Joomla Software solutions Template

Payday loan

ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ

Точно определение за добър учител няма да намерим нито в речниците, нито в енциклопедиите. Въпреки това добрият учител лесно се разпознава по редица негови качества като личност, професионалист и гражданин. Може би е прав Аристотел, когато твърди, че хората притежават чувство, с което веднага различават добро и зло, справедливо и несправедливо – и това ги отличава от животните. Много други хора обаче, и то с различни професии, са прекрасни личности, добри професионалисти и граждани. Тогава какво прави добрия учител по-специален? Какво ни поразява така силно в него, че често го помним през целия си живот и разказваме за него на деца и внуци, давайки го за пример? Можем да се изразим образно: портретът на добрия учител явно е далеч по-богат от правилата на класическото “рисуване” и ние, често интуитивно, откриваме красотата на картината отвъд тези правила или извън поставената рамка. Във всеки случай, когато през 1993 г. група американски учени установяват след дълго изследване, че ефикасността на образованието зависи на първо място от фактора учител, от влиянието на преподавателя върху всеки един ученик, това само потвърждава - наред с емпиричните данни от социологическите анкети - нещо, което винаги сме знаели.

Въпреки това портретът на добрия учител не е нещо застинало или подразбиращо се от само себе си. Променящото се време, интензивно развиващото се общество в началото на XXI век, наричано “общество, основано на знанието”, несъмнено променя и образа на добрия учител, и предизвикателствата, които той трябва да посреща. Едва ли днес е достатъчно да си представяме учител, който просто е винаги спокоен, много компетентен в своята област, който изслушва внимателно учениците, притежава благ, но строг характер, поддържа атмосфера на доверие и колегиалност в училище, спазвайки стриктно изискванията на морала и дисциплината, така че да служи за пример на мнозина. Едва ли е достатъчно също да си представяме добрия учител като някой, който отговорно прилага на пактика сега действащия в България Етичен кодекс за работа с деца, където са разписани типовите изисквания за всички, работещи с деца, и най-общо онези добродетели, които осигуряват доброто функциониране на обществото като цяло. Етичните кодекси са винаги необходимото, но не достатъчно условие, една основа, върху която добрият учител надстроява редица други качества. Кои са те?

На първо място, отговорност към ефикасността и въздействието на знанието върху личността на всеки един ученик поотделно. Изследователите отчитат една огромна промяна в традиционната педагогика: ако в миналото изискването е било да се предадат максимален брой знания в максимално изчистена, обективна форма, сиреч по един установен метод, днес новата педагогика насочва вниманието си върху ученика, тъй като едно и също знание се възприема по много различни начини. Това налага добрият учител да моделира не само знанието, което преподава, но и да даде достатъчен набор от “ключове” за разбиране. Сигурно подобен метод, включващ всъщност отработването на множество методи за преподаване и възприемане, би могъл да се нарече гъвкав, индивидуализиран и това да се изтъкне като важно качество на “новия” добър учител. Но добрият учител винаги знае и помни две прости неща, които са достатъчно “стари” и които е отбелязъл още философът Платон: 1/ Онова, което възприеме детето и го порази в началото, остава неизличимо впечатление в по-късното му развитие; 2/ Разбирането е с “по-божествена природа” от многознайството, защото начинът, по който всеки разбира, всъщност осмисля живота му и прави от него личност, не просто “преносител” на определен набор информация. Ученикът не е просто възприемник на максимални по обем бази данни, нито може да бъде обучен единствено в уменията, предписани от една обща образователна програма, която полага усреднени рамки и изисквания към знанията и уменията, придобивани в училище. В този смисъл добрият учител е онзи, които помага на учениците да открият  пътя към самоопознаването и самообразоването – а това става чрез възпитаване на критично мислене. Основна цел на добрия учител е автономията на ученика. Ясно е, че ученикът винаги е в процес на развитие, че винаги се нуждае от помощ и ръководство, но тази помощ и ръководство е най-добре да бъдат насочени към изграждането на самостоятелно мислене, така че ключовете, дадени от добрия учител, да бъдат използвани от всеки според таланта и потенциала му в най-перспективната посока за разгръщане.

