Joomla Software solutions Template

Payday loan

Вярно е, че всеки човек мисли и има представа за общество само от това конкретно общество в което живее. Не отделният човек, а обществото като органична и социална общност е най-сложният познат вид действителност.

Човекът е конструиран в конкретната си социална среда, той носи в себе си опредметената социална общност, от връзки и интерпретации.

Общността може да се зароди тогава, когато възникне осъзнаване от различните хора на единството на техните интереси. В основата на интереса лежи потребността. Това не е фантазия, не е мечта или надежда да получиш нещо, а настойчива необходимост, насочваща ви към задоволяването й. Потребностите на хората са единственият вътрешен източник, подбудител на тяхната активност, те са в основата на най-добре осъзнатите мотиви за действие – човешките интереси и ценности.

Социалната група, чието възникване и съществуване е във връзка с осъществяването на една, няколко или на цялостна система от обществени дейности, посредством което социалната група се “вписва” във функционирането и развитието на целокупния обществен организъм. Социалните агрегати и социалните категории също се приемат за социалните групи.

Групата е основен вид социална общност на членове на обществото на конкретно място и в конкретно време.Членовете на групата имат общи ценности и нравствени норми, цели, солидарност.

Има няколко теории за същности на групата :

1)       групата е множество на индивиди имащи нещо общо по между си.Социалните групи могат да се разберат само чрез разбиране на съставящите ги индивиди. Това становище води до номинализъм, редукционизъм и атомизъм.

2)групата е интергративно обединение  от взаимодействащи си членове. Тук групата се разглежда като социално цяло изградена е от продължителни контакти на членовете, като се създава система от социални отношения помежду им. Отделните индивиди имат общи ценности, солидарност и усещане за отграничаване от хора. Група може да бъде както брачната двойка така и приятелския кръг, формалните организации, нациите, народите, народностите и др. Проблем тук е не разграничаването на организацията, етническите и селищните общонсти.

3) групата като малка общност – тук под група се разбира първичната малка група – семейството, трудовия колектив, неформални групи и др. Тук разбирането е, че минималната група може да бъде от трима човека.

4) като обективна макрогрупа – в основата стои разбирането за различието на групата на социогрупи (класовите групи) и психогрупи (неформалните малки групи).

От края на 50-те години социалните групи се третират като големи, обективни, устойчиви образования – тук се свързват групите със социално-класовата структура на обществото.

5) групата като макро, мезо или микрообединение нъ индивиди, които имат сходно или еднакво обществено положение. Те изпълняват определена роля в обществения живот в кокретния исторически момент.

Групата е резултат от разделението на труда. Членовете имат сходни материални потребности и сходно ниво на задоволяването им.Формират се сходни ценности, духовни и материални, удовлетворяването им и определено социално положение.

Джон Търнър дефинира три основни черти за членството в група : 1) критерий за чувство на идентичност – хората трябва да се самоопределят като група или да бъдат определени от обществото като група 2) критерий за взаимозависимост -  това е най-важната характеристика за определянето на група от членовете и. 3) критерий за структура – има система от нормативни, ролеви и ценностни критерии

При класифицирането и типологизирането на социалните групи,  се използват следните категории:

• според големината – големи, средни, малки;
• степен на официализираност – първични и вторични, формални и неформални;
• според степента на интегрираност – с участие, с дисциплина, с отчуждение;
• според продължителността на съществуването им – трайни и нетрайни;
• според броя на изпълняваните функции – едно-, дву- и многофункционални, цялостни, системни;
• според вида на контактите – интимни, периодични, изкуствени;
• според характера на властта – принудителни, възнаграждаващи, нормативни;
• според функционалната им принадлежност – в свободното, в работното време, в промишлеността;
• според мястото им в социалната йерархия – ръководни, междинни, изпълнителски;
• според начина на образуване – доброволни, принудителни, утилитарни;
• класова, етническа, верска, расова и т.н. принадлежност.

Възниква въпросът – защо се формира или създава дадена група? Може да се отговори чрез определяне на понятието социализация: това е процес на усвояване в онтогенетичното развитие на индивида, културата, нормите, ценностите, идеите, правилата за поведение, стереотипите за разбиране на обществото. Хората се явяват главен действащ елемент в построяването на групата, а източник на техните обединения и последващото формиране на общности, е социалното взаимодействие

.

Всеки индивид със свои сили може да удовлетворява само част от потребностите си. За удовлетворение на останалите той е принуден да се обръща към другите индивиди и да влиза с тях във взаим Тези отношения се изграждат по повод взаимодействието в производството като производствени отношения и определят други отношения по повод възпроизводството на “духа” на обществото, неговата система за запазване и развитие на културните и духовни продукти. Когато съществува функционална връзка, тези индивиди взаимодействат. одействие.

