Joomla Software solutions Template

Payday loan

ГЕОГРАФИЯ НА ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ

І.Значение и особености.

Химическата промишленост е относително нов за България стопански и промишлен отрасъл развит през последните 50-тина години.Днес обаче той е структуроопределящ отрасъл на промишлеността. От неговото развитие зависи до голяма степен и развитието на останалите отрасли на НС защото ХП осигурява ценни суровини и стоки за бита на населението. Същевременно ХП използва като суровини широко разпространени у нас нерудни полезни изкопаеми,води и азота от атмосферния въздух.ХП осигурява и по-пълноценното използване на ценни суровини,като нефт, земен газ,дървесината и други, които имат малки запаси у нас.

Химическата промишленост е отрасълът,в който много бързо намират приложение най-новите научни постижения.Някои от тях  след усъвършенстването си в процеса на химическото производство намират приложение и в редица други стопански отрасли.Това дава възможност да се създадат нови суровини,материали, полуфабрикати и предмети за потребление.В много отношения създадените в отрасъла материали,като пластмаси,синтетичен каучук,синтетични влакна и други са с по-високи качества в сравнение с естествените материали. В тази връзка се говори и за “химизация” на стопанството.

ХП осигурява заместители на ценни естествени суровини,с което се запазва и природното равновесие у нас.

ХП преработва значителни количества суровини ,но и готовата продукция е със значителен обем. В отрасъла са заети и голям брой висококвалифицирани специалисти.Социалното значение на ХП нараства и от факта,че в отрасъла има възможност да се създадат храни по синтетичен път.

Наред с положителното си влияние върху развитието на стопанството ни, то ХП има и редица негативно влияещи особености. Отрасълът е суровиноемък и енергоемък. Изграждането на мощностите му изисква големи капиталовложения.,а повечето от производствата са замърсители на природната среда.

В крайна сметка като най-характерни особености на ХП могат да се посочат:

n   Отрасълът наред с Машиностроенето е най-високотехнологичният и прогресивен отрасъл на Промишлеността.

n   Той е суровиноемък,тъй като използва значително количество суровини.

n   ХП е трудоемък и наукоемък отрасъл,тъй като ангажира многобройна висококвалифицирана работна ръка.

n   ХП е енергоемък отрасъл,тъй като употребява значително количество енергия от различни видове.

n   ХП е водещ замърсител на природната ни среда,тъй като всичките й производства изхвърлят значително количество отпадъчни продукти.

n   ХП е сложен комплекс включващ множество предприятия и научно-изследователски институти.В отрасъла всъщност нагледно може да се види връзката между наука и практика.,което позволява производството на над 12000 продукта.

Продукцията на ХП намира най-широко приложение в Енергетиката,Транспорта,бита на хората, металургията /киселини и др.продукти/, Машиностроенето /пластмаси,каучук/ , Леката промишленост /химически и изкуствени влакна, изкуствени кожи, подметки за обувки и др./, Селското стопанство /торове,препарати за растителна защита,дрожди,опаковки и др./, Строителството/ изкуствени строителни материали/, Медицината/ лекарства, спринцовки,системи и др./ и други .

ІІ.Място на Химическата промишленост в структурата на Промишлеността и НС.Мястото на ХП в структурата на Промишлеността и НС се определя от относителният й дял в ОПП,делът й в ОПФ,делът на заетите в отрасъла от всички заети в страната ни, участието в износа и вноса на страната ни и т.н. През последните 10 години ХП е сред водещите отрасли на Промишлеността,като днес тя дава 18,8% от ОПП в страната ни,или почти 50% повече в сравнение с началото на 90-те години.Запазването на водещото място на отрасъла през последните 10 години доказва важното му значение за НС,въпреки че обема на продукцията в отрасъла е намалял с над 30%.

Промени в относителния дял на ХП в ОПП

години:       1939г.     1960г.     1970г.      1980г.     1990г.    1991г.    1998г.