Има една мисъл, която мнозина възприемат като парадокс: “Добрият учител има ученици, добрият ученик няма учител”. Всъщност тази мисъл най-концентрирано изразява основното качество и задача на добрия учител: той трябва така да възпита критично мислене и самостоятелност у своите ученици, че те, най-просто казано, един ден да поемат самостоятелно по пътя си, без да се превръщат в “унили сенки” и копия на своя учител. Защото, продължава древният римски философ Сенека, “няма нищо по-тъжно от това да видиш някой, който цял живот е сянка на друг”. Но отговорността на добрия учител да създава автономни личности е често свързана с риск – и това предполага у него едно особено личностно качество, а именно кураж, смелост да поеме риска, тъй като не е гарантирано, че всяка автономна личност в крайна сметка ще поеме в най-добрата посока. Не е ли по-удачно, ще кажат някои, да не искаме от учениците да бъдат самостоятелни, а просто да им наложим правила за поведение и да ги научим да спазват отдавна установени ценности, каквито са достатъчните ценности например на религиозния или традиционния морал – не убивай, не лъжи, не кради, почитай родителите си и т.н.? Нима дисциплината на послушанието не е най-добрата изпробвана практика? Не е ли задача на училището да въведе и закрепи – което вече е достатъчно трудно само по себе си – едни средни норми, ред в развитието на децата, пък нататък всеки да прави каквото иска?

Точно тук идва отличителното качество на добрия учител, неговото “специално” разбиране. Изграждането на автономни личности той разбира като тройна отговорност: отговорност пред бъдещето, пред потенциала на всеки ученик и обществото. Накратко, отговорността на добрия учител е с изключително широк спектър и е дълготрайна, без да приключва с периода на обучение в дадено училище. Добрият учител внимава не само какво и как преподава, но още как се разбира преподаденото от всеки ученик и какво впечатление оказва върху него, как “засяда” в душата му, така че в много случаи предопределя бъдещите му интереси и намерения, нерядко професията, избрана за цял живот. Отговорността на добрия учител, казва Хана Арент, е отговорност пред едно ново начало, каквото е детето. Като всяко начало то е често крехко и неустановено, така че задачата на добрия учител е да го опази, но и да помогне на всеки да разбере какво всъщност може и в името на какво би употребил своите способности. Човек има способности, казва Аристотел, но може да ги употреби и за обратното – за саморазрушение или вреда на обществото. Ето защо първата професионална отговорност на добрия учител е да посочи конструктивността на знанието, което преподава, да внуши, че способностите на всеки индивид трябва да бъдат употребени за творчество, и то за индивидуално творчество. Защото животът в крайна сметка се развива там, където се създава нещо ново и неповторимо. Там, където се повтарят стари и известни неща, има само запазване и предаване на статуквото. Добрият учител следва простото правило на конструктивния смисъл на живота: “Създавай и предавай!”, но задачата му не свършва с това, защото след него трябва да дойдат други добри учители, които да създават и предават – по свой начин.

Следователно добрият учител учи на ценности и за него няма “неутрално” знание. Основна за него е ценността на творчеството в името на добрите цели и – защо не? – в името на идеалите на човечеството, които винаги са били мирът, разбирателството, щастието за всички, добротата, уважението, честността, отговорността, човешката солидарност и единство, любовта към хората, изразявана от всеки действен хуманизъм. Той например може да учи на толерантност в три прости стъпки, съобразявайки се с личността на ученика: 1/ Приемай и уважавай себе си дори със собствените си грешки; 2/ Приемай и уважавай другите дори с техните грешки; 3/Научи, че всички ние сме уникални и тази уникалност създава богатото разнообразие, благодарение на което можем да общуваме и споделяме. Добрият учител може също да учи на професионализъм: прави това, което си открил, че можеш, и го прави добре. Може да учи на солидарност и сътрудничество: всички можем да строим заедно в хармония, помагайки си в изграждането на едно и също нещо в един и същи момент. Защото изискването за взаимопомощ не е нищо друго освен допълване в онова, което всеки може най-добре: когато се строи къща – най-разпространеният образ на обществото като “дом за всички” - са необходими уменията и на архитекта, и на зидаря, и на майсторите, а от техните умения зависят сигурността и уюта на многото хора, които ще живеят заедно в къщата.

