Joomla Software solutions Template

Payday loan

Увод:

Художествено възприемане на децата представлява съчетание на мисъл,воля,емоции,въображение и е в пряка връска с художественото преживяване.Последното е всякаш своеобразно сливане на детето с художественото произведение в процеса на неговото възприемане.Както детето преобразува в съзнанието си художествената творба,така и творбата по определен, специфичен начин формира детето.По такъв начин възприемането на художествената ценност се превръща в специфична творческа дейност,в сътворчество.Може да се твърди, че възпитателният ефект от изкуството се проявява главно в сферата на самовъзпитанието, в самооценката на детето.Тези усилия ще доведат до известен възпитателен ефект, а не до нравоучителна беседа или самоценен анализ.Защото главната отличителна черта на изкуството се състои в това, че то е едновременно начин за опознаване на света и живота; начин за неговото преобразуване, предимно духовно; начин за неговото оценяване, както и средство за общуване.Цялото това сливане на изкуство с реалния живот и реалната дейност на детето обяснява необходимостта му при възпитанието, но това едновременно зависи от една обща допирна точка-възприемателния акт.Този акт се характеризира с едновременно и взаимно проникване на художествената реалност, субективния свят на възприемащото дете и условността на художественото произведение.

Следователно на лице е единство на:

-художествено възприятие като неразривна връзка между сензорна и естетично отразена художествена реалност;

-художествено преживяване като способност на изкуството да сблийава хората за общуване;

условността на произведението, което на ред с художествената реалност води детето към неговото разбиране.

1.Изкуство и художествено възприятие

Първият от компонентите на триединната схема на възприемателния акт при контакт с произведение на изкуството е художественото възприятие. Актуалността или битието на художественото произведение зависи от процеса на възприятие и ето защо трябва да поставим въпроса за неговата роля при взаимодействието между децата от предучилищна възраст и изкуството.

Когато говорим за възприятие, и то в рамките на философско-психологическите проблеми на изкуството, желателно е да уточним общогносеологическата категория “образ” ,и то на конкретно ниво,или понятието “художествен образ”.Представата за това,че именно в образа е спецификата на изкуството,определяща го като самостоятелен тип обществено съзнание-твърди Т.Домбровска,-имаща дълбоки корени в историята на естетиката,не е окончателно изживяно и в наши дни.Така например В.Разумни пише,че формирането на този съществен признак на художественото обобщение показва издигането на изкуството като особена форма на общественото съзнание.В това и други подобни изказвания отношението на художествения образ към изкуството е изопачено: не образът обяснява спецификата в съдържанието и предмета на изкуството,а напротив,от особеностите на художественото обобщение,образното отразяване на действителността се определя изкуството като форма,или тип обществено съзнание.Би било нелепо да се игнорира органическата връзка между изкуството и художествения образ.Без художествен образ няма и не може ди има изкуство.

Неправилно би било да смятаме,също така,че художественият образ се отличава по начина си на съществуване от обикновения образ.В това отношение двата образа са идентични.Художествения образ се отличава от обикновения само по характера на възпроизвежданите явления,той означава образ,създаван със средствата на изкуството в процеса на художественото творчество.

Анализирайки висшите психически функций,Л.С.Виготски обръща внимание на съотношението между биологичното и културното начало у човека,чрез което могат да се отделят няколко нива,свързани помежду си и намиращи се в постоянно взаимодействие.Тези нива произтичат от характеристиката за същността на човека като съвкупност на всички обществени отношения,или човекът е резултат от взаимодействието между психофизиологическата природа на индивида и обществените отношения,конкретно-историческите условия на живота и дейността му,неговата социална практика.

Първото ниво е социално-демографското-това е характеристика на ч

овека,в която преобладава социалното начало,показваща социалния му статус,положението му в обществото.Тук психофизиологическият компонент е изразен съвсем слабо.

Второто ниво е социално-психологическото-това е характеристика на човека,в която социалното и психофизическото начало образуват равноправно органично единство.

Третото ниво е психофизиологическото – това е характеристика на човека,свързана с особеностите на висшата нервна дейност,темперамент,емоционално-волевата сфера,т.е.качества,които не зависят особено от социалната ситуация.

