Home Европейска интерграция Промишлено коопериране в страните от Западна Европа

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Промишлено коопериране в страните от Западна Европа ПДФ Печат Е-мейл

“Промишлено коопериране в страните от Западна Европа”


Курсова работа

Съдържание:

 

1.   Същност на международното коопериране.

 

2.   Коопериране в иновациите - характерни тенденции.

 

3.   Основни форми на коопериране в сферата на научните изследвания.

 

4.   Международен технологичен бизнес и сътрудничество - търговски и нетъргофски форми.

 

5.   Научно- техническа политика на Европейския съюз.

 

6.    Програми на ЕС и участието на България в тях.

 

7. Примера на “Сименс” в областта на международното  технологично сътрудничество.

 

1.   Същност на международното коопериране

По своята същност международното коопериране е създаване и поддържане на относително устойчиви и дългосрочни преки връки между фирмите от различни държави. Това води до подчертана тенденция към универсализация на системата на МИО не само в сферата на индустриалното коопериране, но и в сферата на научно-изследователските иопитно-конструктивните дейности, маркетинга, следпродажбеното, техническото обслужване и другите видове услуги. Фактори са: МРТ, новите технологии, съвременното равнище на техниката, специализацията в производството на незавършена продукция (появяват се междуотраслови и вътрешноотраслови комплекси), високата цена на конструирането, научно-изследователските дейности и експерименталната база, високо квалифицирани кадри. Всичко това налага обединяване на наличния потенциал за реализация на технически сложни проекти.

Индустриалните компании са заинтересовани и търсят кооперирането и сътрудничеството с други фирми, за да се защитят от експанзията на другите конкуренти. Практиката поднася разнообразие във формите на обединение - патенти, лицензи, договори за специализация в научно-изследователската област, учредяване на консорциуми и др. Цел - овладяването на нови бързо развиващи се пазари, пълно усвояване на собствените ресурси-индивидуализация на производството, стандартизация, икономии от мащаба, съкращаване на сроковете за иновации, взаимодопълване

Особено важна роля в процеса на промишлено коопериране има влиянието на съвременните комуникационни технологии, от гледна точка на тяхното оперативно управление.

 

2. Коопериране в иновациите

Коопериране в научноизследователската и иновационната дейност предплага обединяването на ресурси на заинтересовани фирми, държавни изследователски институти и ведомства и университети с цел да се създаде съвместно определен научно-технически резултат. Чрез участието в кооперирането фирмите се стремят да решат такива остри проблеми като недостига на финансови средства и висококвалифицирани изследователски кадри, нарастваща мащабност, дългосрочност и риск на изследователските проекти, бързо внедряване на резултатите от изследванията в практиката.

Кооперацията в областта на научните изсладвания оказва благоприятно въздействие върху цялостното икономическо развитие. От една страна, научно-техническият потенциал на страните се използва по- ефективно поради намаляване на равнището на дублиране на изследванията във фирмите, университетите, държавните институти и лаборатории. От друга страна, значителен икон ефект се постига в резултат на ускорената дифузия на нововъведенията. Те се внедряват едновременно от много компании в ралични отрасли на националната икономика, които поизвеждат различна продукция. Така се повишава общото научно-техническо и технологично равнище на националното производство и неговата конкурентоспособност на международния пазар. Поради това в съвременните условия, коооперирането в научноизследователската и иновационната дейност е един от най- важните организационно-управленски методи з ускоряване на НТП в страните с развита пазарна икономика.

За съвременната кооперация в областа на научните изследвания са характерни следните тенденции:

1.   Усложнява се и се разширява кръга на научно-техническите задачи, които се решавата чрез коопериране. Кооперативните изследвания се развиват в наукоемките отрасли на промишлеността.

2.   Нарастват разходите за кооп изследвания.

3.   Пявяват се нови фоми на кооперативни научноизследователски организации. Към тях се отнасят изследователските консорциуми, които в някои случаи обединяват над 100 участници, кооперативни изследователски центрове, стратегически съюзи и др.

4.   Разгръща се кооперацията между големи, средни и малки фирми, като се съчетават техните предимства. За високоразвитите страни е характерна голяма концентрация на разходите за НИОКР.

5.   Активно се развиват кооперативните изследвания между университетите и частните фирми.

6.   Държавата активно подкрепя и непосредствено участва в коопериранато на научните изследвания.

 

3. Основни форми на коопериране

Кооперирането в сферата на научните изследвания се осъществява в разнообразни форми, които често надхвърлят научноизследователския стадий и се разпростират върху производството и реализацията на новите изделия. Тези форми имат специфични особености в отделните страни.