Всяка група е уникална и се развива по свой начин и със свое темпо.

Според Шутц основните нужди на индивида в групата са: признание, влияние и афекция (привързаност или любов). Според тези основни нужди в основната група се развиват и съответните подгрупи. Тези подгрупи не се отделят като отделни, макар и това да възможно, а остават да функционират в основната група. Но в тях членовете на групата успяват в по-голяма степен за задоволят нуждите поради които са влезнали в основната група. Подгрупите могат да се образуват по материални или духовни причини. Материалните са: пол, възраст, специфични заболявания или гениалност ( например това са специални класове за по-надарени деца в училищата). Духовните могат да бадат както симпатизиране на определен музикант или група така и специфични духовни търсения свързани със религии или учения (например това са последователите на Бялото братство  и др.)

Въпросът за лидерството или ръководството на общността. Има две основни понятия: говори се за лидер и мениджър. Лидерът увлича след себе си хората, докато мениджърът има специално образование. Лидерът може и да е мениджър.

Съществуват различни видове лидерство:

1)авторитарно – има строг контрол от страна на лидера чрез даване на инструкции, чрез контролиране на цялата работа за достигане на целта. При този вид лидерство, когото отсъства лидерът се вижда и зависимостта на групата от него. Може да се стигне и до невъзможност за постигане на набелязаните цели. Авторитарното лидерство има няколко варианта : тирания – наблюдава се обикновено в малка група при нея лидера поставя своето мнение над всички норми;  деспотизъм – благополучието на групата е от най-голямо значение и лидерът е убеден, че той знае най-добре какво е добро за цялата група; диктатура – първоначално е била само временна диктатура; патриархално лидерство – вместо да заповядва лидерът прави предложения и винаги допуска въпроси и възражения, но все пак решението се взима от лидера; персоналистично лидерство – лидерът прилага надмощието си като метод за влияние и „заради него” хората правят с удоволствие това, което той желае.

2)либерално лидерство  - този вид лидерство е пасивно и позволява на групата да постига своите цели без да се намесва. Този вид лидерство е полезно да се използва ако лидерът влиза в една вече оформена група и му е необходимо време да определи на какво ниво е групата. По този начин ще успее да разбере и от какви промени вътре в нея има нужда. През цялото време той е в готовност да са намеси и да даде своето мнение. Той наблюдава всичко много внимателно.

3)демократично лидерство – ръководителят оказва на групата достатъчно помощ, за да обсъдят самостоятелно проблемите, като се постига оптимално единодушие. Той оказва минимално влияние върху процеса на мислене на групата, като управлява дискусията дотогава, докогато групата е в състояние сама да се самоуправлява, носейки отговорност затова. При този вид лидерство възниква чувство на колегиалност, желание за сътрудничество и спонтанна активност. Такъв вид групи с такъв лидер съществуват дълго време. Съществува толерантност между членовете, изслушват се чужди мнения. Групата е в състояние сама да се ръководи. Тазе група решава конфликтите чрез интеграция и приема за свой лидер този, който е най-подходящ.

Детските общности са част от обществото и те имат свои особености за оформянето си и приемането на нови членове. За разлика от общностите при възрастните хора влизането в детските социални групи рядко става на основата на осъзната и поставена цел, а най-често става по географски или физиологични причини – това кое е най-близкото детско заведение и на колко години е детето.

-  Възпроизводство е най-простия принцип за образуване на детска общност  - това в най-тесни линии са връзките които се създават в семейната среда. Това е т.нар. малка група в която попада всеки  човек и тя нямя ситуативен характер. В нея детето попада от самото си раждане и участва до края на живота си независимо, че в нея настъпват промени относно числеността на членовете и. Това е първична общност в нея детето е т.нар. „самото себе си” не е нужно да изпълнява никакви аз-идеали.

- Съседството – изходно начало на коопериране на хората още в детска възраст. Същността на социалния живот се изразява в кооперирането , за формиране на общи ценности, морални и етични закони. Пространствената близост е условие за естествено  първоначално сближаване именно съседството  изгражда представата, че сме едно цяло от даден род или общност..

-Физиологичен принцип – той е много оспорван,  дава възможност за изграждане на общност на основа – пол, възраст, телесни различия. Този принцип е застъпен при изграждане на групите в детските заведения. Всички деца се разпределени съобразно възрастта им , а има и специализирани учебни заведения за деца със специални физически и психически нужди.

