Joomla Software solutions Template

Payday loan

Цели и основни групи задачи

Предучилищната възраст – от 3 до 7 години заема ключово място в жизнения път на личността (детето) . В нея са съсредоточени всички по – сериозни постижения и психични новообразувания : системата на Аз-а и развитието на самосъзнанието , стремежа към еманципация и самостоятелност , появата на гордостта от индивидуални постижения , изграждане на собствени теории за света .

Целевата система на предучилищно възпитание трябва да се обвържв с универсалните характеристики на човека като активно , творческо , социално същество , способно да възпроизвежда в себе си постиженията на човешката култура и сформираните в хода на изторическия опит уникални човешки способности . Обособяват с етри нива :

• Концептуално – какъв е смисълът ;
• Личностно – какво ще се развива ;
• Дейностно – как ще се сформира .При концептуалното равнище приоритетът е винаги в човешките ценности , а критерият е в децата , в техните потребности и интереси . На личностно равнище целта е формиране на детето и детската група като субекти на дейността и своите взаимотношения – децата по собствена инициатива осъществяват разнообразна дейност по повод значими за тях интереси . Дейностното равнище е овладяването и разгръщането на системата на игровата дейност – като свободна , самостоятелна и самоорганизирана детска дейност и като игроподобни форми на педагогическо взаимодействие .

Само чрез играта двата субекта на взаимодействие могат да стават взаимосъдействащи си , да бъдат личностно съпричастни и дълбоко заинтересовани от обогатяването на съвместния живот , чрез разгръщането на обезпечените от играта субектни прояви на детето и детската група .

Активността на детето започва от потребностите , от интересите , от натрупаните в предходния опит впечатления , преживявания , смислови образования и истински се проявява в целеобразуването .

Педагогическо взаимодействие – сложен трипластов процес , който съдържа в себе си елементарните моменти на последователно сменящите се състояния на участващите субекти и тяхната съвместна дейност и отношения – възпитателни , социализиращи и образователни въздействия и взаимодействия .

Обогатяващо педагогическо взаимодействие :

• Оптимално – според потребностит и интересите на участващите субекти – реализира възпитателните , социализиращите и образователните ресурси на всяка една дейностна ситуация .
• Социализиращите и образователни компоненти са йерархично съподчиинени на възпитателното взаимодействие – като цяло , то е стремящо се към взаимосъдействие .

Основни групи задачи на педагогическото взаимодействие :

• Първа група – насочена е към формирането на детето като субект на собствената си индивидуална дейност .
• Втора група – насочена към овладяването на целия възможен обем от социални отношения .
• Трета група – насочена към първоначално формиране и пълноценно функциониране на социалния посредник – референтната детска група .

Третата група от задачи произтича от първите две и осигурява тяхното решаване . Групата е първичен и същински субект на дейността , осигурява социално пространство , в което се развиват нови детски взаимотношения .

Тя е жизнено необходима за пълноценнто личностно развитие на детето , дава възможност за неговата самоизява , поощрява развитието на независимостта и самостоятелността , подпомага фармирането на Аз-образа .

Групата създава тези възможности , когато чрез дейността на педагога се осигуряват в единство нейните три функции :

1. като групов субект на дейността ;
2. като социален посредник – референтна детска група ;
3. като субект на междугрупови взаимотношения .

Конкретните задачи , насочени към тези аспекти , се решават по една обща схема : първоначално обработване на кооперативните форми на съвместна дейност и преход към дейност в условията на конфликтна ситуация .

• четвърта група – насочена е към подпомагане на действено – практическото и познавателно – ценностно ориентиране в различните типови социални ситуации на взаимодействие в дейността на харата и в структурите на техните обществени взаимотношения .
• пета група – насочена към първоначално овладяване и усъвършенстване на различните форми на познание .
• шеста група – насочена към постепенно изграждане на уникалния личностен и специфичен групов стил на всекидневния живот и съвместна индивидуална дейност .

