Joomla Software solutions Template

Payday loan

От момента на раждането си човешкия индивид се развива едновременно и като биологично същество и като член на обществото.

Към всичко, което ни заобикаля, и към самите себе си, ние винаги проявявяме някакво отношение. Едно ни радва, друго ни натъжава, трето дразни, друго пък предизвиква задоволство, наслаждение или обратно – гняв, възмущение, неприязън. Преживяваниятя ни могат да бъдат краткотрайни, ситуативни ( това са емоции ) или да имат характер на обобщено и постоянно отношение към дадени обекти, към други хора или тяхната дейност и т. н. ( товa са чувства ).

Чувствата или емоциите са своебразна форма на отразяване на действителността от човека. Например Ч. Дарвин и Мак Даугал твърдят,  че чувстата са „обратната страна на инстинкта”, или „неудал се инстинкт”. Инстинктът за самосъхранение например е изразен в чувството на страх; инстинктът за размножаване – в чувството на любов. Значи всички емоции възникват като реакция на организма за задоволяване или незадоволяване на биологичните потребности.

Емоциите и чувствата не съществуват вън от усещанията, възприятията, представите, вън от познанието на човека, вън от неговата дейност. Хората сякаш се самоопределят чрез своите емоции. Емоциите и чувствата са своеобразни индикатори, които показват доколко благополучно се формира личността.                                                                                                                             Емоциите имат важна роля за познавателните процеси, потребностите, общуването.

Боготството на чувства на съвременния човек, неговите естетически, нравствени и интелектуални преживявания отразяват многообразието на отношенията му с обкръжаващия го свят – с хората, предметите и природата.

Психологията на човешките чувства е изучена все още крайно недостатъчно. А ролята на преживяванията в живота и дейността на човека не може да се сравни с нищо. Радостта, гордостта, предизвикани от доверието на другарите, чувството на дълг, подтикват човек да извърши, на пръв поглед непосилни неща. От друга страна такива чувства като страх, обида, ревност, злоба могат съвсем да парализират волятя на човека. Чувствата на човек възникват в съвместната с други хора дейност, те се формират в нея и от своя страна влияят върху нейното протичане. Само желаната цел и постигнатите резултати придават на цялата дейност насочен, устойчив характер, подтикват човека към инициатива и творчество, мобилизират силите и изобретателността му.

Зад емоциите и чувствата е животът с неговите потребности и интереси, с отношението към другите хора, към събитията, към самите себе си, с оценката на това, с което децата имат работа, с което се сблъскват. Познаването на емоциите и чувствата и на достигнатото ниво в тяхното развитие ни помага да разберем индивидуално – психологическите особености на детето именно от гледна точка на отношението му към заобикалящата го среда. Това е необходимо за възпитаването на чувствата, за правилното отношение на възрастните към децата, за индивидуалния подход към тях. Емоциите си детето не придобива по същия начин, както например знанията и уменията, и не може да се избави от тях само защото възрастните искат това. Всичко това показва, че към детските емоции трябва да се отнасяме с особен такт и внимание.

Важен фактор в изучаването и изграждането на емоционалната сфера на детето са съответните контакти с него, започващи от най-ранна възраст.

Наблюдения върху живота и развитието на чувствата на детето, зафиксирани в дневниците ( А.Павлова, Е.Станчинска, А.Левоневски , Н.А.Менчунска), специалното изучаване на емоционалните състояния на децата от раждането до 3г. (Н. Л. Фигурин, М. П. Денисова, Н. М. Шчелованов, Н. М. Аксирина, Е. Г. Бибанова) са показали следното:

1. Детето изпитва прости ограничени чувства още от първите дни. В началото на развитието си простите чувства имат безусловнорефлекторна природа и възникват в отговор на действието на жизненоважни дразнители.

2. Чувствата се изменят забележително през 2 - 3 година. Те са обусловени от два основни фактора: развитие на самостоятелноста на децата при придвижването и действията с предметите. Вместо пасивното, основано върху непреднамереното подражаване „заразяване” с чувствата на друг, което е характерно за малкото дете през първата година от живота му, към края на яслената възраст децата започват да проявяват собствени чувства към околните и интерес.

3. Важна роля в развитието на чувствата у детето играе овладяването на речта.  Думата придобива оценъчно значение, когато допълнително се подкрепя със съответното емоционално отношение на възрастните: с тяхната мимика, жестове, действия, интонация на гласа.

