Joomla Software solutions Template

Payday loan

Думата педагогика е от гръцки произход, и означава –педос/дете/ и госия-/водя/.Тя се явява като наука за възпитанието,обучението,образованието и самовъзпитанието.

Тя е социална наука,която изучава педагогическите феномени-възпитание,образование,обучение.За неин основоположник се смята Ян Амус Коменски /”Великата педагогика”/.Педагогиката е свързана  с предаване на социалния опит от едно поколение на друго.

Съществува голяма разлика между педагогическите дейности и науката педагогика.Педагогическа дейност упражняват педагози,учители,социални педагози,социални работници,а самата педагогика е системата от научни знания,която прогнозира развитието си и се променя в съответствие с условията на живот.

Като обект на педагогиката днес се явява възпитанието на човека и неговото самовъзпитание.Предмет на педагогиката е разкриването на закономерностите на педагогическия процес и педагогическата система чрез педагогически технологии и педагогически дейности.

Съвременната традиционна педагогика не е в състояние да осигури формирането на личността и нейното „врастване” в социалнопозитивните отношения, в неговата цялостност и широта поради редица значими обстоятелства.От една страна,тя прилага методологията и методите си,изхождайки от идеята за целенасочено и организирано в ограничена среда обучение и възпитание,но слабо отразява отношенията в социума,подлежащи на установяване.От друга страна,педагогиката осъществява своето въздействие,като допуска априори наличието на учащи се,нямащи друг значим проблем освен усвояването на знания,умения и образователен ценз.Условно е и допускането,че факторите вън от училището безрезервно подкрепят процесите на социализация и усвояване на човешката култура или поне не им пречат.Съвременната педагогика от традиционен тип все още недостатъчно се съобразява с новите социални и възпитателни прадигми,произтичащи от представата за  „третата вълна”,/А.Тофлър/,от щокиращото темпо на хуманизиране на човешкото общество и отношенията в него.Това ,без съмнение,налага разширяване на ареала на възпитателното въздействие чрез развитие и прилагане на социализиращия аспект и педагогиката като нейна основна функция.

Абилитацията е съвкупност от мероприятия,подпомагащи интеграцията,”вписването” на аномалните лица в обществото,като им помага ,те да бъдат максимално адаптирани към условията на живот.Тук конкретно ще се обърне внимание на лицата с интелектуална /умствена/ изостаналост.

Терминът умствена /интелектуална/  недостатъчност обобщава голяма група аномалии на психическото развитие,при които в различна степен страда умственият /интелектуалният/ статус на децата и възрастните с отклонения в развитието.

В тази група част от дизонтогениите са с траен,а в редица случаи и с необратим характер.Този тип аномалии се диференцират като  в понятието умствена изостаналост /интелектуална недостатъчност/,а самото явление е представено от състояния,известни като олигофрении и деменции.В посочените случаи отклоненията се отразяват негативно  върху цялостното психофизическо,психическо и личностно развитие на децата,но водещата симптоматика обхваща преди всичко недостатъците в интелектуалното им съзряване.Страдат познавателните, емоционално-волевите и адаптивните възможности на аномалните,а в умствената сфера остават слабо развити абстракциите,обобщенията,логическото мислене и други висши отразителни процеси.

Към състояниятя на умсвена недостатъчност се отнасят и задръжките /временните задръжки/ в психическото развитие.Задръжките в психическото развитие обикновенно имат преходен характер и се изразяват предично в закъснението /ретардацията/ на общото психофизическо или психическо съзряване.В симптоматиката на тези състояния, наред с недоразвитието на някои висши психически функции най често се срещат характерологични особености, типични за децата от преходните възрастови групи,емоционално-волеви и психосоциални отклонения.В съвременната дефектология посочените групи аномалии са обект на олигофренопедагогиката.

Представите за интелектуалната изостаналост претърпяват исторически план съществени изменения и развитие.Интересът към детското слабоумие възниква още в дълбока древност.Аристотел,Хипократ,Авицена и др. Описват слабоумието /малоумието/  и обясняват някои от причините за неговото развитие.Посочени са редица важни симптоми на патологията,както и мерките за профилактиката и корекцията но това състояние.

Формирането и развитието на олигофренопедагогиката като наука за закономерностите и особеностите на обучението и развитието на сбабоумните деца е продължителен процес,който  следва теоритичните постижения в изучаването на олигофрените.Донаучните представи  за слабоумието се отнасят още към времето отпреди новата ера.Някои автори откриват сведения за слабоумни лица още в Евангелието,а към края на 6в.н.е. вече се среща понятието fatuitas,което се разбира като „слабоумие”.Авицена /10в./  разграничава леко и тежко слабоумие,а в Европа аномалните от този род се обединяват с термина идиотия.

Първата класификация на психичните отклонения,в която се диференцират мнестично-интелектуалните разстройства,е създадена от Феликс Платер /15в./.От научни позиции проблемите на слабоумието /идиотията/ пръв разглежда френският педиатър Филип Пинел /1755-1826г./.Неговият последовател Ж..Ескирол вече достатъчно аргументирано отделя формите на вроденото и придобитото слабоумие и определя по-леката степен на идиотията като имбецилност.В основата на тази класификация Ж.Ескирол е положил вербалните възможности на аномалните,като е смятал,че идиотът не може да говори,а имбецилът-не умее.Наред с това научните търсения на Ж.Ескирол довеждат до диференциацията на вроденото слабоумие от деменциите/оглупяването/.Изхождайки от  достигнатите научни успехи в изучаването на слабоумието,френският лекар педагог Е.Сеген /1812-1880г./ за пръв път създава своя система за медико-педагогическа корекция и компенсация на слабоумието,с което влиза в историята на науката като „баща на олигофренопедагогиката”.Ползвайки опита на Ж.Итар във възпитанието на т.нар.Авейронски дивак на име Виктор,Е.Сеген разработва редица важни въпроси на олигофренопедагогиката,без още да ги отделя окончателно от медицинските проблеми на слабоумието.В значителния си труд „Възпитание,хигиена и нравствено лечение на умствено ненормалните деца” и в други научни изследвания и теоритични разработки Е.Сеген се насочва както към изясняване на основните клинични халактеристики на детското слабоумие,така и към определяне на спецефичните средства и методи за диагностика и и възпитание на слабоумните.Той разработва система от специални упражнения,обезпечаващи ефективността на на учебно-възпитателния процес с тези деца.Широкото разпространение в диагностичната психо-педагогическа практика имат неговите методи за диференциране на отделни групи умсвено ненормални деца в съответствие със степента на тяхното мисловно и речево развитие.Така Е.Сеген поставя началото на организираната помощ и образование за слабоучните, с което открива началния етап от изграждане на олигофренопедогогиката като предимно педагогическа и приложна научна област.Приблизително в същия исторически период завършва и първият етап от развитието на теорията за същността на олигофренията.

