Joomla Software solutions Template

Payday loan

Естетическото възпитание в предучилищна възраст е свързано със запознаването с различни изкуства, които развиват художествените впечатления у децата и спомагат художественото им възпитание.

Семейството като фактор на естетическото възпитание играе важна роля в живота на детето, защото именно в него се поставят основите за цялостното му естетическо изграждане. Разбира се важно е и трябва да се помисли, какви средства да подбираме ние родителите, възпитавайки децата си така, че те да отговарят на възрастовите им особености и да осигурят за тях активни естетически преживявания. Родителите трябва да ръководят децата си при възприемането на съответни художествени произведения така, че те да осъзнават естетическите чувства, да извършват анализ- нравствен и естетически, на постъпките на героите. Така децата ще се научат да оценяват и своите постъпки. Освен това децата трябва непрекъснато да се стимулират не само да чувстват и разкриват красивото, но и сами да творят създавайки красиви и естетични неща при всяка своя дейност. Изкуството може да задоволи духовни и емоционални потребности на детето, и така по най- непосредствен начин спомага за неговото социално и нравствено формиране.Изкуството е средство за общуване, което моделира човешката дейност, отразява и оценява света. Естетическото възпитание трябва да се извършва във взаимовръзка с останалите задачи и страни на възпитателната работа, чрез най- разнообразни средства, използвани в единство, във взаимовръзка и с всички страни на обществения живот. Така може да се формира правилно способността у детето да възприема, разбира, да цени и да пази, да съпреживява, и да създава красота.

Съществено значение за естетическото възпитание в семейството придобива красотата на интериора.Вкусът към красивото се формира чрез постоянен контакт с естетичното. Цялостния интериор на дома, това как изглежда той, а и видът на неговите обитатели, незабележимо оказва влияние при формиране на естетическите вкусове у децата, на естетическото им отношение към заобикалящата ги действителност и на общата им култура. Грозната обстановка, вещи, играчки, създават лош вкус, но по- лошото е, че свиквайки с тях, децата спират да обръщат внимание, примиряват се с грозотата и това се отразява на цялостното им бъдещо развитие. Затова трябва да се отделя голямо внимание на естетизирането на средата в която живеят децата, но не трябва да се забравя, че красивото се състои и в съответствие между форма и функция на предметите. Всеки предмет, всеки детаил в дома на детето трябва да е не само красив, но и  да  е  практичен,  удобен.  Родителите,  които  държат

1

децата им да се научат да ценят красивото, би трябвало да осигурят на детето си негов собствен кът, в който то да може да подрежда само своите вещи- книжки, моливи, бои, играчки и др. Това не означава, че непременно всички вещи в този кът трябва да са луксозни, много скъпи, много по- важно е всичко да е внимателно подбрано по посока на възможните естетически предпочитания на детето, но и съэбразно със съответните възпитателни задачи.

За възпитаване на усет към красивото у децата от предучилищна възраст, голяма роля могат да изиграят книгите за деца с илюстрации от известни художници. След като те вече познават добре тези илюстрации, бихме могли да ги заведем в музеи и на изложби, на които ще видят произведения на същите тези художници. Книгите за изкуство, които разказват за различни страни от работата на художниците, или изпълнени с репродукции, могат да се показват или четат на децата.Някои родители водят децата си в галерии и музеи, но децата не винаги успяват да разберат смисъла на тези посещения и по- късно бързо забравят каво са видяли. Това често се дължи на неумението на родителите да общуват с децата си, на незнанието им как да направят срещата на детето си с изкуството интересна така, че то да я запомни.