Тази простота на ценностите е красива и естествена, но няма как да бъде разбрана, ако най-напред добрият учител не въведе като ценност Уникалността и първостепенната грижа на всеки за себе си свързано с грижата на всеки един за всички останали. В този смисъл, учейки на индивидуалност, добрият учител учи на социалност, на най-добрия начин за общуване, учи как критично мислещата самостоятелна личност може да стане добър гражданин. Добрият учител помага да се изградят добри граждани и това е неговата социална отговорност, дълбоко свързана с професионалната му отговорност пред талантите и бъдещето на отделните ученици. Добрият ученик на добрия учител не само познава Всеобщата декларация за правата на човека или Конвенцията на ООН за правата на детето, но знае на практика как да употреби правото на собствено мнение например. Ако цялото образование не е насочено към това той да има собствено мнение, няма как да употреби правото си и едва ли би се почувствал пълноправен гражданин на Република България, на Европейския съюз и на Света. Ако пък добрият учител не е съумял да провокира критично мислене и позиция към възприемане на ценности, то дори ученикът да има собствено мнение – а повечето деца имат такова, - дали винаги собственото мнение ще бъде насочено към важните неща, дори най-напред към собственото позитивно развитие? Не е важно само да имаш собствено мнение, а да знаеш за какво да го употребиш – което е също толкова вярно, колкото и за способностите на всеки.

Добрият учител следователно знае всеки път да ориентира знанието, което преподава, към въпросите: Какво, Как и Защо? Въпросът “какво” изглежда най-лесен спрямо изискванията за професионализма на добрия учител: той винаги е на нивото на най-новите изследвания и преподава знание, включващо най-дълбоките исторически традиции в дадената област и перспективите в дадената научна област, които винаги са най-способни да предизвикат интереса на учениците. Защото те се вълнуват не толкова от това, което вече е открито, а от това, което може да бъде открито. Въпросът Как да учим предполага вече всеки да открие своите способности и да се научи критично да осмисля. Въпросът Защо учим? е от най-сложните и предполага да открием с помощта на добрия учител онези ценности, които ще ни ръководят цял живот, означава да открием смисъла на всичко, за което мислим и научаваме и за което действаме, бидейки дълобоко мотивирани. В училище започваме нещо, което следва да бъде продължено по стария римски принцип “Учим не за училището, а за живота”. Толкова по-добре, ако училището и неговите добри учители са ни дали вярната посока, по която ще вървим през целия си житейски път. Посоката е вече самият път, казва Шилер.