ВЪЗНИКВА ВЪПРОСА, КАКЪВ Е ПЪТЯТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧУВСТВА У ДЕЦАТА ?

Първото условие е да се натрупат преживявания към съответния обект на емоционално отношение (човек, знание, изкуство и др.)

Второто условие е да се осъществи връзка между емоционалното отношение и оценката за обекта, т. е. преживяванията да се осмислят и осъзнаят. Разбира се това осмисляне при децата от тази възраст е елементарно, защото се оценяват преди всичко само конкретни форми на поведение, конкретни прояви и конкретна дейност. Това е възрастта (през първите седем години ), когато се  натрупва емоционален опит и се правят първите стъпки за обвързване на емоционалното отношение с оценъчното.

Чувствата играят голяма роля при възпитанието на личността на детето. За малкото дете е характерно емоционалното възприемане на действителността. За това у него лесно може да се предизвика емоционално отношение към фактите и явленията на заобикалящата го среда.

Чувствата на детето възникват и се развиват заедно със съзнанието му, с формирането на представите за заобикалящата го среда, заедно с мисленето и говора. За това възпитанието на чувствата трябва да бъде неразривно свързано с целия процес на възпитание и обучение, който трябва да достави на децата радост.

Първите чувства възникват у децата в отговор на любовта и грижите, с които го заобикалят родителите му.

Отдавна се отрече твърдението, че семената на добрите чувства, както и плевелите на лошите са вродени у детето.

Съдържанието на чувствата, бързината на формирането им, устойчивостта, влиянието на чувствата върху поведението на детето, върху неговите постъпки – всичко това зависи от условията на живот, от възпитанието.Поради възпитанието опознаването на действителността от детето става по – дълбоко, разширяват се връзките със заобикалящата го среда, развиват се нови потребности – променят се и чувствата, тяхното качество, променя се и характерът на регулирането на чувствата.

У малките деца чувствата са неустойчиви, често положителното чувство бързо се заменя с противоположно. Това са по – скоро отделни емоционални прояви, възникващи поради конкретни впечатления във връзка с някакви преживявания . Обаче, когато едни и същи чувства се повтарят, те могат да станат устойчиви, характерни за детето. Затова трябва да се грижим да насаждаме положителни чувства и да премахваме причините, които могат да доведат до формиране на отрицотелни чувства ( егоизъм, завист, алчност и други ).

Чувствата у малкото дете се предизвикват от ярки, често пъти външни впечатления. Във възпитанието на чувствата на детето много неща зависят от развитието на неговото съзнание. Заедно с промените в съзнанието се променят и чувствата.

Чувствата винаги биват преживявани във връзка с усещанията, възприятията, представите, образите на въображението. През цялото предучилищно детство чувствата на детето се отличават с непосредственост и искреност. По израза на лицето на детето, по неговото настроение, мимика, движения, лесно можем да определим чувствата му – възхищение, недоволство, тъга, огорчение, съчувствие, завист. Обаче чувствата на децата се характеризират с неустойчивост. Детето слабо може да ги потчини на съзнанието. Затова се изисква навик, който още не е създаден у него, а се развива..

Най – важен източник за формиране на чувствата е заобикалящият ни живот, постъпките на възрастните. Дребните, големите и далечните постъпки се възприемат от детската памет и формират моралната основа на личността. Подражанието поражда навици, които укрепват, стават черта на характера. На способността да се възприемат чувствата се гради съчувствието, което детето изпитва към преживяването от някой друг, умението на децата да се заразяват от радостта или тъгата на останалите деца от групата. У детето само тогава може да се възпита любов, уважение към другите, чувствителност и отзивчивост, когато самият педагог се отнася с любов и внимание към децата.