В САЩ основните форми на кооперативни изследователски организации са:

 

Търговски асоциации или изследователски филиали, подразделения и фондове за съвместно осъществяване на технически изследвания.

 

Независими изследователски институти - те се финансират от компаниите и изпълняват технически разработки, които не могат да се патентоват или науни изследвания в областта на социалното осигуряване.

 

Институти, които се създават от промишлените корпорации с цел провеждането на изследвания и подготовката на висококвалифицирани кадри.

 

Промишлени асоциации за финансиране или съществяване на изследователски програми.

 

Кооперативни изследователски центрове към университетите са ориентирани към решаването на определен проблем и се финансират от нац и научен фонд или чрез средства на заинтересовани компании.

 

Изследователски консорциуми се създават от заинтересованите компании в много случай с финансовата подръжка на държавата. Те изпълняват научни изследвания с важно значение за повишаването на конкурентоспособността на компаниите- учредителки или със стандартизация. В тях се осъществяват скъпоструващи с висок риск проекти. В дейността им влиза задължително детайлизиран дългосрочен план за дейността и финансирането на проектите. Сигурна гаранция за съгласуваните действия в рамките на консорциума е механизмът, чрез който партньорите могат да изкупят дела на участник, който по някаква причина се отказва от участие в консорциума.

Развитието на кооперацията в страните от Западна Европа се осъществява чрез създаването на изследователски асоциации, кооперативни изследователски центрове към университетите и научни паркове. Част от асоциациите осъществяват НИОКР чрез учреден от правителството институт, докато други са независими. Финансовите средства се осигуряват от правителствени субсидии и от средства на компаниите, които се заделят доброволно или задължително чрез специален данък.

 

Във Франция кооперативните научни изследвания в промишлеността се осъществяват чрез промишлени технически центрове, създадени през 1948г. Те функционират в много промишлени отрасли и се финансират чрез задължителния данък, наложен на промишлените фирми или набират средства чрез изпълнението на изследване по поръчка.

 

В Германия кооперативните изследователски асоциации обслужват малките и средни предприятия. Тяхната дейност се контролира от Федерацията на изследователските асоциации, създадена през 1954г с цел да подпомага кооперативните изследвания на членуващите в нея фирми. Малките и средни фирми играят голяма роля в икономическото развитие на страната, но не могат да осигурят достатъчно средства за финансиране на съвременния НИОКР.

 

В Англия съществуват над 40 отраслови изследователски асоциации. Основен източник на финансиране са членските вноски, които се правятна доброволни начала, дотации на правителството и непосредствено заплащане за услугите. Английските асоциации осъществяват по договори както кооперативни НИОКР за членуващите фирми, така и проекти по поръчка на отделни компании.

 

4. Международен технологичен бизнес и сътрудничество

Технологичният обмен по същество е търговия, но и сътрудничество. Той се осъществява на основата на стоково-паричните отношения и по-непосредствено е свързан с производството. Международното НТС е по-ширпко понятие, което включва освен търговските форми на обмен на технологии и нетърговския обмен на научни резултати, на информация и най-вече - съвместни научни изследвания, обмен на учени и специалисти, международни научни форуми и др.

МНТС, в това число и технологичния обмен, са основен елемент на научно-техническата политика на страните. Негова обективна основа са процесите на интернационализация на производството, науката и техниката, задълбочаване на международното разделение на труда, нарастване ролята на научно-техническия фактор в икономическия растеж на всяка страна и за издигане конкурентноспособността на производството, необходимостта за решаване на някои глобални, общочовешки проблеми, увеличаване стойността, сложността и комплексността на научните изследвания, което изисква обединяването на сили, средства и кадри.

 

Чрез МНТС страните се стремят :

  • да използват най-новите чуждевстранни научни постижения и опит за по-ускорено решаване на икономическите, научните и социалните проблеми на страната;
  • съвместно да решават проблеми, които не могат сами да решат;
    • да използват собствените си научни пстижения за проникване в икономиките на другите страни;
    • да укрепват своите позиции на международния пазар.