Добрият учител освен това знае,че обучението е обмен и взаимност. “Докато обучаваме, се учим”, са казали пак древните римляни. Затова добрият учител е готов да се учи от своите ученици, въвеждайки практиката на активните дискусии, на отворените въпроси, които не винаги изискват категорични отговори. Насърчаването на диалогичността и дискусионността е особен стимул за развитие на интелигентността, което е добре познато на всеки добър учител, защото отговорите, които получаваме, винаги зависят от въпросите, които поставяме. Интелигентността е винаги питане и способност да се пита и вижда отвъд установеното. Следователно добрият учител притежава особена интелигентност и усет. Неговият усет му помага да помни, че самата интелигентност има различни видове – логическа (така нареченият коефициент на интелигентност IQ измерва точно този вид), художествена или емоционална. Затова, адаптирайки се към своите ученици и стъпвайки на собствения си опит и готовност да се вслушва, той въвежда различни стилове на обучение и възприемане. Подобна интелигентност има предвид и Мартин Лутер Кинг в знаменитата си реч за “Интелекта и характера” като задача на либералното образование. Изводът е прост и добрият учител го знае: само интелигентност не е достатъчна, образованието трябва да съдейства за изграждането на достоен характер у всеки ученик, който на първо място включва самостоятелност, смелост, постоянство и готовност за действие. Пасивно знаещите ученици не са целта на добрия учител. Знанието е оръжие единствено в ръцете на този, който има характера да си служи с него и най-вече знае в името на какви добри цели да се усъвършенства. За възпитаване на любов към действието обаче и преодоляване на пасивността според един канадски педагог е необходимо добрият учител “да поражда ентусиазъм”.

Следователно добрият учител съвсем не е “безпристрастен” и лишен от емоции, нито пък подценява важността на емоционалната интелигентност. “Нищо велико не е станало без страст”, казва Хегел и добрият учител оценява това. Добрият учител в никакъв случай не робува на някакъв овихтял стереотип за студена обективност или пълно освобождаване от емоции – той може да запали своите ученици и да ги вдъхнови за цял живот, като в същото време се отнася с уважение към техните емоции. Простата му задача е да убеди учениците, че емоциите могат да бъдат позитивни – всъщност щастието и радостта са точно позитивни емоции, каквито например изпитваме при откриването на нещо ново, при раждането на нови идеи. Тези интелектуални емоции са нещо много различно от краткотрайните удоволствия и същевременно са много необходими в преподаването, защото – казват изследователите – емоциите се предават също като знанието. Така че добрият учител “заразява”, зарежда своите ученици с позитивни емоции, със своето неостаряващо любопитство към новото и радост от научаването – а това няма как да се случи, ако е студен и безразличен човек, отдаден на навика и отдавна престанал да се вълнува от своето преподаване.

Следователно друга важна характеристика на добрия учител е ясното съзнание за това, че той е призван да възпитава и образова в буквалния смисъл на думата образ-ование: придаване на достоен човешки образ у подрастващите. Съзнанието за това призвание, както и неговото отчитане от страна на обществото, придават и особения авторитет на добрия учител. Неговото мнение – като мнение на уважаван авторитет – е от особено значение и трябва да бъде чувано не само в клас, от отделните ученици, но в него трябва да се вслушва цялото общество. Авторитетът на добрия учител има обществена значимост.

Разбира се, обществената значимост на авторитета се полага най-напред в училището, където чрез добрата си работа в екип учителят създава една миниобщност на сътрудничество и взаимодействие на всички нива – със своите колеги, с бившите и настоящите си ученици, с родителите и представителите на гражданското общество. Добрият учител е винаги в центъра на обществено значими инициативи, които чрез колективни усилия могат да съдействат за по-бързото и ефективно постигане на целите на качественото образование и изграждането на бъдещите достойни граждани. Добрият учител съвсем не е “единак” – точно обратното. Той използва и своя опит, и своя авторитет, за да подпомага първите ефективни модели на екипна работа и колективен живот. Защото училището е важно начало и за отделните личности, и за бъдещите големи сдружения и общности, така че то е призвано да възпитава както отделните индивиди, така и да насърчава първите стъпки на бъдещото общество – гражданско, политическо, професионално.

Има обаче още една характеристика на добрия учител, която често остава в сянка – способността му да запали определени ученици да продължат делото му и на свой ред да се опитат да станат добри учители. Според едно изследване във Франция едва 14% от момичетата и 3% от момчетата на 14-15 години предвиждат да станат учители. Този процент е изключително нисък и дори съществуването му най-вероятно се дължи на отделните примери на добрите учители и не толкова на обществения пристиж. В това отношение обществото остава в дълг към добрите учители и точно тук българската действителност би трябвало да се погрижи по нов начин да възпроизведе възрожденското уважение към професията на учителите. Иначе ще се окаже, че нашите прадеди са имали много по-ясна визия за приоритетите на обществото от нас самите в началото на XXI век.