Организация на съвместния живот и дейност

Организацията – като пространствено и времево разпределение на предварително определени хора , структури на взаимотношенията , обекти , действия и помощни средства – е необходимо присъща характеристика на социалния живот .

Структурни компоненти на организацията на съвместния живот и дейност са три вида времеви и пространствено – процесуални образувания :

1. занимания
2. междинносвързващи компоненти
3. форми за структуриране на отношенията

И трите компонента са изградени и протичат в контекста на различните съчетания на трите основниформи на взаимодействие между деца и педагог , а именно това са :

• ИГРОВИ
• ИГРОПОДОБНИ
• НЕИГРОВИ

Игровите взаимодекствия изцяло се дефинират от критериите за разграничаване на играта от другите дейности : свобода , самоценност и самодостатъчност , структурно – времева обособеност , с произтичащите от тях характеристики : липса на принуда , на нерегламентираност , на директно ръководство и налчие на равнопоставеност , доброволност , възможност за избор , удоволствие .

Игроподобните взаимодействия са съчетания на неигрови дейности и играта , биват два вида .

• Педагогическа форма с игров компонент , на нивото на формата ;
• Упражнение с игров компонент – на равнището на метода .

Неигровите форми на взаимодействие обхващат периодите на съвместното познание , комуникация , предметно – образуваща дейност , битова , художетвена и спортно – двигателна .

Игровите взаимодействия се дефинират от критериите за разграничаване на играта от другите дейности : свобода , самоценност и самодостатъчност , структурно-времева обособеност .

Чрез разновидностите на играта се разкриват и двете базови форми на собствена съвместна дейност на дейност на децата :

• КООПЕРАТИВНА – последователна кооперация , паралелна кооперация , асоциативна кооперация ;
• СЪРЕВНОВАТЕЛНА
• КОНФЛИКТНА – индивидуално-конкурентна , координационно-конкурентна , коалиционно-конкурентна .
• КООПЕРАТИВНО-КОНКУРЕНТНА

Сред тези форми за организация на собствена детска дейност междинно място заема съревноованието , което може да възникне като субективен феномен и в условията на кооперацията , и при конфликтна дейност – на базата на поява на обективна съревнователна ситуация , когато поведението на всеки участник се сравнява чрез определен стандарт с това на поне още един човек , запознат с критерия за сравнение и можещ да оцени процеса на сравнение .

Всички тези форми осигуряват множество модели за организация и самоорганизация на детската дейност , в процеса на която децата реално заемат различни позиции , обогатяващи техните взаимотношения .

Началата на играта

Играта е специфична човешка дейност , с решаваща роля за личностно и психично развитие през периода на предучилищна възраст , със значение за социалната успешност и самоактуализация на личността . Със самоценният си характер , със свободата – като най – дълбока нейна ценностна същност , тя напълно съответства на решаващото условие за съществуването и саморазвитието на личността . Играта е фактор за възникване на човешкото съзнание , източник за развитие на човешката култура , базисен компонент на целевата система на предучилищно възпитание на дейностно равнище , когато децата могат и трябва да бъдат подпомагани да овладеят основните й разновидности .

Игроподобни форми – целесъобразни форми на педагогическо взаимодействие , преднамерено сътворени от възрастните , които поставят задачи и оценяват . Имат предимно образователни и социализиращи възможности , трябва да бъдат подчинени на възпитателните задачи и потребности на саморазвитието на самостоятелната детска активност , в която детето и детската група са субект на дейността .

Почти всички теории за играта са или описателни , или изследват функционалното и предназначение , или разкриват мотивационната й природа .

Обективни предпоставки за развитие на играта :

• Особеното в природата на културните предмети
• Характерното в същността на предметните действия
• Стохастичността на връзките между обектите
• Секторната организираност на всекидневието
• Многопластовата контекстуалност н аобщуването
• Типизацията , хабитуализацията и институционализацията на дейността и взаимодействията
• Полярността в значимостта на обективната реалност .

