Joomla Software solutions Template

Payday loan

В течение на годините проблемът за изоставащите ученици се изследва особено интензивно от дидактици и психолози, за да се открият пътища за преодоляване на изоставането и пълноценно развитие на тази част ученици. От всички ученици в масовото училище, 12,5%  са в критичната зона на изоставащите.Само една част от тях повтаря класа, но въпреки това абсолютният брой на тези ученици съвсем не е малък и създава допълнителни затруднения в обществото.

Дидактиката има съвсем пряко отношение към изоставането на отделни ученици в процеса на обучението, макар че причините за това явление лежат в условията и качеството на обучението. В литературата се срещат две понятия, с които се изразяват явленията в тази област – неуспеваемост и изоставане.

В.С.Цетлин дава следните определения: „Под неуспеваемост се разбира несъответствие между подготовката на учениците и изискванията на съдържанието на образованието, определено за изтичането на известен значителен отрязък от процеса на обучението.”Изоставането е определено от него като „неизпълнение на изисквания, отправяни на един междинен етап в отрязъка учебен процес, който служи като времева рамка за определяне на успеваемостта.Думата „изоставане” означава и процес на натрупване не неизпълнения на изисквания, и всеки отделен случай на такова неизпълнение, т.е. един от моментите на този процес.По такъв начин изоставането се представя едновременно и като дискретна единица, момент на процеса, прекъсване на непрекъснатостта, и като самия процес в неговата непрекъснатост. Противоречивостта на такова разбиране и терминология е заложена в самата същност на изследваното явление: процесът на изоставането се оформя от отделни актове на изоставане.”

Изоставането намира израз в неуспеваемостта. Сумирането на различни видове изоставане води до неуспеваемост. Изоставането и успеваемостта са несъответствие в подготовката на учениците на определен, изработен от обществото стандарт за подготовка.

Изоставащите и неуспяващите ученици се класифицират на различна основа. Необходимостта от типизиране и класифициране на тези ученици е продиктувана от нуждата за правилен избор на форми, методи и похвати на работа с тях. В педагогическата литература се подчертава индивидуалният характер на причините за изоставането и поради това различните класификации възприемат едни или други основания качества на мисловна дейност, насоченост на личността, недостатъци в педагогическите въздействия.

Според Ю.К.Бабански изоставането е причинено от комплекс доминиращи причини. При тази класификация според автора е на лице вътрешна диалектична връзка, която може да подскаже на учителя доминиращата причина за изоставането. Изключвайки типа изоставащи ученици поради недостатъци в биологичното и психично развитие, ударението пада върху изоставащите ученици главно поради слабо развитие на навиците за учебен труд и липсата на положително отношение към ученето. Наблюденията показват, че голяма част от учениците изостават именно поради неразвити навици за труд. Този тип обикновено се свързва с изоставащите ученици главно поради извънучилищни отрицателни влияния, където извънучилищните възпитателни въздействия са недостатъчни, или липсват въобще, или се изразяват като въздействие изцяло на отрицателна основа. При наличието на подобни отрицателни въздействия най-податливи са изоставащите от типа със слабо развити навици за учебен труд.

С практическа значимост за учителите е класификацията на Ю.К.Бабански за видовете изостаналост по продължителност на действие:

• Краткотрайна изостаналост – епизодична (текуща), срочна;

С продължително действие (устойчива) – в продължение на двата срока през учебната година;

Н.И.Мурачковски класифицира изоставащите ученици въз основа на свойствата на мисленето и насочеността на личността.Разграничава три типа изоставащи:

• С високо равнище на мисленето, но отрицателно отношение към ученето;
• С ниско равнище на мисленето, но положително отношение към ученето;
• С ниско равнище на мисленето и отрицателно отношение към ученето;

В.С.Цетлин посочва следните признаци на изоставането, които в последствие огат да доведат до неуспех в процеса на обучението.

Ученикът:

• Не може да формулира трудностите на задачата, не може да набележи план на решението и да я реши самостоятелно, не може да отговаря на въпроси върху текста;
• Не задава въпроси върху същественото от изучаваната материя и не търси допълнителни източници, ако учителят ги е посочил;
• Не е активен и се отвлича в онези моменти, когато се преодоляват интелектуални трудности, когато се търси научната истина;
• Не реагира емоционално на успеха или неуспеха, не може да даде оценка на работата си;
• Не може да обясни целта на упражненията, които извършва, не познава правилата, на които те се подчиняват, не изпълнява точно предписанията, обърква реда им, пропуска действия;
• Не може да възпроизведе определенията на понятия, доказателства, формули, не разбира текста;

Тази съвкупност от признаци не е конкретизирана по учебни предмети и училищни степени, защото това вече е повече методическа, отколкото дидактическа задача.

Причините за изоставането и неуспеха на отделни ученици в училище са твърде разнообразни и са изследвани подробно. Най-общо се смята, че има три основни категории причини за изоставане в училище:

1. Общопедагогически
2. Психофизиологически
3. Социалноикономически

Всяка от тези категории може да се конкретизира и диференцира, защото вариациите в тях са големи.