Вторична социална група е общността в която попада детето в детската градина и училище. От него вече се очаква определено поведение, определени действия и др. То започва да усвоява основни обществени закони и норми. Те ще му позволят в последствие да се реализира с в различните аз-форми които ще приеме в последващите етапи на живота си.

- Доброволни общности – групиране в резултат на частни интереси – това са обособени групи по музика, танци, спорт или специални извънкласни занимания в по-голяма дълбочина на определен предмет или конкретен проблем.

Регулатор за определяне на детските общности са естествените заложби на децата и естествената воля.

Общуването в детската  група се осъществява и чрез възприетите вече образци на поведение заучени от децата в техните семейства.Най-честите игри при момиченцата са на майки с деца или това и поведението на което те са били свидетели до този момент.При момчетата е играта с колички и конструктори.

Разбира се ролята на учителя е много важна, защото от типа поведение, което той има зависи до голяма степен светогледа който ще се оформи в порастващото детско съзнание. Не бива учителят да бъде прекалено авторитарен и да се налага на учениците или пък прекалено мекушав и постоянно да ги хвали, като по-този начин не допринася за тяхното положително и прогресивно развитие. От учителя зависи в най-голяма степен успешното развитие  по отношение на обучението и възпитанието.

Важни черти от характера и личните способности на възпитателя са:

-          правилното произнасяне на думите и на всички звуци в българският език. Да няма никакви говорни дефекти.Отчетливо произношение, правилна дикция, умерена мимика.

-          Правилно, последователно и логично мислене, използване на точни и ясни научни понятия

-          Концентрирано и добро разпределено внимание, което позволява на учителя да работи с всички ученици

-          Добра памет, лесно да запомня, да може лесно да възпроизвежда в конкретния момент

-          Да има всестранни интереси в изкуството, науката, техниката,информационните технологии и др.

Учителя трябва да има и определени педагогически способности:

-          психологически усет

-          организаторски умения

-          педагогическа тактичност

-          организаторски умения

Трябва да може да възпитава самостоятелно мислене, самоусъвършенстване и творческо развитие.Възпитателят трябва да има непрестанно желание за нови знания и умения. Трябва да има и добре развито чувство на дълг и справедливост, да създава предпоставки и за извънучебно общуване с учениците.Трябва да има уравновесено поведение с което да балансира учебния процес.Може би от най-голяма значение е волята за постигане на набелязаните резултати, а именно преподаване както на материята на учениците, така и изграждането на добра нравствена и  морална ценностна система в възпитаниците.

Затова от правилното създаване на отношенията между възпитател и възпитаници зависи и успехът на взаимното постигане на учебно-възпитателния процес. В отношенията между учител и ученици се включва и цялото общество и всички негови очаквания и стремежи към новото поколение- това са както отношенията в детския колектив, така и отношенията между него и обществото.Възпитанието е особен вид обществени отношения между възрастни и децата. Главната роля е на учителя, като той трябва да се съобрази с индивидуалните и възрастовите особености на децата, като спазва съответните педагогически и методически изисквания. Той трябва да организира и поддържа активното участие на ученика в процеса на обучение.Детето е още недоразвит човек, същественото е, че то е активно, развиващо се същество и има потенцията да стане напълно развит човек. То притежава крайно пластична нервна система, която му дава безкрайни възможности за учене на знания, умения, обичаи, поведенчески норми и т.н.

То е непрекъснато дейно и непрестанно влиза във взаимодействие с околната среда чрез непрестанните си активности, като усвоява съдържанието и формите на дейностите на възрастните.Това не става стихийно , а се извършва  под ръководството на възпитателите.Те насочват, дават осмислено съдържание на дейностите на детето и с това осъществяват обучението и възпитанието му. Развитието на тези дейности не е прост, механичен процес.Трябва да се използват сложните взаимоотношения между дейностите, да се наблюдават конкретните характеристики на всеки ученик, трябва да съществува градация на дейностите в преминаването на ученика през различните възрасти.

Важно значение върху възпитанието и обучението е личността на учителя. Това става както вербално, така и чрез личния пример. Хората се влияят не толкова от това което се говори, а от това което се върши.В по-ранните възрасти това е подражанието, а в по-големите това е взискателността на учениците към учителите.

Учителя трябва да научи детето не само да приема неговия личен пример, но и да бъде критично в това което определя като положителен пример за самото него. Чувствата между учителя и ученика на уважение и любов дават основа за най-трайни резултати в учебно-възпитателния процес.