Joomla Software solutions Template

Payday loan

Сталин

Реферат

Сталин, чието истинско име е Йосиф Висарионович Джугашвили, беше дълги години диктаторът на Съветския съюз. Роден е 1879г. в град Гори, Грузия. Родният му език е грузинският – много различен от руския, който научава по-късно и който винаги е говорил с подчертан грузински акцент.

Сталин е израснал в беднотия. Баща му, обущар, който пиел прекомерно и биел жестоко сина си, умира когато Йосиф е единайсет-годишен. Като малък посещава църковно училище в Гори, а в юношеските си години учи в Духовната семинария в Тбилиси, но през 1899г. е изключен, защото разпространява подривни идеи. Той се включва в нелегалното марксистко движение, а през 1903г., когато партията се разцепва, взема страната на болшевиките. През годините до 1917-а е активен партиен член и е арестуван най-малко шест пъти. Тъй като присъдите му са обикновено леки и поне един-два пъти успява да се измъкне, възможно е да е бил двоен агент през част от този период. И точно по това време заема доста подходящия псевдоним Сталин – човек от стомана.

Сталин не е играл истински голяма роля в комунистическата революция през 1917г. През следващите две години обаче е много активен, а в 1922-а става генерален секретар на комунистическата партия. Този пост му осигурява голямо влияние в ръководството  и е важен фактор за успеха му в борбата за власт, която се води след смъртта на Ленин.

Ясно е, че Ленин е искал да остави за свой приемник Троцки. Дори в политическото си завещание Ленин заявява, че Сталин е твърде безогледен и трябва да бъде махнат от поста генерален секретар. Но след смъртта му в началото на 1924г. Сталин успява да получи Лениновото завещание. Той се съюзява с Лев Каменев и Григорий Зинолиев , двамата важни членове на Политбюро, с които образува “тройка”. С общи усилия те успяват да разгромят Троцки и последователите му. След това Сталин, гений във вътрешните политически борби, се обръща срещу Зиновиев и Каменев и също ги съкрушава. Разгромил в борбата за власт “лявата опозиция” (Троцки, Каменев, Зиновиев и последователите им), Сталин продължава напред и възприема някои от най-важните им политически предложения. Скоро след това се нахвърля и върху водачите на дясното крило в  комунистическата партия- негови довчерашни съюзници- и разгромява и тях. В началото на 30-те години той вече е единственият диктатор на Съветския съюз.

От тази силна позиция Сталин започва през 1934г. нечувани политически чистки. Събитието, което формално слага началото им, е убийството на Сергей Киров, висш комунистически функционер и един от съветниците на Сталин, на 1 декември 1934г. Предполага се обаче, че Сталин лично е наредил Киров да бъде убит- донякъде, за да се отърве от нето, но най-вече за да има предлог за последвалите големи чистки.

В течение на няколко години много видни комунистически функционери от революцията през 1917г., служили при Ленин, са обвинени от Сталин за измяна и са екзекутирани. На големи публични процеси повечето от тях правят открити самопризнания. Все едно президентът Томас Джеферсън да беше арестувал подписалите Декларацията за независимостта и конституцията, да ги обвини за измяна и да ги екзекутира след пълните им “самопризнания” на публични процеси. През 1938г. идва ред и на Хенрих Ягода – това е човекът, оглавявал дотогавашните чистки. Той е изправен пред съд, признава, че е изменник, и е екзекутиран. По същата причина приемникът му – Николай Еждов, става поредна жертва на чистките и също е убит.

Освен в партията, чистките от средата на 30-те години се разпространяват и в съветските въоръжени сили. Те не са насочени предимно срещу антикомунисти или контрареволюционери. (Повечето от тях са премахнати по време на Лениновото управление.) Сега те са срещу самата комунистическа партия. Сталин се справя с комунистите много по-успешно от царската полиция. Например от членовете на Централния комитет на партията, избран от конгреса през 1934г., повече от две трети са избити в последните чистки. От това явно следва, че главното съображение на Сталин е било да предотврати създаването на някаква независима групировка в страната.

