Joomla Software solutions Template

Payday loan

Проблемът  познавателната дейност на умствено изостаналите ученици е съществен в помощното училище.Всеки специален педагог насочва вниманието си именно в тази област , а именно към  коригиране на недостатъците в познавателната дейност,които са “основна причина за аномалното развитие у умствено изостаналите деца”.Работата в тази насока е много сложна и изисква много упорит труд в часовете,а дори и извън класните занимания.За целта учителят трябва непрекъснато да търси и открива живи връзки и зависимости в природата,в заобикалящата ни среда,в отношенията и т.н.Особено полезни в това отношение са часовете свързани с извършването на някаква дейност,каквито са изобразителното изкуство и трудовото обучение.В моята разработка аз ще насоча вниманието си именно към изобразителното изкуство в помощното училище,като дам определени насоки за формиране и развитие на зрителни възприятия  и представи.За целта ще използвам една статия на Ст.ас. Емил Куков и книгата на Валерия Мухина “Изобразителната дейност на детето , като форма за усвояване на социалният опит”. За да подчертая ролята на изобразителното изкуство в обучението на умствено изостанали деца ще разгледам материала “Рисунките на нормалните и умствено изостаналите деца”.Целта на учебно-възпитателния процес по изобразително изкуство си поставя за цел да развие “умение за адекватно приемане на предмети и образи за синтезиране и анализиране на форма,цвят и положение в пространството за разбиране на предназначенията и връзките им с околната среда “.

Според Валерия Мухина “за да се разбере генезата на детското рисуване,много полезно е сравняването на този процес при нормално развитите и при умствено изостаналите деца”.

Много автори работили и изследвали тази област смятат,че качеството на графичните изображения до известна степен е свързано с умственото развитие и психическото състояние на рисуващия .

Научно е установено,че децата с тежка степен на умствена изостаналост имат нечленоразделна реч.Те не плачат и не се смеят,не познават околните,нищо не привлича вниманието им – те не следят движещите се предмети , не се вслушват в звуците , реагират единствено на силна болка.Ако усилията на специалния педагог са целенасочени , в най-добрия случай се постига минимална степен на възприемане и наличието на пасивно внимание по отношение на движещите се предмети и звуците.Тези деца са най-трудно обучаеми,те не посещават обикновените помощни училища.Обикновено се отглеждат в условия и среда,в които са изцяло обгрижвани от родители или специализиран персонал и усилията се насочват към изграждане на някакви минимални умения за самообслужване /което е много трудно/и не се обръща внимание на фината моторика .

При тази степен на умствена изостаналост дори с молив е невъзможно:липсва физическата възможност , но и всякаква потребност от това действие.Поради лесната уморяемост,дори да се започне някакво безсмислено драскане,то много скоро е приключвано от детето без никакъв успех . От тук става ясно , че при умствено изостаналите деца в тежката степен на това състояние, изобразителната дейност не може да окаже никакво влияние върху формирането на зрителни възприятия и представи а от тук и върху познавателната дейност като цяло.

Децата с умерена /средна/ степен на умствена изостаналост са обучаеми в помощно училище,макар и трудно . Характерно за тях е грубото нарушаване на познавателната дейност нарушение в развитието на речта и на движенията особено на фината моторика на ръцете . Тези ученици са трудно обучаеми,защото отклоненията в развитието им не позволяват на изобразителната дейност да окаже влиянието си върху формирането на познавателните способности.Те са прекалено равнодушни към повечето дейности , а в частност и към изобразителните . Бързо се уморяват и прекратяват своето драскане.При по-тежките форми са необходими многократни повторения за да могат да извършат някакви движения,като например да нарисуват линия.По-сложните движения тоест съчетанието от няколко такива са им непосилни.Често обаче могат да повторят заучени чрез многократни упражнения движения.Децата обаче не могат да осъзнаят какво са извършили . Получените рисунки не представляват цялостно изображение на предмета , който е бил обект на рисуване . Има изкривявания , неточности и т.н.

Друго характерно за децата със средна степен на умствена изостаналост е,че те имат способността да подражават на движенията на нормалният човек.Естествено резултатът дори при елементарни движения не е напълно съвместим.Наподобява рисуването на дете на 1.5-2 години . Важно за отбелязване е обаче,че подражаването на детето с аномалии е по детайлизирано и разгърнато, от колкото при нормалните деца . Ако нормалното дете обаче ,може точно да възпроизведе това което се иска от него то умствено изостаналото възпроизвежда всеки един от детайлите , но никога крайният резултат не съвпада с образеца.Макар и обучаеми тези деца много рядко се научават да възпроизвеждат образи а също така невъзможно е създаването на самостоятелни елементи,които не се виждат тоест не могат да рисуват по памет .