Вторият етап в развитието на научно-приложните познания за слабоумието и интелектуалната недостатъчност се отнася исторически към края на 19в.Постепенно монистичната представа за слабоумието като изключителен интелектуален недостатък отстъпва място на нови виждания.Идеите на Е.Сеген за волевата слабост като основа на аномалията,мисълта на П.Солие за значението на нарушеното внимание при възникнало слабоумие,афективната концепция на К.Левин и разработките на други автори подсказват,че олигофренията се схваща вече като по-широко и дори като цялостно увреждане на личността.Системното изучаване на клиниката на олигофрените /етиологията,патогенезата,класификацията,диференциалните критерии/ утвръждава мнението,че слабоумието е отклонение от нормалното,естестваното психо-социално развитие на индивида,степента но което зависи от количествено-качествените параметри на първичния дефект.Въпреки това обаче представата за интелектуалната /умствената/ увреденост като основа на разстройствата в развитието на индивида запазва своето приоритетно значение при обяснението на олигофрените.От тази позиция А.Бине съвместно с Т.Симон разработва метод за определяне границите на слабоумието чрез тестово,психометрично изследване.Развитието на идеята за диагностициране на слабоумието чрез сравнение на фактора”умствена възраст” при нормални и аномални индивиди води до разработка на психометрични скали и съответен математико-статистически апарат за анализ на получените резултати.Постепенно идеите на А.Бине,Т.Щерн,Ф.Гудинъф и много други преместват акцента в диагностиката на аномалните изцяло към измерване на степента на интелектуалното изоставане при слабоумните.Това постепенно разширява обекта на олигофренопедагогиката поради включване в популацията но олигофрените и аномални от други категории,както и лица с частични отклонения в развитието.И сега отделни диагностични системи се опират изцяло на психометричната оценка при диагностиката на слабоумието.

Третия етап от азвитието на учението за олигофрените е свързан симето на известния немски психиатър Емил Крепелин /1856-1926г./.През 1915г. в издадената от него книга по психиатрия Е.Крепелин използва понятието „олигофрения” за обозначаване на група сходни състояния,в които слабоумието е водещ признак.В научната концепция на немския психиатър се изтъква отново значението на клиничната оценка на състоянията,известни като олигофрении.От тук нататък в олигофренопедагогиката се прилага цялостен клинико- и психолого-педагогически подход в обяснениетона слабоумието и особеностите в развитието на слабоумните деца.

Третият етап в развитието на олигофренопедагогиката е свързан с името на на Л.С.Виготски и някои от основните аспекти на  неговите идеи за същността на умствената изостаналост.В своите научни трудове той осъществява критичен анализ на психологическите концепции на своето време,отличаващи се с едностранчивост и ограниченост.Л.С.Виготски подлага на критика някои биологизаторски и метафизични идеи,свързани с определянето на умствената изостаналост,като отрича теорията за „моралната дефективност” и асоциалния характер на аномалните индивиди.Л.С.Виготски развива в своята теория идеята за приоритетната роля на социалното въздействие върху умствено изостаналото дете. За олигофренопедагогиката особена значимост има неговата концепция за изяснняването на сложната структура на дефекта и дференцирането на първичните /ядрените/ симптоми на умствената изостаналост от съпътстващите ги вторични, психологически отклонения в развитието на  аномалните.

Изследванията и теоритичните обобщения на редица специалисти доказват,че недоразвитието на психиката при състоянията на умствена изостаналост има тотален характер,което означава,че страдат всички нейни страни и сфери.Най съществаните отклонения представляват дефицитността и ограничеността на когнитивната /познавателната/сфераНаблюдават се непълноценност и затруднения в протичането на елементарните психически процеси-усещания,възприятия,изостава нивото на на формиране на представите и знанията за околната действителност.При умствено изостоналите деца страдат мисловните призеси и дейност.Операциите обобщение ,сравнение,анализ,синтез в процеса на формиране на понятия са значително трудни.Липсват възможностите за самостоятелно откриване на причинно-следствените зависимости в хода на проследяване на определено събитие или явление.Трудно се пренасят усвоените знания и умения в нови условия и при нови изисквания.В картината на посоченото общо психическо недоразвитие най значително в познавателната сфера на децата олигофрени като водещ и значим недостатък се откроява нарушеното мислене.Този важен признак на интелектуалната недостатъчност е утвърден като основен,а Л.С.Виготски пише:”Първото и най често усложнение,възникващо като вторичен синдром на умствената изостаналост,е недоразвитието на висшите психически функции.Под това се разбира обикновено недоразвитието на висшите форви на паметта,мисленето,характера......”

При разглеждане симптоматиката на първичните,вторичните и последващите ги комплекси от отклонения при състоянието олигофрения, Л.С.Виготски отбелязва:”....колкото по-далече е разположен симптомът от първопричината,толкова повече той се поддава на възпитателно и лечебно въздействие.Недоразвитието на висште психически функции и висшите характерологични образувания,проявяващо се като вторично усложнение при олигофренията.....на практика се оказва по-неустойчиво,по-поддаващо се на въздействие,по-отстранимо,отколкото недоразвитието на нисшите или елементарните процеси,непосредствено обусусловени от самия дефект”

С това се обосновава един от основните принципи на дпециалната дефектологична практика.В процеса на корекционно развиващото се  обучение педагогическото въздействие е насочено към преодоляване на вторичните отклонения към недопускането им по-нататък.При специалното обучение и възпитание на умственото изостаналите деца олигофренопедагогиката цели  формирането на висшите психически процеси,както и възпитание,изграждане на социално полезна личност.