Механизмите за реализиране на МНТС са органична част от пазарните механизми, които реализират взаимоотношенията между субектите на стопанската и научна дейност. Проявата на пазарните механизми има някои особености при нетърговските форми на научнотехничски отношения. Независимо от пълната самостоятелност на фирмите, научните и университетските организации, държавата играе важна регулираща роля. Тя :

1.   решава въпроса за целесъобразността за сключване на договори за технологичен обмен, за крупни съвместни изследвания, провеждани от държавни научни центрове;

2.   осъществява контрол върху международната дейност на фирмите - дали тя съответства на държавната политика. Според КОКОМ са утвърдени списъци на забранени технологии и стоки за износ в източноевропейските страни’

3.   прявява се като самостоятелен субект при установяване на междудържавни научно-технически връзки и сключване на междуправителствени спогодби за научно-техническо сътрудничество;

4.   представлява страната пряко чрез свои представители или чрез упълномощени организации в международните организации и форуми;

5.   участва във формиране на обща научно-техническа политика на група страни.

 

Международно научно-техническо сътрудничество

 

  • търговски форми:

1.   Търговия с лицензи - в определението дадено от ИКЕ към ООН се казва, че технологията представлява сбор от начини за производството на изделия и предоставяне на услуги, а международното предаване на технологии- предоставяне на технологии от една страна на друга страна или международна организация. В “Кодекса за поведение в областта на трансфера на технологии”, разработен от конференцията за търговия и развитие на ООН, международният трансфер на технологии се определя като предаване на системни знания за производството на изделия, внедряване производствени технологии или извършване на услуги, включително управленчески дейности и маркетинг.

 

В най-широк смисъл обменът на технологии, както в чист, така и в материализиран вид, е едно от направленията на стоковия обмен, различавайки се от него по това, че не е еднократен акт на покупко-продажба, а е процес на внедряването и усвояването на технологията мецду партньори. В патентно-лицензната дейност лицензът е разрешение да се ползва патентовано изобретение, дадено от носителя на монополното право върху него. Това означава, че да се използва чуждестранно патентовано изобретение, трябва да се получи от патентопритежателя разрешение,т.е.да се получи лиценз. В този смисъл лицензът е един от основните способи за практическо използване на най-прогресивните научно-техничеси постижения в световен мащаб.

 

лицензи:

В зависимост от обема на предоставените права и ограничения :

¨    неизключителни;

¨    изключителни;

¨    пълни;

¨    принудителни;

¨    сублицензи.

 

В зависимост от патентната защита :

¨    патентни;

¨    безпатентни.

 

2.   Промишлено коопериране - предполага съвместно производство с чужд партньор, специализация по видове детайли или продукция, установяват се дългосрочни производствено-технологични и научно-технически отношения. Според ИКЕ на ООН, промишленото коопериране способства за съкращаване с 14-20месеца срока за въвеждане на нови производства в сравнение с производството, организирано със собствени сили. С 50-70% се намалява стойността за усвояване на производството и се достига 93-99% от равнището на качеството на продукцията на задграничния партньор, а със собствени сили този процес достига 70-805.

 

3.   Търговия с наукоемки продукти

 

4.   Инженеринг - съвкупна дейност свързана със сътрудничество и бизнес между фирми в областта на изграждането на нови и усъвършенстването на съществуващи производствени мощности и други обекти с непроизводствен характер. Съществуват различни форми на осъществяване на инженеринг в МИО. Например : инженерно-консултативна дейност, която има главно интелектуален характер: консултации от общ характер, консултации за подобряване организацията на управлението на производствените процеси, избор на техника, обучение на кадри, програмно-информационно осигуряване, оценки и анализи. Другият вид инженеринг има инженерно-изследователски характер. Извършва се изследователска дейност с приложен характер за конкретно производство, разпространяват се нови знания, оказва се помощ за внедряване на тези знания в производството. Среща се и т.нар.основен технически инженеринг.

 

5.   Лизинг - известно е, че съвременните научни зследвания изискват да се използва модерна скъпоструваща техника - прибори, ЕИМ, електронни микроскопи, лазерни съоръжения и др. много научни организации не разполагат с големи средства за закупуването им. За това в практиката както на отделните страни, така и в международните икономически отношения се прибягва до лизинга. Това е форма на наем на модерни и сложни машини, ЕИТ, научно оборудване, канцеларска техника, пътностроителни, транспортни и геолого-проучвателни съоръжения. Взетите под наем съоръжения чрез изкупуване могат да станат собственост на наемателя след изтичане на договора.

  • нетърговски форми:

 

1.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 съвместни научно-технически изследвания

2.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 обмен на научно-техническа информация

3.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 обмен на специалисти

4.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 международни конференции и симпозиуми

 

 

5. Научно- техническа политика на Европейския съюз

 

Научно- техническата интеграция в ЕО е обективен процес, в основата на който лежи интернационализацията на науката, техниката и производството, стремежът на Западна Европа да повиши конкурентноспособността на своите стоки, по- ефективно да използва своя научно-технически потенциал, да преодолее технологичното си изоставане от САЩ и Япония, и да си осигури равностойно партньорство с тях.