отн.дял/%/    1,9           3,7           7,5            15,7        12,6       12,3        18,8

В ХП са заети 80622д.,като 37,5% от тях са в частният сектор на отрасъла.В сравнение с редица други стопански отрасли и отрасли на Промишлеността ,заетостта в ХП намалява относително слабо през последните 10-тина години,което доказва значението на отрасъла за страната ни. Днес заетите в ХП са 2,6% от всички заети в НС.

Брой на заетите и предприятията в ХП

години:         1985г.        1989г.       1990г.          1991г.             1998г.

предприятия  101            117            126              122                 3300

заети               108199       113092     110339        94963             80622

Развитието на отрасъла е свързано и с разширяването на външната търговия на страната ни.В началото на 90-те години на ХХ век страната ни е изнасяла над 180 химически продукти  в повече от 80 държави,като в пазара на сода,торове и други продукти България заема водещи позиции.Това е видно и от сравнително успешната приватизация на предприятията произвеждащи тези продукти. В началото на 90-те години ХП участваше с 26,3% в износа и 16,9% във вноса на страната ни,докато днес отрасъла участва с 19,5% в износа и 17,6% във вноса .Тези промени се дължат на стесняването на пазарите за продукцията и поскъпването на вносните суровини използвани в отрасъла.

ІІІ.Условия и фактори за развитие и териториално разположение на ХП. Развитието на отрасъла е повлияно от множество фактори сред които изпъкват суровините, потреблението, транспортът, състоянието на природната среда и др.

Развитието на ХП в България през последните 30 години бе стимулирано от следните конкретни причини:1/.Необходимостта от препарати за растителна защита и торове за Селското стопанство.

2/.Необходимост от заместители на черни и цветни метали използвани в Машиностроенето.

3/.Необходимост от суровини за текстилната промишленост,обувната,кожаро-кожухарската .

4/.Необходимост от нови опаковки и амбалаж за селскостопанската ни продукция и продукцията на ХВП и Леката промишленост.

5/.Необходимост от горива,смазочни материали и множество каучукови изделия за транспорта.

6/.Нуждите на населението от лекарствени препарати,парфюмерия и др.стоки.

1.Суровинна база.Този фактор има решаващо значение за развитието на ХП,защото производствата й са суровиноемки.,а технологичните възможности позволяват използването на разнообразни суровини. Най-силно влияещи от суровините са производствата на т.н. “Тежка химия”/производството на соди и др. продукти/.В тези производства разходите за суровини достигат около 75% от себестойността на продукцията.За производството на единица продукция се изразходват около 4-5 пъти по-голямо количество суровина в сравнение с други промишлени отрасли.

Основните суровини които се използват в ХП са земният газ, нефтът, дървесината, въглищата, каменната сол, сярата, фосфатите, апатити, калиевата сол,водата,атмосферният въздух,електропроизводството и др. Така например при преработката на 1 тон нефт се изразходват около 300м³ вода,а при производството на 1 тон калцинирана сода- около 225м³ вода.Най-голями са разходите на вода при производството на синтетични и изкуствени влакна - за 1 тон готова продукция се изразходват до 6000м³ вода.

Силно въздействащ фактор върху развитието на ХП е и производството на електроенергия,тъй като много от производствата в отрасъла са енергоемки. Така например за производството на 1 тон сярна киселина се изразходват 136 квтч, за 1 тон капролактам-2700 квтч,а за 1 тон полиамидни влакна се изразходват около 18000 квтч електроенергия.

Важна суровина за ХП е земният газ.От 1т.земен газ се произвеждат 3000м. синтетични тъкани,или 500 кг пластмаси, или 500 кг синтетичен каучук. От 1000м³ земен газ могат да се получат 1550 кг карбамид. Ето защо основната част от внасяните количества земен газ у нас се използва

като суровина в ХП.