У нас олигофренопедагогиката следва организацията на специализирано медицинско обслужване на слабоумните.След създаването на приюти за олигофрени и психично болни, както и на някои самостоятелни,диференцирани заведения на аномални лица от този тип,в 1937г. е организирано и пъвото  помощно  училище в София.То възниква кото възпитателен инсттитут „Развитие” благодарение на усилията на редица наши психиатри,педагози,психолози,между които  Д.Кацаров,Г.Пирьов,Н.Шипенковски,Ем Шаренков,Л.Рачев и др.

За периода след 1960г. броят на помощните училища  нараства и къв 1980-85г. надхвърля осемдесет.Създадени са помощни класове към общообразователните училища,както и групи за умствено изостанали деца от предучилищна възраст.Разкрива се и специалност Олигофренопедагогика в СУ „Св.Климент Охридски”, която по-късно преминава към Факултета за детски и начални учители.Сред известните преподаватели и дефектолози у нас  са К.Заимов,Ст.Мутафов,Я.Андреев,Зл.Добрев идр.

Независимо от постиженията, в прктиката на общообразователното училище се срещат случаи на неадекватно тълкуване на някои явления, свидеталствуващи за определина стгепен на изоставане на интеликтуалното развитие на някои  ученици.Ето защо е наобходимо по-широкото разпространение на познанията за същността и характерните особености на умствената изостаналост.

Понятието умствена /интелектуална/ изостаналост в дефектологията има голямо теоритично и практическо значение.Точното определяне на генезиса, същността , основните признаци и обхвата е необходимо както за  ограничаване на сходните с него състоания,така и за разкриване на зависимостите на комплексната симптоматика на този сложен биопсихичен дефект на детското развитие.Умствената изостаналост представлява общо недоразвитие на психиката или на отделни нейни сфери:това е трайно нарушение на личностното формиране на детето.Основните белези на този вид аномалия са:

--билигичен дефект,представен от органично поражение на ЦНС,засагащ тотално или парциално нейните основни функции.

--устойчиви промени или отклонения на умственото развитие на детето,изразени в нарушения на психичните функции и процеси,изоставане и трудности във формирането на познавателното,емозионалното, социалнната и други сфери на детската личност.

--слабост и ограниченост на познавателното активност  и на гностичните процеси,изоставане и трудности в процеса на учуне, дефицитарност в процеса на усвояване на знанията,навиците и социалния опит.

--значителни трудности в адаптацията на умственото изостаналото дете към изискванията на социалната среда

Умствената изостаналост е съчетание на различни нозологични състояния и процеси със сходна симптоматика и  широк разнообнразен обхват.Най ярки представителни форми на този вид дизонтогения са олигофрениите и деменциите.Сходството между тях е изразено в някои общи симптоми,свидетелстващи за съществени отклонения в психическото развитие на децата.И при олигофрените,и при деменциите в структурата на първичната /ядрената/ симпожтматика се наблюдават редица нарушения и разстройства в динамиката на ВНД,слабости в коровите функции и др.,които са следствие от органичните увреждания в лавния мозък.Те рефлектират с различна сила и продължителност върху формиращите се страни на психиката и върху цялостния процес на на социално развотие на детето.Налице са устойчиви негативни промени в отрезителните,емоционално-волевите и приспособителните  способности на умствено изостаналите-олигофрени и дементи.

В олигофренопедагогиката същността на на у,мствената изостаналост се свързва с  харастеристиката на няколко основни групи състояния,диференцирани в зависимост оит времето на възникване и динамиката на процесите при формирането на първичния дефект.Когато дефектът е фрмиран в резултат от болестни въздействия в дородовия,родовия,и ранния следродов период /до 3г./ и има устойчив,непрогредиентен характер,аномалното развитие ще бъде от олигофренен тип.В случаите,когато възниква дефектът след3-4г. възраст,обикновенно аномалното развитие притежава признаците на деменция.Диференцират се текущи болекти процеси с прогредиентен характер и стационарни състояния от дементен тип.Например хидроцефалията,люесът,склерозата,ревматизмът на мозъка,епилепсията,шизофренията и др. Са болестните процеси,които притежават етиологично значение за възникването на т.нар. процесуални деменции.В тези случаи умствено изостаналите деца са непрекъснато или циклично под влиянието на болестния процес.Когато дефектът е в резултат от травми,интоксикации,менинг-енцефалити и други негативни въздействия,състоянието на дементите е стационарно и децата са практически здрави,но увредата на ЦНС води до аномално развитие.

Олигофренията е най разпространена форма на умствената изостаналост и включва редица състояния,в чиято съвкупност се проявяват разнообразни нозологични единици.

Терминът „олигофрения” /ог гр.oligos-малък,phren-ум/,е въведен в медицината от Хипократ и в буквален правод означава малоумие.Съвременното значение и съдържание на понятието се дава от немският псехиатър Емил Крепелин.В детската психиатрия с него се назововат група заболявания,чийто основен клиничен белег е отклонението от нормалното развитие,представено с дефицитност на познавателната дейност и  изразена „интелектуално-мнестнична слабост”

Олигофренията възниква на основата на  наследствена предопределеност,когато е налице семейно патологично състояние на недоразвитие.Тя е с вроден характер,когато пораженията на на ЦНС на детето са  резултат но хромозомни аномалии или от увреждащото въздействие на някои заболявания на майката и плода в периода на вътреутробното развитие.И в двата случая наблюдаваната абнормност е представена в сложен и  необратим  дефект в мозъчния стоеж,което от своя страна води до неговото тотално  или частично недоразвитие.Понакога то е  съчетано с анатомо-морфологични разстройства в неговия строеж и т.н.Подобна  патология оставя изключително сложен и траен отпечатък върху по-нататъчното нервно-психическо и физическо развитие на индивида и е фон за разгръщането на дълбока аномалност.