С безогледно използване на тайната полиция, с произволни арести и  екзекуции и продължително заточване в трудови лагери на всеки, който, макар и плахо, критикува неговото управление, Сталин успява да постави в безропотно подчинение целия народ. Към края на 30-те години той вече е създал може би най-абсолютната диктатура в наше време – управление, което се меси в живота на всеки и за всичко и което не признава никакви  граждански свободи.

Вътрешнополитическото и икономическото развитие на СССР си остава сложно и противоречиво. Това се обяснява с култа към личността на Сталин, всевластието на партийното ръководство, по-нататъшното укрепване на бюрократизацията и централизацията на управлението. Едновременно с това нарастват вярата сред по-голямата част от народа в социалистическите идеали, трудовият ентусиазъм и високото гражданско съзнание.

Култът към личността на Сталин е предизвикан от много фактори: отсъствие на демократични традиции в страната; запазване до голяма степен на монархическата психология на масите, която поражда илюзии относно мъдростта и непогрешимостта на вожда; атмосферата на страх в условията на репресии и политически процеси. За укрепване вярата на народа в Сталин съдействат също истинските и мнимите (пропагандирани) успехи на социалистическото строителство. Култът към личността на Сталин се насажда от хората от най-близкото му обкръжение, които благодарение на това правят бърза политическа кариера – К. Е. Вороши-лов, Л. М. Каганович, В. М. Молотов, Г. М. Маленков, Н. С. Хрушчов, Л. П. Берия и др. Из цялата страна многобройните партийни работници и държавни служители внедряват в съзнанието на народа култа към личността на Сталин.

Сталин е изключително волева личност, в същото време притежава подчертано качеството да изчаква - тези черти на характера определят патологичния му профил на мега-масов убиец. Но тези му качества не му осигуряват само целенасочеността при прилагането на марксистко-ленинските принципи за национализиране и премахване на собствеността, а в лично отношение определят склонността и умението му да прави интриги и изработва детайлирано планове за отмъщение, като ги прилага с пагубно изчакване на удобните момент и условие за жертвите сред собствените му редици - ако се наложи, Сталин чака с години до, неочакваното за жертвата, свое отмъщение. Най-големите демоцидни и геноцидни акции Сталин започва 1928 с принудителната работа за затворници като средство да накара принудителната индустриализация в СССР да даде резултат, а в по това време въвежда мерки да се довърши насилственото отнемане на собствеността по селата

Към икономическата политика, следвана от Сталин, се отнася насилствената колективизация на земеделието. Тя е крайно непопулярна  сред хората и много от тях и се противопоставят. Но в началото на 30-те години по негово нареждане милиони селяни са избити, или обречени на гладна смърт и накрая Сталиновата политика се утвърждава.

До 1937 е отнета собствеността на над 25 милиона селски селища, които са и колективизирани насила. Над 11,5 милиона противници на тези мерки на налагане на марксическата програма за освобождаване на силите на продуктивността са избити през този период като „експлоататори кулаци" по различни начини, като главно средство за елиминиране се използват изкуствено предизвиканите по заповед на Сталин гладове. По времето на Големия терор  от 1936-1939 са избити минимум 4,4 милиона души, които са степенувани като политически противници на комунистическите партия, общество, армия, култура и служби. ГУЛаг поглъща в периода 1929 - 1953 други мин. 20 милиона.

Демоцидните си планове Сталин реализира без прекъсване през цялото време на своето управление. Дори и в месеца на смъртта си, Сталин прави конкретни планове за тоталното изчистване на СССР от евреи чрез геноцид. Неговото най-силно демоцидно оръжие - системата на ГУЛаг, изтребването чрез наказателен труд - се запазва и след смъртта му с пълните си и интензивни функции до 60-те години, а в по-слаби форми до рухването на СССР. При това запазване на ГУЛаг, според Румел (Rummel 1996,83), в лагерите между 1953 и 1990 загиват още близо 7 милиона души, убити чрез наказателен труд.