Очевидно,че на първото ниво /социално-демографското/ изкуството не оказва непосредствено въздействие.Тук връзката е едностранна:образованието,полът,възрастта и т.н.влияят на отношението на човека към изкуството,но самите те не се изменят от контакта с него.Социално-демографското ниво е преди всичко условие за въздействието на изкуството върху човека,тъй като определя положението,мястото на човека в обществото и оттук възможностите и особенестите на общуването му с изкуството.

Двустранно взаимодействие на човека с изкуството е налице на второто и третото ниво – социално-психологическото и психофизиологическото.Но непосредствено въздействие изкуството осъществява на социално-психологическото ниво.Тук трябва да се търсят и особеностите на въздействието на изкуството,неговите функции /Ю.У.Фохт-Бабушкин /

Социологическите изследвания до този момент засягат преди всичко първото ниво,социално-демографските характеристики на човека.Опитите на психолозите да се задълбочат в психологическата структура на човека води главно към третото ниво – психофизиологическите характеристики,а психофизиологическият аспект се поддава на експериментално изучаване по-лесно,отколкото социално-психологическият.Според Ю.У.Фохт-Бабушкин психологията рядко се е обръщала към механизмите на художественото развитие на човека,а оживлението в последните години на ниво психология на изкуството се развива главно в три направления.

Изходните позиции на първото от тях са формулирани още от Л.С.Виготски,който избира за обект на изучаване самото произведение на изкуството,а не автора и потребителите му.Ако това направление е насочено към крайния резултат от художествено-творческата дейност,материализирана в произведението на изкуството,то второтоизследва творческия процес – от замисъла до резултата.Едни от изследователите концентрират своите усилия върху изясняването природата на творчеството и основните етапи при създаването на произведението.Други се стремят да открият психологическите предпоставки на художествено – творческите способности,като е допустимо да се предположи,че много от тези способности са необходими не само за създаването на произведението,но и за неговото възприятие.Третото направление в изследванията е свързано с проблемите на възприемането на художествените произведения.Но голяма част от работите са посветени само на механизма на художственото възприятие,без да се отнасят до влиянието на произведението върху личността или влиянието на личностните свойства върху възприятието на произведенията на изкуството.Именно в рамките на третото направление изучаването на художественото възприятие често пъти се съпоставя с психофизиологическите свойства на личността.Преди всичко се отчитат специфичните човешки типове,съобразно школата на И.П.Павлов,или както при Б.М.Теплов,се правят опити за връзка с отделни качества на общите типове висша нервна дейност.По такъв начин при решаването на проблема за художественото възприятие се предлагат два пътя:връзка  между особеностите на отношението на човека към изкуството и отделните психически свойства.,и определяне своеобразното отношение на човека към изкуството чрез особеностите на неговата висша нервна дейност.

Тези мисли на Ю.У.Фохт-Бабушкин ,в действителност са основни въпроси свързани с решаването на проблемите  на художественото възприятие.Актуалността на поставените въпроси произтича от значението на самите социално-функционални възможности,които съдържа в себе си изкуството.Ето защо е целесъобразно да се разтълкуват онези положения,които се отнасят до зависимостта между изследването на процеса на художественото възприятие и изследването на процеса на социалното проявление на изкуството.

П.М.Якобсон утвърждава,че не може правилно да се определят характеристиките на процеса на художественото възприятие,ако при анализа на този процес не се отчита ролята и предназначението на изкуството в живота на хората.За разлика от него Б.С.Мейлах подчертава,че социалната роля на изкуството не може да се разбере,ако се разглеждат функциите му вън от процеса на художественото възприятие.Ако съгласно първата позиция изясняването на специфичната роля на изкуството в крайна сметка предопределя възможността за изясняване специфичността на функционалния му механизъм,то според втората позиция изясняването специфичността на функционалния механизъм на изкуството вече в значителна степен е предопределен от изясняването същността на социалния му статус.