Не бива да се пропуска, че добрият учител има и много други психологически характеристики, валидни за добрия човек или гражданина изобщо. Добрият учител е внимателен, принципен, постоянен, добронамерен, грижовен и често с добро чувство за хумор, притежава широка обща култура. Последното е необходимо, защото добрият учител вижда връзките между отделните предмети и знае, че както светът или интелектуалната култура не могат да се раздробят на отделни сфери, така знанията в точните и хуманитарните науки не са разделени от непреодолими граници. В този дух добрият учител е способен да обосновава идеята за единството на света и знанията, да създава интердисциплинарни нагласи у своите ученици и да им посочва, че оригиналните решения често се коренят в граничните сфери на две или повече науки. Той също така си дава сметка, че няма неутрални, чисти знания и че всяко знание може същевременно да възпитава. Всяко знание изисква и създава определени морални качества. Това е особено вярно за хуманитарните науки и учителите по история, литература, философия знаят как всъщност преподават не толкова натрупано през вековете знание, колкото едни живи ценности, които могат по свой начин да ръководят учениците.

Добрият учител се отнася с доверие към своите ученици и най-вече с ангажираност, която надхвърля преките му служебни задължения. Запитан какво отличава добрия учител, един френски учител по география отговаря простичко: “Продължаваме да мислим за учениците си и вечер, след занятия, както и в края на седмицата”. Добрият учител е истински “педагог” в гръцкия смисъл на думата – онзи, който хваща детето за ръка и го води, онзи, който се стреми да го възпита най-вече в “интелектуалните добродетели”, защото, пак според гърците, добрият човек трябва да бъде интелигентен, да оценява знанието, развивано не само за себе си, а в името на доброто и красивото. Добрият учител е още високо благороден и с развит усет за достойнство, своето собствено и това на учениците. При всеки случай той отчита и възрастовите особености, така че със сигурност е много добър психолог. Учителят вярва, че личният пример е от особена важност и че в неговата мисия се включва това, да бъде морален гарант на българското образование.

Важна способност на добрия учител е да проявява разбиране, да предлага добри идеи и ефикасни стартегии за усъвършенстването на средното и висшето образование, да убеждава обществото, че образованието само по себе си е цел и дава по-добър старт в живота при неравни други условия. Въз основа на своя авторитет, гласуваното доверие и признание учителят може по-активно да отстоява както своите права, така и правата на другите членове на училищната общност, в частност правата на децата като техен представител. Моралният авторитет на учителя е предпоставка за инициативност и утвърждаването на образованието като приоритет на развитото общество.

Добрият учител обаче не е нито ангел, нито проповедник, натоварен с непосилно бреме от обществото. Той е отговорен най-вече пред собствената си съвест и, ако можем да приемем, пред висшата цел, заредена в живота - да продължи по възможно най-добрия начин.

ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ КАТО ДОБЪР ГРАЖДАНИН

Отговорността пред обществото предполага напълно естествено добрият учител да е добър гражданин. Той има роля, която също често се пропуска – да възпитава бъдещи граждани и да ги представлява в случаите, когато по различни причини те не познават или не могат да спазват свои права и задължения. Добрият учител е нещо като застъпник и адвокат на децата. За тази цел обаче той трябва добре да познава основните документи, регламентиращи правата на всички хора и най-вече тези на децата: Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН през 1948, Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в България 1991, Европейската харта за правата на човека. В отделни случаи, когато установява нарушение, добрият учител има и дълг да сезира съответните институции, да помогне на учениците примерно да пишат на българския или на европейския омбудсман, който отговаря специално за правата на децата.