Олигофренията се поражда и при  прекарани остри инфекциозни мозъчни заболявания в периода на ранното детство/от 0 до 3г./.В тези случаи нейната етиология,патогенеза и клинична симптоматика се определя от тежестта на болестния процес.Менингитите,енцефалиите, и други невроинфекции прлидизвикват т.нар. екзогенни форми на олигофренията.Към тях се отнасят разнообразни по същност и особености ваерианти на общото психическо недоразвитие,усложнено с допълнителни психопатологични симптоми като церебрастенични,психопатоподобни и други разстройства.

Интранаталната форма на олигофренията възниква в резултат на мозъчни травми и продължителна асфиксия по време на родовия акт.Локалните мозъчни кръвоизливи и кислородна недостатъчност водят до поражениа на някои отдели на кората  и подкорието,вследствие на което де наблюдават нарушения във функциите на ЦНС с необратим характер.

Етиологичните признаци  на олигофренията определят някои от нейните основни парамитри-тя е детско слабоумие с наследствен,вроден или рано придобит характер.

Отличителните характеристики на олигофренията определят границите на нейния обхват и специфичните особености на нейната същност.Те са:

--Наличие на биологичен дефект,съчетаващ  сложни анатомо-физиологични нарушения, които детерминират тоталното или парциалното мозъчно недоразвитие.

--Трайно отклонение в интелектуалното развитие, в чиято манифестация проличават множество патологични изменения в развитието на висшите псдихически функции и процеси,сред които най-същественото е недоразвитието на мисловните прозеси.

--Най-често непрогредиентност на на състоянието-свидетелство за стационарния характер на изразеност на аномалията,при която първичната органично-функционална несформираност на мозъка е фиксирана.Тя не прогресира,но е основа за трайното ,необратимо умствено недоразвитие на страдащия индивид.

--Възрастов критерий-всички състояния на умствена непълноценност,възникнали след прекарани заболявания,травми и други до 3г. възраст от развитието,са отнесени към  групата на олигофрените.По-късно проявяващите се отклонения в  психическот/интелектуалното/ развитие се причисляват към формите на деменциите

--Ологфренията е пример за патологичните процеси в хода на общото психическо недоразвитие на индивида.Характерното за нея е,че в динамиката на образуване и определяне структурните равнища на изразеност и разгръщане на ядрения дефект и съпътстващите го симптомокомплекси от вторични отклонения в развитието навсякъде се наблюдават степени на недоразвитие-ворганиката и физиологията на ЦНС,в психиката и всичките нейни страни,в личността като цяло.Тъй като психическото развитие на детето олигофрен протича на атипична основа,неговата основна закономерност е изразена в пренасяне на нарушенията от едно ниво на друго,от една сфера в друга.Подобна мултиплицирана динамика на разпространение на потологичните изменения в хода индивидуално-психическото развитие свидетелства за сложната структура на симптоматиката на състоянието олигофрения.

С това е сързан един от соновните проблеми при изясняването на характерните особености на умствената изостаналост,т.е. за определяне на съдържанието на „ядрото на дебилността” /първичната симптоматика/  вторичните отклонения в развитието на на децата олигофрени.Чрез описанието им се разкрива цялостната и разнообразна клинична картина и психопатологичните особености в ЦНС,съпътстващите ги разстройства в когнитивната,емоционално-волевата и поведенческата сфера на личността.

Терминът „ядро на дебилността” се употребява за първи път в дефектологията от Л.С.Виготски за обозначение на съвкупността от анатомо-морфологичните и патофизичните изменения на  в ЦНС при състоянията на умствена изостаналост.В този комплекс, от една страна,се откроават уврежданията в мозъчния стоеж и структура,представляващи водещия органичен дефект на олигофренията,от друга-се наблюдават поредице негативни промини във функциите и дейността на тлавния мозък и цялата висша нервна дейност.Поради факта,че при умствената изостаналост от олигофренен тип биологичния дефект е изразен в тоталното или дифузното недоразвитие на най късно съзряващите отдели и равнища на коровите функции,той предизвиква патологични изминения в протичането ,силата и подвижността на основните нервни процеси-възбуждане и задържане.В зависимост от тежестта и дълбочината на първоночалното увреждане се наблюдават разстройства в динамиката на нервните процеси.Понякога е налице инертност,трудна подвижност,патологична концентрация или ирадиация,в тяхната дейност,което променя хода на асоциативните корови функции и затруднява форвирането на условните връзки.Във физиологията на висшата нервна дейност на умствено изостаналите индивиди са регистрирани своеобразия и ограниченост в рефлекторната дейност.Изграждонето но условните връзки е изключително трудно,а когато се формират,те са с изразена нетрайност.Посочените до тук  нарушения сочат слабата съединителна функция на мозъчната кора,това предизвиква отклонения в отношенията между първата и втората сигнална система.Всичко това препятства формирането на висшите нервно-психически функции,рефлектира неблагоприятно върху отразителната дейност способностите на умствено изостаналите деца.Представената патоанатомична и патофизиологична картина на ЦНС и структурните компоненти на „ядрото на дебилността” определят типичната,дефективна база,на която се гради и чрез която се формира и функционира психиката.

Наред с посочените особености и характеристики на „тоталната” дефективност на ВНД,при състоянието олигофрения е необходимо да се откроят съхранените позитивни възможности и свойства на ЦНС.В процеса но предоляване на недостатъците и нарушенията се разчита изключително на добрата пластичност на НС,на нейната гъвкавост при осъществяване наредица компенсационни процеси,на оптималното използване на нейните резерви възможности.

В специалната психиатрична и дефектологична литература са разработени редица класификации  на интелектуалната изостаналост при олигофрените.Всяка от тях прдлага основателна диференциация между нейните разнообразни форми,които се отличават с относителна еднородност в клиничен и психопатологичен аспект на своята манифестация.Научните подходи за разграничаване на основните форми,типове и степен на общото психическо недоразвитие на децата олигофрени се основават на клинични /респ.етиологични,нозологични/ и психоатологични и психолого-педагогически принципи.