Според О.Лановенко при анализа на процеса на художественото възприятие трябва да се опрем на определена методология на научния анализ и оперирайки с разкриващи специфичността на този процес теоретически и експериментални данни,не може да не се стигне до напълно определения извод за наличието на такава своеобразна черта на художественото възприятие като неговата повишена/макар и ограничена от съответни рамки/многозначност.Детерминантите на тази многозначност са определени условия,присъщи както на обекта ,така и на субекта на художественото възприятие.Към тях се отнасят органичната вариативност на елементите на художествените произведения,използване на различни методи за тяхното създаване/от рационални до субективно-експресивни/и накрая-значителните различия в типологията на мисленето и психологическата структура на личността,половите,възрастовите нагласи за възприятие.Всички тези фактори ,допълнени с многообразието на конкретните условия,в които се осъществявя актът на художественото възприятие води на практика до това,че резултатите от това възприятие не могат да се идентифицират с единната представа за социалното предназначение на изкуството.В резултат възниква вътрешно-противоречива ситуация.

Художественият образ не се отличава по начина си на съществуване от обикновения образ.Това предполага тяхната идентичност.Художественият се отличава от обикновения само по характера на възпроизвежданите явления.Той означава образ,създаван със средствата на изкуството в процеса на художественото творчество.Художественият образ съществува актуално,като различията от обикновения са обусловени от материалната структура на художественото произведение,като определящ фактор и психологическите особености на възприемащия субект.Последното би могло да се възприеме като основополагащ тезис при изясняване проблема за художественото възприятие при децата от педучилищна възраст.

Традиционното определение на изкуството е мислене в художествени образи.Художникът,отразяващ действителността,мисли образно-емоционално.,резултатът от неговото творчество носи в себе си образно-емоционалното начало,предизвиквайки в публиката сходни преживявания и мисли.Това си мнениеА.Гулига подкрепя с едно изказване на Л.Н.Толстой,че изкуството започва тогава,когато човек,имайки за цел да предаде на другите хора преживяно чуство, отново го извиква в себе си и го изразява чрез известни външни знаци.Ето защо за него художественият образ има две значения.На първо място – “микрообраз”, знак, елементарна частица на художественото мислене, специфична за всеки вид изкуство.В музиката-съцетаване на звуковете, в театъра-похватите на актьорската игра, в киното-редуване на кадрите, в литературата-образността на езика.Художественият знак създава емоционално напрежение, защото в него е заключено авторовото преживяване и предизвиква у реципиента аналогично преживяване.Както се вижда-твърди А.Гулига ,-на елементарно ниво/”микрообрази”/са налице две тенденции в художественото творчество:изразителна и изобразителна,като и при двете имаме отражение на действителността.Тук се появява и второто значение на термина “образ”.Това е “образ-изображение”,”макрообраз”,”синтетичен образ”-портрет на човека,картина на епохата и т.н.Не всеки вид изкуство е в състояние да дава цялостни картини на действителността.Подобна образност притежават само някои видове изкуство-живопис,литература,театър,кино.,нея практически я няма в музиката и архитектурата,където художественото произведение като цяло остава на ниво “микрообраз”.За А.Гулига художественото произведение представлява система от образни знаци,но това е уникална,дълбоко лична система,поддаваща се на възпроизвеждане само като цяло,която е невъзможно да се “прекодира”в друга знакова система.Последното прави неприложими семиотичните методи към анализа на изкуството.Увлеченията на А.Гулига по семиотичния подход към изкуството като знакова система,води до изгубване диалектическата двойнственост на художествения образ,поради различието между образ и знак.Но дори и тук се забелязва , че авторът при тълкуването на художествения образ го възприема като определена степен.Той сякаш израства от сетивните, първичните по същия начин, както възниква и понятието.Това не е разграничаванен на обемите на понятията “естетическо възприятие” и “ художествено възприятие”,познато в литературата по проблема, където художественото възприятие се схваща като особена степен и специфично проявление на естетическото.По-скоро става въпрос за разбиране на художественото възприятие като термин в понятийната система на психология на изкуството с две значения-тясно и широко.

