заедно с ЛСД, Екстази, Хероин и др.

От химическа гледна точка е достатъчно устойчив на температура, за да бъде пушен или инхалиран от фолио. Няма свидетелство за разновидности на кристалната структура (полиморфизъм).

Публикувани са различни температури на топене и кипене, вариращи от 44 до 68 °C. Според ранна публикация в Merck Index температурата на кипене при атмосферно налягане е 60 до 80°C, счита се за грешна. Относителната плътност е около 1,1 г/мл.

Халюциногенен ефект

ДМТ се счита за по-силен от ЛСД, въпреки многократно по-високата му доза. Не е известен мек или просто приятен трип с ДМТ. Той не се препоръчва като наркотик за парти, поради непредсказуемост в качеството и силата на ефектите му.

Почти винаги ДМТ се приема в присъствие на приятел, в трезво състояние, с роля да създаде атмосфера на сигурност и да предпази взимащият от непредсказуемо поведение.

Дозата за ДМТ е специфична за опитващият (психическо, физическо състояние, настроение, тегло, ...). В зависимост от начинът на приемане дозата варира силно.

Химици описват следните дозировки спрямо начинът на приемане:

>350 мг (орално)

60 - 100 мг (мускулно)

60 - 100 мг (пушене)

4 - 30 мг (венозно)

Синтез

Една от първите синтези на ДМТ е направена още през 60-тте години на 20 век. Включва индол, литиево алуминиев хидрид, оксалил хлорид, диметил амин, подходящи разтворители и добра апаратура за изпарение и кристализация. Принципът е оксалил хлоридът да се присъедини заместително на 3-то място в пръстенната система на индола, да последва редукция до 3-(етил хлорид) производно и заместително аминиране с диметил амина до ДМТ. Диметил триптаминът кристализира изключително трудно от разтвор, нужна е висока чистота.

Срещане

ДМТ може да се намери под формата на кристали, цигари (често неактивни или листа от растение съдържащо ДМТ, с разпрашени кристали измежду тях), хапчета, разтвор.

В природата основните растителни видове съдържащи ДМТ с пораждаща интерес концентрация са:

Acacia longifolia (Sydney golden wattle)

Acacia phlebophylla (Buffalo sallow wattle)

Anadenanthera colubrina (Yopo, Cohoba)

Anadenanthera peregrina

Diplopterys cabrerana (Banisteriopsis rusbyana, Chaliponga)

Mimosa hostilis (Jurema)

Psychotria viridis (Chacruna)

Virola calophylla

Различни автори посочват концентрации различаващи се в пъти за повечето от тези растения (зависещи примерно от място на растеж и условия), но като цяло само D. cabrerana и P. viridis имат достатъчна концентрация в изсушените листа, за постигане на директен ефект.

Амазонски индианци използват изсушени птичи кости за смъркане на прах от D. cabrerana.

Като моноамин ДМТ се разгражда бързо и лесно в организма (особено приет през устата (практически неактивен)) от ензимът моноаминоксидаза. МАОИ (Моноаминоксидаза инхибитори) са вещества, блокиращи действието на ензима и удължаващи значително продължителността и донякаде силата на ефекта. Така продължителността е обикновено няколко часа.

Аяуаска (Ayahuaska, Yage) е известно питие (източник Амазония) приготвяно едновременно от едно или няколко ДМТ съдържащи растения (често Chaliponga) и МАОИ съдържащи (Banisteriopsis caapi). Наричано е нектарът на боговете. Има силни халюциногенни свойства, но пътешествието с него е значително по-меко отколкото чисто ДМТ, главно поради по-ниска концентрация. "Духовните преживявания" са също характерни за аяуаска.

ЛСД

ЛСД (LSD) е мощно психоактивно вещество, което спада към групите на халюциногените и ентеогените. Първоначално е получаван по полусинтетичен път от алкалоиди на моравото рогче (вид паразитна гъба).

Нелегалното му разпространение е във вид на пощенски марки, захар на бучки, цветни изображения на герои, както и като микрокомпонент на различни по форма и цвят таблетки и капсули. Приема се чрез облизване или поглъщане на дозата. В организма бързо се формира толеранс към ЛСД.

Ефектите на ЛСД са непредвидими и могат да имат дълготрайни или дори постоянни психоемоционални последствия - както позитивни така и негативни. Той може да причини психично и сетивно объркване (по-големи дози са в състояние да причинят коренни когнитивни промени, например синестезия), при което се получават халюцинации с много интензивни цветове. Тези халюцинации създават усещане за изкривяване на звука и се съпътстват от липса на ориентация за време и пространство. Възможно е настъпването на паника и параноичен страх от преследване.

При продължително употребяване на ЛСД може да се развие шизофрения или дълбока депресия.