След  раждането си детето попада в среда , която се състои от изкуствени , сътворени от човека , предмети . Всички те са създадени с оглед на някакво предназанчение , за изпълнение на някаква функция . Попаднали в полето на детското познание , те биват опознавани . Те са динамични и във всеки момент са недостатъчно определени и вероятностни , защото отделянето на едно или друго свойство , качество и функция е събразно нуждите на практическото решаване на задачи от типа : “ Какво е това ? “ или “ Как се действа с него ? “ Предметните действия са съставени от два компонента : обща схема и операционно – техническа страна .

Стохастичността на връзките между обектите се проявавя в няколко закономерни тенденции .

• Една и съща цел може да се постигне прилагането на различни средства .
• Една постигната цел се превръща в нова такава .
• Обективно разсъгласуване между целта и резултата .

Неопределеността , допълнителността и стохастичността – като вътрешно присъщи и като обективно проявяващи се свойства , качества и характеристики на обектите и връзките между тях , се подсилват или могат да бъдат различно възприемани в рамките на секторната организираност на всекидневието . То е обективната подредена реалност , в която обектите са обозначени преди появата на детето , затова тя се проявява с неопределима фактичност .

Използването на една и съща дума за обозначаване на разлчни неща насочва детето към вероятностния характер на околния свят . Това е и основната характеристика на всяко групово общуване , което най – често се изразява по Марковската верига – систената или помни или не помни предходното си състояние – настоящата ситуация или е във връзка или не е с предходната и следващата .

Типизация , хабитуализация , институционализация .

Типизацията е способ на съсотнасяне на околните хора и възникващи ситуации към по – обобщени прототипи , чрез които става възможно разбирането на другите и общуването с тях – “ лице в лице “ . Всяка дейност от своя страна е подложена на хабитуализация – може да бъде възпроизвден с икономия на узилията и да достигне с все по – голяма вероятностност до един и същи очакван резултат , отстранява нуждата от излишни избори . Резултат от типизацията и хабитуализацията възниква и институционализацията . Институт е всяка взаимна типизация на хабитуализираните действия и на техните извършители . Всяка продължаваща време ситуация , в която има повтарящи се действия , носи в себе си началата на институционализацията . Тя типизира както действията , така и деятелите . За всеки от тях действието на другия става все по – понятно и предсказуемо , като това придава устойчивост на взимодействието – “ Той прави това отново “ към “ Ние правим това отново “ .

Всеки участник във взаимодействието – като декстващ субект се възприема като носител на очаквано поведение , което зависи от заеманото място в системата на отношенията .

В сферата на социалните взаимотношения всичко , което се случва има различна ценност по отношение на актуалната потребност и създадените условия и очаквания .

Субективни предпоставки за развитие на играта :

• Вероятностният и моделиращ характер на психичното ;
• Универсалността на живото движение и неговото управление ;
• Необходимостта от осмисляне чрез подреждане и структуриране ;
• Потребността от идентичност ;
• Потребността от свободна самоизява , самоусъвършенстване и самоутвърждаване .

Първата предпоставка произтича е изградена по образеца на външната предметна дейност . Универсалността на живото движение не е само преместване на някакво тяло в пространството , а е и овладяване и преодоляване на пространство и време , средство за превръщане на “ бъдещето “ в “минало – сегашното “ . Живото движение е уникално средство за превръщане на времето в пространство и обратно . Но във всеки един отделен момент във времето пространствените характеристики на това движение не могат да бъдат определени сами по себе си . Така се поражда и необходимостта от осмисляне на околния свят чрез неговото подреждане и структуриране . За да може да се осъзнае , тя трябва да се обхване в своята цялостност , да се подреди , да се структурира в зависимост от значимостта си : като възможен подпомагащ фактор , препятствие или безразлично условие – обективна част , обстоятелство от обстановката . Активността на субекта е породена от импулси , които са израз на самоудовлетворяващата се потребност от функциониране .