Добрият учител знае на кои точно документи да обърне внимание, защото в процеса на обучение или по причини, диктувани от конкретни ситуации, определени права и задължения могат да се окажат с предимство. Така добрият учител осъществява своето основно гражданско задължение да закриля – основавайки се на всички онези постановления, които човечеството си е извоювало в дългата история за свобода и добруване. Едва ли само чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека кара добрия учител да се въздържа от намеса в личния живот на другите (той така или иначе не го прави, защото е морален), или пък чл. 18 изведнъж му дава право на свобода в мисленето и мнението (тази свобода той отдавна притежава и като добър учител възпитава у другите). Със сигурност обаче  се чувства подкрепен от чл. 21 на същата Всеобща декларация за правата на човека – правото да участва в управлението на своята държава и в демократичния живот на гражданското общество, защото благополучието, просперитетът се постига само задружно от всички.

Ако мисията на добрия учител като добър гражданин е да съдейства за общото благо, то той прави това там, където е най-компетентен: образованието, бидейки абсолютно убеден в записаното в Преамбюла на Конвенцията на ООН, а именно че “Правата на децата са първостепенна грижа на демократичните общества и държавите”. Но ако правата на децата са първостепенна грижа на демократичните общества, то сред тези права има едно право, което е първостепенна грижа на добрия учител и негов личен и професионален приоритет  – ПРАВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕ.

Ето защо добрият учител, който е добър гражданин, познава в детайли и прилага на практика всички възможности, които му дават конвенциите за правата и които се отнасят специално до правото на образование. Докато в българската образователна система не бъде въведен отделен предмет Гражданско образование, право и морален дълг на всеки добър учител е да преподава “първостепенната грижа на демократичните общества и държавите”. С това той изразява своя личен ангажимент към цялото демократично човечество, своята грижа за основните хуманни ценности.

ТЕКСТОВЕ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПРАВОТО И КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

От Конституцията на Република България:

Член 4. (1). Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната”.

Член 6 (2). “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиии, основани на...образование”

Член 23. “Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага”.

Член 41 (2). “Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес”.

Член 42 (1). “Гражданите, навършили 18 години..., имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”.

Член. 53 (1). Всеки има право на образование.

Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация.

Член 57 (1). Основните права на гражданите са неотменими.

От Всеобщата декларация за правата на човека:

Член 18: “Всеки човек има право на свобода на мисълта... Това право включва свободата да изповядва убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение”.

Член 19. “Всеки човек има правото да търси, да получава и разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници”.

Член 26. 1. “Всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното...Техническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности”.

2. “Образованието трябва да бъде насочено към цялостното развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи... Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца”.

Член 29. 1. “Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободно и цялостно развитие на неговата личност”.

2. “Всеки човек при упражняването на своите права и свободи е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото признание и зачитане правата и свободите на другите...”.

От Конвенцията на ООН за правата на детето:

Член 28.“Всяко дете има право на образование и с оглед на това право трябва началното образование да бъде задължително и безплатно за всчки. Трябва да се насърчават още с всички подходящи средства различните форми на средното образование, а висшето образование да бъде достъпно за всички на основата на способностите на всяко дете”.

Член 29. “Образованието на детето трябва да бъде насочено към развитие на личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически способности до най-пълния им потенциал”.

Член 29. “Образованието на детето трябва да бъде насочено към зачитането на човешките права и основните свободи и принципите, провъзгласени от Устава на организацията на Обединените нации... Образованието на детето трябва да бъде насочено към развитието на чувството на уважение към родителите, към неговата собствена културна самоличност, език и ценности, към националните ценности на страната, в която детето живее, и към цивилизации, различни от неговата собствена”.

Член 29. “Образованието на детето трябва да е насочено към подготовката на детето за отговорен живот в свободно общество, в духа на разбирателство, мир и толерантност, равенство между половете и дружба между всички народи, етнически, национални и религиозни групи... Образованието на детето трябва да е насочено към развитието на чувството на уважение към природната среда”.