• Дефекти във физическото и психичното развитие

Тази причина действа най-силно в началните класове, когато все още не е направен необходимият подбор, децата не са освидетелствани и не са насочени към помощните училища. Ако не става дума за някоя от формите на олигофренията, физическото състояние, болестите и умората също могат да станат причина за изоставането на ученика в процеса на обучение.

• Битови и хигиенни условия.

Липсата на нормални битови и хигиенни условия може да се отрази неблагоприятно върху учебната активност на учениците и да улесни изоставането им.

• Недостатъци в дейността на училището.

Тук се имат в предвид недостатъците в сферата на обучението и възпитанието на учениците. На преден план изпъкват недостатъците в учебната работа, организацията на урока, психологическата атмосфера, методите на обучението. Бедното съдържание на уроците, претоварването на учениците, еднообразието на учебните дейности, слабата организация на самостоятелната работа, равнодушието  и по-слабата подготовка на учителя могат да балгоприятстват за изоставането на отделни ученици в тяхната учебна дейност.

• Влияние на семейството.

Образователното равнище на родителите, техният материален и социален статус, наличието на книги в семейството, отношението на родителите към училищния успех могат да се отразят чувствително върху учебната активност на ученика и равнището на аспирациите му.

• Нормиран минимум образователно съдържание.

В тази сфера се наблюдава голяма неопределеност. „В програмите например не е посочено точно с каква дълбочина трябва да се изучават посочените в тях понятия, слабо са разкрити тези умения, които учениците трябва да овладеят. Това обуславя факта, че авторите на учебниците могат по своя преценка да разширяват материала, да повишават изискванията  към неговото усвояване.Минимумът изисквания остава научно неопределен и може да се трактува по различен начин.

В училищната практика е утвърдена разгърната система от индивидуални и групови форми за работа с неуспяващите ученици.

За изоставащите деца трябва да се полагат специални грижи. Чрез разнообразни методи и похвати, чрез индивидуална работа по време на урока те активно се включват в обучението, преодолявайки допуснатите пропуски в знанията и променяйки отношението си към учебния материал.Важно е да се събуди интерес към изучаването, учениците да се заинтригуват от решението на учебната задача. В тази връзка методиката на обучение се насища с игрови и забавни елементи.

Освен целесъобразни промени в методиката на обучение, свързани с подходящо мотивиране на учениците за дейност, засилване на интереса им към изучаването, маже да се организират и специални повторения на материал, който незадоволително е усвоен. При груповите форми на работа с неуспяващите ученици е препоръчително да се започне работа с групи от по двама ученици, докато децата придобият умения за съвместна дейност. Учебните диади могат да се формират на различен принцип. При формирането на групите се дава възможност и на учениците да определят техния състав. Групите може да са хомогенни, например само от изоставащи ученици, но може да бъдат и с хетерогенен характер, със смесен състав, което позволява да се организира взаимопомощ на нормална основа. Често в педагогическата практика се използват персонифицирани учебни програми(индивидуално-предписано обучение), което е твърде ефикасно. Допуска се „връщане назад”и обобщаващо повторение на учебния материал. Когато традиционните средства за работа не могат да помогнат, се препоръчва широкото използване на психо-стимулиращи и психотерапевтични методи. Те могат да с приложат в индивидуалната работа с учениците, а също и във временните групи, които се формират за ликвидация на съществените пропуски в знанията. Работата на партньори също има безспорна педагогическа ценност. В педагогическата практика е от значение да се използват не само урочни, но и извънурочни форми за борба с неуспехите на учениците. Сполучливата организация и индивидуализация на домашните работи на учениците може да даде добри резултати в това отношение.

При планирането на учебната дейност учителят трябва да изгради и педагогически обоснована система от мерки за стимулиране на изоставащите ученици чрез поощряване на първите им успехи и положителни изяви, при демонстрирано желание за успешна учебна работа. Той може да използва устните похвали, одобрението, писмени похвали в бележниците и тетрадките, уведомяване на родителите.

Във всяко училище педагогическият колегиум трябва да приеме и реализира система от мерки за усъвършенстване но процеса на обучение- контакт със специалисти- логопеди, олигофренопедагози, лекари, които са в състояние да открият причините за изоставането; работа на учителите, педагогическите съветници и училищните психолози с родителите.

Нашата образователна система и науките от психолого- педагогическият цикъл имат доказани възможности за преодоляване на изоставането в училище и ако се проучат причините и признаците за второгодничеството, неуспеваемостта и изоставането ще се спестят на деца, родители и учители проблеми, а процесът на обучение ще е по- резултатен, приятен и хуманен.

Всички фактори на образователната среда трябва да бъдат оптимално организирани, за да се установят правилно и превъзмогват неуспехите на учениците в учебно-познавателната дейност.