 

Институции, форми и механизми за осъществяване на научно-техническата интеграция

 

С проблемите на научно-техническата политика се занимават всички органи на ЕО: Европейският съвет, Съветът на министрите, Европейският парламент, Комисията и др. Същевременно са създадени и специализирани органи. Например към Комисията функционират съвещателни органи: Комитетът за научни и технически изследвания (КРЕСТ), Комитет за развитие на науката и технологията (КОДЕСТ), комитети за контрол на термоядрения синтез, за селскостопански изследвания, за изследвания в областта на медицината, за ръководство на програмите и др.

Към Парламента също има формирани органи по проблемите на научно-техническата политика: комитет по енергетиката, по научните изследвания и технологиите и т.н.

Основен работен орган на Комисията е генералната дирекция по науката, изследванията и разработките. Има и други дирекции, които се занимават с НИОКР, като например дирекцията по пазара на информация и нововъведения, по вътрешния пазар и промишлената политика и др.

Основни лостове и инструменти за формирането и реализирането наобщата научно-техническа политика са финансирането и програмите. В ЕО отработен механизъм за финансиране на НИОКР от бюджета на Общността или чрез различни фондове (Европейски фонд за ориетация и гаранция, Европейски социален фонд, европейски фонд за регионално развитие и др.), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие.

Финансирането се осигурява главно според формите на сътрудничество в НИОКР, а те са три:

 

  • “преки действия”- 30% от бюджета;
  • “косвени действия” - до 50% от бюджета;
  • “съгласувани действия” - 10% от бюджета.

 

6. Научните програми в рамките на ЕО

Чрез тях се релизират приоритетите в изследванията, концентрират се ресурсите, прилага се конкурсната и договорната система при определяне на изпълнителите.

В ЕО се изработват главно следните видове програми:

Þ  рамкови програми, за 3-4 години. Те са комплексни;

Þ  целеви програми по определени научни и технологични направления (ЕСПРИТ, БРАЙТ, РАЙС);

Þ  програми по организацията и оценката на НИРД (например МОНИТОР);

Þ  международни програми с участието на организации и страни, които не членуват в ЕО (ЕВРИКА).

 

ЕСПРИТ - европейска стратегическа програма за изследване в областта на информационните технологии, приета 1984г  за 10 годишно изпълнение. Практиката по реализиране на ЕСПРИТ показва, че се осъществява добро междуфирмено сътрудничество, сътрудничество между научни организации и предприятия, в т.ч.с предприятия от страни нечленки на ЕО, например ЕАСТ.

В съвместни дългосрочни изследвания са ангажирани не само най-големите водещи компании (Филипс, Оливети, Томсън, Бюл, Телман), но и по-малки и средни фирми. Това осигурява получаване на ефективни решения, разработване на европейски стандарти и норми, повишаване равнището на концентрация на наукоемки отрасли и завоюване на добри позиции в международната конкуренция.

 

Аналогични са и резултатите по реализацията и на други програми като БРИТЕ - за разработка и внедряване на нови технологии в обработващата промишленост; РАСЕ - за нови комуникационни технологии и др.

 

ЕВРИКА - европейска асоциация за координиране на изследванията, създадена по инициативата на Ф. Митеран. Целта е засилване сътрудничеството на промишлени фирми, предприятия и изследователски организации в областта на новите модерни технологии, повишаване производителността на труда и конкурентоспособността на промишлеността на световните пазари, интензификация на сътрудничеството, концентрация на ресурсите в най- прогресивните направления, отстраняване на дублирането.

 

Характерни особености на ЕВРИКА:

1.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 Многостранна научно-производствена кооперация, предимно между фирмите и изследователските организации;

2.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   Бързо реализиране на проекти, ускорено търговско усвояване на резултатите;

3.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 Фирмите и изследователските организации сами определят конкретните направления на сътрудничество.

Основни програми на “ЕВРИКА” са:

¨    Евроматика - целта е разработване и производство на основни компоненти за всякакви автоматизирани системи. Главни изпълнители са фенската компания “Бул” и германската “Сименс” и много други.

¨    Евроробот - предвижда разработването на роботи трето поколение, самостоятелно реагиращи на променящата се производствена среда и приемащи решения без намесата на оператор.

¨    Евроком - разработва система на телекомуникационни връзки за бърза връзка между научните центрове.

