Home Европейска интерграция Отношения на Европейския съюз със страните от Централна и Източна Европа

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Отношения на Европейския съюз със страните от Централна и Източна Европа ПДФ Печат Е-мейл

 

Югозападен Университет “Неофит Рилски” - Благоевград

Реферат

ОТНОШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

СЪС СТРАНИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

 

Европейските общности са създадени като отворени организации и учредителните им договори предвиждат възможност за присъединяване на нови държави членки. Член  от Договора за Европейски съюз постановява, че всяка европейска държава може да кандидатства за членство в Съюза. Ограничението до европейските държави е съвсем естествено предвид характера на интеграционните процеси. Молбата на държавата кандидат се адресира до Съвета, който е институцията, оправомощена да вземе решението по нея. Съвета се произнася с единодушие, след консултиране с Комисията и след полученото одобрение от страна на Европейския парламент.Последния се произнася с абсолютно мнозинство на членовете си. По всяка молба за членство се иска мнението на Комисията. Становището и представлява задълбочен анализ на състоянието на страната кандидат, който трябва да помогне Съвета да вземе решение дали да започне преговори за присъединяване.

Положителното становище на Комисията води до започване на преговори. В миналото Комисията е давала становища с резерви по отношение на молбите на Малта, Кипър, Турция и Гърция. В случая Гърция, воден от политически съображения, Съветът взима решение за започване на преговори с тази страна шест месеца след становището на Комисията.

На практика Комисията представлява предварително становище във формата на документ от около 50-100 страници, В който се анализира политико-икономическото състояние на кандидата, въз основа на което започват преговорите. Преговорите се водят от председателството на Европейския съюз от името на държавите членки със съдействието на Комисията. Тя подготвя общите позиции за всички държави членки като основа за водене на преговорите във всеки отделен сектор. Окончателното становище на Комисията, което е по-кратко, но в по-официална форма, се представя след приключване на преговорите, преди Парламентът да даде съгласието си и Съвета да пристъпи към подписване на споразумение с държавата кандидат за присъединяване към Европейския съюз. Това споразумение подлежи на ратификация от страна на всички договарящи страни в съответствие с правилата, съдържащи се в националните им законодателства. Естествено е, че всяко разширяване на Европейския съюз води до известни промени в учредителните договори. В Договора за Европейския съюз на са изброени политико-икономическите условия, на които трябва да отговаря държавата кандидат, за да удовлетвори молбата й. В Договора за Европейски съюз или в друг общостен акт няма правна норма, уреждаща възможността за прекратяване на членството на дадена държава по нейно желание или по искане на останалите, т.е. изкачване. Тези въпроси даже никога не са били дискутирани между държавите членки. Може да се смята, че след приемането на единната валута такъв въпрос изобщо не би могъл да възникне, тъй като единната валута е необратима.

Относно възможността една страна сама да откаже едностранно членството, теоретически са възможни следните разрешения:

-държавата сама да приеме национален закон за напускане на Съюза;

-искането и да бъде обект на преговори с останалите държави членки(по същия начин, както молбата и за членство)

-от липса на правна уредба  би могло да се заключи, че едностранния отказ от членство е недопустим,т.е. членството в Европейския съюз е окончателно. Разбира се, последното не означава, че de fakto държавата членка не може да прекрати участието си в дейността на Европейския съюз. Историята на европейската интеграция разполага с примери за това, как поведението на дадена държава членка може да се превърне в пречка за развитието на интеграцията и да предизвика тежки политически и институционални кризи.

Възможността за “изключване” също не е предвидена и този проблем също никога не е дискутиран.

Колапсът на комунизма в Източна Европа и разпадането на Съветския блок, на Варшавския договор и на СИВ завариха Европа на Дванадесетте неподготвена да реагира с концепция  или модел на новосъздалата се ситуация и предизвикаха необходимост от бързо преориентиране. Западна Европа, която до този момент непрекъснато и активно се бе ангажирала против разделението на Европа, сега, трябваше да даде своя отговор на другата половина на континента.

Европейската Общност предприе незабавно първите стъпки на новата си източна политика, която се изразява в:

-        изграждане на система за оказване на съдействие;

-        сключване на спогодби за търговия и сътрудничество;

-        предприемане на едностранни мерки от страна на ЕО, подобряващи достъпа до нейните пазари.

 

Основните цели на помощта на Г-24 се свеждат до следното.

