Joomla Software solutions Template

Payday loan

Из „Здравейте деца, как сте деца”

Книга 2, глава 5

Идеите които отразява Шалва Амонашвили в откъса от посочения източник са значими и разнообразни по характер, изцяло издържани в духа на хуманизма. Той ни внушава, че трябва активно да се  интересуваме от всичко, което се случва с децата. Да  ги подтикваме към размисъл и креативност, като сами да предлагат идеи и активно да изразяват и обосновават мненията си. Показва ни, че трябва винаги да подкрепяме и насърчава идеите им и да ги мотивираме и им правим похвали.

Това, което винаги ми е правило голямо впечатление относно отношението на Амонашвили към децата е фактът, че той държи те да го възприемат като един от тях – равноправен участник в учебно-възпитателния процес, които само подпомага учениците и насочва мисленето им без да стои над тях. Той е винаги искрен с тях - праизнава слабостите си търси помощта им.

Всяко ново начинание се представя като приключение. Работния просец започва с положително отношение към новия ден, поглъщане на слънчевата енергия и зареждане с положителни емоции. Внушава на децата, че това какъв ще е денят ни зависи от самите нас и трябва да го направим възможно най-ползотворен – да се учим и развиваме.

По време на учебния процес предимно учениците говорят, той само ги подпомага и насочва. Инициира у децата ръководни функции и отговорност, като изразява мнението си  редом с тях, но не им налага идеята, че то е единствено и миродавно, а приема всяка тяхна теза, ако е обосновава подобаващо.

Всяко дете бива включено в работния процес: някои ръководят, втори са рисували, трети четат, четвърти разказват. Амонашвили насърчава децата да задават въпроси на родителите и близките си вкъщи. Учи ги, че главното в човека е добротата и отзивчивостта му. Подтиква ги и да разсъждават като обсъждат и изясняват в клас смисъла на различни човешки ценнотсти.

Амонашвили учи децата, че когато се грижат за нещо, влагайки в него труд и грижи, ще го обикнат още повече. Показва им, че всеки от тях е уникален по своему и способен да преследва и постигне мечтите си. Учи ги да се грижат за по-малките и беззащитни същества, защото те именно се нуждаят от тяхната помощ и закрила

Внушава на децата да гледат със сърцето си и да се радват на природата. Искрено вярва, че във всеки човек има добро и ние трябва да търсим именно него и че колкото и жесток да ни се струва понякога света само от нас зависи да го напраим по-добро място за живеене. Той показва на децата, че не бива да ги е срам от емоциите им, за това не бива да ги прикриват, а да ги изразяват спокойно, без страх. Неговата работа е да им помага да опознаят света, за да станат по-умни, по-опитни и да започнат да мислят със сърцето си.

Голямо внимание отделя на духовното израстване на децата. Той ги съветва как да се учат, следи самостоятелния им процес. Показва, че духовния живот не е сбор от възпитателни мероприятия, насила напрапени на детето. Всичко се извършва в сътрудничество с децата. У тях трябва да се събуди желание сами да търсят и намират начините да се развиват, а не да им се натрапва един единствен път за работа.

Учебния процес е съобразен с индивидуалните особености на всяко едно от децата, като им се дава възможност по най-добър и адекватен начин да изразяват себе си. Пдеагогическото му „гнездо” е изградено върху личностния подход към детето, върху началата на хуманното отношение към него. Иска от децата да се впечатляват силно от различните дейности, защото вярва, че без липса на впечатление не може да има възпитание.

Възпитанието за него не е само житейски опит преминаващ в знания. Той смята , че всеки човек действа, мисли и възприема света в съответствие с емоционалната същност на впечатлението. То е сила, която определя климата в духовния свят на детето, за това и е необходимо то да бъде добро и възвишено. Каквито са впечатленията, които се създават у детето в организирания възпитателен процес, такава ще бъде и насоката на неговите личностни ориентации, мисли и поведение.

Амонашвили преобразува уроците за четене, защото вярва, че всеки разказ или стихотворение е концентрация на емоции, преживявания и мисли. Детето трябва да се потопи в тях, за да  попие от тях и да ги възприеме със сърцето си. Само тогава можем да говорим за обокатен духовен свят. Духовния свят на детето не може да пустее, той непременно е залят с впечатление и мисли. Амонашвили счита за свой изключителен дълг  да помогне на децата да залеят своето духовно пространство с великолепни образи и възвишени идеи. В своя духовен свят детето може да израства, да се усъвършенства непрекъснато.

Той преобразява уроците по четене – водят непринуден разговор по произведенията и дискутират на различни морални и житейски теми. Амонашвили не натрапва на децата собствената си оценка, а всеки от тях разсъждава на глас за това какво му харесва и какво не. Дава на децата възможност да спорят с него и по между си и да мислят на глас. Също така въвежда уроци по художествено и сободно четене, семинари и срещи с интересни личности. Домашните разботи, които задава на децата са творчески, изискващи бокато въображение и отражение на личните идеи и виждания.

Децата са сътрудници на учителя със свободен избор, които има нужда да бъде изразяван без страх. Така често самите ученици стават учители, като биват натоварвани и с отговорностите, които носи длъжността. Насърчава самоинициатива и задружност в трудни моменти у децата като изгражда положителни отношения между тях . Създава също така у децата умение да си сътрудничат, помагат и да работят в колектив. Учи ги да планират и обмислят действията си и внимателно да анализира всяка ситуация, в която биват поставени и я преобразува в полезна и възпитателна за тях.

Амонашвили отпрявя призив към възрастните никога да не подценяват детското въображение и инициативност. Никога да не сломяват ентусуазма му, а напротив да го подкрепят и насърчават. Той също така подтиква родителите активно да участват вкъщи в възпитателния процес на децата си, да играят с тях, да ги изслушват и мотивират. Внушава, че възпитаването на честни и благородни чувства в сърцата на децата е по-необходимо и по-ценно отколкото обогатяването им с различни знания.

Всяко дете си има свои проблеми, терзания или просто неща, които би искало да си сподели, учителят трябвая да е там, за да отговори на потребността на детето -  да му помогне, изслуша или даде съвет. Насършава децата да подкрепят емоционално и уважават родителите си като цели да възпита у тях такива личностни качества като вежливост, отзивчивост, деликатност, както и да осъзнаят адекватно значението на редица жителйски ценности.

Амонашвили ни внушава, че децата се нуждаят от уроци по човечност, при които да разберат и почувстват прелестта на човешките отношение, да определят моралната си позиция и да упражняват нравствено-етични постъпки. Обогарява и възпитава речта им като я отчиства от лошите думи научени от несъобразителните възрастни. Очиства речта и поведението им от оскърбителни думи и изгражда у тях усет за добра реч.Възпитава у детето умение да се влежда в себе су, да опознае първо себе си и чак товага другите около него.

Накрая с голяма силна успява да ни внуши, че не е възможно да се възпитават децата на добро отношение един към друг и към околните само посредством заложения в учебниците материал. Педагогическият процес може да стане действително възпитателен, ако учителя съумее да помогне на детето да опознае себе си като уникална и неповторима личност и като член на обществото, която живее съгласно нравствено-етичните норми.