Основна суровина за нефтохимическото производство у нас има нефтът.При неговата преработка се получават мазут,различни видове бензини,керосин,дизелово гориво,смазочни масла, изкуствен каучук,химически влакна, препарати за растителна защита,смоли,пластмаси,съставки за лекарства и редица други ценни продукти. Производствата използващи като суровина земният газ и нефтът са разположени основно в региони с благоприятно транспортно-географско положение,тъй като тези суровини са вносни.

Голямо значение за развитието на ХП имат някои нерудни полезни изкопаеми/ каменна сол,флуорит,варовик,барит,фосфорити,каолин и др./ ,които имат значителни запаси у нас и намират широко приложение в неорганичната химия.

Варовиците край Девня и находището на каменна сол край с.Мирово/Провадийско/ са базата за строителството и функционирането на химическите заводи в Девня.За ХП от значение са и находищата на варовик край Враца,Стара Загора,Асеновград и др.

Каолинът намира приложение в ХП като “пълнител” в каучуковото производство и производството на пластмаси.С най-голямо значение са находищата на каолин край Ветово,Каолиново и др.При производството на каучук намират приложение още магнезитът,азбестът,баритът и други нерудни полезни изкопаеми.

За развитието на редица производства от ХП/ парфюмерийното,фармацевтичното и др./ с водещо значение са селскостопанските суровини,чиято обемност и ниска транспортабилност са важен фактор за ориентирането на някои технологични етапи от производството на химически продукти към изявените селскостопански райони.

2.Обществено-икономически фактори.В тази група фактори се включват стопанските нужди на страната ни, пазарите, работната сила, внедряването на научните достижения, изискванията за опазването на природната среда и др.

Въздействието на тези и редица други фактори определя териториалното разположение на предприятията от Нефтохимията/ транспортно-географското положение спрямо основните вносители на нефт/, Парфюмерийната,Фармацевтична и каучуковата промишленост/ ориентирани към основните потребителски центрове в страната/.

Силно влияние върху развитието на ХП оказват вътрешните производствени пазари / консумацията на химически продукти в машиностроенето,Леката промишленост,ХВП,мебелната,Транспорта,Селското стопанство/.

Потреблението на стоки за населението/лекарства,бензини,парфюмерия и др./ е определящо в развитието и териториалната ориентация на съответните производства към основните потребителски центрове.Външните пазари и специализацията на страната ни в някои производства/сода,торове и др./ са определящият фактор за ориентирането на тези производства към основните ни пристанища.

Върху развитието на ХП влияние оказва и работната сила с нейното количество и квалификация. През последните години все по-силно влияние оказва факторът “цена на работната сила”,тъй като някои предприятия от ХП ,като Нефтохим/Бургас/ и др. изпъкват с едни от най-високите работни заплати в страната ни.

Влиянието на науката,като фактор за развитието на ХП се изразява в нарастването на използваните суровини в отрасъла,нарастването на произвежданите продукти,нарастването на тяхното качество и др.

След 1989г. все по-силно влияние върху развитието на ХП оказва екологичният фактор,тъй като отрасълът е сред основните замърсители/ около 5% от сумарното замърсяване в страната ни/.

Като цяло влиянието на комплекса от фактори може да се оцени като положително върху развитието на ХП в страната ни.

ІV.Поява,развитие и отраслова структура на ХП. 1.Появата на ХП датира от краят на ХІХв. когато в България са построени предприятия на фирмите “И.Г.Фарбениндустри”/Германия/ и “Солвей”/Белгия/. В началото на ХХв. започват работа множество дребни български предприятия,разчитащи на местни суровини и произвеждащи основно стоки за бита. Такива са сапунените фабрики “Н.Чилов”/Костинброд/,”В.Бъчваров”/Русе/,”Маслосапо”/Бургас/ ,фабриките за грес и емулсионни масла “Хифа”/Русе/ и “Химия и индустрия”/Габрово/,петролните рафинерии в Русе/”Петрол”,”Първо българско петролно акционерно дружество” и “Светлина”/,работещи с румънски нефт,кибритените фабрики/Костинброд/,розоварните в Казанлъшко и др.Наред с тези основни производства, в България е било застъпено и производството на сода каустик в Пловдив.Преди Втората световна война у нас не са се произвеждали торове,калцинирана сода,пластмаси.

