Joomla Software solutions Template

Payday loan

Вътрешнодържавни органи за външни отношения

Органите за външни отношения са държавни органи, които осъществяват външните отношения на една държава с другите държави и с международните организации, представляват правата, защитават интересите й и интересите на нейните граждани и юридически лица в МО. Органите се делят на: вътрешнодържавни органи за външни отношения: парламенти, държавни глави, правителства, ведомства на външните работи и др.; задгранични органи за външни отношения, които се делят на: а) постоянни задгранични органи за външни отношения (дипломатически представителства, консулства); б) временни задгранични органи за външни отношения.

1. Видове. Сред вътрешнодържавните органи за външни отношения се разграничават: а) конституционни; б) конвен­ционни; в) специални.

Правомощията на вътрешнодържавните конституционни органи за външни отношения се основават непосредствено върху конституцията на съответната държава. Към тези органи се отнасят: органът на законодателната власт, държавният глава, правителството, ръководителят на правителството, ве­домството на външните работи. Първите четири органа осъ­ществяват общо политическо, а последният - оперативно ръко­водство на външните отношения.

Правомощията на други органи като правило се опреде­лят от международен договор. Затова тези органи носят наиме­нованието конвенционни органи – за икономически, културни и технически връзки с други държави. Групата на конвенцион­ните органи има тенденция да расте.

Специални органи за външни отно­шения – министерствата на отбраната и минис­терствата на вътрешните работи. Техните правомощия се опре­делят въз основа на международни договори, например за военно сътрудничество, съответно за сътрудничество в бор­бата срещу престъпността, както и въз основа на закони.

2. Парламентът – съобразно конституциите на повечето държави трябва да осъществява общото ръководство на външната политика.

България е република с парламентарно управление. Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол (чл. 62 от Конституцията). Същест­вени са функциите на Народното събрание в областта на меж­дународните отношения – решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир (чл. 84, т. 10 от Конституцията); ратифицира и денонсира със закон меж­дународните договори, които: а) имат политически или военен характер; б) се отнасят за участието на Република България в международни организации; в) предвиждат коригиране на гра­ницата на Република България; г) съдържат финансови задъл­жения за държавата; д) предвиждат участие на държавата в арбитражно или в съдебно уреждане на международни споро­ве; е) се отнасят до основните права на човека; ж) се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение; з) изрично предвиждат рати­фикация (чл. 85, ал. 1 от Конституцията).

3. Държавният глава – висшият според Конститу­цията на дадена държава орган за нейното държавно ръко­водство и за външно представителство. От името на този държавен орган се обявява война и като правило се сключ­ва мирен договор.

Според международния обичай, намерил израз в Конвен­цията за специалните мисии (чл. 21, ал. 1), държавният глава на изпращащата държава в случаите, когато оглавява специал­на мисия, се ползва в приемащата държава или в трета държава с улесненията, привилегиите и имунитетите, предоставени от международното право на държавните глави по време на офи­циално посещение. Тези предимства, условно наричани иму­нитет на суверена, му се предоставят за свободно осъществя­ване на функциите на външно представителство.

Улесненията, привилегиите и имунитетите, предоставени от международното право на държавните глави по време на официално посещение, включват: а) правото на уважение, т.е. правото на тържествено приемане и на особени почести, оказ­вани на знамето или на вимпела на държавния глава; б) свобода на съобщения със своята или с други държави чрез използване на шифър и на куриери; в) неподсъдност на местните съдили­ща - наказателна и гражданска; г) свобода от данъчно обла­гане и от повинности; д) неприкосновеност на личността, на личните вещи и на помещенията (на жилището, на вагона, на кораба). Тези права се разпростират по реда на международ­ната учтивост (comitas gentium) върху членовете на семейст­вото на държавния глава и върху други лица, които го придру­жават по време на официалното му посещение. Държавен глава на Република България е президентът. Той олицетворява единството на нацията и представлява държа­вата в международните й отношения (чл. 92, ал. 1 от Консти­туцията).

Президентът изпълнява съществени функции в областта на външните отношения: а) сключва международни договори в случаите, определени със закон; б) назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства и на постоянните представителства на РБ при международни организации по предложение на Министерския съвет; в) приема акредитивните и отзователните писма на чуж­дестранните дипломатически представители в страната; г) дава и възстановява българско гражданство и лишава от него; д) предоставя убежище (чл. 98, т. 3,6,9 и 10 от Конституцията).

Президентът е върховен главнокомандуващ на въоръже­ните сили (чл. 100, ал. 1 от Конституцията). Той обявява по­ложение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на междуна­родни задължения, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по ре­шението (чл. 100, ал. 5 от Конституцията).