Под влияние на стимулиращото взаимодействие с другите се засилва и потребността от индентичност . Детето , разбирайки , че предметите се владеят от хората , го подтиква към все по интензивни процеси на сравнение , опознаване , разграничаване , наподобяване . Нарастват социалните потребности на Аз-а . Осъществяват се всички нива на умствено функциониране , като симулантно отрязяване и наблюдение – детето преценява себе си като отражение на анчина , по който го оценяват другите , за да може да достигне до оценката на тяхната преценка – през образа на самия себе си .

Тези съпоставки се нуждаят от социално зададени еталони – герой или персонажи , значими за детето хора . Личностният смисъл на потребността от идентичност не е само в установавянето и в относителното потвърждаване на отговорите на въпроса “ Кой съм Аз ? “ , а и в постепенното откриване на перспективните линия – “ от къде започва и накъде продължава развитието “ -на собственото Аз .

В този план се разгръща потребността от свободна самоизява , самоутвърждаване и самоусъвършенстване . Нейната същност се свързва с креативната природа на човека , със стремежа за сътворяване на възможното , на потенциалното . Имаща и своя социален аналог – като утвърждавана ценност в конкурентните условия на всяко пазарно стопанство и множествеността на куслтурните различия , потребността от самоизява , утвърждаване и усъвършенстване в нарастваща степен се осъзнава и като право на всеки човек – за което тои трябва да осигури съответното поле на реализация .

Система на детската игрова дейност

Наличието на различни видове игри налага разкриването на тяхносто своеобразие и предназанчение – свръхзадача . Това трябва да бъде съчетано с анализа на причините , довели до тяхното своеобразие .

На първо място игровата дейност трябва да се разглежда катп следствие от взаимодействието между функционалната потребност и формиране психичните възможности на децата . Всеки микроетап на играта се осъщесъвява чрез единството на еманципацията от възрастните и прехода към самоорганизирана самостоятелна дейност – в периода от 3 до 10 години . Второ – образец за възникването на играта са обективно присъстващите в обществената дейност на възрастните ситуации на взаимодействие . Трето – диапазонът от различни видове игри е между двата крайни конфликта на противоречие , а именно – кооперацията и основата на конфликта . Четвърто – две са основните движещи сили , водещи до разгръщането на игровата дейност – нарастващата потребност от всестранно обогатяване на детските обществени връзки и взаимотношения и противоречието между необходимостта от педагогическо ръководтство и свобода – като същностна характеристика на играта .

ВИДОВЕ ИГРИ : сюжетно-ролева игра (СРИ) ; игра – драматизация (ИД) ; строително-конструктивна игра (СКИ) ; автодидактична-игра (АДИ) .

Сюжетно – ролевата игра възниква в периода 2,5 – 3 години и достига своя разцвет към 5,5 – 6,5 години , като постепенно след това намалява присъствието си в живота на детето . СРИ е на основата на кооперацията на дейността – самостоятелно и доброволно обединяване на децата . В хода на нейноо развитие значителни промени настъпват в сюжетите , ролите и правилата . Обект на Сюжетно – ролевата игра са обществените взаимотношения между възрастни и подрастващи в процеса на съвместната им дейност . Имаме три основни вида взаимотношения на детето :

• Субект-обектни – към предмети ;
• Субект – субектни – към другите хора ;
• Рефлексивни – към самите себе си .

Тези взаимотношения се осъществяват на две нива :

• Игрово – в самия процес ;
• Организационно – делово – по повод на играта .

Свръхзадачата на СРИ  е пренасянето на взаимотношенията дете  - втзрастни в сферата на общественото общуване . Специфичното в този вид игра е , че възрастният е представен със своята професионална длъжност – на лекар , полицай , продавач и т.н. , претворена от самото дете , на основата на коопеативни и йерархични взаимотношения .