Още по времето на Втората световна война много от горепосочените предприятия фалират или западат,поради което започва и процес на уедряването им. След войната започна и бързо строителство на нови мощности в отрасъла.В краят на 40-те години са пуснати в експлоатация двете карбидни фабрики в Асеновград и гара Яна,а през 50-те години е построен ХК в Димитровград.По-късно са построени ХК в Девня,НХК в Бургас и петролната рафинерия в Плевен,както и редица други важни за страната ни предприятия. Много от новопостроените предприятия са без пречиствателни съоръжения,което довежда до значителни нарушения на природната среда в тяхната околност.Същевременно в технологично отношение предприятията от ХП значително отстъпват от европейските и световни образци.Това се отразява и в забавянето на приватизацията им през последните 10-тина години.

През последните 40 години развитието на ХП се отличаваше и с редица други слабости:Прекомерното развитие на тежката/основна химия/; развитието на суровиноемки и енергоемки производства; подценяване на леката химия/парфюмерийно производство,фармацевтично производство/; прекомерна концентрация на мощности в ограничени територии/Девня/ и др.

2.Отраслова структура на химическата промишленост. Тя е формирана под въздействието на технологичните особености и особеностите на готовата продукция.У нас са развити 18 подотрасъла на ХП,които според използваните суровини и технологията на преработването им се поделят на 2 раздела: Неорганична и Органична химия.Неорганичната химия ползва като суровини минерални ресурси,които са с неорганичен произход. Основните й производства са : киселини, соди,минерални торове,фосфорити,сяра,препарати за растителна защита,взривни вещества.Основни суровини са каменната сол и варовиците,както и природният газ. Тези производства са капиталоемки,суровиноемки и трудоемки.Предприятията се намират в близост до находищата на суровини,поради големият обем на суровините. Подотраслите от Неорганичната химия произвеждат около 15% от общата продукция на ХП.

Органичната химия ползва като суровини нефт, природен газ,дървесина и други суровини с органичен произход.Основните й производства са пластмаси, синтетичен каучук, синтетични влакна и др.

В зависимост от характера на произвежданите продукти подотраслите на ХП могат да се поделят в 2 основни раздела: Тежка и Лека химия.Тежката химия обхваща производството на торове,сода,киселини,нефтопреработката и производството на синтетични и изкуствени влакна,производството на каучукови изделия и пластмаси.

А.Производство на торове,соди,киселини и други продукти с неорганичен произход. Тези производства са сред най-търсените продукти на родната ХП на международните пазари и намират широко приложение в селското стопанство и другите стопански отрасли у нас.Те са базата на Тежката химия в страната ни. Развитието им се базира на варовиците край Девня и Враца,каменната сол край с.Мирово/Провадийско/ и въглищата като енергиен източник в Марбас и Марица-Изток.През 1951г. е пуснат първият завод за азотни торове в Димитровград с мощност 150000т. годишно. Впоследствие в това предприятие бе застъпено и производството на сярна киселина,солна киселина и други продукти с което то се превърна в комплекс от предприятия/комбинат/. След разработването на въглищата в Марица-Изток през 1965г.бе построен и АТЗ в Стара Загора ,в който се произвеждаха 280000т. амоняк годишно.Към краят на 60-те години бе пуснат в експлоатация завод за амоняк и карбамид във Враца. През 70-те години бе завършено строителството на ХК в с.Повеляново/сега квартал на Девня/,който работи с вносни апатити и фосфорити от северна Африка и ОНД. През 80-те години като суровина за производството на торове започна да се използва природният газ,с което ефективността на производствата нарастна значително. Днес производството на торове е застъпено във фирмите : “Агробиохим”/Ст.Загора- азотни торове,метилметакрилат,дикалциев фосфат за фуражи и др./;”Неохим”/Димитровград -амоняк,азотна киселина,фосфорни торове,амониева селитра и др./; “Химко”/Враца - единствен производител на карбамид у нас,който работи с холандски и италиански технологии/; “Агрополихим”/Девня-амоняк,азотна киселина,фосфорна киселина,троен суперфосфат,амониева селитра,течен азотен тор,/.В Кремиковци работи и цех за амониев сулфат с мощност 25000т. годишно,като това производство е съпътстващо производството на кокс.