В диагностичната практика /психологическа,педагогическа,медицинска/ са приложими няколко класификации на олигофренията:по етиологичен признак,постепен на изразеност на водещите дефекти,по клинико-патопсихологичен признак и др.

Класификацията на олигофрениите по етиологичен признак е широко приложима в клиничната практика.Тя определя най-разпространените заболявания,обуславящи възникването на състоянието,и разграничаваща основните генетични, еднокринологични,неврофизиологични механизми на действие на патогенните агенти върху органиката наЦНС.Представените в нея нозологични единици демонстрират клиничната картина на някои неврологични,нервно-психични и соматични заболявания на,поразяващи развитието на главния мозък и цялата нервна система на детето.Тези заболявания протичат в периодите на ембрионалното,интранаталното и ранното постнатално развитие на индивида.

В тази класификация се подреждат следните три групи олигофрении:

--наследствени форми на олигофрения

--олигофрения вследствие на хромозомни аномалии

--олигофрения,следствие от ендокринни и други нарушения в обмяната на аминокиселините,мъглехидратите,ензимите.Типичен представител на ензимопатична форма на умствена изостаналост е фенилкетонурията.

Някои от тези форми  на олигофрения са съчетани с изразена патология в различните органи и системи на организма

--екзогенни форми на олигофрения,възникнали след инфекции,интоксикации,травми на НС през вътреутробния живот на индивида.Към този комплекс от фактори се отнасят редица заболявания на майката-рубеола,вирусни инфекции,токсоплазмози,хронични заболявания в нейната ендокринна,отделителна,сърдечно-съдова система,протичащи по време на бременността.Екзогенен фактор за произхода наумствената изостаналост е и РН-несъвместимостта между майката и плода.

--олигофрениа,следствие от въздействащите патогенни вредности в наталния период и през- първите три години от постнаталния период на развитие

Съществуват и други  различни класификазии на олигофрениите.Класическата трестепенна класификация на олигофренията по тежестта на  изразеност на основния дефект се основава на комплексната клинична и психопатологична характеристика на състоянието.

Дебилността е най леката форма на писихическо недоразвитие.Структурните характеристики на тежестта на дефекта се изразяват в своеобразен дефицитарен ход на интелектуалното развитие.Страдат висшите психически процеси и функции.Мисленето на децата дебили се отличава нагледно-действен и нагледно-образен характер.У тях трудно се формират понятия поради нарушенията в паметта.Познавателната активност и умствените способности на тези деца са ограничени,те усвояват образователно съдържание в елементарна степен.В процеса на специалното обучение тази категория умсвено изостанали деца придобива обем от знания и опит,което подпомага вграждането им в социалната действителност

При имбецилността тежестта на изразеност на дефекта е с ясно и дълбоко изразен характер.Психическото недоразвитие на децата имбецили се отличава с липсващи способности за усвояване на определени,макар и елементарни знания и социален опит.Познавателните процеси са изключително ограничени,страда и развитието на речта,на емозионално-волевите качества,на личността като цяло.Децата имбецили имат възможнжсти единствано за усвояване на елементарни практически умения и навици за самостоятелно обслужване и битов труд.Тази форма на олигофренията е разпространена преди всичко при някои наследствено-дегенеративни състояния,при ензимопатии и при сложни хромозомни аномалии.

Идиотията е най-тежката степен на олигофренията.Психическата непълноценност при нея е изразена в тотални и дълбоки нарушения във всички сэери на психиката.Затормозено е формирането на висшите психически прозеси и функции,страда моториката,сензориката,речта,ориентировъчната и познавателната дейност.Емоционално-волевата сфера на децата-идиоти е затворена единствено в елементарните им усещания на привързаност към близките и в преживяванията  на примитивни удоволствия и неосъзнати желания.Тази група олигофрени не могат да се адаптират към социалните условия на живот.Те се нуждаят от постоянни грижи,от помощ.Осъществяването на осмислена дейност,както и усвояването на елементари хигиенни и битови навици за тях са недостъпни.

Друга класификация,създадена от френския психиатър Бруневил съдържа  пет форми на слабоумие:

1.Абсолютна идиотия

2.Дълбока идиотиа

3.Същинска имбецилност

4.Интелектуална изостаналост /лека имбецилност/

5.Умствена неустойчивост

Тази класификация е от 1897г. и е била смятана за клесическа в течение на няколко десетилетия,а описанието на всяка форма има предимно клинично съдържание.подобна е и  класификацията на италианския психиатър Санте де Санктис,която сочи клиничните особености на аномалиите от пет основни групи,диференцирани по състояние на интелекта:

1.Идиотичен интелект

2.Имбециличен интелект

3.Дементен интелект

4.Епилептоиден интелект

5.Инфантилен интелект.

Въпреки голямото разнообразие от класификации на олигофрениите,които се известни в олигофренологията,най обобщено значение има тристепенната класификация,която обслужва диференцирането както на вродените /олигофрениите/,така и на  придобитите форми /деменциите/ на умствената изостаналост

Въз основа на тази систематика на степените на олигофренията се осъщиктвява на практика подборът на децата с умствена изостаналост за диференцираната обучение и възпитание в помощните училища и детски градини.Представената кратка характеристика на на дебилността,имбецилността и идиотията съответства не само на тежестта на изразеност на дефекта,но и на количествено-качественото своеобразие в нивата на неговата изява

Представителите на различните концептуални направления в учението на умствената изостаналост се придържат към подчертана едностранчивост в подхода за систематизация на диференциалната същност на явлението.

В съвременната дефектологиа в резултат на множество изследвания в клиниката,кенетиката,психологията и педагогиката се стига до утвръждаване на комплескния подход при вътрешната  диференциация на дизонтогениятя от типа общо психическо недоразвитие на децата.Без да се игнорират етиологичните и патогенетичните признаци на аномалията,без да се приема нейната психопатологична картина за приоритета или да се съобразява единствено със социалните й характеристики,в дефектологичната практика се прилага следната класификация на умствена изостаналост,която е утвърдена в Международната статистическа класификация на болестите.

