Joomla Software solutions Template

Payday loan

Александър Нийл и Рон Кларк са педагозите, които се отличават от останалите. Те са учители, възпитатели, които държат на детската личност на техните естествени вродени възможности. Това са педагозите, които на първо място във своята професия слагат уважението и зачитането на другите.

Александър Нийл е роден през 1883 г. и е живял до 1973 г. Той е шотландецът, които „ възтанал” срещу британската образователна система. След като завършил университета в Единбург, станал директор на училище в Шотландия. Тогава той започнал да размишлява върху пороците на образователната система.

Схващанията на Ал. Нийл никога не са харесвали на повечето. Но въпреки това има няколко училища вдъхновени от неговите нестандартни идеи. Такива се откриват в Япония, САЩ, Полша, Израел и Русия. Самият той основава такова училище в Девън „Самърхил”. Неговите нестандартни но много продуктивни идеи са повлияни от Сесил Реди и Джон Бъдли. Те също са видни педагози.

Във тези новаторски училища не е важно кой колко е научил, а как наученото се прилага в живота. Основната цел на Ал. Нийл е децата да се „научат да учат” , т.е. да искат да знаят. Ал. Нийл вярва в добротата на децата и че тяхната същност трябва да се доведе до самоосъществяване. Цялата педагогическа дейнст на Ал. Нийл е подчинена на духа на Русо, а именно уважението между учители и ученици. И в този смисъл Ал. Нийл извежда своето педагогически кредо: Детето, човекът да се оставя на самите себе си, без да изпитва влияние на възрастните, за да се развие според своите възможности.Най - голямата пречка на естествения начин на саморазгръщането е официалното възпитание на родителите в училище неговият каталог от морални категории и фалшива дисциплина.

Според Нийл цялото възпитание в съвременното училище и общество е подчинено на страха :"Животът на човек е история на неговите страхове".Целта на възпитанието да се остави личността сама на себе си, за да се справи с обективните дадености."Родителите възпрепятстват този естествен процес, тъй като се влияят твърде много от самите себе си.Като излиза от това свое разбиране за родителския стил на възпитание, Нийл е на мнение, че цялото неправилно развитие на личността се дължи именно на родителския стил, което на свой ред влияе върху индивидуалното развитие, дори и обществено. Според Нийл "Всеки индивид има свободата да прави това, което иска,докато не засяга свободата на другите". Именно това е заложено в училището Самърхил. Това е най- своенравното училище в Англия. Това училище на пръв поглед не е по ралично по правила от останалите то се различава с това че правилата ги съставят ученици и учители на редовни училищни съвети, но и учителите и учениците имат равни гласове. Техният правилник съдържа 172 правило, дори има списък с глоби. Свободата която цари в това училище дава възможност на децата сами да избират по кои път да тръгнат, сами да развиват своите качества и да вземат важни решения. Не е чак толко важно материала които ще научат днес, важно е как децата излизайки от това училище ще се справят сами със живота.

В педагогическата практика на Рон Кларк той подобно на Ал. Нийл също залага на уважението между него и учениците.

Рон Кларк е роден и отрасъл в малко провинциално градче Аурора. Неговите родетели го възпитали в истински южняшки дух. Възпитали го да уважава другите, да зачита мнението им. Възпитали го на добри обноски, показали му как да се радва на всеки миг от своя живот, как да оценява дори малкото което има.

Той е израстнал като обикновено дете мечтаел е за нещата, за които всяко дете мечтае – приключения. Никога не си е мислел че ще стане учител. Когато завършва гимназия той случайно разбира за програма, която отпуска стипендии за бъдещи учители и решава да се възползва за да облекчи семейството си. До като учи в колежа той разбира, че единствената му любов е любовта по приключенията. Той е готов на всяко предизвикателство, само и само да задоволи жаждата си за луди преживявания. Неговите луди преживявания за много и доста рисковани, но това си има и добра страна, след всяко следващо изпитание той става все по добър човек.  Въпреки опорството Рон Кларк решава да пробва да преподава, но с голямо нежелание и с натиск т страна на родители си. Започва работа като начален учител по заместване в един от трудните класове където 75 % от учениците били от малцинства. Преди да започне работа една седмица той се запознава с работата на предишната учителка наблюдава децата и със всеки изминал ден той все повече започвал да желае да ги учи. След години той решава да замине за Ню Йорк където да преподава. За съжаление дълго време не успява да намери работа като учител за това е принуден да работи съвсем други професии. Решава да се пробва в едно от най трудните училища в квартал „Харлем” с едни от най- трудните ученици. В класа липсвало дисциплина, уважение и желание за учене. Рон Кларк решава да изгради тези основни добродетели както в класната стая така и извън нея. Той въвежда и използва съвсем нови методи и правила в класната стая – 55 правила които да помогнат да децата да успеят в училище и в живота. Чрез тези правила той успява да задържи вниманието на учениците върху себе си. Той е изцяло отдаден и посветен на работата си с цел да покаже правия път на децата, да им помогне да преодолеят трудностите и да развият талантите си максимално според възможностите си.