При по-леките форми на тази степен децата е възможно да изпълнят изискваното от тях-да нарисуват определени предмети по представа . Дори и в този случай обаче рисунките си остават не съвършени . Тези ученици рисуват това,което знаят за предмета, а не реалната  му действителност . В този случай можем да кажем,че нормалните деца овладяват схематичното рисуване в ранна възраст , а тези със средна степен на умствена изостаналост през пубертета и ранна юношеска възраст .

При  децата с интелектуална недостатъчност изобразителната дейност не възниква и не се развива без специално обучение , докато напълно обратно е при нормалното дете . Благодарение на обучението бавноразвиващите се усвояват предлаганите им най-прости графични изображения . Предложените за рисуване образци децата използват по специален начин . Ниското им интелектуално развитие им пречи да запазят за по-дълго време връзката на графичните структури с изобразяваните обекти и те не могат да кажат какво точно изобразяват. При учениците в масово училище тази връзка съществува постоянно , дори когато те не умеят да предадат специфичните различия м/у сходни обекти.

Установено е , че децата с аномалии в умственото развитие не умеят да “четат” собствените си рисунки . Те не са овладели съотнасящите действия , които дават възможност да се установи връзката между образа на реалния предмет и графичното му изображение. Последното е резултат от механична двигателна имитация.

Графичните изображения при деца с нарушения на интелекта се основават много повече върху имитационните , отколкото върху графичните образи,които включват както съотнасящите действия , контролиращи движенията необходими за построяване на графичната структура , така и представите за изобразяваните предмети . Ето защо графичните изображения лесно се превръщат в шаблони,пренасяни от една рисунка на умствено изостаналото дете в друга.

Тук можем да направим съпоставка с писането в часовете по български език на разглежданите ученици. Повечето от децата в помощно училище имат огледално писане . Това ще рече , че не могат да пишат букви , а следователно и думи , ако не ги гледат.Гледането обаче не е гаранция,че полученото изображение ще съвпадне с изискуемото . В повечето случаи броят на линиите , чингелчетата съвпадат , но изображенията са различни . При нормалните деца още в първи клас се усвоява нагледно-действеното мислене и те без да гледат могат да напишат по-кратки думи.Има случаи , при които при ученици с нарушен интелект това въобще не може да бъде постигнато и те си остават с нагледно-образно мислене .

Рисуването на елементарни графични структури , което изисква стереотипни редуващи се действия , също не е по силите на повечето бавноразвиващи се . Започнат ли да рисуват едно от включените в орнамента графични изображения ,те проявяват тенденция да възпроизвеждат само него , а не цялото графично изображение . Тези задачи създават известни затруднения у децата . Специалният педагог тук трябва да насочи своите усилия към въвличане вниманието на детето върху образеца и построяването на другият елемент . Когато усвой даденият му графичен образ достатъчно трайно и започне лесно да възпроизвежда графичното изображение , бавно развиващото се дете упорито ще повтаря овладения графичен образец рисувайки идентични фигури .

Учениците с по-леки форми на умствено изостаналост съзнателно започват да рисуват заоблените предмети като затворена окръжност . Едва към трети клас те се научават да подчертават визуално значимите признаци на предмета , които индивидуализират графичното му изображение .

Рисуването на орнамент затрудняват първокласниците в помощното училище . Те често грешат и неправилно редуват елементите му. При целенасочено обучение се научават правилно да съчетават елементите на простия орнамент . Сложните елементи не им се отдават , децата бъркат не само тяхната последователност , но и изображенията им . В трети клас те вече могат да нарисуват прости орнаменти от редуващи се прави линии и кръгчета . Относително сложните орнаменти ги затрудняват.

Децата с умствена изостаналост от четири-пет годишна възраст използват първоначалния графичен шаблон при всички последващи сеанси,но някои от шест годишните започват да забелязват измененията в образеца и се стараят да ги отразят в графическия шаблон . Детето се придържа към известния му шаблон . То не долавя промените в модела.Затруднява се да се отнесе образа на предмета с познат графичен образ и да направи ново графично изображение съответствие с визуално възприеманите изменения на модела.

След усвояване на графичните шаблони децата ги пренасят от една рисунка в друга.Често се забелязва тенденция към разрушаване на графичния образ и на свързаното с него графично изображение . Тук можем да обобщим , че умствено изостаналите деца в много случаи не са в състояние да задържат в паметта си графичните изображения и да ги и да ги съотнесат с реалния предмет .

Все пак в часовете в изобразителна дейност имат положително въздействие върху учениците в помощно училище.Правят се упражнения за коригиране на движенията и на пространствената ориентация,за развитието на вниманието и възприятието . Така се развива интереса към рисуването на учащите се .