У м с т в е н а       и з о с т а н а л о с т

/  Класове 317-319/

317.Лека умствена изостаналост

Дебилност-IQ=50-70

318.Умерена умствена изостаналост

/нерязко изразена имбецилност/-IQ=35-49

318.1 Изразена умствена изостаналост.

/  Рязко изразена имбецилност/-IQ=20-34

318.2 Дълбока умствена изостаналост

/идиотия/-IQ=20 и по-малко от 20

319. Умствена изостаналост с неуточнена степен на тежест.Умствена изостаналост и умствена субнормалност.

Изложената класификация се основава на степента на изразеност на дефекта,на клиничната и психопатологичната симптоматика на на формите на психическо недоразвитие и на количествения показател IQ /квоитет на интелигентност/.С него се измерват границите на интелектуалната дефицитарност и се установява обективен критерий за нивото на умствено развитие на индивида.На заседание на СЗО е приета посочената групова диференцираност на степените на умствена изостаналост по данните от IQ,като за горна граница е установан цифровия показател IQ=70.

В зависимост от клиничните и психолого- педагогическите особености умствено  изостаналите деца с лека степен на увреждане,които са обект на обучение и възпитание в помощните училища ,се диференцират в пет основни групи.

Към първата се отнасят неусложнетите форми,характеризиращи се с липса на груби органични поражения и  относително добри познавателни възможности.Децата от тази група са уравновесени,дисциплинирани,трудолйбиви и емоционално сталилни.Изпълняват добре достъпните за тях дейности,разбират ситуацията и се ориентират в обстановката.Усвояването на знанията и уменията изисква определени усилия и повтаряне на материала.Постига се значителна рехабилитация като следствие от повишената възприемателност към учебно-възпитателните въздействия в училище и в близката среда.Висшите психически функции и форми на отражение /анализ,синтез,обобщение,абстракция/ се развиват в определена степен,но не достигат нивото на нармата

Във втората група са децата,при които умственото  изоставане е  усложнено от невродинамични разстройства.Освен общото интелектуално недоразвитие на преден план изпъкват нарушенията в силата и динамиката на нервните процеси,формиращи  две основни форми-възбуден/еретичен/ и задръжен/торпиден / тип на ВНД.

Еретичните умствено изост.анали деца,при които доминират възбудните процеси,са изключително подвижни,понякога хаотични,афективно неуравновесени,импулсивни и разсеяни.Реакцията на новото,интересното е пъргава и жива,но бързо настъпва пресищане и преминавани на интересите към друг обект,към друга дейност.Високата възбудимост предицвиква на фона на лека или умерена степен на умствено изоставане допълнителни затруднения в обучението и възпитанието.

Децата,при които преобладават задръжните процеси,са двигателно забавини,с вяли реакции и трудно превключващо внимание.У тях се наблюдава снижена работоспособност,изтощаемост,а понякога и задпределно задържане.Понижени са както емозионалния тонус,така и познавателната продуктивност.Тези особености поставят децата в сложни условия,при които обучението е затруднено.

Умствено изостаналите психопатогенни разстройства се отличават с отклонения в поведението-афективни реакции,нарушения в сферата на влеченията/склонност към скитничество,повишена сексуалност/,негативното отношение към училището и т.н.Този тип деца обикновенно пречат на на учебната работа,предпочитат игрите и не се включват в колективна целенасочена дейност.Това ги огчуждава от учебния процес,прави ги непослушни,агресивни,все по-значително изостават в развитието си и са склонни към престъпни прояви.

Към четвъртия тип умствена изостаналост се отнасят деца със значителни нарушенияпна челните дялове на мозъка в съчетание с дифузни поражения на кората.Тези аномалии се отличават със снижена критичност,дезорганизираност,неполедователност в действията и липсата на целенасоченост.

Към петата група се отнасят умствено изостаналите деца с парциални нарушения в системите на различните анализатори /слухов,зрителен,речедвигателен и т.н.Срещат се смущения в писмената реч,пресмятането,знаковото обобщаване и други познавателни дефекти.Усложнените форми на слабоумие обикновенно предизвикват значително отклонение в развитието,което изисква комбинирано,многостранно корекционно въздействие

Втората голяма група от нарушения в интелектуалното развитие представлява съвкупност от редица състояния,кфалифицирани най-общо като закъснение /ретардация/ на психическото развитие.За обозначаването на тези състояния се използват множество термини като инфантилизъм,ретардация,парциална ретардация и др.,но в последно време се утвръждава понятието „задръжки в психическото развитие”В него се включват всички явления, които засягат 8-15%  от децата в предучилищна и начална училищна възраст с преходни форми на отклонения в интелектуалното развитие.Подобни състояния,освен нарушенията на умственото развитие,се характеризират и с частични,слабо изразени психични отклонения в сферата на волята,емоциите, социалните установки и отразителните процеси.Не са редки случаите на добре изразена дефицитарност,при която страдат сложните форми на познавателната дейност и се наблюдават характеропатични прояви,които задължително изискват специализирано корекционно въздействие.Ето защо при леките случаи на парциална ретардация присъствието на децата  в общообразователните учебни заведения е оправдано ,но в случаите на значително закъсняване на психическото развитие изискват специално обучение.В повечето европейски стани съществуват училищни класове и за деца с този тип отклонения в развитието.Досега изучаването на разглежданата дизонтогения е обект на дефектологията,по-специално на олигофренопедагогиката,която изучава и проблемите на диференциалната диагностика и разработва метидите и  методиките за тяхната реинвалидизация.

Клиничното проучване на детето има за цел да разкрие онова,което лежи в основата на аномалността,т.е. биологично-функционалните отклонения.Не бива да се смята обаче,че в клиничното проучване се разкриват само биологичните нарушения-за клинициста е по-важно да види причините,основата за отклонението,да се съобразява със симптоматиката като цяло.Чрез психо-педагогическото изследване се цели да се разкрият онези вторични отклонения в развитието на детската психика,които са характерни за един или друг синдром,да се установяк качествените особености,познавателната дейност,особеностите на отделните психически функции,а така също и на личността като цяло. Това изследване е необходимо,за да се изберат най-подходящите средства за медицинско и педагогическо въздействие върху детето,както и мястото на обучението-масово или специално училище.Задачите на педагога и психолога при изследването са да се разкрият общите и специфичните особености на детето,като се определят и корекционно-възпитетелните мероприятия.Изследването трябва да е планирано,организирано и обмислено в целия му ход,изборът на метод на изследване трябва да се предхожда от предварително проучване на документазията на детето,за изясняване на някои индивидуални особености,които ще улеснят изследователя в неговата работа.С този момент от изследването се занимава медико-педагогическата комисия,в състав:детски психоневролог или психиатър,психолог,логопед,учител-дефектолог,учител от общообразователно училище,секретар.

