Joomla Software solutions Template

Payday loan

Историята на човека се приема, че започва с появата на питекантропа, синатропа, хаиделберския човек и други, които живели приблизително между 650 000 - 425 000 г. като тази граница е твърде условна и в резултат на нови открития непрекъснато се мени.

Първите следи от съществуването на човека в българските земи, както се установява от направените проучвания, произхождат от времето на средния палеолит, т.е. приблизително между 100 000- 40 000г пр. Хр. и е времето на неандерталеца.

През този период климатичните условия на Балканския полуостров били доста сурови. Първобитните хора са търсели убежища из пещерите и по скалните навеси. Те познавали вече огъня. Основното им занятие било лов на дивеч и риба. Освен това събирали корени и плодове. Служели си с твърде груби оръдия на труда, направени от не изгладени камъни. Груби и несъвършени били и оръдията им.

Следи от живота на първобитния човек през палеолита са открити на много места в България. Особено важни са находките в пещерата при с. Деветаки, Ловешко (Северна България). Интересни материали има и в пещерата „Бачо Киро” при Дряновския манастир.

Късната старокаменна епоха (късен палеолит) се датира 40 000 – 10 000г. пр.Хр.  и неандерталеца е изместен от ‘” изкопаемия разумен човек”, т.е. от кроманьонеца.

Ако нещо ще се промени в бъдещето, то засега археолозите приемат за начало на новокаменната (неолитната) епоха в Югоизточна Европа – VIII - VII век пр  Хр.

Произходът на тъй наречената „неолитна цивилизация” е обусловена от най-малко от три фактора:

- преселването на народи носители на нови умения; (миграцията)

-развитието на местното (автохтонно) население;

- взаимните културни влияния чрез и между съседи;

Миграционните движения са израз на закономерното развитие на производителните сили. Именно във времето на крайно ниско равнище на производството движението и разселването на племената довеждат до развитие и усъвършенстване на оръдията на труда, до усвояване на нови земи, до нови източници на суровини, до социална диференциация, до обществен и културен напредък.

Неолитната цивилизация в Европейския Югоизток възниква като сложно взаимодействие на културно- историческото общуване в цялото Източно Средиземноморие, някои от които- тези от Близкия изток- са по-напреднали.

Неолитната цивилизация е неделима от медно-каменната (енеолитната или халколитната) епоха, която следва във времето,

Изследователите на периоди приемат хронологията на новокаменната (неолитна) епоха от VIII до V, а на медно-каменната от V – IV до IV – III хилядолетие пр. Хр. за общо взета ориентировъчна.

Анализа на периода на културното развитие през тези хилядолетия се извършва въз основа на последователността в разликите между пластовете на откритите селищни могили.

У нас е в сила Карловската хронологическа система, назовавана така по името на селищната могила край с. Караново до Нова Загора.

Възприетата система е в сила за цялата история на България и праисторията на Европейския Югоизток.

Първите четири етапа (Караново I- IV) се свързват с новокаменната епоха; Караново VI- с последната фаза. Такава е периодизацията докъм края на IV хилядолетие пр. Хр.

Периодизацията на бронзовата епоха в случай се приема, че обхваща големия откъс от време между началото на III и каря на II хилядолетия пр. Хр.

Според историците на археологическите проучвания значителна част от които още не са публикувани се очаква потвърждението на един общ отговор и той е че, „Тракия преди траките” е егейско-средиземноморка област. В южно-тракийската низина тъкмо Родопския масив се приема като специфична културна област през медно-каменната и бронзова епоха.

ПО време на неолита (новокаменната епоха) климатичните условия на Балканския полуостров значително се подобрили  Климатът се смекчил, а растителността станала по-буйна. В живота на първобитния човек настъпили съществени помени. Започнали да напускат пещерите, да добиват кремък от повърхността на земята, а понякога прокопавали галерии.

Хората вече правели по-добре изгладени ножове, шила, копия, резци на сърпове, стъргалки за кожи, свердели, а през медно-каменната- ножове, върхове на стрели, други оръжия и части от оръжия.

Камъкът се явявал – изходен продукт за нуждите на производството, на бита.  Оръдията от камък значително повишават ефектността си, когато през медно-каменната епоха масово започват да се пробиват дупки в тях за дръжки от дърво или еленов рог.

