Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Защитени територии в Южна България |
![]() |
![]() |
![]() |
ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ В ЮЖНА БЪЛГАРИЯ В България има много природни богатства. Те са разнообразни по вид и единствени по рода си. Затова ние сме намерили начини за запазване на естественото им развитие и тяхната уникалност. Според закона защитените територии в България се делят на определени категории:
Най-строгата защитена природна територия е резерват. В резерватите се съхраняват уникални естествени екосистеми, включващи характерни и забележителни диви разстителни и животински видове и местообитанията им. В резерватите са забранени всякакви дейности с изключение на тяхната охрана. Посещенията с научна цел, събиране на семенен материал от диви растения и животни се осъществява след разрешение на Министерството на околната среда и водите. Един от най-красивите български резервати е “Вълчи дол”. Намира се в Бойник планина, южно от язовир Студения кладенец, край Крумовград. Той е единствен строг резерват в Източните Родопи, като осигурява опазването на една от най-дивите и запазени части. Включва разнообразни местообитания – скали, пасища, храсталаци, букови и дъбови гори. Растителността в резервата е многообразна. По-голямата част от горите са сухолюбиви – от благун, цер, космат дъб. В по-високите части на неголяма площ са разположени мезофилни гори. Храстовата растителност заема големи площи от съобществата на драката, келявият габър, мъждрянът, кленът и червената хвойна. Билните части са заети от люляк, твърде характерен за резервата. Тревната растителност е представена от серотермни тревни съобщества на садина, белизма, разперена овсига. По скалните местообитания са разположени растителни съобщества с голямо видово разнообразие, редица редки и ендемични видове като източен игловръх, трипръста и азиатска каменоломка, испанска тлъстига. В резервата са установени 14 вида растения, включени в Червената книга на България – родопска горска майка, родопски силивряк, хипомаратум, сръбски ранилист. Изключителното разнообразие на грабливи птици в резервата установява 23 вида, от които 21 са включени в Червената книга. Световно-застрашените черен лешояд и царски орел намират храна и почивка във “Вълчи дол” , още черният щъркел, гарванът, бухалът, скалната зидарка и др. Влечугите и земноводните са 21 вида, сред които змиегущерът, змията червейница, смокът мишкар, тънкият стрелец, вдлъбнаточелият смок. От едрите бозайници се срещат вълкът, дивата свиня, сърната и еленът-лопатар. В района на резервата е забранена всяка човешка дейност. Достъпът е ограничен, но въпреки това сериозен проблем е бракониерският лов на едър дивеч. Националните паркове са защитени територии, в чиито граници не попадат селища и населени местности. Те включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Дейностите в националните паркове са насочени към поддържане разнообразието на екосистемите и биологичното разнообразие в тях, към предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности и към създаване на предпоставки за развитието на екологичен туризъм и екологосъобразен поминък на населението. За Природни забележителности се обявяват характерни и забележителни обекти на неживата природа – скални форми, пещери, водопади, находища на вкаменелости и др. В природните забележителности са забранени всички дейности, които могат да нарушат естественото им състояние и намалят естетическата им стойност. Според целите им на обявяване се разделят в 5 групи
Природната забележителност “Кован кая” се намира в Хасковска облас край село Горно поле. Обхваща скални комплекси, сипеи, открити терени и храсталаци, разположени на северния бряг на р.Арда. “Кован кая” е обявена с цел опазване на редки и застрашени видове птици. Срещат се голям брой скалолюбиви видове с ограничено разпространение в България. Такива са синият и пътрият скален дрозд, скалната зидарка, скална и червенопръста лястовица, алпийски бързолет и испанско каменарче. От включените в Червената книга се срещат белограв лешояд, египетски лешояд, белоопашат мишелов, черен щъркел. От влечугите са световно застрашените шипобедрена и шипоопашата костенурка, влючените в Червената книга змиегущер и турска боа. Там бе открито едно от малкото убежища на защитения в България булдогов прилеп. Със заповед за обявяване в “Кован кая” се забраняват всякакви дейности, които биха довели до нараняване на растенията, безпокоенето на дивите животни или разрушаване на леговищата им, както и всякакви минно-геоложки дейности, стоителство и моторни превозни средства. Поддържаните резервати съхраняват екосистеми, включващи редки и застрашени растения и животни и местообитанията им. С цел възстановяване на популацията се извеждат поддържащи, направляващи, регулиращи и възстановителни дейности, всички други дейности с изключение на охрана са забранени. Такива са “Боровец” , “Борака”, “Чамлъка”, “Женда”. Природните паркове са защитени територии, включващи разнообразни екосистеми с растителни и животински видове, техните местообитания, забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. За разлика от националните паркове, в границите на природните могат да попадат населени места, селища и курорти, както и да осъществяват производства и дейности, незамърсяващи околната среда. За защитени местности се обявяват територии с характерни или забележителни ландшафти, местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества. В защитените местности са забранени дейностите, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, заради които са обявени. Според целта на обявяване и площта ЗМ могат да се разделят на 3 основни групи:
|