Основни производства на Неорганичната Химия

производства             1980г.         1985г.       1990г.      1991г.         1998г.

Амоняк -хил.т.             1008,8        1138,0       1308,6     1092,8          982,4

Азотни торове-хил.т.   436,0          468,7         542,7       395,2          375,6

Фосфорни тор.-хил.т.  216,6          171,7          46,6          36,9          110,2

Сярна кисел.-хил.т.     851,9           810,1        521,8        355,1          556,2

Сода каустик-хил.т.     168,4          157,1         108,2          76,5          80,0

Калц.сода-хил.т.          1478,7        1036,6       1046,2       893,3         250,0

Хим.средства за

раст.защита -хил.т.        18,9            18,3          10,0             7,3          5,3

Карбамид-хил.т.               -                   -                   -                -           301,4

Производството на препарати за растителна защита е съсредоточено в Пловдив.В България се произвеждат над 90 подобни препарата.Обемът на това производство в сравнение с 80-те години е намалял около 4 пъти във връзке с кризата в селското ни стопанство.В Асеновград и на гара Янасе произвежда карбид.

Производството на соди е концентрирано основно в ЕАД”Соди”-Девня,като фирмата е наследник на содовият завод в града,построен поради Благоприятното географско положение/близост до каменната сол в с.Мирово и варовиците в Девня,както и близост до пристанището във Варна,откъдето се изнася голяма част от продукцията му./.При производството се използват и водите от карстовите извори край Девненска река и яз.”Цонево” на река Камчия. Ограничаването на пазарите в Близкият и Среден изток доведоха и до значителното съкращаване на производството на сода у нас.

Производството на сярна киселина е застъпено в КЦМ край Пловдив,ОЦК в Кърджали и МК в Пирдоп.Успоредно с увеличаването на металургичното производство през последните 5 години се отбелязва и увеличаване на производството на сярна киселина.

Б.Нефтохимическа промишленост. Този подотрасъл е базата на органичната химия в страната ни.Неговото бързо развитие датира от средата на 60-те години,въпреки че преработката на нефт е била застъпена в страната ни още преди Втората световна война. Нефтохимията заема водещо място в структурата на химическото производство у нас като осигурява около 45% от неговия обем.Основните предприятия в подотрасъла са “Плама”/Плевен/ и “Нефтохим”/Бургас/. В Нефтохим се произвеждат всички видове бензини,пропан-бутан,парафини,фенол,ацетон,синтетичен каучук,полиетилен, полистирол, гликолит,полиакрилни влакна,етилен,олеини и редица други продукти.Фирмата осигурява над 90% от продукцията в подотрасъла.

След неколкогодишно преустановяване на производството, днес фирма “Плама” отново произвежда горива,смазочни масла,грес ,дизелово гориво и др. Част от отработените смазочни масла се преработват в най-старото предприятие в подотрасъла - в Русе.В него се произвежда битум,мазут,масла и др.

Годишната преработка на нефт в горепосочените предприятия достигаше около 12 млн.т. през 80-те години,докато днес годишно се преработват около 8 млн.т. След значителният спад в началото на 90-те години, днес производството на подотрасъла бележи ново нарастване,което е отражение на “съживяването” на вътрешния пазар.

