Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.1.2. Беседа

Най-често използвания в обучението по роден край, родинознание и природознание словесен метод е беседата.

По време на беседата на базата на личния опит на учениците и комплекс от зададените от учетеля въпроси, се достига до новото знание, разкриват се съществуващи закономерности, формулират се обобщения и изводи.

Честата употреба на този метод е обусловена от факта, че голяма част от изучаваната тематика е близка до сетивно-познавателния опит на малките ученици.

Беседата има редица предимства в сравнение с останалите словесни методи. Нейното използване разкрива богати възможности за стимулиране на детската познавателна активност. Изгражда се мотивация за изразяване на собствено мнение, за изказване на предположения, за обобщаване и използване на наличните знания в нови учебни ситуации.

Съществуват богати възможности за прилагането на беседата в обучението по роден край в І и ІІ клас. Използвайки предварителните знания на децата учетелят може да обърне внимание на представителите на растителния и животинския свят, на промените, които настъпват с природата през различните сезони.

В обучението по роден край или по природознание беседата се провежда на базата на извършени наблюдения сред природата. По този начин се преподават и затвърдяват знанията за характерните белези на природни обекти от различни екосистеми, за периодичните явления в природата. Използвайки резултатите от непосредственото наблюдение на децата, учителят обогатява познанията на учениците, обсъжда причините за настъпилите промени в природната среда. При това съчетаване на беседата с наблюдението се създават условия за осмисляне на учебната информация.

Беседата се провежда и на базата на резултати от проведени опити. В обучението по роден край и по природознание учителят извършва опити, за да демонстрира определени свойства на въздуха и водата, да докаже необходимостта от някои условия на живот за съществуването на живите организми. Съчетанието на беседата с експиримента дава възможност на учениците да възприемат и разберат поднесената информация, да овладеят трайно новите знания.

Методът беседа намира приложение във всички типове уроци. Той има водеща роля не само в урока за нови знания, но и по време на уроците за затвърдяване, за обобщаване на знанията, при лабораторните уроци, при комбинираните уроци.

По време на беседата учителят получава обратна информация за знанията на учениците. Той има възможност да фиксира резултатите от познавателната дейност на децата, да установи обема на техните знания. Създава се предпоставка да се проследят индивидуалните възможности на малките възпитаници и трудностите, които те срещат при възприемането на учебната информация. Затова в обучетието по роден крой, родинознание и природознание този метод често се използва за проверка на знанията на учениците от началното училище. По този начин контролът и проверката от страна на учителя протича неусетно и не създават напрежение и отрицателни емоции у децата.

1.1.3. Дискусия

Дискусията се използва при поставянето на различни проблемни въпроси, които изискват от децата лично мнение. Този метод се използва и след провеждането на опити, свързани с темата за природната среда. Учениците по групи и след това общо в класа споделят своите идеи, разменят мнения, обсъждат, за да достигнат до вярното решение на въпроса или задачата.

Дискусията се използва и при изучаването на историческата тематика. Във връзка с различни методични единици възникват възможност за поставяне на проблемни въпроси, които стимулират познавателната дейност на учениците. Обсъждането на историческите факти, тяхното анализиране, сравняване или обобщаване, позволява на учениците да формулират изводи във връзка с конкретни исторически събития или явления.

1.1.4. Конспективно изложение

Конспективното изложение се допълва от разказа на учителя. Самото наименование на този метод подсказва, че събитието се обрисува без подробности, като се посочва единствено какво се е случило. Подробните обяснения за начина на протичане на съдитията се дават от разказа.

В повечето случаи е трудно конспективното изложение да бъде разграничено от разказа, тъй като тези два метода са взаимно свързани помежду си. Това става възможно по време на уроците за затвърдяване на знанията, когато учителят иска да припомни познати факти накратко, само с помощта на конспективното изложение.

1.1.5. Инструктаж

Инструктажът се използва в комбинация с нагледни или с практическите методи. Обикновено инструктажът предшества експеримента и упражнението, а понякога и наблюдението.

1.2. Нагледни методи

Нагледните методи имат основно място в обучението по роден край, природознание и родинознание. Те се използват паралелно със словесните методи и представляват тяхно важно допълнение. Те позволяват на учениците да придобият визуална представа за изучаваните обекти.