  1. Подобряване на достъпа на промишлени стоки до западните пазари. За постигане на тази цел държавите от Г- 24 предприемат индивидуално определени мерки, като пример:предоставяне на клаузата за най- облагодетелствана нация, разпростиране на системата на общите преференции,както и намаляване на нетарифни пречки за търговския обмен.
  2. Техническа помощ за икономическата реформа. Тук се включва както хуманитарната помощ-медикаменти и храни, така и финансирането на други проекти.
  3. Финансова помощ за макроикономическа стабилизация. Тя се изразява предимно в стабилизационни мерки за платежния баланс на страните и редукция на дълговете им.

В рамките на рекордно малък срок- от края на  1989 до 1990г.  Се изгражда мрежата на т. н.”споразумения от първо поколение” между ЕО и страните от Ценрална и Източна  Европа- спогодби за търговия и търговско- икономическо сътрудничество.

Сключени за период от 10 години , те целят да нормализират търговските отношения между ЕИО и страните от Централна и Източна Европа, като същевременно са израз на политическата воля за установяване на по-трайни отношения между партньорите. Вдъхновени главно от принципите на  ГАТТ, те съдържат клаузата предоставяща режим на най- облагодетелствана нация.Това са спогодби, които като цяло либерализират търговския обмен, като премахват специфичните количествени ограничения, без обаче да бъдат преференциални по същността си. Те не предвиждат създаването на зона за свободна търговия, а търговско и икономическо сътрудничество в различни области от взаимен интерес, изразяващо се в обмен на информация и контакти на различни нива. Същевременно обаче спогодбите не предвиждат привилегировани търговски отношения, не третира въпросите на конкуренцията, интелектуалната собственост, свободното движение на работната сила, услуги и капитали,правото на установяване. Те не уреждат финансово и културно сътрудничество, нито политическия диалог между договарящите страни. В тях е включена клаузата, известна като клаузата “Канада”, която позволява на всяка държава членка да подържа двустранни отношения със Страните от Централна и Източна Европа по Въпроси, които не спадат в компентността на Европейската общност. Спогодбите учредяват смесени комисии като органи на сътрудничеството.

Европейския съвет в Страстбург поставя началото на изработване на новата Ostpolitik. Европейската общност за модел на бъдещи си отношения със Страните от Централна и Източна Европа възприемат подобрения вариант на вече познатата правна фигура-споразумение за асоциране. Предложението за използване на тази формула е на министър-прецедателя на Обединеното кралство Маргарет Тачър.

Процедурата по провеждане на преговори за сключване на Европейски споразумения за асоциране включва следните стадии:

1.Провеждане на т.нар. “проучвателни”разговори с тези страни, които представят конкретни доказателства за решимосттаси да зачитат принципите на правовата държаваи правата на човека, да прилагат правилата на политическия плурализам

.Изготвяне от комисията на проект за директиви (мандат) за преговори, на базата на проведените проучвателни разговори.

3.Провеждане преговори за сключване на Европейските споразумения за асоциране бъз основа на одобрените директиви.

4.Съветът, след консултация с Европейския парламент, взема решени за сключване на Европейски споразумения за асоциране

5.Ративикация на Европейските споразумения за осоциране от всяка държава членка, съобразно правилата на националния и правов ред, както и от националния парламент на асоцираната държава.

Първи започват преговори за осоциране Чехия, Полша и Унгария следват ги България,Румъния, Словения  и трите прибалтийски републики.

По правната си същност Европейските споразумения за асоциране е смесен договор: договарящи страни по него са както Европейските Общности, така и техните държави членки. Всяка от договарящете страни може да денонсира Европейските споразумения за асоциране след съответно предизвестие до другата страна всяка от договарящите страни може да предприеме съответни мерки, ако сметне, че другата страна не е изпълнила някои от задълженията си по Споразумението, като в особенно спешни случаи тя може да направи това без предварително разглеждане на случая в Съвета по асоциране.

Най-съществените разпоредби от политическо естество в ЕСА са тези, които уреждат переспективата за пълноправно членство в ЕС. Институциалния механисъм, предвиден в ЕСА, включва следните три вида органи:

1.Съвет по асоциране: виш политически орган с широки правомощия, който на министерско равнище следи за изпълнението на ЕСА

.Комитет по асоциране: орган който подготвя и подпомага работата на съвета по асоциране

3.Парламентарен комитет по асоциране: орган с консултативни функции.

С влизане в сила на ЕСА страните се задължава да осигурят свободно движение на капитали, свързани с преки инвестиции, при ликвидация или репатриране на такива инвестиции. В течение на първите пет години страните се ангажира да предприемат мерки за постепенното създаване на условия за прилагане на нормите на  ЕО   относно     свободното    движение на капитали.