Основни производства на Органичната Химия

производства :         1980г.         1985г.        1990г.        1991г.         1998г.

бензин-хил.т.             2277            2730          1900            891             1732

керосин-хил.т.            304               365            209              61              152

диз.гориво-хил.т.     4209            4822           2717          1410             2009

пластмаси,смоли и

лепила-хил.т.           254,7            406,4         248,3          141,6            200,0

дунапрен-т.                  -                  -                  -              1466               367

меки изк.кожи-хил.м² 15382     15537       10834          3122               1106

хим.влакна и

нишки  -хил.т.            96,1           104,8        57,9            25,5                41,4

авто гуми-хил.бр.     1531,7 1659 1795           1141               391

гум.обувки-млн.ч.     12,5             8,2           3,2               2,9                 0,6

Преработката на нефт е базата за производство на полимерни материали.Такъв материал са синтетичните влакна.Основните предприятия за производството им са в Бургас/ полиакрилни влакна”булана”/,Ямбол/ полиестерни влакна”Ямболен”/, Видин/полиамидни влакна”Видлон”/и Димитровград/полиестерна коприна/.Синтетичните влакна се отличават с по-голямата си трайност,издръжливост,немачкаемост,топлоизолация и други ценни качества/ниска себестойност/поради което намират все по-широко приложение в текстилната ни индустрия.

Наред със синтетични влакна,в страната ни е застъпено и производството на изкуствени влакна чрез преработката на дървесина в Свищов/”Свилоза”/.

Към нефтохимическото производство се отнася и производството на пластмаси и тяхната преработка.Пластмасите имат редица ценни качества/ здравина,еластичност,неподатливост на корозия и др./,които ги правят широко използвани в Машиностроенето/ като заместители на металите/,Строителството/заместители на строителни материали/ и бита.Пластмаси се произвеждат в Бургас,Девня и Видин,а производството на пластмасови изделия е застъпено в София,Асеновград/фирма”Асенова крепост”/,Берковица/ фирма “Ком”/,Русе,Габрово/”Капитан дядо Никола”/,В.Търново/фирма “Момина крепост”/,Кнежа,Шумен,Самоков,Ботевград,Бяла,Тервел,Плевен,Средец,Първомай,Гоце Делчев и др. Сред  производствата на пластмасови изделия изпъкват със своето значение производството на PVC тръби/Габрово/, системи за кръвопреливане и спринцовки/В.Търново/,фолио и амбалаж/Асеновград/ и др.

Производството на каучукови изделия в България е широко застъпено. То е базирано както на синтетичният каучук,произвеждан в Бургас, така и на вноса на естествена суровина.Най-голям дял в него има производството на автомобилни гуми/ вътрешни и външни/ ,което е развито във Видин и София.Предприятието във Видин/”Вида”/е пред ликвидация и пълно спиране на производството,въпреки,че изнасяше над 50% от продукцията си зад граница.То е кооперирано с производството на полиамидни влакна в града. Намаляването на вътрешното търсене и ограничаването на външните пазари за тази продукция е основната причина за намаляването на производството на гуми почти 6 пъти през последните 5-6 години.През последните 20 години в страната ни се разви регенерирането на автомобилни гуми,като с тази дейност са заети основно частни фирми.

Производството на технически каучукови изделия/ маркучи,ремъци,транспортни ленти и др./ е застъпено в Мадан,Пазарджик,Нови Искър,Кула,Русе,Плевен. Производството на уплътнители за врати на автомобили и на други каучукови изделия за автомобили е локализирано в Силистра. Гумени обувки се произвеждат в София,Световрачене,Плевен, но над 50% от тази продукция се дава от предприятието в Габрово.В Габрово се произвеждат наред с PVC тръби и спасителни пояси,гумени дюшеци,възглавници,очила за водолази,плавници и редица други каучукови изделия.Във В.Търново е застъпено производството на баскетболни топки/Фирма”Етър”/.Тези производства също бележат нарастване през последните 3-4 години,поради разширяването на вътрешните и външни пазари.