Психо-педагогическото изследване се извършва с цел да се установят качествените особености на психическите свойства,,процеси и състояния на децата.Патопсихологията използва основно средствата,  принципите и методите на общата психология,но заедно с това и някои специфични методи и средства.Това изследване е необходимо,зада се определят най-подходящите средства за методическо и психолого-педагогическо въздействие върху децата,както и на средствата за обучение на децата с умствена недостатъчност.Освен това психологическото изследване може да определи конкретните корекционно-възпитителни задачи на всяко дете в определен период от време.Изследването трябва да бъде планирано,обмислено в целия му ход.Изборът на друг метод трябва да се предхожда от наблюдение върху поведението на детето в новата обстановка.Според целта на изследването са използват различни методи,но при всички случаи те трябва да отговарят на някои основни принципи на психическото изследване като:

--принцип за комплексност и всестранност

--принцип за конкретност и цялостност

--принцип за индивидуален подход

--принцип за динамичност

--принцип за оптимизъм и целенасоченост

Методите за психолого-педагогическо изследване са:

1.Наблюдение-планира се предварително,организира се и се провежда целенасочено и системно с оглед проучването на детето в неговото ежедневие и в естествените учебни и извънучебни дейности.

2.Експеримент-бива естествен и лабораторен.При естествения на децата не са известни целите и задачите..При изкуствения/лабораторен/ експеримент се предполага изясняване на целите и задачите на изследването и провеждането му при необичайни,изкуствено създадени условия.

3.Беседа-нейната основна цел е общо запознаване с детето.Тя трябва да е предварително подготвена /въпросите в нея към детето/ да бъдат предварително подбрани всички материали за психологическото изследване,да се запознае експериментаторът с анамназата на,заключението на лекаря и др.

4.Наблюдение на игровата дейност-при аномалните деца,играта често остава единствен метод за изследване.

5.Работа с литературен текст-при работа с него децата  с аномалии често се срещат характерни слабости.

6.Работа с предмети и картинки-с помощта на картинки, изобразяващи  отделни предмети, може да се проверява:точност на децата ,памет, представи,обобщителни възможности.

7.Изключване на излишни предмети

8.Работа със сюжетни картини-картините трябва да имот основна идея и да изобразяват някакво събитие.

9.Работа със серия от картини.

10.Обучамащ експеримент-теоритичната основа на този метод са съдържа в идеята на Л.С.Виготски за наличието на две нива /зони/ на умствено развитие:актуално ниво и зона на близкото развитие.

11.Стандартизирани проби.

12.Допълнителни методики за психологическо изследване.

--куб на Линк

--дъска на Сеген

--измерена рисунка

--недорисувана картина

--разрязана картина

--съставяне на изречиние по дадени думи.

Впротокола се отбелязва оказаната почощ и съотватните реакции на детето.След приключването на психолого-педагогическото изследване се съставя епикриза с изводите от двата вида изследвания,съставя се протокол от заседанието на на медико-педагогическата комисия,в който се впосва диагнозата на детето,и се дават препоръки за формата на неговото обучение.С това приключва и процедурата по освидетелстване на анамалното дете.След пеценката на съответните специалисти,и след поредицата от изследвания пред които преминава детето,което  се наблюдава,за него се решава в какви детски заведения то трябва да посещава-масови или специализирани.

Децата с интелектуална изостаналост,които имат специфични обучителни трудности,се обучават интегрирано в специализирани за техните нужди и потребности детски градини и училища и получават специализирана помощ от нужните специалисти-психолози,логопеди,различни терапевти,и рехабилитатори и др.В детските градини,училища, и обслужващи звена за деца и ученици с умствена изостаналост,както и тези с увреден слух,нарушено зрение,с комуникативни нарушения, и в оздравителните детски градини  и училища  освен задължителната документация  се води и съхранява още:

1.Личо дело за всяко дете /ученик/ с постоянен срок за съхранение,което съдържа:

--протокол за комплексно психолого-педогогическо изследване

--медицински документ,издаден от съответния лекар специалист,с приложени резултати от проведените медицински консултации и изследвания в зависимост от увреждането или нарушението

--индивидуална образователна програма или индивидуална програма за развитие.

--писмени доклади на диагностичните екипи за проследяване на динамиката в развитието и изпълнението на индивидуалната образователно програма или на индивидуалната програма за развитие

--карта за логопедично изследване

--молба от родител/настойник/

--удостоверение за раждане

--удостоверение за завършен клас,удостоверение за завършен начален етап на основното образование,свидетелство за завършено основно образование

--удостоверение за преместване на ученик,подлежаш на задължително обучение

--лична амбулаторна карта

--медицинска бележка за липсващи остри заразни болести

--здравноосигурителна книжка

--снимка

--други матриали-творчески работи на децата-писмени работи,рисунки

2.Дневник на паралелка

3.Амбулаторна книга за логопедичен кабинет

4.Индивидуална тетрадка за всеки ученик/дете/  за осъществяване на обратна връзка между родителите и учителите.

5.Индивидуална логопедична тетрадка за всяко дете /ученик/,в която се посочват датата и темата налогопедичното занятие и се вписват задачи и упражнения за работа в семейството.

В детските градини и училища за деца с умствена изостаналост и в помощните училища се обучават и възпитават деца и ученици с умствена изостаналост,които не усвояват държавните образователни изисквания за учебно съдържание и при изразено желание на родителите/настойниците.Обучението на учениците в помощно училище се осъществява съгласно:

1.Специални учебни планове и програми,етвърдени от министъра на образованието и науката.