За страните от Централна и Източна Европа сближаването на законодателствата е елемент от подготовката им за пълноправно членство с оглед на изискването за възприемане на т. нар. Acquis communautaire, а за ЕО- начин да възпрепятсва упражняването на социален или екологически дъмпинг от страна на асоциираните страни.

Финансовото сътрудничество по ЕСА се изразява в предоставяне на временна финансова помощ на асоциираната страна във вид на заеми и помощи и се реализира чрез следните три инструмента:

  1. програмата PHARE, действаща на многогодишна основа
  2. заеми предоставени от ЕИБ, с максимален размер и за период определен от ЕО след консултации с асоциираните страни;
  3. в случай на особена нужда средно срочна финансова помощ за подкрепа на конвентируемостта на националната валута и средносрочна стабилизация.

Европейският съвет в Копенхаген дефинира критериите за пълноправно членство, както следва:

-        съществуването на стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на правната норма, правата на човека и защитата на малцинствата;

-        съществуването на функционираща пазарна икономика и способността на страната кандидат да посрещне натиска на конкуренцията  и пазарните сили, действащи в Съюза;

-        годността на страната кандидат  да поеме задълженията, произтичащи от пълноправно членство, включително придържане целите на политическия, икономическия и валутния съюз.

Европейския съюз формулира следните механизми за подобряване на взаимоотношенията на ЕС със СЦИЕ- преминаване от двустранен към многостранен политически диалог и изграждане на система от структурирани връзки и инструменти за ефективното му осъществяване;подобряване на достъпа до пазарите на ЕС;финансиране на инфраструктурни проекти по програмата PHARE.

Сближаването на законодателството би трябвало да бъде дело на самите асоциирани, но Съюзът може да предостави методологическа и техническа помощ за това начинание.

След консултации, проведени с всички асоцирани  партньори , през май 1995 година Комисията публикува Бяла книга” Подготовка на АСЦИЕ за интеграция във вътрешния пазар на ЕС”.Формулата  Бяла книга означава ръководен , политически документ без правно обвързваща сила.

Каква е основната философия, принципи и цели на документа, характеризиран като ключов елемент от стратегията за присъединяване?

Целта му е да идентифицира изискванията за участия в единния вътрешен пазар, като посочи минималния обем нормативни актове, необходими за неговото изграждане и функциониране.Бялата книга се отнася само до правото на вътрешния пазар, а не обхваща цялото право на ЕС. Бялата книга не се ограничава до изброяване на законодателните актове, които са основата за подържане  целостта и функционирането на вътрешния пазар, а сочи  най- съществените – “възлови “ или “ ключови “ мерки и подход , наложени от юридическата практика , които следва да се предприемат във всеки отделен сектор.

Водена от разбирането , че без адекватен организационен , административен и съдебен механизъм за въвеждане, прилагане и контрол правната норма може да остане мъртва буква, Комисията посочва и правните, и организационните структури и институции, необходими за ефективно действие на законодателството.

Безпорно е , че  техническото адаптиране на правните текстове е значително по- лесна задача, от колкото адаптирането на административния и съдебния механизъм, което е много  по-дълъг и труден процес. За това и Бялата книга набляга на този процес като на особено важен и идентифицира различни по естеството си структури както на национално, така и на международно равнище, които като цяло или отсъстват, или са непригодни в АСЦИЕ. Примери за такива структури са:

-        държавни органи, които упражняват контролни, надзорни или регулиращи функции;

-        органи, които удостоверяват съответствието с технически правила или стандарти;

-        органи които осъществяват контрол на пазара по свободното движение на стоките;

-        организации по стандартизация;

-        представителни организации с наблюдаващи функции;

-        съдебни или арбитражни органи, ангажирани в правоприлагането;

 

Днес предизвикателството пред ЕС, свързано с неговото разширяване, е съпоставимо само със ситуацията след края на Втората световна война.Можеби и затова и думите на бележития европеец Пол Анри Спаак , изречени близо преди половин век звучат така  актуално:

“ Дилемата е проста и ясна: Европа или ще се обедини, или ще познае упадъка. Но ако ние превъзмогнем всички тези трудността и пречки, които са ни разделяли векове и векове, ако успеем да осъществим това европейско единство, тогава ние ще създадем в политическата и икономическата сфера един нов фактор с толкова важно значение, че историята на света ще се промени. Това е самата действителност”.

 

WWW.POCHIVKA.ORG