¨    Евробио - е посветен на биотехнологията и генното инженерство. Цел е създаването на нови селскостопански култури за получаване на висока реколта сортове, годни да се съпротивляват на болести и вредители (“Хьохст”)

¨    Евромат - цели да се преодолее изоставането в областта на новите материали: създаване на нови видове керамика, използване на кремъка, производство и използване на оптични влакна.

 

Програми на ЕС и участието на България в тях

 

Програмата ФАР е създадена първоначално за икономическо съдействие на Полша и Унгария в прехода към пазарна икономика на 04.07.1990г в Брюксел на среща на министрите на външните работи. На 17,10,1990г регламентът на ФАР е допълнен с клази за разпространение на програмата и в България.

 

Програма ТЕМПУС е част от програмата ФАР  и е създадена през 1990 г за подпомагане на страните от Централна и Източна Европа, за извършване на реформите на висшето образование, за установяване на трайни контакти и обмен на преподаватели и студенти, за коопериране на силите на научните общности.

 

Програма АСЕ - в рамките на програмата АСЕ - Европейска инициатива за научно сътрудничество - се разпространяват знания и опит в областта на икономиката.

 

Програма “Коперник” - това е програма за научно и технологическо сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа. Тя не е част от програмата ФАР. С нея ЕС си поставя задачи да развива научно-техническото и технологично сътрудничество, да стимулира приложните изследвания и внедряването на научните резултати и технологии в производството с цел да се подпомогне възстановяването на икономиките в тези страни. Съществена задача на програмата е създаването на връзки между индустриални предприятия и фирми и между изследователски организации и университети. Всички права, свързани с интелектуалната собственост принадлежат на организациите, участващи в програмата:

¨  да се предостъпват безплатно взаимно лицензите и правата за ползване върху резултатите на изследователския проект;

¨  да предотстъпват лицензите и правата  на други организации при определени обстоятелства.

 

Програма “JOPP ” - тази програма се осъществява в рамките на програмата ФАР. Целта е да се улесни създаването на смесени фирми между малки и средни предприятия в страните от Западна и Източна Европа ( ЦИЕ ), да стимулира чуждестанните инвестиции и развитието на конкурентоспособен частен сектор, да улесни трансфера на производствен опит и технологии от зап адните страни.

7. Примера на “Сименс” в областта на международното  технологично сътрудничество - Сименс е водеща световна компания, занимаваща се с производство и научноизследователска дейност в областта на електрониката и електротехниката. В повече от 190 страни Сименс е реализирал високотехнологични продукти, иновации и ноу-хау за нуждите на енергетиката, индустрията, транспорта, медицината, информацията и комуникациите. Някои от най-новите програми за международно коопериране на Сименс са:

¨  Мюнхен, 23.10.1997г - Сименс, Алкател, Нортел, Бош, Итател, Моторола и Нортел - една съвременна форма на научно-техническо сътрудничество и коопериране в областта на мобилната комуникационна мрежа. Шестте компании дават пресконференция с цел презентация на нов продукт GSM - резултат на съвместна дейност и отговарящ на европейските телекомуникационни стандарти.

¨  Стратегическо партньорство в Западна Европа

На 03.09.1998г във Виена S&T System Integration & Technology Distribution AG (S&T)  и Siemens Nixdorf   подписват договор за кооперация за съвместна работа на пазарите в Словакия, България и Румъния. Целта на договора е заедно да се постигне водеща роля в бързо разрастващия се пазар на компютърна техника и информационно осигуряване. S&T разработват интернационални телекомуникационни системи, както и системи за медицинска диагностика и за електронно тестване. В последните години компанията добива широка известност в страни като Словакия, България, Румъния, Украйна, Молдова и Югославия. Целеви групи са големи предприятия от сферите на телекомуникацията, банките, енергетиката, индустрията и държавните институции. Технологиите и продуктите са на водещи, ползващи се със световна известност компании като Hewlett Packerd, EMC, SAP и SIEMENS.

¨ NEC и  SIEMENS -1998г сключват стартегичски съюз под формата на джойнт венчър за универсална телекомуникационна система, мобилни телефони трета генерация. Това стратегичсеко решение на двете компании цели свързване на технологичните сили на компаниите в едно дългосрочно партньорство и постигане на най- ефективни резултати от общата дейност.

¨  Мюнхен, февруари 1999 г - Сименс и Моторола сключват джоинт венчър и произвеждат най-новите чипове в света -300мм силициеви шайби. Това постижение в областта на полупроводниковата индустрия отваря нови пътища и сфери на развитие за модерната електроника и електротехника, както и нови форми на международно сътрудничество на пазарите на бързоразвиваща се и скъпоструваща техника.

 

WWW.POCHIVKA.ORG