1.2.1. Наблюдение

Наблюдението представлява целенасочено възприемане на характерните белези или свойства на предметите, или явленията от околната действителност. Използването на този метод дава възможност за стимулирането на някои познавателни способности у учениците. Развива се детското внимание, наблюдателност. На основата на резултатите от наблюденията учениците анализират, сравняват наблюдаваните обекти.

Наблюдението може да се използва в различни варианти – преди, по време или след урока, посветен на дадена тема. В повечето случаи най-подходящото е наблюдението да се провежда преди урока, за да може учителят при преподаването на новите знания да се опре на нагледната информация, събрана от учениците.

Наблюденията, провеждани в класната стая, дават възможност на учениците да разглеждат внимателно обекта, да се запознаят с неговите съществени белези. Тук всеки ученик може да разполага със собствен екземпляр, което позвалява по-подробно и по-точно да бъдат възприети признаците на обекта.

При извъвшването на наблюдение извън рамките на класната стая основна задача на учителя е да покаже обекта, за да могат учениците да го възприемат в неговата естествена среда. Децата трябва да открият изучавания обект и да го разграничат от останалите. В същото време наблюдението сред природата позволява на малките ученици да възприемат разглеждания обект като елемент от екосистемата, която той обитава. Умелото съчетаване на наблюдението в класната стая и на наблюдението сред природата е предпоставка за запаметяването и осмислянето на поднасяната учебна информация.

С помощта на този метод на обучение у учениците се формират редица умения, а именно да се наблюдава определен обект,да се анализират неговите основни белези, да се отделят съществените от несъществените характеристики на обекта, да се извършва съпоставителен анализ на два обекта, да се определят типичните проявления на дадено явление, да се отразяват резултатите от наблюдението.

В повечето случаи наблюдението се съчетава с други методи. Обекновено то върви ръка за ръка със словесните методи, като разказ, обяснение или беседа. Във връзка с някои теми от учебното съдържание по природознание то може да се съчетае и с практически методи, като експеримент или упражнение.

1.2.2. Демонстрация

Демонстрацията е метод, който дава възможност да се съчетае словото с нагледността. Осъществява се паралелно с разказа или обяснението на учителя.

Същността на този метод е свързана с демонстрирането на разнообразни нагледни средства – естествени или илюстративни.

Необходимостта от използването на демонстрацията, както и на нагледните методи като цяло, се обуславя от факта, че в хода на обучението по роден край, природознание и родинознание учениците получават сведения за редица непознати обекти и техните свойства, за проявата на някои природни явления. Това поставя изискването за използването на нагледна опора на словото на педагога, която да подпомогне формирането на представи и понятия за изучаваните обекти и явления. Демонстрираните нагледни средства трябва да отразяват точно характерните белези на изучаваните предмети.

Демонстрацията намира приложение не само при поднасянето на новите знания. Тя се използва и при затвърдяването и обобщаването на знанията. Този метод на обучение има място във всеки етап от хода на урока.

1.3. Практически методи

Практическите методи имат важно значение за осъществяването на обучаващата функция на урока и по-точно за формирането на редица практически умения у малките ученици. Те се използват в съчетание с други методи на обучение.

1.3.1. Експеримент

Практически метод, който постоянно присъства в обучението по природознание е експериментът. Използва се за възпроизвеждане в лабораторни условия на определено природно явление. Той е необходим при запознаването на учениците със свойствата на телата и веществата, при изясняването на понятията „агрегатни състояния на веществата” или „кръговрат на водата в природата”. Този метод намира приложение и при доказването на неразривната връзка между живата и неживата природа и по-точно за посочването на ролята на светлината, водата и въздуха за живота на растенията. Различни експерименти се извършват и във връзка с темата за свойствата на въздуха, водата, почвата, магнита.

С помощта на този метод учениците могат да проследят фазите в развитието на организмите, измененията, които настъпват с тях при промяната на условията на живот.

Извършването на всеки експеримент се предшества от инструктаж за последователността на неговото провеждане, за условията за безопасност при изпълнението му. Необходимо изискване при провеждането на експеримента е той да е достъпен и резултатите от него да бъдат ясно видими от всички ученици.

Именно с помощта на експеримента учителят би могъл да демонстрира и докаже съществуването на някои явления, да обясни пречините за тяхната поява. Чрез този метод в класната стая могат да се възпроизведат редица явления, които учениците трудно биха могли да наблюдават в природата.