Когато едно дете е открито, състрадателно, уверено в себе си, доверяващо се, дружелюбно и приятелски настроено, това свидетелства за една емоционална сигурност на неговата вътрешна картина. За съжаление, обоче  не у всички деца е налице емоционална сигурност. „ Заслуга” за тази несигурност имат възрастните – педагози и родители. Когато възрастният без да се замисля, отправя към детето фрази от рода на „ теб за нищо не те биве” и други подобни, той не си дева сметка, че тези срязвания и обиди оставят дълготраен ефект у него. Детето вярва на това, което чува. На базата на този „запис” се изгражда вътрешната реч на детето, благодарение на която самооценката у подрастващия започва да се  снижава. Върху емоционалната несигурност на детето влияе и отношението на безразличие. Емоционалната несигурност е гарантирана и при деца, чиито родители са авторитарни. При тези деца оценката силно се влияе от оценката, която им дават родителите. Емоционалната сигурност, като важен и съществен аспект на високата самооценка у децата, изисква от възрастните в контакта им с подрастващите да насочат усилията си  към създаване на атмосфера, изпълнена с искреност, емоционална поддръжка, заинтересованост и грижа към оформящите  се личности. Тази атмосфера би могла да се постигне чрез: голяма доза търпеливост, приятелски коментари по отношение на детските дейности, похвали, насърчения, одобрение по посока инициативността на детето, постоянни контакти с детето, демонстриране на зачитане, поткрепяне на детските умения за справедливост и сътрудничество и други. Всичко това трябва да бъде поднесено така, че детето да усеща възрастния близо до себе си, да повярва, че е безусловно обичано.А това означава, да получава любов без условия и уговорки.

Несигурността също много често се явява източник на страх, който довежда до емоционална несигурност у детето. Емоционалната несигурност на детето може да бъде открита по проявени от него физически, емоционални и поведенчески симптоми кото бой, враждебност или психосоматични симптоми ( например:стомашни болки и др.).

Следващата стъпка в развитието на чувството за емоционална сигурност у 3 – 7 годишното дете е да му се помогне да разбере и да се справи със страховете, присъщи за тази възрастова група. Детето трябва да преодолее несигурността и да придобие чувството, че е способно да се издигне над нея и страха. За да се пропъдят детските страхове е необходимо  да се елиминират източниците, които ги пораждат.

След всичко изложено до тук може да се обобщи, че чувството за емоционална сигурност у подрастващите може да се формира само тогава, когато децата и възрастните ( родители и педагози ) имат взаимна основа на емоционална сигурност.

Включването на детето в нова сфера на колективна дейност – детска градина, изпълнението на сериозни поръчения формира у децата едно ново чувство – за дълг, отговорност, взискателност към себе си. Като сравнява своите действия с действията на другите деца, детето получава основа за преживяване на нови чувства: гордост, неувереност в себе си, самоувереност. Чувствата на децата от предуч. възраст до голяма степен са обусловени от отношението на възрастния човек.

Оценъчното отношение на възрастните се отразява и върху формирането на естетическите чувства у децата. Те се развиват най-вече в занятията по музика,  изобразителна дейност и КТД. Естетическите чувства възникват у човек при възприемане на красивото. Ние се любуваме на красотата в природата,  наслаждаваме се на произведение на изкуството, запленява ни прекрасната музика  – всичко това са естетически преживявания. Възпитаване естетически чувства у децата не е просто развитие на остро зрение и слух, това е  формиране способноста да възприемат хармонията, красотата в обкръжаващия ги свят: в залеза на слънцето то вижда не толкова, че то предвещава хубаво време  или дъжд на следващия ден, а вижда красотата на цветовата гама, съчетанието на различните цветове. Естетическото, а не толкова материалното отношение на детето към природата, към обкръжаващия го свят създава у него нежна, открита, добра и красива душа. Важни средства за развиване естетическите чувства у децата са литературата и изкуството. В литературата и изкуството се съединяват духовното и естетическото, нравственото и красивото. Важно е да развиваме у подрастващите интерес към определен вид дейност.

Интересът се определя като избирателно отношение на личността към някакъв обект, предизвикан от положителни емоции. Формирането на интерес към познание е важно не толкова да се учи добре и да е послушно детето, интересът към знание по същество е част от личноста. И ако у детето се появи ранно увлечение или интерес към определени неща, към литература или изкуство то у него се раждат интелектуални и естетически преживявания. Интелектуалните чувства имат важна роля за формиране познавателните потребности на децата и развитието на тяхната духовна сфера. При съответното внимание още в подрастваща възраст те ще укрепнат, ще станат мотив за познавателна дейност, за развитие на самостоятелно мислене, размисли и творчество. Интелектуалните чувства като познавателен мотив съпровождат мисловната дейност във всички етапи на развитието. Сам по себеси процеса мислене възниква при необходимост да се отговори на въпрос, реши даден проблем, справяне с възникнала трудност, разбирайки нещо непонятно досега. Интелектуалните чувства се разгръщат най- интензивно в началната училищна възраст след постъпване на детето в училище.

Интелектуалните чувства се разширяват  в тясна връзка  и с познавателните интереси на децата.