Тясното значение опира до възприятието на обектите чрез нашите органи, докато широкото се отнася до относително дълъг процес, включващ мисленето, тълкуването свойствата на предмета, намиране системата от различни връзки и съотношения във възприемания обект.Следователно първичният,сетивният образ е резултат от работата на сетивните органи,присъщи на всеки човек,ахудожественият образ е продукт натворческото мислене и въображение,както и на естетическата култура.Правилно А.Гулига твърди,че художественият образ се отличава от първичния преди всичко със своята емоционална наситеност,която му дава възможност да предизвика преживявания.Сетивният образ е кратък,но можем да го повторим-в него няма уникалност.Художественият образ е неповторим и в същото време представлява устойчиво образование-той живее през вековете.

Е.Волкова съвсем точно отбелязва,че в литературата по естетика,понятийната и система ,тясното значение на термина възприятие е възприятието на обектите чрез нашите сетива,или процес ,който питежава възможността за организация на информацията от сензорен тип.В широкия смисъл,когато се има впредвид не само нивото на сензорното възприемане,но и възгледите за живота,интерпретацията за събитията,това понятие придобива възможност за ползване от широката публика.Следователно,според Волкова,има достатъчно основание терминът “художествено възприятие”да се използва както в тесен ,така и в широк смисъл.Но даже и в тясното значение на думата възприятието е винаги активно:то е придружено от сравнение породено от възприемането на други предмети,внимание,мобилизацията на паметта и мисленето.Класическата естетика обикновенно отделя като основни сензорни канали,чрез които светът посредством възприятието демонстрира своите естетически качества:зрението и слуха.

Необходимо е да се отчита,че на човека като индивид и личност съответства единна система от анализатори за всички модалности.

Сега се предполага,че зрителните,тактилните,статично-динамичните и т.н.усещания са разположени в един ред.В сензорните системи става интеграция на различни нива.Зрителната система например интегрира сигналите от всички модалности.Следователно към разбирането възприятието като цялостен образ на обекта е нужно да се добави,че този образ изразява заедно с това и целостта но субекта,и взаимовръзката в него на различните свойства.

Чрез възприятието  в съзнанието на детето възниква образ на материалната структора на художественото произведение,а след това е неодходима да се реализира и образа на това явление,което е отразено чрез структурата.В отношението на детето към тези два образа се проявяват и художествените своиства на произведението.Без възприятия художественият образ съществува само потенциално,което показва,че художественото произведение не енещо независимо от субекта.От събекта се изисква да прояви известна инияцитива,отнешение към материалната основа на обекта,за даможе тои да се прояви като художествено произведение.Така в процеса на възприятие,в резултат на отношението към материалната основа на художественото произведение,художественият образ предизвиква естетическо преживяване-реализира се естетическата му функция.

При възприемане съдържанието на художественото произведение, възприянието на децата се задържат на чисто външните му елементи-линии,цветове и т.н.Или оттук-този първи образ на материалната основа на произведението става основен елемент на художественото съдържание, защото предопределя целия следващ процес на художественото възприятие.Този първи образ на материалната основа на произведението насочва към онзи втори образ,заради който е създадена-основната цел на творческия замисъл.В художественото произведение има подчинена роля по отношение на втория.

Художественото съдържание не се изчерпва само с линии,обем,цветове,звукове,пространствено разположение и т.н.,дори те да поразяват детското въображение със своята изразителност.Детето е длъжно да премине тази фаза,да разбере,че зад материалната обвивка се намира свят,който е реализация на мислите и чувствата на автора.Но затова са необходими усилия,това зависи от психологическите особености на съответното дете и най-вече от педагогическата работа в детските градини и началните училища-фактор в системата за естетическо възпитание.Трябва да се търси възможност да се издигне детското възприятие на по-високо съпало на развитие,децата да имат по-обобщени и систематизирани знания за възприеманите качества на предметите.Това се реализира чрез овладяване на изработените от обществото системи на сензорни еталони.”Отделният индивид използва усвоените еталони за обследване възприемания обект и оценка на свойствата му.Такъв род еталони стават оперативни единици на възприятието,опосредстват перцептивните действия на детето.../Занков,1988/.Така разбрано сензорното обучение дава основание за взаимодействие между възприятие,оценка,мислене,оперативно действие,а оттук за специфична връзка на сензорните еталони с еталоните за естетическо възприемане.Корелацията между тях способства за формиране на естетически вкус у децата от предучилищна възраст.