Създава се възможност за стимулиране на детската познавателна активност. Експериментът като метод има задачата не само да разкрива нови знания, но и да развие детската наблюдателност. Вниманието на учениците се насочва към издирването на причинно-следствените връзки между дадени явления, към формулирането на изводи.

1.3.2. Упражнение

Упражнението като метод на обучение се използва във връзка с единични теми от учебното съдържание и има значение за формирането на някои практически умения, при работа с географската или историческата карта, при измерването на температурата на въздуха или водата, при работата с компас, при измерването на пулса и др.

С помощта на упражненията се уточняват и затвърдяват знанията, създават се умения за измерване, за ориентиране в посоките на света, за работа с лабораторни уреди и др.

Методите работа с учебника и използване на исторически източници се включват към групата на практическите методи. В някои случаи те могат да бъдат условно обособени и в отделна група – текстови методи.

1.3.3. Работа с учебника и учебната литература

Този метод намира особено широко приложение в І и ІІ клас. Тук неговото приложение се характеризира със своя специфика. Поради факта, че учениците все още не са овладявали напълно и усъвършенствали техниката на четене, учебниците по роден край съдържат предимно илюстративен материал. Текстът не е обемист, а по-скоро представлява допълнение към картините. По тази причина учебникът по родек край за І клас изпълнява предимно функциите на картинна книга, съдържаща рисунки, игри, задачи, които могат да се използват като допълнение към работата на учителя в клас.

Работата с учебника във ІІ, ІІІ и ІV клас придобива нов смисъл с усъвъвшенстването на уменията за четене на учениците. Тук учебникът и учебните помагала изпълняват своята класическа функция. Те съдържат текст, от който учениците могат да черпят информация по време на урока. Те представляват източник на любопитни данни, включени като допълнение към темите.

Използвайки този метод, учителят може да насочи вниманието на учениците към въпроси или задачи, записани в учебника.

Работата с учебника се използва и след поставянето на проблемни въпроси и познавателни задачи. В тези случаи учителят насочва учениците към учебника, за да провелят истинността на своите твърдения.

Работата с ученика може да се използва умело и по време на самостоятелната работа на учениците, а именно във връзка с попълването на таблица или съставянето на схема по данни от текста, при изпълнението на достъпни опити или наблюдения, при решаването на познавателни или практически задачи.

Използването на метода работа с учебника дава възможност за формиране у учениците на умения за самостоятелна работа с книгата.

1.3.4. Използването на исторически източници

Този метод намира ограничено приложение в обучинието по родинознание. Това се дължи не само на факта, че техниката на четене през първите години на обучението не е усъвършенствана, но и на трудностите, които учениците срещат при възприемането на истореческите факти. Приложението на този мотод става възможно едва в ІІІ и най-вече в ІV клас.

Използването на исторически източници разнообразява урочната работа, намира приложение и при самостоятелната работе на учениците и създава интерес към изучаваната тематика. С неговата помощ учениците се убеждават в достоверността на изложените от учителя факти. Значението на историческите източници не се изчерпва с това, че чрез тях учениците достигат по-лесно до историческата истина. С тяхна помощ учениците се пренасят мислено в миналото, създават се образни представи за историческите събития.

Историческите източници, които биха могли да послужат като основа за разказа на учителя са археологичиски паметници, етнографски материали – те могат да се наблюдават по време на учебна екскурзия до паметници на архитектурата, археологически разкопки, до историческия, археологическия или етнографския музей.

Подходящи за начална училищна възраст са и не много обемисти и достъпни исторически източници с „литературно-публицистичен” характер, които създават емоционална атмосфера и въздействат върху чувствата на учениците.

Приложението на този метод е предпоставка за стимулирането на детската любознателност и познавателна активност. С негова помощ учениците се насочват към издирванито на доказателства по определена теза, към разкриването на причинно-следствените връзки между историческите събития и явления, към формулирането на обобщения и изводи във връзка с поставен проблем.

Описаните методи само условно биха могли да се причислят към споменатите групи. По време на обучението по роден край, родинознание и природознание те се използват в различни комбинации, редуват се , допълват се помежду си. Това дава възможност за по-достъпното поднасяне на учебната информация, за трайното усвояване на знанията, за стимулирането на детските интереси, за разнообразяването на урочната работа.