Ако се анализира рисуването на умствено изостаналите деца , осъществявано въз основа на визуални впечатления от предмета , ще видим , че при системно обучение те могат да овладеят необходимата за постигане на визуален реализъм техника на рисуване и да се научат грамотно да изобразяват модела .

В изобразителната дейност в известна степен се проявява общото равнище на психическото развитие на детето . Синтетичният характер на детската изобразителна дейност , явната зависимост от нейното развитие, от условията за възпитание на детето и от обучението по рисуване налагат най-голяма предпазливост при свързване качествата на рисунката с равнището на умственото развитие . При нормалното дете обучението за рисуване на най-прости образци развива графичните образи и свързаните с тях действия за съотнасяне образа на предмета , графичния образ и графичното изображение.В рисуването нормалното дете проявява разбиране на същността на графичната фигура и способност да контролира действията си . Същия случай умствено изостаналото,подражавайки на възрастния извършва ред последователни действия , но не може да долови смисловото значение на графичния образец. То рисува на основата на имитационния образ .

Връзките между графичното изображение и реалния предмет се установяват в процеса обучение чрез словесно обозначаване на предмета и на неговото изображение от страна на възрастните . И нормалните и бавно развиващите се деца усвояват знаковата функция на рисунката . От този момент обаче нормалното дете е в състояние постоянно да контролира действията си при графичното изображение докато умствено изостаналото , тръгвайки от графичното изображение,съществуващо на графичния образ преминава към стереотипни действия и губи смисловото значение на  графичната фигура .

Развитието на графичният образ се изразява съотнасяне на зрителните образи на предмета,на представата на предмета , възникнала преди неговото графично изображение и на представата за това как трябва да се създаде изображението му в даден случай . При нормалното дете отделното , конкретното изображение на един и същ предмет може забележимо да се отличава от предходното , всичко зависи от характера на предмета всеки път детето влага в рисунката си опита на визуалния , двигателно-тактилния или на интелектуалния реализъм . Бавна развиващото се дете дълго време се придържа към стереотипното изображение , заимствувано от образеца който му предлагат .

На базата между двете групи деца можем да кажем , че развитието на рисуването още в началните си етапи е специфична страна на  общото психическо развитие на личността.През етапа на доизоубразителната дейност се разкрива степента на ориентировъчната  активност  на рисуващият . Докато нормалните деца проявяват любознателност по отношение на собствените им драскулки , то умствено изос таналите  не проявяват интерес към тях .

Овладяването на изобразителната дейност означава усвояване на специфичната знакова дейност . Тя търпи определено развитие при разглежданите случаи деца заедно с общото и умствено развитие . При умствено изостаналите деца усвояването на знаковата дейност се осъществява твърде мозаечно , с голяма индивидуална активност . Под влияние на отношението на възрастните към детската рисунка изобразителната дейност постепенно се диференцира.Обикновено рисуването се развива към все по-адекватно отразяване на действителността.

Като един от най-важните видове детска дейност рисуването не само разкрива резултатите от психичното развитие на детето , но същевременно осигурява това развитие , обогатява и доизгражда психическите свойства и способностите.

Развитието на рисуването е детерминирано от формите на социалния опит , усвояван от детето .

В процеса на рисуване детето открива знаковия смисъл на графичното изображение . Едновременното назоваване на предмети и на графичното изображение с една и съща дума обогатява нейното значение със знаков смисъл.Знаковия смисъл се усвоява и чрез предметната дейност : детето последователно усвоява материалните свойства на предметите , външните белези на функциите им тяхното функционално значение . Думата съпътствува напредък на детето в предметната дейност като запазва звуковата си форма,но променя психологическото съдържание.

Изобразителната дейност е специфична.Назоваването на предмета и означаващото го графично изображение с една и съща дума концентрира вниманието на детето върху някой негови свойства , които чрез рисуването се осмислят по нов начин така детето открива още един от пътищата на познание.Освен това графичното изображение служи за връзка между предмети и думат и трансформира словесното съдържание.

В рисуването детето овладява три вида специфични знаци  .

Индивидуални условни знаци-със свойствата си определени от техния сетивен характер,те нямат нищо общо с обозначавания предмет и се приближават до знаците на устната и на писмената реч.

Схеми – това са обобщени графични изображения , в които са отразени представите за особеностите на предмета или на явлението.

Иконични знаци-визуално близки до обекта графични изображения фигурации,изображения на визуално значими признаци на предметите и явленията.

И трите вида специфични знаци на изобразителната дейност имат относителен характер , в реалното поведение на детето посочените специфични знаци се местят в зависимост от задачите на дейността в един случай е необходимо да се използува индивидуално условно обозначение,в друг-да се построи  модел на предмет , да се означи топографията на местност или да се направи график,в трети човек се изявява в самата изобразителна дейност съгласно художествените изисквания .