Друга цел, следвана усърдно от Сталин, е бързата индустриализация на Съветския съюз. Тя се осъществява отчасти благодарение “петгодишни-те планове”, възприети по-късно от много други страни. Генералната линия на обществено-политическото и икономическото развитие на страната се определя от партийни конгреси. През 1925г. XIV конгрес на комунистическата партия поставя задачата да бъде извършена социалисти-ческата индустриализацията на СССР чрез построяване на материално- техническа база на социализма и превръщането на Съветския съюз в стопански независима социалистическа държава. От 1929г. започва да се преизпълнява първият петгодишен план, като се дава предимство на развитието на тежката промишленост.

Размахът на строителството в гигантската държава е впечатляващ. Изградените 1500 предприятия преобладават в металургията, химическата промишленост, енергетиката, машиностроенето. Мощна отбранителна промишленост е развита в Урал и Сибир, отдалечена недосегаемо от вероятни вражески нападения. Железопътната мрежа е разширена към Средна Азия и Далечния изток.

Успехите имат висока цена. Работа без почивка. Храната не достига. Жертва се здравето. Сталин твърди, че човешката воля може да преодолее всичко, дори икономическите и природните закони. Благодарение на новопостроените 4500 предприятия до 1937г. промишленото производство се увеличава 6 пъти в сравнение с равнището от 1913г (8 пъти “скача” тежката промишленост ). Битът и потреблението обаче изостават.

В най-трудоемките отрасли, като дърводобива, въгледобива, златодобива и строителството, бяха хвърлени лагерниците (20 на сто от работната сила). На големия Беломорско-Балтийски канал работеха 300 000 души при висока смъртност 10 на сто. “Стоманеният човек” не жалеше човешкият живот, с който застилаше “пътя към комунизма”.

Развитието на СССР се определя от задачите на третия петилетен план (1938-1942), утвърден от XVIII конгрес на ВКП (б) през март 1939г. Издигнат е политически лозунг – да настигнем и надминем по производст-во на продукция на глава от населението развитите капиталистически страни. Тази постановка е догматична. Тя почива върху фалшифицираните и завишени показатели на резултатите от изпълнението на втория петилетен план. Въпреки несъмнените успехи (през 1937г. по обем на производството СССР излиза на 2-ро място в света след САЩ), промишленото (и особено техническото) изоставане на Запада не е преодоляно. Стават очевидни деформациите в икономиката. Челните позиции, достигнати в областта на металургията, химическата и някои отрасли на машиностроителната промишленост, се съчетават със забележимо изоставане в усвояването на новите технологии и особено в производството на стоки за народно потребление. В леката промишленост плановете са изпълнени едва 40-60 ℅ и не отговарят на равнището на потребностите на населението. Тежко е и положението в селското стопанство, където към 1938г. производството рязко спада в сравнение с края на 20-те години.

През третия петгодишен план главните усилия са насочени към развитие на онези отрасли от промишлеността, които осигуряват отбранителната способност на страната. Темповете на тежкия растеж значително повишават темповете на растеж на промишлеността като цяло. Към 1941г. към тези отрасли се насочват 43℅ от общите капиталовложе-ния.

В годините на третата петилетка са проведени специални военно-икономически мероприятия. В Урал, Сибир, Средна Азия с ускорени темпове се развива топлоенергийната база. Специално внимание се обръща на металургията – основа на военното производство.Създадени са т.нар “заводи-дубльори” (филиали на заводите от европейската част на СССР) в Урал, Западен Сибир и средна Азия – райони, намиращи се извън обсега на авиацията на вероятния противник.

В селското стопанство също се вземат под внимание задачите, свързани с укрепване на отбранителната способност на страната. Разширяват се земите, засети с технически култури (захарно цвекло и най-вече памук, необходим за производството на избухливи вещества), предприемат се мерки за разширяване на засетите площи и увеличаване на производството на зърнени култури в Сибир и Казахстан.

Специално внимание се отделя на изграждането на авиационни, танкови и други заводи, свързани с отбраната, на преминаването към производство на военна продукция в много предприятия на тежката и лека промишленост. В резултат от това нейният обем значително нараства, започва масово производство на стрелково и артилерийско оръжие, на боеприпаси.

