Joomla Software solutions Template

Payday loan

Р Е Н Е С А Н С

Ренесансът е един от най-прекрасните феномени на европейския дух. Културно явление от XV-XVI в. появило се в италиянските градове, което се разпространило и доразвило в Нидерландия, Франция, Германия, Англия, Испания, Португалия.

Ренесансът е основата на бъдещата световна култура. Но това е време не само за голямо изкуство. Това е времето, когато с най-голяма сила се пробужда личното съзнание на хората и интересът им към всичко, което засяга човека и света. Тогава се създава културата на хуманизма, идеята за ценността на отделната личност, съзрява вярата в човешкият гений и стремежът за хармония между човека и заобикалящата го среда-стремежът към съвършенство.

Италианското възраждане започва във Флоренция, озарява с пълния си блясък Рим и завършва във Венеция. Първите три имена, които дават характера и колорита на епохата, са имената на архитекта Фелипо Брунелески, на скулптора Донатело и на живописеца Мазачо. Те са основоположници на „новото” и затова мнозина историци на изкуството ги наричат „бащи на Ренесанса”.

Първото голямо и обновяващо архитектурно дело на великия Брунелески е изграждането на гигантския купол на флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре”. Той оставя дълбоки следи в развитието на архитектурата и с построяването на детска болница и приют „Оспедале дели Иноченти”,на красивия

„Палацо Пити”-една от най-големите картинни галерии днес в Италия и на знаменитата

„Капела дей Паци”.

Донатело пръв сред майсторите на скулптурата успял да представи органическата цялост на човешкото тяло, неговата маса и тежест и с това да го направи

реално и живо. Първата му творба   релефът „Благовещение”носи полъх от миналото,но

още втората му поръчка-образите на пророци за камбанарията и фасадата на „Санта Мария дел Фиоре” и статуята на Св.Марко за”Ор Сан Микеле” показали, че той е реалист от първа величина. Донатело е автор на редица статуи, но най-прочутите от тях

са бронзовият „Давид”- първото голо тяло в скулптурата на Ренесанса и първият конен паметник на Ренесанса „Гатамелата”.

Томазо Гуиди спечелил прозвището Мазачо, пръв в историята на живопистта потърсил точно съотношение между образа на човека и неговото вътрешно съдържание. В творбите си той разказва християнски легенди, но навсякъде рисува живи земни хора. По известните му творби са „Изгонването на Адам и Ева от Рая”, „Христос, апостол Павел и митаря”.

Наред с тримата „бащи на Ренесанса”, творят и други велики хуманисти.

Лоренцо Гиберти изваял и отлял от бронз северната и източните врати на градския Баптистерий . Когато Милеланджело видял тази врата, възкликнал с възхищение: „Тази врата е достоина да бъде врата на Рая”.

Живописците Андреа дел Кастаньо - „Обесването на бунтовниците”; Фра Филипо Липи - „Мадоната с младенеца”, „Поклонението на влъхвите”, фрезките в катедралата на Прато „Танцът на Саломе”; скулптора - художник Антонио Полайолу - „Херкулес, който задушава Антей”(статуя), „Мъките на Свети Себастиян”, „Дафнис и Хлоя”.

Скулптор-художник -Андреа дел Верокио-склптури-„Давид”, „Детето с рибата”, групата на „Тома Неверни и Христос”, конната статуя на кондотиера Бертоломео Колеони,-картина-„Кръщавването на Христос”.

Сандро Ботичели-художник-„Пролетта”, „Раждането на Венера”, илюстрациите към „Божественна комедия” на Данте.

Художника Андреа Мантеня от Падуа-„Разпятието”, много женски портрети, картините „Минерва изпъжда пороците”, „Парнас”, „Пиета”.

До върховете на италиянския Ренесанс достигат титаните-Донато Браманте, Леонардо да Винчи, Рафаело Санти, Микеланджело Буонароти и Тициан.

Архитект Браманте е автор на плана по който е построен най-колосалният християнски храм в света-римският „Св.Петър”. Смъртта попречила на гениалния архитект да доведе до край колосалното си дело и най-смелата му мечта-гигантският купол над „Св.Петър”, бил издигнат от Микеланджело. Пътят към великите дела му открива поръчката за построяване на параклис в двора на черквата „Сан Пиетро ин Монторио”.

И до днес това „храмче” покорява с изящество, елегантност и съвършенство.

Името на Браманте се свързва и с построяването на бляскавия римски „Палацо делла Канчелерия”, прекрасната „Каза Санта” в Лорето, с красивата „Санта Мария делле Грацие” в Тоди.

Каквото и да се каже за Леонардо да Винчи ще бъде нищожно в сравнение с неговия гений. И до днес оставеното от него се изучава и изследва от изкуствоведи и учени. Можем само да се насладим на достигналото до нас.

„Мадона в пещерата”, портрета на Лукреция Кривели-„Ла бел Ферониер”,”Тайната вечеря”-изписана върху източната стена на трапезарията на манастира „Санта Мария делле Грацие”(милански период),(скиталчески период)-композицията „Св.Ана с Мадоната и младенеца”, Йоан Кръстител” и вършебната „Мона  Лиза”(Джокондата).