От всичко казано до тук можем да обобщим , че учебно-възпитателният процес по изобразително изкуство си поставя за цел да развие “умения за адекватно възприемане на предмети и образи за синтезиране и анализиране на форма,цвят и положение в пространството за разбиране на предназначенията и връзките им с околната среда”.

В моята разработка до тук вече използвах материали В.Мухина , която продължително и целенасочено се занимава с изследването на детската изобразителна дейност и качеството на графичните изображения при деца с умствена изостаналост .Разгледах случай, при които тя сравняваше изобразителната дейност на нормалните и умствено недоразвитите деца.В следствие на нейните проучвания са фиксирани някой особености на изобразителната дейност на аномалните деца:

1.Има отсъствие на активно драскане през доизобразителния период.

2.Наличие на недиференциално изобразяване на прости предмети с пропускане на характерни особености .

3.Наличие на трудности в съотнасянето на образа на предмета с графичния образ.

4.Наличие на тенденция към разрушаване на графичния образ и свързаното с него графично изображение.

5.Трудно усвояване рисуването по представа и памет като проявяват стремеж към рисуване с шаблони.

6.Визуални впечатления,проектирани в рисунките се срещат рядко.

7.Не се долавя смисловото значение на графичния образ.

8.Наличие на тенденция към стереотипизация на изображенията и мозаечно осъществяване на знаковата дейност..

Чрез заниманията по изобразително изкуство в начално училище най-основно се формират и развиват елементарни зрителни представи и възприятия.Това се постига чрез целенасочени педагогически усилия с правилното използване и съчетаване на нагледни и словесни методи на обучение.

Направени са различни изследвания от които са определени някои предпоставки за развитие на изобразителната дейност при умствено изостанали ученици.

1.Проява на определени потребности , мотиви , интереси.

2.Развитие на методиката.

3.Формиране на определена степен на развитие на възприятията.

4.Развитие на въображение,мислене.

5.Формиране на емоционално-положително отношение към изобразителната дейност.

6.Запознаване с предметите,техните свойства и отношенията между тях.

7.Продуктивната дейност да изпълнява функцията си на възпроизвеждане на реалната действителност.

8.Формиране на умения да отразяват не само предмети , но и техните съчетания , отношения,ситуация.

Възприятието у децата с интелектуална  недостатъчност е слабо развито , а това води до неспособност за ориентация в изобразителната задача.Основните моменти за развитие на възприятието са:

1.Ранно начало на формиране и развитие.

2.Ускоряване темпа на развитие.

3.Преодоляване на съществуващите отклонения по пътя на корекция и компенсация.

За да се формира възприятието у умствено изостаналите деца в помощното училище се използва рисуването по натура,което е и основна форма на изобразителната дейност в помощното училище.Учителят започва възприемането на тази форма чрез непосредствено наблюдение,определяне отношението на детето към света и усвояване на система от сензорни еталони.Предметите които ще се наблюдават имат оптимално опростени форма и да са добре познати на децата .

Друг момент в развитието на възприятието е , че е необходимо развитие на зрително внимание , на пространствената ориентация , формиране на подражание и създаване на цялостен образ на предмета.Формирането и развитието на подражанието се осъществява чрез:

1.Показване на начина за съпоставяне по цвят,форма.

2.Формиране на умения за сравняване на предмета.

3.Рисуване по контур.

4.Избор на образец и групировка по образец.

Известна е трудната пространствена ориентация на учениците . За да се развие тя е необходимо в часовете по изобразително изкуство да се използва апликация , цветни модули.Предлагат се изображения на  добре познати предмети изградени от два-три елемента .

В познавателната дейност на детето важно място заема оперирането с представи.При умствено изостаналите ученици много важно е своевременното и правилно съединяване на получените от детето представи с думата,те могат да се извикат в представите на детето и тогава,когато от момента на възприятието е минало много време и предмета , които детето е възприело,вече не е пред него.

Задача на обучението по изобразително изкуство образите-възприятия да се превърнат в образи-представи , чрез затвърдяване на възприятието с помощта на думата,а след това ползване на думата за извикване на образа и за неговото актуализиране.

За да се формират представите на учениците професионалните педагогически усилия трябва да се насочат към следните посоки:

1.Съединяване на чувствения опит с думата.

2.Формиране на образи-представи , стоящи зад думата.

3.Развитие на възприятия и представи,чрез изобразителната дейност .

Корекция на познавателната дейност на умствено изостаналите деца,посредством изобразителното изкуство е възможна,само в условията на специално,организирано в система обучение.Именно за това се създават специални учебни програми за умствено изостаналите деца,в които се предвиждат различни занимания в часовете по изобразително изкуство,като моделиране,рисуване,апликиране,за да могат да се формират и развият зрителни възприятия и представи.