Играта – драматизация се заражда в периода между 4,5 – 5 години и достига своя разцвет към 12 година и развива институционализираната художествена дейност . Три са причините , които водят до възникването й :

1. постиженията постигани и овладяни от детето в социалния опит , възприеман от възрастните ;
2. потребността да се проникне отвъд професионално – длъжностните аспекти на човешка дейност .
3. ефектите от внедряваните от учителя педагогически подобия и тяхното използване като метод за възпитание и обучение .

Обект за претворяване са отношенията към другите хора , реализирани в ситуациата на социален конфликт . Специфичното в тази игра е , че човекът се представя именно като човек , с присъщите за него ценности , слабости и нужди . Свръхзадачата е да разшири пресъздаваните обществени отношения , като носители на общочовешките и значими нравстени качества , мисли и преживявания , действия и постъпки . Наличиети на конфликт в тези отношения е предпоставка за преход към игрите с правила .

В Строително – конструктивната игра се пресъздават и сътворяват субект-обектни отношения и на предн план е развитието на детето като субект на дейността . Свръхзадачата – да се достигне до опосредственото общуване с предметите в човешките отношения . Спецификата е че се овладява уникалното отношение към предметите .

Вътрешната логика на движението в системата на игровата дейност към всестранно обхващане и осмисляне на обществения живот на възрастните с оглед развитието на детската група , не дейността й както и противоречието между саморазвитието на игровата система , използването и за възпитателни цели и внедряването на игроподобни форми водят до зараждането на игрите с правила . Техен представител е Дидактичната игра . На нейна основа се изграждат имитационни , операционни и учебно – ролеви игри . В тази игра са преплетени всички обествени и социални умения както на възрастните така и на децата , на основата на кооперацията на дейността .

Конфликтността на автодидактичната игра има две изключително важни особености

1. информационна недостатъчност ;
2. неопределеност и случайност на въздействията .

Тези особености насочват към свръхзадачата - овладяването и отработването на принципите , най – обощените начини за решаване на проблемите . Специфичното за АДИ е , че спазва задължителното условие за човешко общуване – всеки участник да вижда в другия себеподобен , който има равни права и възможности .

Именно този вид игра е най – сложната по вид детска дейност , близка до обществения живот на децата като възрастни , общуването в кооперацията е най – усложнено .

Първоначално формиране и пълноцено функциониране на социалния посредник между детето и обществото

Социализация – това е процес на приобщаване , на адаптация към съществуващото чрез предаване – усвояване на предходния опит и подготовката за живота на подрастващите . Осъществяван с механизмите на индетификация и обособяване , процесът е направляван от асиметрични отношения от обществото към индивида , който не е самоцел , подчинен е на обявените за актуални обществени потребности и е разглеждан като набор от социално одобрени роли и функции на гражданин .

Социализиращо взаимодействие – притежава основните характеристики на социализацията , относително целенасочено – от културния контекст , традиции и институти , множествено – по воите източници и агенти , недостатъчно последователно и непротиворечиво по критериите на истината , доброто и красотата .

Личността – това е различно от човека уникално човешко , системно и изцяло социално образувание , което същещствува в междусубектното пространство , във връзките и взаимотношенията с другите . Личностното развитие е в единство с групата и социалните структури . Активността на личността се проявява в съвместната дейност и отношения в различни групи , нейното развитие е безгранично , проявява се само чрез свободата , тя се води от своите потребности .