Социалните промени при управлението на Сталин по време на Втората световна война също са обусловени от нуждите на отбраната. През 1939г. е приета програма за развитие на държавните трудови резерви. Тя предвижда създаването на широка мрежа от училища за фабрично-заводско обучение (ФЗО) и занаятчийски училища за подготовка на младежта за трудова дейност. През 1940г. се преминава към 8-часов работен ден и 7-дневна работна седмица. Специален (денонощен) режим на работа е въведен в предприятията с отбранително значение. Приет е закон за носене на съдебна отговорност (включително и затвор) за самоволно уволнение, самоотлъчка и закъснение за работа.

Изострят се производствените отношения в селото. Повишават се плановите показатели (въведен е данък върху хектар) за предаване на селскостопанска продукция на държавата, установен е задължителен за всеки колхозник минимум на отработени трудодни и са намалени размери-те на личните участъци земя.

В резултат на социалната политика се влошава положението на някои групи от населението, понижава се жизненото им равнище.

Идеологическата работа сред масите почива върху положенията, формирани в партийните документи от края на 30-те години. В тях се декларира, че СССР е навлязъл в нов етап на развитие – укрепване на победилия социализъм и постепенен преход към комунизма. Наред с това върху идеологията оказва влияние усложняването на международната обстановка и реалната опасност от приближаващата война. XVIII конгрес на ВКП(б) обосновава основния принцип – необходимост от силна държавна власт за отразяване на външната заплаха. Продължава се “теорията“ за изострянето на класовата борба в периода на укрепване на социалистическото общество, с която се оправдават и най-грубите нарушения на законността.

Партийното ръководство на страната и лично Сталин отделят специално внимание на патриотичното възпитание на народа на основата на връщането към историческите и културните ценности на руската история. Широко се пропагандира дейността на Александър Невски, Кузма Минин, Димитрий Пожарски, Александър Суворов и др. Иван Грозни и Петър I са провъзгласени за образцови държавни дейци. През 1937г. тържествено е чествана 125-годишнината от Бородинската битка и 100-годишнината от смъртта на Пушкин. Официалната теория (“царска Русия е затвор за народите”) е заменена с нова постановка – за положителното значение, което има за много народи влизането им в състава на Руската империя. Обосновава се идеята за пълноценното развитие на всички нации и народности при социализма, въвежда се тезата за консолидиращата историческа роля на руския народ.

Въпреки многото и недостатъци индустриализацията се оказва успешна. Независимо от огромните материални загуби през Втората световна война Съветският съюз излиза от нея като втората индустриална сила в света. (Но в крайна сметка Сталиновата земеделска и индустриална политика нанася тежки загуби на съветската икономика.).

В страшните години на “големия терор” (1936-1939) Сталин утвърди собственоръчно четиристотин списъка с 44 хиляди имена на репресирани партийни, стопански и културни дейци. Нощем колите на ОГПУ, наричани “черните врани”, отвеждаха от домовете им жертвите, нарочени за справка на “оня свят”. На Червената армия бе нанесен обезглавяващ удар, какъвто не би успял да постигне и най-опасният противник: бяха погубени трима от петимата маршали, тринайсет от петнайсетимата командващи армии, петдесет от 57-те командири на корпуси, 154 от 186-те командири на дивизии, или всичко 35 хиляди офицери.

Тържествено провъзгласената на 5 декември 1936г. “конституция на победилия социализъм” не отмени фанатичното твърдение, че класовата борба “се изостряла с успехите на социализма”. Сталин разправяше, че се “живее по-добре и по-весело”, което се отнасяше само за него. Партията намаля с “баласта” от един милион членове. Оказа се, че е по-добре да си безпартиен, отколкото изключен “враг”. Хората биваха колективизирани, а вождът – индивидуализиран до обожествяване.

Изтреблението засегна и дипломатическия корпус. Пълномощният министър на СССР в Царство България Фьодор Расколников (1934-1938) бе от “старата ленинска гвардия”, но и мислещ болшевик. Повикан  “на доклад” в Москва, той не пожела да сподели съдбата на избитите си другари и тайно напусна България с български паспорт, издаден му по поръчка на министър-председателя Георги Кьосеиванов. Озовал се във Франция, Расколников обнародва “Открито писмо до Сталин”, в което разказва за него “истината, по-лоша от всяка лъжа”. Диктатурата на пролетариата се бе изродила в еднолична тирания. Дългата ръка на “червения монарх” откри бунтаря и го “самоуби”, както се добра и до Лев Троцки чак в Мексико.