Въвеждането на медта рязко повишава ефекта от работата на сечивата и се създават нови предпоставки за увеличаване производстото на труда,

В нашите земи руден център е проучен в местността на „Мечи кладенец”, Старозагорско. Отначало са изгребвали медната руда от повърхността, След това като свършила, прокопавали наклонени изкопи на дълбочина 13-18, а понякога и 27 метра. Находището било нагрявано с огромни огньове, след това го заливали с вода. В появилите се пукнатили набивали дървени клинове и откъртвали парчета руда.

Рудата я леели в землени форми, в които с дървени въглища постигнали необходимите 1083 С^О. Разтопеният метал изливали в специални калъпи за клинове, брадви и други сечива и оръжия. Изделията след това се наклепвало, защото в противен случаи медта губела твърдостта си.

За земеделието оръдията на труда са били дървени, каменни и рогови. Най-подходящ за сохи, рала и сърпове се оказал еленовия рог.

Ранно земеделие е било развито още през ранната фаза на новокаменната епоха, а през медно-каменната  вече се използвали разливите на реките и примитивни водохранилища.

Основните култури, които са се отглеждали са пшеница, ечемик, фии, бобови растения, лозата.

Сламата е била използвана за фураж, сено и листак, които се поставя по пасищата в хранилки.

Хората отглеждали едър рогат добитък, одомашени свине, овце и кози. От дивите животни най-голям интерес проявявали към елена, свинята и сърната..

Ловът като необходима дейност е бил широко застепен, за да избиват диви животни заради месото за храна и кожите им.

Кожарството започва да се утвърждава като един от най-разпространените занаяти през новокаменната и медно-каменната епоха.

Жените освен, че се занимавали със засаждането на семена, събирането на плодове, извършвали първоначалната преработка на вълната и след това я предяли (доказателство за това са намерени тежести за вретената). На вертикален тъкачен стан са изработвали вълнени материи за дрехи (доказателство –намерените глинени идоли).

Идолите освен от глина били изработвани и от мрамор, злато, кост и се явяват много добри образци на така наречената- малка пластика и говорят за добра техническа, традиции и майсторство.

Пример за такава работилница дава селищната могила при село Хотница, Великотрънско. На тази основа археолозите проявяват констатация за изработката на златните украшения, които могат да се отнесат към късната медно-каменна епоха.

Изделия и украшения с различно предназначение са намерени във Варненския некропол, а това говори, че там е имало златарска работилница.

Най-големи доказателства за украсата пред новокаменната и медно-каменната епоха се вижда в керамичното производство. Това са били обикновено предмети за бита и свещенодействия. Предполага се, че зоаморфния съд във формата на елен от ранната новокаменна епоха (доказателство- намерените неща при с. Мулдава, Асеновградско) е ритон за изповядването на култа към слънцето.

Керамиката е била ръчна или са се използвали глинени, което говори за доста високо техническо и художествено ниво. Отново могат да се посоча селищните могили в Караново и Огняново, Шуменско, защото намереното в тях говори за работилници с големи пещи. Затова може да се предполага, че и живота в селищата е бил с добра организация. Това се доказва най-добре, чрез изучаването на разкопките на селищните могили- напластяванията от развалини, останки, отпадъци.

В българските земи са открити около 400 селищни могили, чиито брой нараства. Тези обекти обикновено се откриват в тракийската низина и в Североизточна България.

Хората след като започнали да напускат пещерите си строели малки колибки направени от колове и били измазани със смес от глина и слама. Започнали да строят жилища и във водата (наколни жилища), в които се чувствали най-добре защитени от варговете си. Следи от наколни жилища са открити в Преспанското Езеро (Западна Македония) и Девненското езеро ( край Варна). Покривали са ги с дебело натрупан камък и слама (обикновено едно помещение в средата и едно или две в странични помещения). Вдясно от входа на такова помещение имало измазана с глина пещ, която е играела и ролята на култово място на дома, защото около нея се намирали и почитаните идоли. По жилищата семейството имало хранилище (питос) за зърното, хромел – ръчна мелница за брашно и друг работен инвентар.

В Европейския Югоизток и преди всичко по време на медно-каменната епоха са описани и жилища с подземни складови помещения, с оформен кухненски ъгъл около огнището, където са се намирали и керамичните съдове предназначени за бита.

Говорейки за новокаменната и медно-каменната епоха трябва да кажем, че производството, селищата и некрополите, както и континенталната зона на Югоизтока и Мала Азия, с техните връзки със степните области така и източното Средиземноморие с Елада са се развивали успоредно.

Изследователите на тези земи, смятат, че от гледна точка на развитието на производствените традиции и селищния живот няма прекъсване между епохите.