Рафаело Санти -във Флоренция той рисува прочутите си мадони-„Мадоната на великия херцог”, „Красивата градинарка”, „Мадона Алба”, „Мадоната с птичката”,

„Мадоната под балдахина”, а по късно в Рим-знаменитите „Сикстинската мадона” и

„Мадоната на стола”. По поръчка на Юлий II, Рафаело прави осем големи композиции в две от залите на Ватикана. Най-известната от тях е „Атинската школа”. Наред със стенописите и фреските Рафаело създава и множество портрети-на Юлий II, на Лъв X,

на приятеля си Балтазаре Кастильоне, „Ла дона велата”, „Ла Форнарина”.

Самотен, необикновен гений, надарен с невиждан размах и сила Микеланджело Буонароти е феноменален скулптор, живописец, архитект и поет, наричан от съвременниците си „титана с четирите души”. „Пиета”, „Давид”, „Моисей”, „Робите”,

скулптурите на Джулиано и Лоренцо Медичи, поставени в ниши над саркофазите им и четирите алегорични фигури „Нощта”, „Денят”, „Зората”, „Здрачът” върху самите саркофази. Папа Юлий II възлага на Микеланджело изографисването на тавана на „Сик

стинската капела”. Когато приключил пред очите на съвременниците му се разкрила най-необикновената гледка, несравнима с нищо създадено преди нея. По късно новият папа Павел III го натоварил да изпише върху стената на „Сикстинската капела”  най-колосалното си творение-„Страшният съд”. За най-голямо постижение на Микеланджело-архитекта се смята построяването на гигантския купол над „Св.Петър”.

Художник на крале и папи, любимец на принцове и кумир на Венеция, Тициан ни завещава огромно жудожествено наследство.

Картини с религиозно съдържание-„Христос и фарисеят”, композицията във венецианската черква „Санта Мария дей фрати”-„Възнесението на Мария”, „Полагане в гроба”, „Мъките на Св.Лоренцо”, „Св.Себастиан”, „Каеща се Магдалена”.

Светски картини-прочутите му „Венери”,”Даная”, „Вакханалиите”, „Земната и божествената любов”, „Открадването на Европа”.

Портрети-„Жената с фруктиерата”, „Дамата с ветрилото”, „Флора”, „Красавица”, „Иполито Раминалди”,”Човекът с ръкавицата”, „Павел III”, „КАРЛ V”, „Автопортрет”,

НИДЕРЛАНДИЯ

Контактът на нидерландците с природата, народното творчество и живота направил изкуството им много по демократично и близко до масите. Топло и сърдечно, то се превърнало в портрет на многоликото лице на действителноста.

Най-велик майстор на скулптурата отвъд Алпите се утвърдил Клаус Слутер. Най-прочутото му произведение е пиедестала на едно грамадно разпятие в Дижонската катедрала, наречен по късно „Кладенецът на Мойсей”.

Истинското възраждане на европейската живопис прави първи крачки с братята Хуберт и Ян ван Ейк. До смъртта на Хуберт двамата братя работили винаги заедно.

„Олтарят на агнеца”  е единственото им общо твориние достигнало до наши дни. Това е грамаден дървен триптих, правен за Гандската катедрала Сен Бавой и изпълнен с редица фигури и композиции с религиозни сюжети, който сега е разделен на три части,

намиращи се в Ганд, Брюксел и Берлин.

След смърта на брат си, Ян ван Ейк рисува много самостоятелни творби, прославили го като портретист от първа величина. портрети на жена му, „Канцлера Ролен с Богородица и младенеца”, „Мария с каноника Ван дер Пале”, „Цовекът с карамфила”,

„Арнолфини и жена му”.

Не може  да не се спомене и за други двама големи майстори-Рогир ван  дер Вайден и Хуго ван дер Гус.

Рогир-„Сваляне на кръста”, „Оплакването на Христос”, „Евангелистът Лука рисува Мадоната с Младенеца”.

Хуго-„Поклонението на овчарите”.

Ханс Мемлинг-германец, но прекарал целия си живот в Нидерландия. Най-прочутите му картини са „Мъченията на Св.Урсула”,”Поклонението на влъхвите”, „Обручението на Св.Екатерина”, намиращи се в музея към болница „Св.Йоан” в Брюге.

Куентин Масейс-портрет на Еразъм Ротердамски, „Банкерът и жена му”, композициите

„Мадоната на трона” и „Магдалена”.

Най-великия и човечен художник Питер Брьогел-„Битка на Карнавала с Поста”, „Фламандски пословици”, „Детски игри”, прочутия пейзажен цикъл „Годишните времена”, „Селски празник”, „Селски танц” и др.

Германия

Първият истинси ренесансов майстор на немците е Албрехт Дюрер.Той оставя богато художествено наследство-около 40 маслени картини и портрети, акварелни пейзажи и много графики.

Вълшебният колорист Матис Грюневалд-олтарни картини - „Разпятие”-олтара на черквата Ианхайм.

Ханс Холбайн-Млади-реалист стъпил здраво на земята. „Богородица с бургмайстора Майер”,портрет на „Еразъм Ротердамски”.Великият автор на „Похвала на глупостта” е представен в пълен профил и върху лицето му се виждат сплетени мъдростта и насмещливостта на гениалния хуманист.

Франция

Най-голяма оригиналност и творчество френският дух от Ренесанса показва в архитектурата. Особен интерес от тази епоха представляват френските замъци. Масивни и мрачни сгради в миналото, сега те се превърнали в приятни дворци с големи и широки прозорци, с много въздух и светлина, с преплитаща се окраса от готически, антични и италиански мотиви.

Замъците  Ане, дворецът Тюйлери, построени от архитекта Филбер дьо л’Орм и Лувърът – творение на архитекта Пиер Леско са едни от най – прочутите архитектурни паметници на Франция.