Вярата в Сталин бе толкова здраво вкоренена, че мнозина от жертвите си въобразяваха, че “Вождът не знае”, и загиваха с неговото име на уста. В действителност министрите на вътрешните работи биваха сменяни и наказвани от господаря си за “неспособност и несправяне” при извършването на “чистките”.

Не са подминати и спец службите, в системата на НКВД са избити 20 000 души като “врагове на народа”. След всички тези чистки Сталин вече е абсолютен диктатор и никой не смее да оспорва властта му. Култът към Сталин е в апогея си.Но той продължава с периодични репресии. Както той се изразява, “тестето трябва периодично да се размесва, за да не се залепват картите една за друга”. Цялата власт на практика е централизи-рана в ръцете му. Международната обстановка се усложнява, войната вече е на дневен ред,  изисква се умела външна политика, а той е един посредствен дипломат, върху чиито плещи се стоварва изключителна отговорност. Въпреки това в началото на периода 1939-1941г. има известни успехи поради благоприятното стечение на обстоятелствата.  На 23 август 1939г. след много месечни сондажи и преговори Хитлер и Сталин подписват договор. В секретния допълнителен протокол към него са разпределени сферите на влияние. Сталин получава Източна Полша и Прибалтийските държави - Естония, Латвия и Литва, както и признание на интересите си във Финландия, румънска Бесарабия и България.

Получил този неочакван подарък, Сталин навлиза на 17 септември 1939г. с войските си в Полша и съвместно с Хитлер я поделят между държавите си. В град Брест-Литовск германски и съветски войски правят съвместен съюзнически парад на победата.  След това Сталин натрапва на Прибалтийските държави “договори за взаимопомощ”  след което ги окупира в периода 17 юни до 21 юли 1940г. и  ги обявява за “съветски републики”. Междувременно през 1939 - 1940г. води война и с Финландия, която за малко не загубва. С огромно напрежение на силите, успява да откъсне от Финландия - град Виипури (сега Виборг) и околността му, както и някои северни части от страната. После заграбва и румънска Бесарабия и Северна Буковина. Идва ред на България. Съветското посолство започва така наречената “Соболева акция” - инициатива на съветския дипломат Аркадий Соболев подкрепена от БКП за сключване на договор за взаимопомощ между България и СССР. (такива бяха натрапени на Естония, Латвия, Литва както бе посочено по-горе.) Благодарение на умелата политика на Цар Борис ІІІ акцията се проваля.   В това време Хитлер воюва на Запад и след като поставя под ботуша си почти цяла Европа се обръща на Изток. За него договорът със Сталин е бил само временно решение, докато се разправи с враговете си на Запад. Сталин обаче като посредствен дипломат и държавник, е считал договора за вечен. Затова вместо да се готви за война с Германия той продължава да води война със собствения си народ. Вече беше споменато, че  в периода 1937-38г. са избити 87% от висшия команден състав на съветската армия. Ликвидирани са и всички военни, имащи опит от войните в Далечния изток и Испания. След убийството на маршал Тухачевски е забранена и разработената от него танкова стратегия, закрит е ракетния институт, а още през 1934г. са прекратени и изследванията в сферата на радиолокацията. Военният министър Ворошилов - бръщолеви за предимствата на “социалистическия кон”, пред “буржоазния танк”. Към 22 юни 1941г. много от военните заводи са в реконструкция, иззето е старото, а не е монтирано новото оборудване. В много от военните укрепени райони е иззето старото въоръжение и не е докарано ново. Не достигат танкове, самолети, дори винтовки. Съветските командващи по границата с Германия виждат немските приготовления. Кирпонос се опитва да предприеме ответни  укрепителни работи в района на граничната с германците  река Буг. Сталин му забранява за да не дразнел германците. Страхът да не  се даде повод на Хитлер за война, карат Сталин да игнорира предупрежденията, които получава от разузнаването, дипломати и дори Чърчил. Дори след нахлуването той нарежда да не се отвръща на огъня и  дълго време се крие и бездейства. Всички тези грешки и некадърното управление на страната и армията докарват слабата иначе германска войска под вратите на Москва. За да спре нашествието Сталин продължава репресиите. Така например в навечерието на войната е приет указ според който се изпраща в концлагер, всеки който закъснение 20 минути за работа. През 1942г. е издадена прословутата Заповед № 227 “Нито крачка назад” според която в тила на собствените войски  се поставят спец части, които разстрелват дръзналите да отстъпват. Всички попаднали в немски плен са обявени за дезертьори. С цел уж да се укрепи тила на фронта са изселени  от родните им места цели народи -  карачаевци и калмици през 1943г. и чеченци и ингуши през 1944г. Военната “тактика” на Сталин е елементарна “отстъпление в никакъв случай” и настъпление на всяка цена. Преди атака на войниците се раздава водка. Благодарение на всичко това армията и цивилното население дават огромни жертви - общо 27 милиона души за четири години война. За сравнение Великобритания чийто имперски интереси й налагат да воюва с германци, италианци и японци в Тихия океан, Малайзия и Индонезия, Бирма и Индия, Египет и Либия, Алжир и Тунис, Франция и на собствена територия цели шест години дава само 400 000 жертви.