2.Специални учебници и учебни помагала,утвърдени от министъра на олразованието и науката

3.Индивидуални образователни програми или индивидуални програми за развитие.

4.Учебни планове и програми за професионално образование и обучение

Обучението в помощните училища се организира от 1 до 8 клас.Продължителността на учебните часове е:

1.За1-4 клас-35мин.

2.За 5-8кл.-40 мин.

3.За паралелките за професионално обучение-45мин.

Почивките между учебните часове са с продължителност на по-малко от 10,и не повече от 30 мин.

Детските градини и училищата за деца с интелектуално изоставане, могат да осъществяват дейност и като центрове за ресурсно подпомагане от ресурсни учители

за:ранно въздействие и интегрирано обучение на деца и ученици в предучилищна и училищна възраст,консултиране и обучение на родители  на деца и ученици с интелектуална изостаналост,консултиране на учители в детските градини и училищата,в които са интегрирани децата и учениците с интелектуална изостаналост.Към помощните училища може да се откриват паралелки за професионално обучение на умствено изостанали ученици,1завършили 8кл.,в зависимост от техните възможности.В помощните училища не се приемат ученици:

--само по социални причини,свързани с материално затруднение в семейството

--с трудности в  обучението /със задръжки в психическото развитие,граничещи с нормата/

--завършили началния етап на основното образование-изключени се прави само по преценка на диагностичната комисия.Учебният процес и корекционно-възпитателните дейности в паралелките и училищата за деца с умствена изостаналост,в които са настанени ученици съгласно Закона за борба срещу противообществените проявина малолетни и непълнолетни,се осъществяват съгласно Правилника за възпитателните училища-интернати и тази наредба.Учениците,завършили съответния клас на помощното училище,както и съответния клас на паралелките за деца с интелектуална недостатъчност  към другите училища,получават удостоверение за завършен клас,с което могат да продължат в по-горен клас на помощното училище.Учениците в помощните училища не повтарят класа.

За педагогическата намеса и абилитацията при децата с интелектуална/умствена / изостаналост може да се напише още много,но най важните моменти за подпомагането им при интергирането им в обществото като пълноценни личности,са следните:

Децата с умстена изостаналост, както и тези с увреден слух, с нарушено зрение, с аутизъм, с ДЦП,и с множество други увреждания е важно да се насочват и приемат вспециални детски градини и училища,или обслужващи звена в други детски градини и училища,след издирване и комплексно психолого-педагогическо изследване.Това изследване се състои от изследване на интелекта, на психичните процеси, на личностните възможности,чрез количествено-качествени показатели,чрез формални и неформални прцедури,които се вписват в протокол.Целта на психолого-педагогическото изследване е да се установят специалните образователни потребности и възможности за обучение по различни планове и програми.Това комплексно изследване се извършва от:диагностичен екип,който се формира в специализираната детска градина или училище,от диагностична комисия към Инспектората по образованието или от централна диагностична комисия към МОН.

Голям е процента от децата с умствена изостаналост,които се отглеждат в социални домове,изоставени от родителите си.Те са част от „децата  в неравностойно положиние”.Към тази група спадат децата ,които по една или друга причина са лишени от своите родители и от техните грижи.Касе се за деца,които са като билигични сираци,така и за такива,които са „подхвърлени” или „намерени”,а също и такива,от които са се отказали техните родители поради различни причини като икономически слаби,тежко болни,настанени в затвор и др.Голям е и броя на извънбрачнородените деца.Голям процент от социалните сираци са тези с интелектуална недостатъчност.Особено важно е по-специалния подход към децата с тези проблеми,които се намират в социалните домове..При работата с тези дечица,важен фактор е правилната и точна оценка на психичното им развитие.Не бива да се допуска,обучаемо дете с аномалии да попадне в социален дом и да бъде обречено само на отглеждане,без съответните специализирани грижи,защото по-късно то не може да се реализира,ако тези грижи липсват.Различни психологически проучвания сред умствено изостанали деца,настанени в социални домове,показват,че съществуват разричия в развитието,в сравнение с децата които растат и се развиват в семейна,нормална среда.Тези деца,в домовете имат преди всичко по-забавен темп и стесненобем на възприятия.Ориентацията във времето е повече смутена.Разпознаването на ляво и дясно направление в околното пространство по отношение на собственото положение и особено по отношение на други хора и предмети от заобикалящата ги среда е също трудна задача за тят.Паметта им е слаба,предимно механична.И при тях безспорно продуктивността на запомнянето нараства според повторението.Активното и пасивно внимание  е подчертано неустойчиво.Мисленето у изоставените в домовете ,умствено изостанали деца,се оформя при условия на непълноценно сетивно познание,на недостатъчно говорно развитие,но фона на ограничена практическа дейност.За това техните мисловни операции са по-бавни и имат своеобразни черти.Речевите им недостатъци са по-силно изразени отколкото на отглежданите в добра семейна среда.Това доказва още по- добре значението на семейството и на социалното обкръжение.Дефектите при произношението създават пречки при общуването на децата с околните.Това на свои ред засилва нарушението на тяхното интелектулно и емоционално развитие.Важен фактор за изграждане на емоционалната сфера на детето са контактите с наго,започващи от най ранна възраст.

Предучилищната възраст се смята за един от най-важните моменти за профилактика и лечение,за корекция при някои нарушения в нормалното развитие на децата.Тя се определя като „златно време” за ефективна профилактика,лечение и корекция.

За подпомагането  на децата със интелектуална изостаналост,важна роля играят родителите  и семейната среда,също и преподавателите,педагози,както и различните специалисти,занимаващи се с „издирване” и преценяване /освидетелстване/,отглеждане /когато децата се намират в социален дом/  на тези деца.Обществото като цяло,с всички сили и средства трябва да се включи в подпомагането на тези деца,в абилитацията им с всички сили и средства,които може да предложи,за да не се чустват изолирани,дискриминирани,и то да може да ги  „използва” като пълноценни личности,доколкото това е възможно,самите деца в процеса на израстване и развитие да се адаптират максимално към условията на живот и да се интегрират в обществото,доколкото това е възможно...