Формирането на естетическа култура с отчитане усвояването от децата на сензорните еталони и съответно еталоните за естетическа оценка на явленията,ще даде възможност за прилагане на тези еталони към произведенията на изкуството и свойствата им.Този процес закономерно ще се осъществява при съотнасяне на субективните преживявания на децата,емоциите им с характера на въздействието на овладените обществено изработени сензорни еталони.Именно това съотношение наричаме еталони за естетическо възприемане.

Възприятието на художествените произведения по принцип не се отличава от възприятието на останалите обекти от действителността.Същественото е,че произведенията на изкуството не са насочени главно към рационалната степен на познание.Но изкуството ще се лиши от своята актуалност,ако непосредствено е насочено към разума,ако е дадено като готов резултат.Сензориката е онзи канал,по който постъпва художествената информация.

От направени изследвания се констатира ,че голям брой деца имат желание активно да възприемат предложените им художествени произведения от определени видове изкуства/склуптура,живопис,музика/,но бедната сензорна култура не им дава възможност точно да отразят първичния образ/този на материалната основа на произведението/,който единствен би им открил пътя към вторичния образ.Затова предпоставка за формиране  у децата от предучилищна възраст на художествено възприемане е овладяването на сензорните системи от еталони,като това става и    на базата на художествени произведения с цел отделяне на основните и съществени параметри на обектите и техните отношения,скрити зад ситуация на възприятие.Не случайно П.Галперин твърди

Че зад нагледните се изгражда решетка на по дълбоки и постоянни отношения.Движението на мисълта по тази решетка не е ограничено в едно направление,което актуално се изпълнява или предвижда в полето на възприятието-решетката представлява и освен това едновременно изображение на възможни,различни и взаимосвързани насочени действия,основа на това мисловно обединение,което Ж.Пиаже нарича “операции”/Галперин,1967/.

Това предполага значително да се разшири съдържанието на сензорното обучение,като в процеса на формиране у децата на сензорните еталони при обогатяване на опита им да се използват естетическите свойства на художествените произведения.Системните сензорни знания ще осигурят обобщени начини за обследване на предметите,а тясната връзка с произведенията на изкуството ще обезпечат по-широка ориентировка при възприемането им.Това ще придаде на цялата система на сензорно възпитание осмислен и съдържателен характер.

2. Изкуство и художествено преживяване

Детето е обект на разнообразно духовно въздействие,но то общува с изкуството в конкретна културна среда.Изкуството все повече се проявява пед него като многозначно,комплексно.Назрява необходимостта от съответен подход за изследване на взаимодействието дете-изкуство.Затова построяването на определена система на въздействие на изкуството върху децата не може да става по някаква всеобща схема,а би трябвало да се извършва чрез конкретен социален подход,като по този начин ще се преодолее недостатъчното внимание към комплексното изучаване на разглежданото явление.Като се избягва прекаленият стремеж само към диференцирано изследване на различните видове изкуства,закономерно ще се отстрани и едностранчивата ориентация към определен аспект от функционирането им.

Интересно е да се проследи в този контекст положението на децата от предучилищна възраст,възможностите им за общуване с изкуството,т.е.да се насочим къмвтория компонент на възприемателния акт-художественото преживяване,разбирано като способност на изкуството да сближава хората.В случая е ясно,че трябва да се обърне по-голямо внимание на спецификата на възприемането на естетическия обект от децата,защото отношението към него е обусловено както от индивидуалните им психични особености,така и от конкретната ситуация на общуване с изкуството.

2.1. Особености на художественото преживяване

Има една интересна мисъл,че съществуването на художествени текстове предполага едновременно с тях и съществуването на нехудожествени и това,че хората,които ги използват,умеят да правят разлика между тях.Изниква проблемът за сложното взаимодействие между художествените и нехудожествените елементи при възприемането на произведенията на изкуството от страна на децата.