Признаците за употреба на ЛСД:

• разширени зеници
• висока температура
• повишено кръвно налягане, учестен пулс
• липса на апетит
• пресъхнали устни
• безсъние

Структурна формула на ЛСД

Хим. формула: C₂₀H₂₅N₃O

Хероин

Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици. Хероинът е разработван като болкоуспокояващо, а самата дума идва от немски, означаваща "героичен". ". Произведен чрез смесване на обикновен морфин с оцетен анхидрид, за да се получи хероинов хидрохлорид, в най-чистата си форма хероинът е бял прах, известен във фармацевтиката като диацетилморфин или диаморфин. Може да се гълта [с почти нулев ефект, тъй като по-голямата част от наркотика се унищожава в стомаха], смърка, пуши или инжектира. Дрогираният с хероин получава пристъп на удоволствие, физическото отпускане и общият болкоуспокояващ ефект. Хероинът е депресант, атакуващ централната нервна система. Той предизвиква прилив на ендорфини - вещества с болкоуспокояващ и предизвикващ удоволствие ефект, произвеждани от човешкото тяло. Тези протеини имат сходна структура с синтетичните опиати. При инжектирането (и почти толкова бързо при пушенето) незабавно те облива вълна от силно удоволствие, най-често сравнявана със сексуален оргазъм, която постепенно затихва и преминава в приятно отпускане, сънливост, чувство за защитеност и топлина, в което няма място страхове и тревоги. Главата се отпуска, а очите се изцъклят или затварят. Тялото е тежко и топло, съзнанието се изпълва с оптимистични, уверени мисли и остава активно, освен ако не колабирате в следствие от свръхдоза. Човек привиква към хероина, защото му харесва начинът, по който го кара да се чувства. Отказването от наркотика не е свързано толкова с присъщите му качества, колкото с мисълта на потребителя, че отново ще трябва да се изправи срещу реалността. Друг проблем, свързан с хероина, е бързото увеличаване на поносимостта, което води до увеличаване на дозата в търсене на усещане, подобно на "първия път". Репутацията на хероина като наркотик-убиец съществува по много причини, като най-значимо е отношението между ефективната доза (тази, която предизвиква нужния силен ефект) и смъртоносната доза. Периодът, когато можеш да се насладиш на удоволствието е сравнително кратък. За да поддържаш приятното усещане, ти трябват все по-големи дози.

Активни съставки

20% хероинов хидрохлорид; 20% моноацетилов морфин; 35% тебаин; 15% папаверин; 10% носкапин.

Кокаин

Кокаинът (бензоилметилекгонин, benzoylmethylecgonine) с наименование по IUPAC benzoyloxy-8-methyl-8-azabicyclo [3.2.1]octane-4-carboxylic acid methyl ester, CAS № 50-36-2, молекулна маса 303,35 с емпирична формула С₁₇Н₂₁NO₄ представлява безцветни призматични кристали с темп. на топене 98⁰С. Той е много слабо разтворим във вода и добре разтворим в етанол. Кокаинът не се смята за физически пристрастяващ наркотик, като хероина. При хората кокаинът залива центъра за създаване на удоволствие в мозъка с невротрансмитера допамин, нормално свързан с приятни усещания като задоволяване на глада, жаждата или секса. При нормални обстоятелства невротрансмитерите от рода на допамина се отделят от активните мозъчни клетки, които след това ги абсорбират обратно. Кокаинът блокира този процес, като принуждава нервите да стрелят неуморно, докато изразходват наличните припаси химия. Именно тази прекалена стимулация на центъра на удоволствието предизвиква кокаиновото надрусване. Кокаина е продукт на продължителна обработка, в която сушените листа на коката се топят в керосинов разтвор, алкални основи, калиев перманганат и сярна киселина. Получената паста се смесва със солна киселина, за да се получат познатите бели кристалчета на кокаиновия хидрохлорид. При смъркане кокаинът свива кръвоносните съдове в ноздрите и ограничава достигащото до кръвообращението количество. Кокаинът бързо се абсорбира и разгражда в черния дроб. Това е така, защото повишава нивата на адреналин (той повишава кръвното налягане и сърдечния ритъм) ацетилхлорин (който причинява мускулно треперене) и серотонин (който предизвиква усещане за удоволствие и спокойствие). При взаимодействие с алкохол в кръвта се образува кокаетилен. Това е вещество много вредно за мозъка и има пристрастяващо действие. Дехидратация, психози, конвулсии и психически срив са само едни от страничните ефекти от кокаиново надрусване. Други такива са — хиперактивност, илюзии, агресивност и халюцинации, включително „снежна слепота“. Когато наркотикът изчезне от обмяната на веществата, мозъкът остава затрупан с цяла група неприятни химикали от рода на мелатонина (невротрансмитер, потискащ отделянето на адреналин), които организмът произвежда, за да компенсира ефектите от самия кокаин. Физическите ефекти от кокаина могат да бъдат много тежки — като увреждане на кръвоносните съдове, сърдечни проблеми, постоянна психоза, опасност от Паркинсонова болест.

Морфин

Морфинът е създаден през 19 век, като болкоуспокояващо. Приятните изживявания, които поражда и зависимостта, в която човек изпада при редовното му приемане го поставят в групата на наркотичните вещества.

Псилоцибин

Псилоцибинът е психоактивната съставка в така наречените "магически гъби". Открити за европейската наука от Р. Гардън през 1957 г.,като има данни че са били използвани от ацтеките и други древни народи за извършване на окултни ритуали и връзка с Бога. Псилоцибинът е мощен природен халюциноген, като е важно да се подчертае че няма смъртни случаи в случай на предозиране. Ефектите му се оприличават с тези на LSD, но има и съществени разлики. При употреба на LSD има по голям риск от "bad trips" (лоши пътувания). Те се описват като едно от най-ужасните преживяваня в живота на човек-паничски, неконтрулируем страх, чудовищни образи и т.н., като нищо не е в състояние да го убеди, че това което вижда не е истина.

Ефекти

• Разширени зеници; цветовете изглеждат много по-ярки, по-красиви; неконтрулируем смях; изкривяване на картината, усещане за радост, щастие, понякога страх, предметите се движат, като излизат от формата си и придобиват нова. При по-високи дози следва абсолютна загуба с реалността; неспособност за движение.
• Продължителност – 3-8 часа.