Емоции и чувства като страх, тревожност, гняв, вина, срам, гордост, срамежливост, смущение  могат да бъдат бариери в общуването

Емоцията като мотив за постъпка – срам, вина, съвест.

Чувствата могат да управляват поведението на човека. Вече говорим за сложната връзка между емоциите и чувствата Ако емоцията е непосредствено преживяване, то чувството се формира постепенно, под влияние на условията, в които човек се възпитава и расте. В резултат поощряване от околните чувството става присъщо на самата личност. Именно по този път се формират нравствените, естетическите и интелектуалните чувства.

Колкото и хубави, разбираеми и цветисти да са разказите, които четем на децата, колкото и горещо и искренно да изразяваме оценъчното си отношение към лошите и добрите постъпки, най – същественото във формирането на нравствените чувства е непосредствената им изява в реалните практически постъпки на децата, а ние можем да намерим много такива неща, които са достъпни на децата, полезни са и са радостни за тях. Това са: помощ при подреждане на занималната, грижи за цветята, украсяване на помещенията за празник, помощ на деца от по – малка  група или на връстници в нужда, дори и помощ на родителите вкъщи. В практиката на всекидневната дейност и разнообразното общуване на детето с връстниците му и възрастните не само, че се натрупват знания, а се формират и оценки. Така нравственото чувство става част от психиката на човека, става мотив определящ неговото поведение.

Може да говорим за истинско нравствено поведение на личността само тогава, когато мотивът за нравствена постъпка се превърне в нравствено чувство: състрадание, съпреживяване, чувство за чест и достойнство, съвест, страх, срам.

Срам – много сложно чувство и не веднага се проявява у децата. В това чувство детето се „обучава”. Обучението на чувството не е толкова лесно, както да научим дете да чете, да решава задачи или да кара колело. Несъмнено, за да се развие това чувство трябва на достъпен език да се представи начин на поведение на първо време свързан с хигиената, чистотата, способноста на децата да се срамуват от мръсните си ръце, смачканите и мръсни дрехи, неприятен и неугледен външен вид, а по късно да бъде пренесено и в нравствените постъпки.

Още в ранна детска възраст ние можем да влияем на постъпките на децата, които изискват нашата намеса с опорно чувство срам. Чувството срам трябва да се превърне в устойчиво емоционално състояние на личността, което сдържа детето от желания и подбуди, действия които се осъждат от околните.

Постепенно, чувството срам се закрепва и става основа за формиране на съвестта.Съвеста се определя и като морално съзнание и като чувство. Човек помага на друг, прави добро не с користни мотиви, а защото така му подсказва съвестта, той е така възпитан, да постъпва към другите доброжелателно.

Съвест и срам се много близки чувства.

Основни и най-значими методи за нравствено възпитание са личния пример, упражняване на нравствени постъпки, оценка на постъпките, етични беседи.

Основно средство за морално изграждане на детската личност е организиране на дейностите ( игра, учене, труд ).Чрез тях децата овладяват норми на поведение, запознават се с нравствени категорий ( честност, скромност ), възпитават се нравствени чувства, формират се морални качества.Всичко това се постига в условията на колективни дейности, където обективно се сблъскват личните и обществените интереси, създава се отношение към собствените задължения и чувство на отговорност. Следователно формирането на нравствено съзнание и поведение е единен процес и се извършва в различни колективни дейности и в цялостния възпитателно-образователен процес.

Между факторите вляещи върху емоционалното състояние на децата от предучилищна възраст голяма роля има отношението на учителя към постъпките на детето, резултата от неговата работа, проявяваики се в различни форми на одобрение, порицание или оценка. Това помага детето да осмисли своите действия и постъпки да формира нравствени качества.Отношението на учителя поражда сложен комплекс от преживявания: радост от похвалата, огорчение, вълнение, увереност в себе си, желание да направи нещо хубаво и да очаква положителна оценка.

Задачата ни се състои в това да се изучи характера на емоционалното отношение между дете и учител. Резултата от постъпките на децата се изразява с различни емоционални средства – мимика, пантомимика, речева интонация.

Мнението на възрастния ( в случая учителя ) се явява източник на положителни емоционални преживявания при децата. Последните не толкова удвлетворяват потребностите на децата от одобрение, но по – скоро нарпавляват  неговото отношение към обкръжаващия го свят, другите хора и самия себе си.