Необходимо е да се изясни доколко върху художественото произведение и,разбира се,върху художественото преживяване оказва влияние ситуацията,в която то се осъществява.И тъй като става въпрос за ситуация,то тя закономерно ще бъде комуникативна ситуация.

В изкуството е изключително важно произведението да носи някаква информация,а художественото преживяване ще покаже уникалността и неповторимостта на тази информация-художествения замисъл.Но този процес протича във времето и има специфични връзки от различен характер и в различни отношения.Тази специфичност на художественото преживяване при възприемане на произведения на изкуството обикновено се подценява.То сякаш остава да виси във въздуха,защото са отпаднали съпътстващите го нехудожествени елементи,които обаче имат съществено значение при художественото възприемане.

Анализирайки взаимоотношенията на децата с изкуството,повечето автори се спират единствено на крайния резултат-“художественото преживяване”,и затова целият процес остава скрит.Така от методологическа гледна точка се иска невъзможното,а именно да се целта,без да се отделя внимание на начините и средствата.

Насочвайки се към ситуацията,в която се осъществява художественото възприемане анализът освен естетически придобива и определен социално-психологически смисъл.По този начин включваме в процеса на художественото възприятие и общуването с цел да се уточнят закономерностите между него ихудожественото преживяване.

Потребността от общуване има конкретен характер,реализирайки се в социалното взаимодействие между хората,а изкуството със своите функции може да задоволи тази потребност.Разбира се общуването не се приравнява с художественото преживяване,а тъкмо обратното-общуването по повод на дадено произведение на изкуството би подпомогнало художественото възприятие,а това може да доведе и до художествено преживяване.В различните си форми общуването е задължително условие при усвояването от децата на постиженията на общественото развитие на човечеството.То предхожда художественото преживяване,оказва му влияние чрез ситуацията,в която протича художественото възприятие.Това виждане не противоречи на данните от експериментите,които показват,че психичните процеси протичат по-различно в условията на общуването,отколкото в условията на изолираната индивидуална дейност.

Налага се изводът,че художественото възприятие на децата от предучилищна възраст при запознаването им с изкуството трябва да бъде групово,те да могат да общуват по повод на дадено произведение.Оттук взаимодействието и взаимовлиянието между децата при общуване и при контакт с произведения на изкуството закономерно ще ги доведат чрез съответните социално-психологични механизмидо осмисляне на художествения смисъл,до художествено преживяване.В онтогенетичното развитие на детето за даден момент водещо значение ще придобие вече художественото преживяване или индивидуализираният процес на възприемане на произведенията на изкуството,но без значението на груповия контакт да изчезне.По този начин се разкрива своеобразният път на художествената творба през живота на човека.От груповото възприемане,общуването по повод на художественото произведение художественото възприятие достига до фазата на самообщуването/И.Стефанов/.Последното еначин на индивидуално отношение към вече създадените художествени ценности.То е механизъм за тяхното съдържателно усвояване.Без да се съобразяваме с мястото на самообщуването с цялостния процес на художественото възприемане,едва ли ще можем да разберем взаимодействието на изкуството върху отделната личност.Необходимо е да се разкрият механизмите,при които става възможно човек да общува сам със себе си чрез художествената творба.Докато началната фаза при възприемане на изкуството –това на груповото възприемане и въздействието на социално-психологическите механизми на общуване,е експериментално потвърдена ,то все още остава открит въпросът,дали в рамките на предучилищната възраст могат да се открият характеристики,които се отнасят до фазата на самообщуването с произведения на изкуството.

Насочването на децата от предучилищна възраст да възприемат художествените произведения заедно,в процеса на общуване,позволява с течение на времето потребността от емоционален контакт да се превърне в мотив за среща с изкуството.

2.2. Възможности за конкретна реализация в практиката.

Много е важно да не се забравят две важни особености-

-   Особеността на общуване чрез изкуството,

- Изкуството като средство за общуване. Това са две взаимосвързани,но въпреки това различни страни-това са двете фази или етапите,през които децата трябва да преминат при запознаването си с изкуството.