На дипломатическата арена благодарение на безхаберието  и азиатската си мнителност, Сталин дълго време не може да се ориентира в международ-ните отношения. Той се опитва да работи на  в тази толкова деликатна сфера с методите си от вътрешната политика - с праволинейност и принуда.  Подозрителността му пречи чак до края на 1943г. да не може да разбере, че има противоречия между съюзниците  САЩ и Великобритания, които би могъл отлично  да използва. “Дипломацията” му е ударно-силова тя има успехи, едва когато съветската военна машина набира мощ и печели победи (тоест, когато вече почти няма нужда от дипломация), а в началния период на войната буксува, точно когато е най-необходима. По време на войната великоруския шовинизъм започнал да се възражда от 1931г. насам стига до апогея си. Войната е обявена за “Отечествена”, германеца за исторически враг.  Грузинеца Сталин непрекъснато казва “ние руснаците”. Даже когато Рузвелт и Чърчил го питат в неофициален разговор на Техеранската конференция, дали се е отказал да прави “световна пролетарска революция”,  той казва: “Ние не се  безпокоим за това... Ние видяхме, че не е толкова лесно да се  построи комунистическо общество.” За да завладее безпрепятствено Полша през 1938г разформирова полската компартия и почти напълно избива членовете й. Впрочем по същите причини избива и над 90% от комунистическите функционери от Източна Европа живеещи в СССР. Все пак под натиска на Англия и САЩ “разпуска” Коминтерна, с което за пореден път доказва, че той е маша на съветското външно министерство. Впрочем цялата администрация и архив на Коминтерна се прехвърлят като отдел в ЦК на съветската компартия, така, че задкулисно продължава “ръководството” над чуждите компартии. Те се  подготвят  да изпълнят задачата да се превърнат в колониални правителства на собствените си държави, когато съветската армия ги окупира. Така и става през 1945- 48г. Благодарение на съветската окупация и националните предателства на съответните компартии, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България се превърнаха в съветски сателити за цели 45 години

В края на Втората световна война съветските армии окупират голяма част от Източна Европа и Сталин използва това, за да настани там комунистически правителства, послушни на Съветския съюз. Марксистко-то управление беше създадено и в Югославия, обаче в нея нямаше руски войски и тя не се превърна в руски сателит. За да не би останалите комунистически страни в Източна Европа да последват примера и, Сталин организира чистки в източноевропейските сателитни държави.В периода непосредствено след войната започва Студената война. Някои хора се опитват да винят за нея западните лидери, но повече от очевидно е, че главната причина за Студената война е експанзионистична-та политика на Сталин и неутолимото желание да разпростре комунистическата система – съветската власт, по цялото земно кълбо.

През януари 1953г. съветското правителство оповести, че група лекари са арестувани, защото заговорничели да ликвидират високопоставени съветски функционери. Това прозвуча така, сякаш Сталин подготвя следващата поредица нечувани чистки. Но на 5 март 1953г. 73-годишният диктатор умира в Кремъл. Тялото му беше балсамирано и поставено на почетно място редом до Ленин в мавзолея на Червения площад. През следващите години славата му помръква и днес той е ненавиждан като тиранин във всички земи, които някога владееше.