Чрез групата се разкрива социалният характер на индивидуалнта дейност , преплетена със съвместната , колективна дейност , като при тяхното взаимодействие се формират и субектите на дейността , като на всеки етап инициатиращата роля е на групата . Щом става въпрос за детска градина повечето от нас под група разбират деца , обединени по обща възраст , но това не е така . Под група трябва да разбираме – групировки – най – малко от 6 , 7 и повече деца , събрани по повод еднакви интереси и потребнсоти , свои виждания за света и ставащото около тях . Имаме няколко вида групи :

• номинална – изкуствено създадена , без действителни отношения ;
• институционална – съставна част от някаква организация ;
• дифузна – случайно събрана съвкупност , без обща дейност и междуличностни връзки .
• реална – децата , личностите , са обединени в действителни контакти и извършват нещо заедно , с общи интереси и потребности .

Разновидности на реалната група са

• коактивната – съвкупност от хора , обединени времево , пространствено и чрез обща работа , общувайки помежду си епизодично ;
• интерактивна – членовете й са заети с обща дейност и са в непрекъснато взаимодействие ;
• кооперативна – най – висшата форма на групата , междуличностните взаимодействия и отношения са опосредствани от социално ценно и личностно значимо съдържание на съвместна дейност .

Ни­во­то на гру­по­во раз­ви­тие е ин­те­г­рал­на ха­ра­к­те­ри­с­ти­ка по два кри­те­рия : сте­пен­та на при­е­ма­не от чле­но­ве­те на гру­па­та на це­ли­те и за­да­чи­те на съ­в­ме­с­т­на­та дей­ност и сте­пен­та на опо­с­ре­д­с­т­ва­ност на ме­ж­ду­ли­ч­но­с­т­ни­те от­но­ше­ния от не­й­но­то съ­дър­жа­ние . Гру­па­та , - ка­то раз­ви­та ко­о­пе­ра­ти­в­на гру­пи­ро­в­ка - е жи­з­не­но не­об­хо­ди­ма за пъл­но­цен­но­то ли­ч­но­с­т­но фор­ми­ра­не на де­те­то . Тя е по­д­чи­не­на на то­ва са­мо­ра­з­ви­тие . Имаме три функции , ко­и­то пре­до­пре­де­лят и на­п­ра­в­ле­ни­я­та в дей­но­ст­та на пе­да­го­га :

• като групов субект на дейността ;
• като осциален посредник – референтна детска група ;
• като субект на междугрупови взаимотношения .

Ре­ша­ва­не­то на за­да­чи­те от пър­во­то на­п­ра­в­ле­ние има за от­п­ра­в­на то­ч­ка яс­но­то раз­г­ра­ни­ча­ва­не на псе­в­до­г­ру­па­та от ко­а­к­ти­в­на­та и ин­те­ра­к­ти­в­на­та гру­па . Съ­з­на­тел­но­то по­в­то­ре­ние на та­зи по­с­та­но­в­ка це­ли пре­о­до­ля­ва­не­то на ши­ро­ко раз­про­с­т­ра­не­на­та пра­к­ти­ка "гру­по­ва" , "ко­ле­к­ти­в­на" или "съ­в­ме­с­т­на" да се на­ри­ча вся­ка дей­ност на де­ца­та , ко­га­то те ед­но­в­ре­мен­но са на ед­но мя­с­то , а ор­га­ни­за­ци­я­та да се на­зо­ва­ва "гру­по­ва" , ко­га­то въз­ра­с­т­ни­ят раз­де­ля де­ца­та на от­бо­ри . Обо­со­бя­ва­не­то на раз­ли­ч­ни де­т­с­ки гру­пи­ро­в­ки и по­с­те­пен­но­то им стру­к­ту­ри­ра­не ка­то от­но­си­тел­но ус­той­чи­ви обе­ди­не­ния , въз­про­из­ве­ж­да­щи си­с­те­ма­та на въ­т­ре­ш­но­г­ру­по­ви­те от­но­ше­ния по по­вод и в хо­да на раз­ли­ч­ни дей­но­с­ти е про­дъл­жи­те­лен про­цес ,  об­х­ва­щащ по-го­ля­ма­та част от пре­ду­чи­ли­щ­ния пе­ри­од . де­т­с­ки­те от­но­ше­ния в пре­ду­чи­ли­щ­на въз­раст са "сло­ж­ни и мно­го­п­ла­но­ви", че се от­ли­ча­ват с го­ля­ма из­би­ра­тел­ност, ус­той­чи­вост и до­ри - ри­ги­д­ност. Съ­ще­в­ре­мен­но е раз­к­ри­та - ка­то ха­ра­к­тер­на чер­та - ви­со­ка не­е­д­но­ро­д­ност на со­ци­ал­но-пси­хо­ло­ги­че­с­ка­та стру­к­ту­ра на де­т­с­ка­та гру­па: в нея има и от­дел­ни, сра­в­ни­тел­но ус­той­чи­ви иг­ро­ви гру­пи­ро­в­ки, и обе­ди­не­ния с про­мен­лив съ­с­тав на сво­и­те чле­но­ве, и иг­ра­е­щи са­мо­с­то­я­тел­но де­ца . Де­мон­с­т­ри­рат се и раз­ли­ч­ни при­н­ци­п­ни ос­но­ви на из­г­ра­ж­да­не на те­зи ми­к­ро­г­ру­пи: на ос­но­ва­та на ра­вен­с­т­во­то , чрез по­ре­д­на смя­на при из­пъл­не­ни­е­то на ръ­ко­во­д­ни ро­ли , на ба­за­та на го­с­по­д­с­т­во - по­д­чи­не­ние или в ус­ло­ви­я­та на при­к­ри­то ав­то­ри­тар­но уп­ра­в­ле­ние .