Процесът на общуване с изкуството може да се раздели на три фази /етапа/:предкомуникативна,комуникативна и следкомуникативна.В една от тези фази има свое съществено значение за художественото преживяване и специфична проява на конкретните социално-психологически механизми,действащи при протичането им.

Необходимо е да се отчитат тези исобености,защото през комуникативната фаза определен социално-психологичен механизъм може да бъде закономерен момент при възприемането на изкуството,но в следкомуникативната фаза да загуби своето значение.Затова е желателно педагогът да се стреми трите фази да бъдат реализирани в деня,определен за даден вид изкуство.Разбира се,предкомуникативната и следкомуникативната фаза могат внимателно да се разположат във времето.П ъ р в а т а  фаза-като постепенна подготовка за “събитието”,т.е. контакта с художествената творба, а  В т о р а т а –като постепенно поддържан спомен от емоционално изживяното “събитие”от децата.

Изкуството,с което децата трябва да започнат пътя си към приобщаването им към културните ценности е циркът.Цирковото изкуство заема важно място в системата на естетическото възпитание.

Подготовката,или предкомуникативната фаза,от страна на педагога просто се концентрира в “магическата”за децата дума”цирк”.В следкомуникативната фаза,той трябва само да я поддържа чрез разкази от негова страна или от страна на децата за най-емоционалните моменти от представлението.

Следващият вид изкуство,което следва по отношение на връзката между общуване и художествено преживяване е театърът.Трудно може да се посочи друг вид изкуство ,което да съперничи на театъра в неговата пълнота,непосредственост,богатство и емоционалност на въздействието.Театъра е сложно синтетично изкуство,в което имат съвсем изразено присъствие и други видове изкуства освен литературата,музиката,живописта,танца,архитектурата.Това именно създава и неговата богата емоционална наситеност,която в не по-малка степен зависи и от различните видове театър-драматичен,куклен,оперен,оперетен.Синтетичността и различието в отделните видове театри предоставят възможности за емоционален контакт.

При най-малките ежелателно да се започне,разбира се, с кукления театър,който е най близък до детската природа и би могъл да е своеобразен мост към другите видове театрално действие.Като преход от кукления театър към драматичният може да се използва мюзикълът.Той е подходящ,че отваря детските сърца за оперетата,операта,където музиката –песен,ария,увертюра,хор,вече има преобладаващо и водещо значение.

Ролята на мюзикъла,който благодарение на разностранния синтез на много изкуства съвсем свободно,творчески може да обхване редица общочовешки сюжети и проблеми,които привличат интереса у малкия зрител.

Социалните механизми на общуване,като внушение,идентификация,рефлексия,появяващи се във връзка и по време на постановките,ще формират постепенно у децата онова отношение към изкуството,което се заражда в детската група първоначално на емоционално равнище.Ролята на педагога нараства най-силно по време на театралното действие.В антрактите или по време на постановката той може да участва в разговори,да задава въпроси на децата,но пряко свързани с конкретното съдържание на гледаното представление.По този начин педагагът освен,че констатира податливостта на децата към внушението,но и поддържа емоционалния фон на възприемане на постановката,засилвайки взаимното влияние между децата чрез техните словесни и несловесни контакти.

По-нататък при системното запознаване с определени видове изкуства децата трябва да се насочат от педагога и към оперетата и операта,неминуемо след това и до балета.

Вкрая на предучилищния период в рамките на работата по този раздел от съставките на възприемателния акт—художественото преживяване като общуване с изкуството,педагогът да предложи на децата образци,класически произведения от различни по вид изкуства-музика,живопис,поезия.Децата в групата могат да слушат или съзерцават тези образци,като им дават най-общи и кратки сведения за съдържанието или автора на произведението.

Друг вид изкуство е киното и понеже е достатъчно добре разпространен,може винаги и по всяко време да се реализира.Ясно е ,че съдържанието на гледаните от децата филми ще бъде свързано най-вече с приказния и приключенски жанр.