Ново голямо постижение на древните хора е изнамирането на бронза.

През ранната бронзова епоха силно намаляват керамичните оръдия, но продължават да бъдат използвани някои от тях  в дървосекачеството и рудодобива като се усъвършенстват и разнообразяват.

Логичният извод е че през средната бронзова епоха за сметка на металните оръдия на труда и оръжията, броят на тези от кремък, кост и еленов рог силно намаляват.

През ранната бронзова епоха като последна фаза на медно-каменната, металните оръдия и оръжия се изработват вече от сплав на мед с арсен, което е открито в Югоизточна Европа и Кавказката област. Едва  по-късно е започнало добивът на сплав от мед и калай (90% към 10%), която е наречена бронз,

Предимствата на бронза са , че той не губи своята твърдост и не ръждясва. Във връзка с него се усъвършенства техниката леене – от отворени в затворени калъпи.

В резултат на новите металургични знания през средната и късната бронзова епоха, се подобряват агротехническите условия- обработка на почвата, което води до началото на интензивно земеделие, както и високо използване на лозарството.В този период се стабилизира  и увеличаване видът на домашните животни, разнообразява се и производството на продукти от тях. Обособяват се земеделски и скотовъдски племена, които разменяли помежду си продукти на своя труд.

Голяма Придобивка за хората от този период е одомашеният кон, който е използван за яздене, храна и като теглителна сила. Така хората реорганизирали целия си начин на живот и създали и военната конница.

Такива са били степните обитатели. Природните условия, при които са живеели очертават бит, който е наречен номадски.

При разпространението на придобивките на номадството на юг от Хемус по източната дъга на полуострова към Егейския басейн, то земеделието и скотовъдството окончателно укрепват като главни производства (първото голямо разделение на труда). То се съпътствало и от „второто голямо разделение на труда”, т.е.  обособяването на занаятчийството от другите два отрасъла, при по-висока, отколкото през медно-каменната епоха степен на самостоятелност, пазари и по-голяма специализация в метолообработването; строителството, тъкачеството и грънчарството.

Скок в развитието се извършва в центровете на Източното Средиземноморие, Крит и околните острови, след него и средищата на Пелопонес. Морето тук се явява като един благоприятен фактор за създаване на качествено друга културно-историческа обстановка, на нови цивилизации- известни като критска и микенска.

През бронзовия век- хората, усвояват водните пътища в Източното Средиземноморие се научили и усвоили постиженията ма семитско-хелиския свят както от Близкия Изток, така и от Египет.

Господството по море се явявало като един от най-бързите начини за натрупване на суровини, метали, стоки, благородни метали и скъпи изделия. Мореплавателят става символ на напредъка в онези времена, защото преди всички други научава нови умения,сръчности и технологични подобрения. Той се е явявал новатор във всяка човешка дейност, това помага да се развият художествените занаяти и изкуства.

Променя се и облика на селищата. В ранната и средна бронзова епоха, те продължават да се изграждат по натрупаните могили от предишното време.

Селището при с.Езеро е оградено вече от каменна стена дебела 1.50м, чийто лицеви страни са от големи необработени камъни без спойка между тях. Увеличеното население впоследствие разширява укреплението и изгражда по-масивна външна стена. Отбраняването на селището вече е било по-добре планирано, а жилищата са строели в по-правилни редици, които водели към свободно оставен център.

През късната бронзова епоха настъпила промяна по-цялата територия на Европейския Югоизток. Населението започнало да се заселва в равнини и долини, където е имало вода.

От археологическите изследвани става ясно, че през късната бронзова епоха от последните столетия на II хилядолетие пр. Хр. са настъпили промени в поселищата. Видът на населените места, средата в която те се откриват и очевидно по сложните връзки и зависимости между тях по областите и по цялата територия от южните склонове на Родопите на север са доказателство за променена историческа действителност в развитието на обществото.

Населението обитавало днешните български земи от края на бронзовата епоха насетне е известно с името траки. Все още не е установено те са местни (автохтонни) жители или са дошли по-късно. Многобройно многосъставно население обитавало пространствата Днепро-Днесторовските области на североизток до Северозападна Мала Азия, като ядрото му било от Карпатите до Егея. Траки е имало и в Средна Гърция, по островите в Бяло море. Някои тракийски племена се установили в Мала Азия. Траките били добри земеделци, познавали занаятите. През VIII-VI в.пр. ХР желязото измества бронза. Строителството също бележи напредък. С камък и тухли се изграждали куполните сводове и двускалните покриви на тракийските гробници.