Гру­па­та за­дъл­жи­тел­но тря­б­ва да пре­ми­не през пе­ри­од на раз­ви­тие към ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки­те на су­бе­к­та на дей­но­ст­та . За тя­х­но­то раз­к­ри­ва­не не е до­с­та­тъ­ч­но при­з­на­ва­не­то на про­с­т­ран­с­т­ве­но - вре­ме­во­то съ­п­ри­съ­с­т­вие на ин­ди­ви­ди­те и вни­ма­ни­е­то тря­б­ва да се на­со­чи към ана­лиз на сло­ж­ни­те съ­дър­жа­тел­ни вза­и­мо­дей­с­т­вия ме­ж­ду тях .

Стру­к­ту­ра­та на гру­па­та е по­д­ре­де­на­та съ­в­ку­п­ност от ус­той­чи­во въз­про­из­ве­ж­да­щи­те се вза­и­мо­о­т­но­ше­ния ме­ж­ду уча­с­т­ни­ци­те в съ­в­ме­с­т­на­та дей­ност. Тя мо­же да бъ­де формална и неформална .

Кол­ко­то в по-го­ля­ма сте­пен е вза­и­мо­с­вър­за­на дей­но­ст­та на уча­с­т­ни­ци­те , тол­ко­ва на­ра­с­т­ва ну­ж­да­та от ко­ор­ди­на­ция и кон­т­рол ; кол­ко­то по-го­ля­ма е не­о­п­ре­де­ле­но­ст­та на ре­ша­ва­ни­те за­да­чи , тол­ко­ва по-ефе­к­ти­в­на е пло­с­ка­та ор­га­ни­за­ция : в нея с ле­ко­та се ус­та­но­вя­ват хо­ри­зон­тал­ни връ­з­ки за ко­ор­ди­на­ция на ин­ди­ви­ду­ал­ни­те уси­лия при из­пъл­не­ние на ори­ен­ти­ро­въ­ч­но фор­му­ли­ра­на за­да­ча ; по при­н­цип ви­со­ка­та стру­к­ту­ра е по-до­б­ра при ре­ша­ва­не на по-сло­ж­ни задачи .