Оценката от резултата изразена емоционално служи ефективно да се управлява работата на децата, активизира децата и ги стимулира в тяхната работа. Активността на децата по време на занятие зависи съществено от това, колко учителя владее средствата за емоционално въздействие. В разрез с обичайната оценка, правилно или неправилно изпълнена задача, изказаното от учителката удовлетворение предизвиква в детето чувство на радост, което го кара да усвоява по – добре материала или да работи още по-добре. Този механизъм на емоционално въздействие е в основата на всички видове поощрения на децата, когато изпитват затруднение с думите: на прав път си, говори по-смело, ти можеш – помисли. И обратно.

Емоционалните прояви у децата позволява да се отбележи наличие или отсъствие реакцията на това или друго възпитателно въздействие. За характера на преживяването ние съдим по специфичното емоционално поведение на детето  (мимика, интонация на гласа, пантомимика) и неспицифични прояви (поведение на детето, отношение към поставените задачи, желание за работа, отношение към родители ). Показатели са например изказвания като: добра, лоша, много красива госпожа имаме. В тези думи е ярко изразено емоционалното отношение на детето. Интонацията му се отличава с жизненост, трепет.

Тогава, когато учителя изразява своето удовлетворение от поведението на детето, радост по повод правилна постъпка у децата възникват радостни преживявания – усмивката, изражението на очите, позата свидетелства за това, че детето изпитва удоволствие от похвалата, от положителната оценка от неговата работа. Осъждайки някоя постъпка учителя обикновено изразява недоволство и възмущение, които предизвикват отрицателни преживявания у децата. Резкият тон и гневната интонация рефлектират по различен начин върху децата. Ако при едни се изразяват в явно смущение, виновно гледайки в земята, изчервявайки се при други се наблюдават агресия спрямо други деца, спрямо работата. Отрицателния характер на преживяванията се изразява ярко в мимиката, поведението, интонацията на гласа, в самото съдържание на словесната реакция. Изпитаното чувство на неловкост, вина, яд на себе си при някои деца извиква стремеж да поправи лошото впечатление, да прояви доброжелателност към връстниците си, да се приласкае към учителката. Емоционалните преживявания на децата в такива ситуации могат да се разделят на три вида: опит за оправдание, желание да поправи постъпката си, извинение.

Адекватно преживяване възниква у децата главно в ситуацийте, когато учителя емоционално изразява своето отношение и създава възможност за изпитване на радост, удоволствие или вина.

При сух лишен от емоционалност тон на учителя децата остават „ глухи” за казаното от него и той трябва да се повтаря многократно.

Когато детето чувства, че е обект  на внимание от страна на възрастните у него се формира желание за преживяване на поставените му оценки. Емоционалното отношение на педагога към децата определя характера на емоционалните преживявания на децата. При това съществена роля играе изразната страна на тези отношения, способстващи адекватното възприятие на педагогическото въздействие.Мимика, жест, поза, движение – това са своеобразните инструменти за въздействие върху децата.

В педагогическата психология емоционалния компонент в отношенията учител – дете е едно от най-важните изисквания към неговия педагогически опит. Развитие на децата в емоционално направление се заключва във формиране на небезразличие към моралните норми.Създаване на ситуаций за оценка, провеждане на беседи по картинки, гледане на филми трябва да предизвикат развитие в емоционално направление. Полезно е поощряването на децата да се припознават в любими герои от худ. литература, персонажи от филми и мотивирането им от техните постъпки.

Живеем във време , наситено с динамични промени в бита и съзнанието на всеки от нас.Свидетели и участници сме и в промяната на духовните ценности. Все по -  рятко се срещат хора с качества кото честност, доброжелателност и готовност за взаимопомощ. За съжаление в тази обстановка растат  и нашите деца. По телевизията те гледат филми, за хладнокръвни, но симпатични и смели убийции искренно желаят да приличат на тях. Затова, една от приоритетните ни задачи , трябва да бъде полагане на основите на доброто поведение, възпитаване на добрия човек. Не можем да твърдим, че нашите деца ще станат по- добри от другите. Въпреки целенасочените усилия и днес се наблюдават нехуманни прояви – да блъсне другарчето си, насила да му вземе играчката и други. Но тези прояви предизвикват остра реакция от останалите деца. Те сами осъждат виновника: „ Няма да играя с теб, ти удари Нина” и т.н. Тези резултати трябва да ни радват, защото децата не остават безразлични към грубостта и некоректните постъпки. Възпитаването на хуманни чувства у децата е сложен ипродължителен процес. Не е важно дали днешните  и бъдещите деца ще станат лекари, инжинери или преуспяващи бизнесмени. Някои ще могат повече, други по- малко. Важно е всички да бъдат добри хора – честни, дружелюбни, готови да помагат на другите.