Леката химия обхваща производството на бои,лакове,сапуни и други перилни препарати,фармацевтични и парфюмерийни изделия и др.

А.Производството на бои,лакове и други продукти е широко застъпено в страната ни.Основните центрове за производството на бои и лакове са София,Нови Искър,Русе.В Костинброд се произвеждат анилинови бои,в Бяла - латексови бои и предпазни средства,в Костенец-бои за синтетични и изкуствени влакна.В Бургас /фирма”Хемус”/ и Шумен се произвеждат канцеларски материали/ленти за пишещи машини,лепила,индиго,туш и др./.В Костенец се намира единственото предприятие за производство на кибрит у нас.

Б.Фармацевтичната промишленост е широко представена в страната ни,защото тя осигурява жизненонеобходими лекарствени средства и препарати.Основните й центрове са София,Разград,Троян,Дупница,Пещера и Враца.Разградската фирма”Антибиотик” е специализирана в производството на антибиотици,докато фирма “Фармация” от Дупница е основен производител на аналгетици,витамини и други лекарствени средства за хуманитарната медицина.Предприятията в Пещера и Враца произвеждат предимно антибиотици,използвани в животновъдството.Производството на лекарства през последните 10-тина години е намаляло 10 -20 пъти,което се дължи на ограниченото вътрешно потребление и намаления износ.

Производства на Леката химия

производства:       1980г.        1985г.           1990г.          1991г.          1998г.

бои и лакове-хил.т. 65,0          85,6               60,6              22,4             32,7

перилни преп.-т.      11207      11777            10432           4989             4509

сапуни-хил.т.               -              25,8               11,3              13,8              1,4

паста за зъби-т.    31051     37427          25878           18316                     31698

антибиотици-т.          477         268                 194                257             28

витамини-т.               290         270                  157                194             190

антипиретици-т.      2203       2393                1011              1133            100

колофон-т.              1997        1900                 927                 436             9

розово масло-кг   463    512       931     870                                  602 В.Парфюмерийната промишленост промишленост е традиционен подотрасъл,тъй като за нейното развитие има всички необходими предпоставки у нас - суровини,производствен опит на населението и др.Основната суровина за подотрасъла е розовото масло добивано в с.Розино,Казанлък, Стрелча и Карлово.През последните 10 години производството му е намаляло около 3 пъти,но след 1995г. се отбелязва ново нарастване на количеството добито масло. Основните потребители на този продукт на вътрешният ни пазар са фирмите “Арома”/София/ и “Ален мак”/Пловдив/,които са собственост на фирма “Астера”.Те произвеждат парфюми,дезодоранти,кремове,помади и др.

В страната ни се произвеждат още: лавандулово масло/около 7-8т./,боров терпентин/Стамболийски/,колофон/Велинград/,борово масло,ментово масло/Г.Оряховица и Шумен/ и редица други ценни продукти. Основен производител на миещи препарати е фирма”Верила”/София/.Производството им е намаляло около 10 пъти през последните 10-15години,поради ограничаването на вътрешния пазар.Фирма “Рубела”/Рудозем/ е специализирана в производството на паста за зъби,а основен производител на червила е “Ален мак”-Пловдив.

Г.Биотехнологичната промишленост се разви у нас като практическо приложение на достиженията на химическата и биологическата наука.Производството в подотрасъла е базирано на микробионният синтез,който е в основата и на редица технологични процеси в ХВП./винарската,пивоварната,консервната промишленост и др./.Основните производства в Биотехнологичната промишленост са: лбиотехнологичен протеин , аминокиселини,заместители на захарта, ензими, антибиотици,инсектициди и др.Тези продукти намират приложение както в ХВП,така и в ХП. Основните центрове на този подотрасъл са София,Пловдив,Стара Загора,Варна.,където е концентриран научният потенциал на страната ни и има най-големи възможности за приложение на научните открития в практиката.