За сти­му­ли­ра­не на гру­по­во­то раз­ви­тие е ну­ж­но да се оп­ре­де­лят " ос­но­в­ни­те об­ла­с­ти на въ­т­ре­ш­на не­о­п­ре­де­ле­ност ,  въз­пре­пя­т­с­т­ва­щи ефе­к­ти­в­на­та ко­му­ни­ка­ция " . За тях две са те­зи сфе­ри

• ориентация към властта ;
• ориентация един към друг .

Съвместната детска дейност може да се разглежда като система от три компонента

1. операционно – целева подсистема ;
2. нормативно – ценностна подсистема ;
3. предметно поле на дейност .

Три плана на съвместна дейност : предметен , инструментален и мотивационен . На тях съответстват функционално – ролевите , емоционално – оценъчните и личностно смисловите отношения .

Под съвместна дейност се разбира обхващатането не само на кооперацията , а и на конфликтната дейност в конфликтни ситуации . В най – широк смисъл конфликтът е ситуация , в която има най – малко двама участници и преследват различни цели , в тях обаче имаме общи компоненти , кото предполагат съвместна дейност . Конфликтната ситуация  е другото Аз на кооперацията на дейността . Кооперацията и конфликта съществуваъ съвместно , с постоянни преходи помежду си .

Кооперативна е групова дейност , при която членовете на на групата решават задачи , чиито структури се пресичат в една обща задача . Според връзките между партнъорите кооперацията е :

• паралелна – участниците решават поотделно своите задачи , обменяйки информация ;
• последователна – когато продуктът от единия е средство за другия .
• асоциативна – партнъорите са в непосредствен контакт , дейността им се обединява от един , външен “ кооператор “ , страничен , но свързан с дейността човек .

Конфликтната дейност е втората универсална форма на съвместна дейност , след кооперацията ,  на хората която изисква различни стратегии на поведение и овладяване на обобщени способи за решаване на разнообразни конфликти , по общоприети , равни за всички правила .

Съревнование – процес , който включва в себе си четири категории събития :

1. обективна съревнователна ситуация – дейността на всеки участник се сравнява чрез определен стандарт с дейността на поне още един човек , някакъв идеализиран еталон или собствения , по – рано доминиращ еталон .
2. субективна съревнователна ситуация – до нея се достига след възприемането и оценката на обективната ситуация . това зависи от неговите мотиви и отношения .
3. резултат от дейността – оценява се в поведенчески , психически и физиологичен план .

Сървенователно поведение се наблюдава при среща с обективна съревнователна ситуация , като включва в себе си – търсене на ситуации и реакции . Съревнованието не може да се осъществи ако детето не е достигнало определни постижения на познавателно равнище .

Конфликтната дейност може да бъде :

• индивидуално – конкурентна ;
• координационно – конкурентна
• коалиционно – конкурентна ;
• кооперативно – конкурентна .
• Целесъобразността , организираността , сработеността и съвместимостта са ключови признаци за формиране на групова структура .

Целецъобразността се проявавя на три нива :

1. ценностно – нормативно
2. организационно – функционално ;
3. индивидуално мотивационно .

Организираността съхранява устойчивостта на груповата структура , изградена е на базата на съгласуваността между елементите и системата .

Сработеността е ефект от съчетаването и взаимодействието между децата за постигане на максимална продуктивност при минимални разходи .

Съвместимостта се основава на успешността и продуктивността , на сходството при възприемане на целите и задаОт всичко написано дотук можем да заключим , че съвместната дейност при децата , посредством съревнованието и конкуренцията е от изключително значение за развитието на децата като личности . От съвсем малки те се учат на работа – индивидуална или групова . Като изключим всички тези многобройни термини , с по – прости думи , дейността в отбор – кооперация – учи децата да бъдат личности , със своите индивидуални способности и качества . И всичко това става посредством ИГРАТА – уникалната човешка дейност , която съпътства детето , като личност през целият му живот . Без да осъзнаваме и като деца и вече като възрастни , с формираните ни светогледи и възгледи за света и живота в него , всички ние играем през целият ни живот – в семейството , в обществото , в личните връзки .