55-те правила на Рон Кларк са свързани с това как децата да се уважават помежду си, как да спазват дисциплина, да бъдат честни, винаги да останат такива каквито са т.е. себе си и най- вече да повярват в себе си. Някои от правилата са : “Уважавайте мненията,  идеите и коментарите на другите ученици. ; Не показвайте неуважение чрез жестове.; Винаги благодарете, когато получавате нещо.; Не запазвайте места в столовата.; На екскурзия влизайте тихо в обществени места.; Защитавайте онова в което вярвате.; Бъдете оптимисти и се радвайте на живота.; Бъдете възможно най – добрия човек.”

Повечето от правилата са свързани с уважението, което е основа за възпитанието като компекс от добродетели.

Рон Кларк залага на естественото развитие на индивидуалната човешка личност, а не на класа като цяло. Той не гони определени резоутати. Той започва да работи върху личността по отделно за да получи един наистина задружен и цял завършек т.е. класа. Изгражда доверието към себе си чрез тези правила. Децата го допускат до себе си, вярват му. Той достига до всяка детска душа, защото се вълнува от потребностите на всеки обръща внимание на всяка дарба и влага всичко от себе си за да я развие максимално.

В днешния забързан и безкайно объркан свят всеки един човек се нуждае именно от това да има някой, които да обърне внимание на потребностите ни на дарбите ни. Аз вярвам че всеки един човек ежедневно минава през проблеми и трудности, но точно тези трудности ни правят по силни и ни позволяват да развиваме своите заложени дарби. Да всеки човек е уникален, всеки човек има дарба, и независимо каква човек има нужда от разбиране и подкрепа за да я открие и да повярва в себе си че може да я развие.

А що се отнася до уважението то е изтръгнато от добродетелите ни днес. Най- отчайващо е, че децата не се възпитават на уважение, защото родителите разчитат на възпитатели, а възпитателите на радителите. Преди децата са се обръщали към учителите с уважение, изпитвали са респект към тях, те са представлявали в съзнанието им един безгрешен човек можещ и знаещ всичко, а сега децата дори към собствените родители нямат уважение, а какво остава към учителите. Ставаме свидетели на безкрайно груби отношения между съученици, приятели. Това е разпад в междуличностните отношения и най- лошото е, че родителите са тези които трябва да проявят инициативата заедно с учителите да започнат да работят върху тези отношения.

Не знам какво се случва в нашия свят, кой е виновен или какво, знам обаче, че ако не се направи нещо  образователната система е обречена на падение. А именно тя е в основата на всички други. Искаме добри лекари, адвокати, хора. Образованието, обучението и възпитанието са в основата на това как утре ще изглеждаме ние, децата ни и нашия малък свят.

Вдъхновена от тези двама невероятно прави в своите теории педагози осъзнавам колко е важно да отделяш внимание на всяко дете, на всеки човек. Надявам се и в този свят някои да постъпи като тях. Да постави ново начало в образователната ни система, която да обръща по голямо внимание на това да има максимално много обем от информация, а да осигори време и възможност на учителите да  организират така учебната дейност за да се чувстват децата сигурни и уважавани, да се чувстват като едно голямо семейство. Да могат да правят това, което искат, но учителите няма да се притесняват за това, защото децата имат своето самосъзнание, могат да решават сами кое е добро за тях и кое не е. Тези две реформаторски теории сачетани в едно са идеален варянт за нашите деца и родители.