Художественото възприемане на изкуството при децата трябва да бъде групово,съпроводено с общуване по повод на конкретното произведение.Насочването на децата да възприемат художествените произведения групово,в процеса на общуване,позволява с времето потребността им от емоционален контакт да се превърне в мотив за среща с изкуството.

1. 3. Изкуство и художествена условност

Следващият компонент на възприемателния акт-условността на произведението,който наред с художествената реалност води детето към неговото разбиране.

3.1. Особености на художествената условност

При класификация на изкуствата Хегел поставя на първо място архитектурата.Според него за материал на това изкуство се използва нещо, което не е духовно,а тежка и подчихяваща се само на законите на гравитацията материя.Истинският дух не може да бъде представен в предметни форми като сетивна проява, защото така ще бъде ограничен.Неговото място е в сферата на самосъзнанието.Тези свои мисли Хегел хегел пренася върху цялосното разбиране за развитието на изкуствата, като отдава предпочитанията си на тези, които не могат да бъдат напълно изработени или по-точно казано- опредметени.Ето защо архитектурата е началото в неговата класификация.

Няма да анализираме подробно принципите за класификация на изкуствата, а ще насочим своето внимание предимно върху начина на извършване-различието в материала, благодарение на който произведението придобива свое битие.Тук откриваме мисъл, която има огромно значение при разглеждане въпросите на художествено възприемане на произведения на изкуството от децата.Става дума за постепенното изчезване на веществените елементи в процеса на развитие на изкуствата отархитектурата към скулптурата, живописа, музиката и т.н.

Определяики характеристиката на материалната структора на произведенията, ние можем да уточним и степента на художествената условност.Тя се определя от отношението между образа на обекта в произведението и образа на този обект, който съществува в реалната деиствителност.От тази гледна точка архитектурата е с най-голям брой веществени елементи,които неса носители на худойествения образ.Скулптората е изкуство, което вече съдържа , макар и най-малко, условност със способността си да представя предметите в реално триизмерно пространство.При нея обектите се възпроизвеждат със определенастепен на точност, докато при живописа условността нараства с появата на двуизмерното изображение.

От тези примери се вижда, че с намаляването на веществените, материалните елементи в отделните видове изкуства нараства условността в отразяването на художествения обект.Но тази увеличаваща се условност изисква от възприемащото дете инициативност,активност във възприемането,дори и по-високо ниво в развитието на мисленето, повишени интелектуални усилия.

Върху тази основа може да се построи система, в която да залегне нарастващата условност в отделните видове изкуства при изобразяването на художествения обект, а тя самата ще съответства на закономерностите в психичното развитие на детето.

3.2. Представяне на отделните видове изкуства във възрастов план.

Би трябвало децата от предучилищна/петгодишна/възраст да започнат запознанството си с различните видове изкуства от архитектурата.Това би било лесно да се осъществи,още повече че запознаването не изисква някаква специална беседа и спокойно може да се проведе по време на разходка.Добре би било архитектурните обекти първоначално да бъдат свързани с някое историческо събитие,което да се обясни на децата –напр.сградата с панорамата”Плевенска епопея 1877г.”и др.По-нататък децата могат да се запознаят и с по-съвременни архитектурни обекти,като е особено важно това да става предимно чрез обясняване на начинит.е

Заключение:

Възприемането на произведенията на  изобразителното приложно изкуство е важно звено в системата на изобразителната дейност в предучилищна възраст.Възприемайки околния свят, детето обогатява представите си за предметите и явленията и задоволява своите познавателни интереси.

Художественото възприемане е свързано с изкуството и  то предполага както активно участие на мисловните процеси, чувствата, преживявянията, въображението, така и на съответното оценъчно отношение. Чрез изкуството децата получават освен познавателна информация, естетически и нравствени оценки за нещата и явленията от живота.

Целенасочените контакти с художествени творби развиват способностите за възприемане наблюдателност, анализ, сравнение, синтез, стимулират развитието на речта, логическото мислене, въображението и творческата изява на децата.Създават условия за трансфер на обогатените знания и умения от изобразителните в другите дейности, като по този начин способстват за развитието на детския интелект и формиране творческа личност.