Сталиновият семеен живот не е много благополучен. Той се оженва през 1904г., но след три години жена му умира от туберкулоза. Яков, единственото дете от този брак, е пленен от германците през Втората световна война. Те предлагат размяна, но Сталин отхвърля предложението и Яков умира в немски военнопленнически лагер. През 1919г. Сталин се оженва повторно. Втората му жена умира в 1932г. уж сама посегнала на живота си, но има слухове, че Сталин лично я е убил или е наредил да бъде убита. От втория  брак се раждат две деца. Синът, офицер от военновъздушните сили, става алкохолик и умира през 1962г. Сталиновата дъщеря Светлана забягва от Съветския съюз и през 1967г. пристига в Съединените щати.

Най-отличителната черта на Сталин е неговата жестокост. Никога не са го вълнували чувства като милост или състрадание. При това е толкова подозрителен, че това граничи с параноя. Обаче е и изключително способен човек: енергичен, упорит, хитър, с необикновено силен дух.

Като съветски диктатор в продължение на близо четвърт век Сталин е оказал огромно влияние върху живота на много хора. Фактически, ако цялостното влияние на даден диктатор върху собственото му поколение съответства на броя на хората под негов контрол, на личните му безобразия  и на времето, през което е бил на власт, тогава може би Сталин е най-забележителният диктатор в историята. Приживе той изпраща милиони хора в трудовите лагери, обрича ги на явна или пък гладна смърт. Не може да се уточни колко хора са загинали при неговите чистки, но числото е някъде около 30 милиона.

Ето защо няма съмнение, че кратковременното влияние на Сталин е огромно. Но подобно на съвременника му Адолф Хитлер, с когото често е сравняван, не е ясно какво ще бъде трайното му влияние.

Приживе Сталин разшири границите на Съветския съюз, създаде империя от сателити в Източна Европа и превърна СССР във велика сила с влияние във всички краища на земното кълбо.

По времето на Сталин СССР е огромна полицейска държава. След неговата смърт смъртоносната хватка на тайната полиция лека-полека се отпуска. Днес руснаците се радват на такава лична свобода, каквато никога не е имало в страната.

Сталиновата икономическа програма е извлечена от идеите на Маркс и Ленин. Маркс предлагаше такава линия, Ленин започна да я осъществя-ва, но Сталин е този, който успя да премахне частното селско стопанство и частните предприятия в Съветския съюз. Тази негова политика се оказа катастрофална и е напълно изоставена.

Сталин не е само още един диктатор и властолюбец, управлявал двайсет и пет години огромна страна. Със Студената война, започната от него, той дълги години след смъртта си доминираше в историята на целия свят. Нито една война – дори Втората световна – не е имала такова въздействие в света, каквото имаше Студената война. Засегнати от нея бяха не само СССР и САЩ. Всяка страна на земята беше заплетена в дипломатическите и икономическите възли на това противоборство, а в много краища на света се водеха и истински войни. Оръжейната надпре-вара между двете суперсили – най-голямата и най-скъпата оръжейна надпревара в историята, която беше само един от елементите на Студената война – костваше много трилиони долари. А може би най-лошото е,  че дълги години целият свят живееше под заплахата на ядреното оръжие, което можеше да унищожи напълно съвременната цивилизация.

Студената война си спечели огромна ненавист и повечето хора искрено желаеха нейния край. Но десетилетия наред, отречен от всички Сталин упражняваше по – голямото влияние – по-голямо и истинско въздействие върху света – от всяка жива политическа личност. За него може би повече, от колкото за всеки друг, може да се каже, че “злотворст-вото на някои хора живее и след тях. ”.

Студената война отдавна отмина и на пагубното влияние на Сталин може би най-после идва краят . Но не бива да забравяме, че вината за неговите престъпления трябва да бъде приписана и на Ленин, който го предхождаше и подготви сцената за него. Тъй или иначе, Сталин е един от титаните в историята: злият гений, който няма да бъде забравен скоро.