V.Териториална структура на химическата промишленост.

Териториалната структура на отрасъла е формирана под въздействието на сложен комплекс от фактори/природни и обществени/.Това определя и нейната усложненост. Основа на териториалната структура са формиралите се в страната ни производствено-териториални комплекси и ядра на химическото производство.

1.Черноморският район на ХП обхваща Бургаският и Девненският химически комплекс,както и някои центрове на ХП,като Ямбол и др.Свързващо звено между двата химически комплекса е етиленопровода от Бургас за Девня. В района са концентрирани почти 50% от ОПФ в отрасъла и се произвеждат над 40% от продукцията му. В предприятията му работят почти 1/3 от заетите в ХП у нас.Районът е специализиран в производството на нефтопродукти,пластмаси/полиетилен/,етилен,бензоли,синтетичен каучук, полиакрилна влакна, соди, минерални торове и др. Основата на района са “Нефтохим”/Бургас/,”Соди”/Девня/,ХК в Ямбол и фабриката за преработка на пластмаси в Средец.

2.Западният район обхваща предприятията в София,Враца,Дупница,Самоков,Видин. Заетите в отрасъла са около 1/3 от заетите в ХП на страната ни,а делът в произведената химическа продукция е около 25% от цялата в страната ни. Основните фактори за развитието на отрасъла в района са транспортно-географското му положение,потреблението,работната сила и др.Основните предприятия са”Химко”/Враца/, фармацевтичните в София и Дупница, фирма”Арома”в София,”Верила”,ХК във Видин,предприятието за пластмаса”Рилапласт” в Самоков и др. Водещи са производствата на химически препарати, лекарства,автогуми,пластмасови изделия,парфюмерия и др.

3.Южният район на химическата промишленост обхваща предприятията от отрасъла в Пловдив,Димитровград,Стара Загора и др.Базата на този район са торовите заводи в Димитровград и Стара Загора,както и “Ален мак” в Пловдив.Основните фактори,определили развитието на отрасъла в района са близостта до въглищните басейни/Марица-Изток и Маришкият/,наличието на местни суровини,работната сила,потреблението и благоприятното транспортно географско положение В районът се произвеждат около 10% от продукцията на ХП в страната ни.

4.Северният район обхваща предприятията в Плевен,В.Търново,Русе,Свищов,Разград,Габрово. Развити са Нефтохимията,производството на пластмасови изделия,антибиотици,изкуствени и щапелни влакна.Основните предприятия са “Плама”/Плевен/,”Свилоза”/Свищов/,”Момина крепост”/В.Търново/,”Капитан Дядо Никола”/Габрово/,”Антибиотик”/Разград/.

VІ.Проблеми и перспективи за развитие на химическата промишленост.

Перспективното развитие на отрасъла е свързано с вземането на спешни мерки за решаване на следните основни проблеми:

1/.Приватизирането на предприятията.

2/.Осигуряването на суровина за производствата.

3/.повишаването на качеството на продукцията с което ще се осигурят и нови външни и вътрешни пазари.

4/.Закриването на някои производства,които нямат условия за съществуването си у нас - липсват пазари,необходими са скъпи суровини и т.н.Същевременно трябва да се даде приоритет на биотехнологичните производства, производството на парфюмерия и козметика и на други производства от Леката химия.

5/.Съобразяването на производството с екологичното разновесие в страната,тъй като редица предприятия от отрасъла са построени без отчитането на влиянието им върху населението и природната среда .В тази връзка в района на Девня,Бургас,Димитровград,Враца,Плевен и други центрове на ХП днес има редица сериозни екологични проблеми.Тяхното решаване е немислимо без капиталовложения за нови безотпадни технологии.

Решаването на тези и редица други проблеми ще позволи Химическата промишленост да спомогне за бързото излизане на страната ни от стопанска криза.