Когато детето за първи път посещава музей или галерия, това посещение би трябвало да се превърне във важно, празнично събитие за него. Затова не е добре такова посещение да се планира по време на други значими събития за детето.Предварително трябва да обясним на детето къде отиваме и какво ще гледаме, добре е също ако то вече е разглеждало някои репродукции или е слушало разкази за художници. Можем да дадем възможност на детето да избере някое свое приятелче, което също да дойде в музея, за да могат те да обменят впечатленията си. Не трябва да забравяме, че за детето, което посещава за първи път изложба, е необичайна цялата обстановка. Вероятно на него всичко ще му изглежда някак тържествено, непознато, а може би дори- страховито. Детето трябва да има възможността хубаво да разгледа всичко-големи стълбища, просторни зали,огромни полилеи, все неща които често има в изложбените галерии и музеи. Така детето ще овладее пространството, ще свикне с обстановката, за да може накрая да се съсредоточи върху разглеждането на картините, без други неща да отвличат вниманието му. Много от децата не знаят какво точно трябва да видят, когато гледат картините. Затова възрастните трябва да насочат детето преди всичко към възприятието на художествения образ на картината. Това те могат да направят, задавайки въпроси към децата, какво интересно виждат те в дадена картина.

2

Възрастният трябва да насочи детето към отличителните черти на художествения образ и да му помогне да открие най- важното в картината, чувствата  и преживяванията на героите, настроението което картината носи като цяло. Може също да се предложи на децата  да изберат най- веселата, или най- тревожната по настроение според тях картина и да ги помолим да се обосноват. Възрастните тряба много да внимават, когато оценяват картини пред децата, защото децата често възприемат решенията на възрастните, без да съотнасят смисъла на тези разсъждения към съдържанието на анализирания предмет.

Докато все още впечатленията от първото посещение в музея са  свежи, е добре да се организира и второ посещение. Можем да започнем разглеждането от зала, позната вече на децата, но този път да поставим друга проблемна задача. Ако децата задават въпроси за това как е постигнат този или онзи ефект, можем да им отговорим, ако сме достатъчно компетентни, или да им „върнем” въпроса, ако сами не знаем отговора. Така детето ще поразсъждава върху картината.

При правилен подход от страна на родителите, посещенията в музея остават трайни спомени, но все пак с времето те избледняват, затова е нужно интересът на децата към художествените музеи да се поддържа и между посещенията. Това може да стане с помощта на различни албуми с репродукции на картини, с разкази за живота на художници и историите на техните произведения.

Не на последно мято, ако детето има желание да рисува нещо което го е впечатлило при посещенията му в музея, трябва да го поощрим, защото така може да се осъществи важната за децата от предучилищна възраст връзка между възприемането и опознаването на изкуството и тяхната изобразителна дейност.

Много важно е как децата ще възприемат света на предметите и явленията, които изграждат заобикалящата го среда. Целенасоченото сензорно възпитание в голямата си част се опира на вродени или основни сензорни функции. Словесните значения изработени в обществото и усвоявани от детето, придобиват нов живот в неговата индивидуална психика. Проличава пристрастното отношение на детето, изразено в контактите му с предметния свят. В него се формира картина на света и на свойствата на предметите в отношенията им помежду им и спрямо него.

При развитие на възприятията у детето характерните свойства на предмети или явления се определят най- вече  от ситуацията в която те са включени.

Децата възприемат, но не запомнят в обикновения смисъл на думата,тяхното възприятие съдържа в себе си активността, чрез която непосредствено възприетото в миналото ще насочва организацията в настоящето.

За предучилищната възраст е характерна зависимостта на въображаемия образ от възприятието, паметта и конкретната ситуация. Работата ни по възприемането на изкуството трябва да се изменя съобразно активността на детското въображение.

Възприятието и въображението оказват влияние върху децата при възприемането на света в субективен план. Връзката между тях е на границата на сензорните процеси, от една страна, и на познавателните процеси – от друга. Обединявайки се, тези две области, ще осигурят субективното отношение на детето от предучилищна възраст към предметността на света.

Въображението в процеса на художественото възприятие интегрира различията в типологията на мисленето и психологичната структура на детската личност, но също така и половите, и възрастовите нагласи за възприятие.

Творческото въображение допълва многообразието на конкретните условия, в които се осъществява актът на художественото възприятие. Това води детето до напредък в художествено- естетическата му дейност.