4. Правителството (В Холандия и в сканди­навските държави –държавен съвет. Във Великобритания го означават като кабинет.)

Състои се от ръководителите на централните органи на изпълнителната власт - министри, дър­жавни секретари. Оглавява го председателят на министерския съвет, министър-председателят, канцлерът, и др. В САЩ – ръководи се от президента.

Разпространени форми на външнополитическа дейност на правителството са ноти, послания до ръководителя на пра­вителството или до ръководителите на правителствата на дру­ги държави, изпращането и приемането на правителствени делегации, преговори между тях, подписване на международни договори и на съвместни програмни декларации.

Правителството назначава ръководителите на представи­телствата и мисиите с ранг, по-нисък от посланик и пълномо­щен министър, членовете на делегациите в различни междуна­родни комисии, които действат въз основа на международни договори с участието на съответната държава. Правителството назначава ръководителите и членовете на делегациите за пре­говори за сключване на международни договори, които не изискват ратификация. Пълномощните на тези лица се дават с подписа на ръководителя на правителството и се приподписват от министъра на външните работи.

В БГ Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Той осигурява об­ществения ред и националната сигурност и осъществява об­щото ръководство на държавната администрация и на въоръ­жените сили. Сключва, утвърждава и де­нонсира международни договори в случаите, предвидени в за­кона (чл. 105 и 106 от Конституцията).

Функции в об­ластта на външните отношения: а) ръководи от­ношенията на РБ с други държави и с меж­дународни организации и осигурява представителството на РБ в тях; б) сключва и денонсира междуна­родни договори по определения в Конституцията и законите ред и гарантира тяхното изпълнение от РБ (чл. 6, т. 5 и 6 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановле­ние № 209 от 25 ноември 1999 г.).

5. Ръководител на правителството. Без специално пъл­номощно той може да води преговори с други държави в своя­та държава и в чужбина. Достатъчно е присъствието на ръководителя на правителството на международно съвещание, за да може той да вземе участие в него. Основание представляват разпо­редбите на конституцията за ръководителя на правителството, който осъществява общо ръководство на външните работи на своята държава.

При пътуване в чужбина ръководителят на правителството има право на безусловен дипломатически имунитет.

В Република България министър-председателят ръководи и контролира общата политика на правителството и носи от­говорност за нея (чл. 108, ал. 2 от Конституцията). Това се отнася и до Министерството на външните работи, до другите министерства и ведомства, чиято дейност е свързана с осъ­ществяване на външните отношения на държавата.

В Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е предвидено, че министър-председателят, както и заместник министър-председателите и министрите представляват Република България в отношения­та с други държави и с международни организации. Те про­веждат международни преговори и участват в други между­народни мероприятия в съответствие с Конституцията, зако­ните на Република България и актовете на Министерския съвет.

Министър-председателят, както и министърът на външ­ните работи могат да подписват международни договори без пълномощни (чл. 30, ал. 1 и 2).

6. Министърът на външните работи. Той е член на пра­вителството, ръководи ведомството на външните рабо­ти. Води преговори и подписва международни договори без пълномощно. Министърът на външните работи се ползва с доверието на своето правителство, докато не бъде освободен от длъжност. Именно с това обстоятелство е свързан международният обичай, спо­ред който при смяна на министъра на външните работи за това се съобщава с нота до всички държави, с които дадена държава е установила и поддържа дипломатически отношения.

Министърът на външните работи при пътуване в чужбина се ползва с дипломатически привилегии и имунитети, по-специално с лична неприкосновеност, с право на шифрована кореспонденция и с някои почетни привилегии, например с правото да вдигне знамето на своята държава върху резиден­цията, в която се е настанил, върху автомобила, в който пътува, и т.н.

Министърът на външните работи като правило във всички държави участва в преговори с чуждестранни делегации; под­писва с тях договори; приема пристигащите дипломатически представители във връзка с предстоящото връчване на ак­редитивните им писма на държавния глава; взема участие в тържествени приеми на дипломатически представители и на чуждестранни външнополитически делегации; дава разреше­ние за публикуване на международни договори с други дър­жави (без неговата виза като правило е недопустимо публикува­нето на такива договори); назначава за задгранична работа управляващи легации, легационни съветници, секретари и ата­шета; приподписва пълномощни, акредитивни и отзователни писма; подписва консулски патенти и пълномощни за междуве­домствени договори.

За водене на външни отношения министърът на външните работи не се нуждае от специално пълномощно. Правото му да води външни отношения произтича от неговото конститу­ционно положение на министър на външните работи като член на правителството и ръководител на външното ведомство.

Има специални права – без особено пълномощно той може да представлява своята държава в международните орга­низации, например в ООН.