Изследвания показват, че ограничаването на емоционалните контакти между възрастните ( преди всичко родителите ) и децата се отразяват отрицателно върху общото им развитие, те растат затворени, отчуждени и могат да проявяват агресивност.

Емоционалните контакти са сигурен начин за следене на детските чувства и за насочване на формирането им. Защото освен емоциите, свързани с инстинктите като вродени форми на жизнената дейност, хората имат безброй чисто човешки преживявания, пораждани от обстоятелствата, които са възможни само в обществото. Ето защо е важно тези контакти да осигуряват и възпитателни функций. А ето, че не винаги е така, може да покажем примерно с обичта – святото, светло човешко чувство, което ако придобие уродливи форми, нанася непоправими вреди както на родители, така и на децата.Това са така да се каже, далечните последици от сляпата родителска обич. Близките им симптоми се проявяват в това, че възрастните не виждат децата такива каквито са в действителност. За такива родители техните чеда са най-добрите. Разглезени от прекалената обич, те осъзнават всички изгоди за себе си, и по всякакъв начин – с кротост, с умилкване, с малки услуги се стараят да я поддържат. Пред очите на близките си не грубиянстват, не правят сцени, тоест държат се съвсем прилично. Ето защо на родителите им е трудно понякога да повярват, че детето им хулиганства на улицата. У тях се създава превратна представа за децата им. При други родители е обратно, забързани в ежедневието, непосредствения стрес, при който живее човачеството в 21 век се отразява негативно върху децата. КАК ?

Днешното дете страда от дефицит на емоционално общуване с родителите. Някои родители наказват всяка негативна постъпка на детето, а други изобщо не обръщат внимание – като порасне ще се промени.

КОЕ ПРАВИ ДЕТЕТО АГРЕСИВНО?

-                  Децата, които са имали възможност да наблюдават агресия в поведението на възрастен като модел на поведение, проявяват агресия. Върху процесите на овладяването и оказват влияние наградата и наказанието. Ако детето открие, че агресивният модел е подкрепен, много вероятно е то да започне да се държи агресивно. Ако то открие, че поведението му е неодобрено, детето може да се въздаржи от него.

За да се прояви агресивността е необходимо:

-                  да възникне някаква пречка, която е свързана с вътрешните състояния и външната среда;

-                  да се намалят забраните срещу агресивното поведение;

-                  да е налице обстановка предразполагаща към агресивност;

Немаловажен е проблемът за влиянието на телевизията и другите информационни средства върху агресивността.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ НАМАЛИ АГРЕСИВНОСТТА В РЕАЛНИЯ СВЯТ НА ДЕТЕТО?

Съхраняването на уважение към другия, състраданието могат да ограничат агресията независимо от реално преживяния гняв или разочарование. Когато детето изгради у себе си представа за ефекта от нараняването причинено на другите от него, и това е придружено с обяснение и насърчаване в терсене на други алтернативни поведения, агресията може да се намали. За да се намали агресивността у децата е необходимо разбирателство между родители и педагози. Съвместните им усилия насочени срещу причините пораждащи агресията, ще доведат до емоционален комфорт на детето, така недостатъчен в нашето съвремие.

Възпитаването на чувствата у децата е тънка и отговорна работа. Но те трябва да се възпитават, защото се знае, че всяко чувство има своята противоположност ( любов – омраза, удовлетворение – неудовлетворение и т.н. )

Трябва да се стремим нашите възпитаници да имат повече положителни емоции и чувства.

Можем да кажем, че децата се учат от своя живот.

„ Ако детето живее в дух на критичност, то се учи да обвинява.

Ако детето живее във враждебност, то се учи да воюва.

Ако детето живее, заобиколено от присмех, то става боязливо.

Ако детето живее в срам, то се учи да чувства вина.

Ако детето живее в търпимост, то се учи на търпение.

Ако детето живее в насърчение, то се учи на доверие.

Ако детето живее с похвали, то се учи на признателност.

Ако детето живее в честност, то се учи на справедливост.

Ако детето живее в сигурност, то се научава да вярва.

Ако детето живее с одобрение, то се научава да харесва себе си.

Ако детето живее в добронамереност и приятелство, то се научава да открива любов в света.”

Дорис Ло Нолти