Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| Косвено измерване обема на тяло |
 |
 |
 |
|
Тема: Косвено измерване обема на тяло
Цел: Запознаване с нониус и микрометричен винт. Измерване на линейни размери на твърдо тяло с шублер и микрометър. Определяне на обема и плътността му и оценка на грешките. Теоретична част Нониус е спомагателна разграфена скала на измервателен инструмент, която позволява измервания (на линейна дължина или ъгъл) с точност, по-голяма от тази, използваща прякото разчитане на една-единствена равномерно разграфена скала. Основна характеристика на нониуса е неговата константа: k=a – b където а е стойността на най-малкото скално деление на основната скала, а b – стойността на най-малкото скално деление на нониусовата скала.тези две стоиности се различават малко по между си. Видове нониуси: Прав нониус. Това е най-обичайният вид нониус. При него спомагателната скала е направена така, че когато нейната нулева точка е подравнена с нулевата точка на основната скала, нейните деления са на малко по-малко разстояние едно от друго от тези на основната скала и само последното деление на нониуса съвпада с деление на основната скала. N деления на нониуса биха покрили N-1 деления на основната скала. Обратен нониус. Обратният нониус се среща по-рядко и е подобен на правия нониус, но неговите деления са на малко по-голямо разстояние едно от друго от тези на основната скала. N деление на спомагателната скала биха покрили N+1 деления на основаната скала. Деленията на обратния нониус също така са нанесени в обратна посока на тези на основната скала и нулевото му деление е последното. Микрометърът се използва за измерване на външни размери с точност до 0,01 mm. Изработват се микрометри за измерване на размери от 0,01 до 1600 mm. Обхватът на измерване с един инструмент е 25 mm. Микрометърът се състои от скоба, пета, вътрешна втулка, микрометричен винт, външна втулка, тресчотка и застопоряващо устройство. Върху стеблото надлъжно е нанесена скала с деления в милиметри (през 0,5 mm). Върху конусната част на вътрешната втулка е нанесена кръгова скала с 50 равни деления за отчитане на дробни части от милиметъра. При един оборот на външната втулка микрометричният винт се премества на 0,5 mm, а при завъртане само на едно деление на кръговата скала винтът ще се премести на 0,5/50 = 0,01 mm. За да се измери един детайл, той трябва да се постави между петата и микрометричния винт. Чрез въртене на втулката и тресчотката винтът се допира плътно към детайла и се застопорява с устройството. Микрометърът се снема и върху скалата на стеблото се отчита размерът през 0,5 mm, а по кръговата скала на втулката – дробните части от милиметъра през 0,01 mm. Например по линейната скала е отчетена дължина 28,5 mm, а по кръговата 0,28 mm. Тогава размерът ще бъде равен на 28,78 mm. Експериментална част
σ=σ2=0.592921 d= d±σd = 24,61±0.592921 3∆h<σ Неравенството е изпълнено от което следва, че σ е крайната грешка
σ=σ2=0,020025 3∆h<σ ∆h>3σ След като горните неравенства не са верни прилагаме следната формула за пресмятане на сумарната грешка: ∆ =σ2+ ∆инс2=0,022383 V=πd24 h=7142,48.10-9m3 ∆VV= ±∆ππ+2∆dd+ ∆hh= |