Home Литература Как ботевият герой от поемата На прощаване си представя победното завръщане

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Как ботевият герой от поемата На прощаване си представя победното завръщане ПДФ Печат Е-мейл

КАК БОТЕВИЯТ ГЕРОЙ ОТ ПОЕМАТА  “НА ПРОЩАВАНЕ” СИ ПРЕДСТАВЯ ПОБЕДНОТО ЗАВРЪЩАНЕ?

В синовната си изповед пред майката лирическият герой от поемата “На прощаване” разкрива своя духовен свят, изпълнен с копнеж по свобода, подвиг и безсмъртие. По пътя си към тях, в борбата срещу поробителя, той не изключва възможността да остане жив и да се завърне с победа.

Въображението на бунтовника го пренася в един свят на тържество и празничност, на дълго жадувано народно ликуване в първия ден на свободата. Сбъднатата  мечта, народната признателност и близостта на скъпите му хора го правят щастлив. Но победното завръщане не е окончателно завръщане на героя у дома. В представата на младия човек то е само миг на споделена радост в дългия път към свободата.

В момента на раздялата бунтовникът нежно се прощава с майката и в размислите му се откроява представата за юнашка смърт.Той знае каква болка ще изпита най-близкия му човек от вестта за гибелта му. За да успокои клетото майчино сърце, той споделя и друга възможност – да остане жив и да се върне като победител с дружина от лични юнаци. Ботевият герой знае, че свободата е още далече в бъдещето, но може да я преживее с картината мечта за първия и ден. Именно на неговата празничност съответства и напетия вид на другарите му:

.....в дрехи войнишки

с левове златни на чело,

си иглянки – пушки на рамо

и с саби – змии на кръстът

Безглаголните изречения в описанието дават възможност да се внуши спиране на действието, за да се открои физическата красота на юнаците. Художественият детайл “левове златни” и сравненията “иглянки – пушки” и “саби – змии”, заимствани от народните песни, създават зрителна представа за българската сила и храброст. Физическият образ на победителите е в хармония с красотата на подвига им.

Бунтовникът е централна фигура в картината въпреки присъствието на човешкото множество. Той вижда себе си като знаменосец “с байряк във ръка”. Изживяването, макар и въображаемо, е силно и завладяващо. Сред празнуващия народ бунтовникът съзира своето либе и майка си. Възпитала сина си да бъде човек на честта, тя тържествено го среща и го приветства като победител:

о, тогаз, майко, юнашка!

О, либе мило, хубаво!

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да кичим глави и пушки!

Ботевият герой умее да предчувства и изживява празника на свободата. Ритуалът на посрещането представя една българска традиция – закичването на юнаците с бръшлян и здравец. Венците са символ на безсмъртната слава. Думите “цветя”, “градина”, създаващи впечатления за пъстрота, допълват колорита на картината и правят атмосферата по-тържествена. Жизнерадостните възклицания, повелителните глаголни форми внушават усещане за нетърпението на героя да изживее радостта от краткия миг  на завръщането.

Младият човек съзнава непостижимостта на тази мечта. Недостижимо остава и святото пространство на дома. Ето защо дори и във въображението си, бунтовникът не влиза в своя дом, остава на пътя и там моли за майчина близост:

ти, майко, ела при мен,

ела, майко, прегърни

и в красно чело целуни –

красно с две думи заветни:

свобода и смърт юнашка!

Духовната връзка между майка и син е много силна. Нейната целувка е опрощение и богослов той да продължи избрания “страшен, но славен път”.

Трогателна е и срещата на бунтовника с либето. Сърцето на влюбения юнак “тупа”, “играе” в мига на краткото, взаимно щастие. Това щастие е изстрадано, затова така ярък и незабравим  е празникът. Майката и либето са образи на любовта, привързаността и верността към патриота и човека борец. Бунтовникът вече има всичко, за което е мечтал – свобода за своя народ, щастие за себе си сред близките си. След мига на опиянението дружината тръгва. Изчезва прекрасното видение на срещата, на вълнуващо изживяна радост от свободата. Бунтовникът се връща към настоящето и поема по пътя на борбата, в която така вероятна е смъртта.

В стихотворението “На прощаване” Христо Ботев предрича собствената си съдба. В картината на победното завръщане е опоетизирана неговата светла мечта да изживее свободата – най-висшия идеал, за чието постигане изключителната му личност жертва живота си.

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG