Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начало > Самопомощ > Римско право

"Коментар на някои класически римскоправни институти"

Константин Кунчев, студент по право в НБУ

(konstantinkun4ev@abv.bg)

“Съвременните измерения на някои класически римскоправни

институти”

В памет на доц. Румен Чолов

1. Промяна на предмета на облигационното отношение.

Има много механизми в римското право които са възникнали

под натиска на бързо развиващите се икономически и

стопански нужди и обслужват динамиката и ефективността

на оборота.

Диференциацията на икономическите интереси се засилва и

това намира своето логическо отражение в римското право

най-вече благодарение на преторската дейност и

императорските конституции.

1.1.Първият механизъм за промяна на предмета е даване

вместо изпълнение (datio in solutum) това е институт

познат на класическото право изразява се в това че

длъжника престира нещо различно от уговореното, но се

осъществява сама с разрешението на кредитора които

придобива качеството купувач спрямо длъжника и

възникващите правни последици от това в следкласическото

право, когато настъпва икономическа криза е възможно

изплащането на един паричен дълг да се замени с

прехвърляне на собственост на недвижим имот валидно без

да е нужно съгласието на кредитора. При така наречените

фикс-сделки при тях престацията трябва да се осъществи в

точното си съдържание на точният момент иначе

кредиторовият икономически интерес отпада и не може да

се търси частично изпълнение. Интересът винаги е оценим

в пари това дава възможност на кредитора за търсене на

обезщетение при неизпълнение или забава при

фикс-сделките.

1.2. Възможно е чрез една стипулация която да се добавя

към вече сключен договор примерно заем за прослужване да

се уговори лихва разбира се трябва съгласието на

страните. Така кредиторът ще се сдобие и с един стриктно

правен иск освен искът за добросъвестност така се

повишава сигурността на оборота. Вместо лихва в

следкласическата епоха се развива институтът на

антихрезата определена плодоносна вещ е дадена от

длъжника на кредитора за да гарантира с нея своето

задължение като залог вместо лихва в този случай

кредиторът придобива собственост върху плодовете от веща

– естествени, индустриални, граждански. При новационната

стипулация с която се разсрочва едно плащане се достига

до ефекта на промяна на предмета ,но не трябва да се

посочи че при нея старото задължение се погасява и

възниква ново с видоизменен предмет.

1.3. Промяна на предмета се постига и чрез пакта за

конститут той е от групата на преторските пактове по

силата на който едно задължение се изисква на един нов

срок тук за разлика от новацията нямаме погасяване на

старото задължение а има само уговорка за нов срок с

който се облекчава длъжника, а от своя страна кредиторът

получава нов иск по силата на които ако длъжникът не

изпълни на новият срок кредиторът може да иска

равностойността на престацията плюс още половината ако

докаже наличие на пакта за конститут но ако не успее

трябва да обещае че ще заплати половината от исканата

сума на длъжника Кредиторът може да избере кой от двата

иска да използва еклектична конкуренция на акциите.

Любимият въпрос на Т. Пиперков на изпита е сравнение на

новацията и пактът за конститут. Те имат прилики: имат

едни и същи функции - промяна на страните или на

предмета, или и на двете едновременно на облигационното

отношение. Имат и разлики: първият е договор,

санкциониран от цивилното право а конститутът е просто

съглашение, санкционирано по преторското право, и най-

същественото при новацията старото задължение се

погасява и възниква ново, при конститута няма

погасителен ефект, а има само уговорка за нов срок .

1.4. Добавъчните пактове това са прости съглашения които

имат акцесорна допълваща функция с които се променя

предмета на едно облигационно отношение. Чрез тях може

да се договори едно намаление на съществуващият дълг

пораждат правни последици едва в края на Републиката ако

е единно задължение базирано на договор по стриктното

право е необходимо пактът да се включи в ексцепцията на

формулата издадена от претора а ако задължението има за

източник договор на добросъвестността то тогава всички

договорки са задължителни и не е необходимо до се

посочва в ексцепцията. През класическата епоха за да се

увеличи едно задължение чрез добавъчен пакт той трябва

да се сключи едновременно с главният договор и пораждат

последици сама ако договорът е на добросъвестността.

Едва в следкласическата епоха добавъчен пак с който се

увеличава дълга може да породи правни последици и ако е

сключен след договорът породил задължението но ако той е

договор по добросъвестността и увеличението не променя

естеството на договора. При договор по стриктното право

в следкласическата епоха е възможно ако едновременно с

него се сключи добавъчен пакт за увеличаване на

задължението той да породи правните си последици.

1.5. Промяна на предмета има и при алтернативната и

факултативната престация. При алтернативната престация в

договорът са посочени два възможни престации които при

изпълнение на която и да и от двете валидно ще погасят

задължението ако едната стане невъзможна поради погиване

или конфискация изпълнението се концентрира върху

възможната длъжникът може да прецени коя от престациите

да осъществи. При факултативната престация има при

извършване на деликт от роб или подвластен така

наречената ноксална отговорност главата на фамилията

може или да плати обезщетение на засегнатата страна или

вместо това въпреки неговата воля да му предостави

деликвента в негова власт тогава задължението отново ще

е се погаси валидно.

2. Промяна на страните на облигационното отношение.

В древното римско право прехвърляне на носителят на

облигационното отношение е невъзможно. Развитието на

стокообмена и кредитните сделки усложняват

икономическите връзки. Така първоначално се използват за

промяна на страните способи намерени от юриспруденцията

които довеждали фактически до резултата промяна на

страните на облигационното отношение - прехвърляне на

вземането.

2.1. Първият способ е новационната делегация. При нея

новият кредитор на който старият иска да прехвърли

вземането си запитвал длъжника това което дължиш на

старият кредитор обещаваш ли да го дадеш на мен.

Недостатъците са много първо всичко зависи от волята на

длъжника второ новационната делегация погасява старото

задължение и така всички обезпечения и възражения също

се погасяват.

2.2. Прокурация за своя собствена работа. При нея

кредиторът овластява едно трето лице за свой процесуален

представител които да събере вземанията но да ги задържи

за себе си. Неудобствата тук са че фактически носител на

вземането си оставал старият кредитор и до момента на

литисконтестацията той може да оттегли мандата да получи

плащане или да го опрости. При смърт на кредитора

задължението се погасявало и не могла да се търси от

прокуратора при смърт на прокураторът неговите

наследници не могат да наследят вземането тъй като

мандата се сключва с оглед на личността и правата и

задълженията възникнали от него са ненаследими.

2.3. Едва в следкласическата епоха се достига до едно

задоволително разрешение на чистата цесия при нея

старото вземане на кредитора с всички обезпечения

преминава в патримониума на новият кредитор. Новият

кредитор трябва да съобщи на длъжника за новата ситуация

и от този момент на татък длъжникът валидно може да

погаси задължението си само ако плати на новият

кредитор. С една конституция на Анастасий се установява

че длъжникът може валидно да погаси задължението си по

едно цедирано вземане като плати по-малката сума на

новият кредитор цедента с която той е откупил вземането

на старият кредитор с цел да се обогати след

настъпването на падежа това е една типична сделка. С

намесата си императорите от следкласическата епоха се

опитват предпазят селяните от масовото обедняване но

това засяга всички прослойки на римското общество и

постига обратен ефект стопанската криза се задълбочава

взетите мерки особено за ограничаване на лихварството са

неуспешни плюс загубата на доверие в оборота и

разпуснатите нрави всичко това довежда до погиването на

една развита икономическа система.

2.4. Промяна на страните по едно облигационно отношение

може да се постигне чрез литерален договор въпреки че

писмените договори не са били широко разпространени имат

предимство те могат да се сключат и между отсъстващи.

Всеки римски търговец си води касова книга в която води

сметките си чрез едно безналично плащане просто вписване

се сменя длъжника в касовата си книга кредиторът пише

“получих 100 от Тиций и броих 100 на Мевий”. Така

старият длъжник делегирал друго лице да се задължи

вместо него. Сложен е тук въпросът за доказването най-

вероятно се вземат трите касови книги и ако има

съвпадение се приема за сключен един писмен договор.

Написаното в касовата книга ако е във вреда на самото

лице което я води се приема за доказателство с висока

стойност примерно признаване на един дълг получих 100

сестерции.

2.5. Пактът за конститут чрез него може да се променят

страните на облигационното отношение. Възможно е един

нов длъжник да се задължи да изпълни вместо старият или

наред с него ,което е било и неформално поръчителство.

Ако е вместо него случаят се приравнява на заем.

3.Търговско право.

3.1 Встъпване в чужд дълг е когато вместо кредиторът да

прехвърли собственост на родово определени вещи

обикновен заем се задължава вместо длъжника към трето

лице или кредиторът прехвърлял едно свое вземане на

заемателя в тези случаи било налице една имуществена

стойност в патримониума на заемателя така това също било

прието за заем. Улпиан посочва че обикновеният заем е

вид на кредита който е родовото понятие. В Рим се

използва стипулация чрез която едно лице може да обещае

да кредитира друго след изтичането на определен срок, но

това не се е възприемало като заем а като кредитна

сделка. При кредитът не е задължително да се прехвърля

собственост върху родово определени вещи могло е и

индивидуално определени вещи да са предмет на една

кредитна сделка а също и вещи които са само обещани без

още да са предадени. Важно е да се отбележи че сделките

възникват на база развитието на договорите които се

съчетават за да могат участниците да постигнат желаният

икономически резултат. Пример при нередовният влог

влогоприемателят има право да си служи с веща тогава се

приемало че има договор за заем. Също се смятало за заем

когато мандантът разрешавал н мандатаря да задържи като

заем това което е събрал по силата на мандата. Друг

начин за кредитиране е чрез консигнационния договор

когато едно лице дава една вещ на друго лице със

задължението да я продаде и вместо да му предаде цената

да я задържи за себе си като заем. Алеаторните договори(

spei) са възникнали от римското право и съвременното

право са познати. В Рим те са три вида:

а) rei psperate (зеленичарството) - купувачът плаща

ниска цена за една бъдеща реколта. Ако такава няма,

договорът се счита не сключен защото е отпаднало

условието. При тази ситуация селянинът ще спечели, ако

реколтата е лоша в противен случай ще спечели купувача.

b) вторият е да се купи рибата, която ще се хване с едно

хвърляне на мрежата. Тук дори нищо да не се хване,

парите се дължат. Счита се че сме си купили шанс.

c) Третият тип е като при хазартните игри - простия

шанс.

От древният Рим са останали редица непроменени принципи

като на пример в търговското право и сега важи комуто

ползата него и по-високата отговорност така в

съвременното право се стига до теорията за обективната

отговорност. Грижата на добрия стопанин също намира

приложение в съвременното право при определяне на

изпълнение на задълженията .Институтите на неизбежна

отбрана крайна необходимост и крайна нужда също са се

запазили от древното римско право

3.2. Морският заем в Рим. Той е имал специфично

приложение при реализация на презморски търговски

операции. При този тип заем лихвата е задължителна и не

е необходимо уговорки в този смисъл тя била и много

висока 100%.Икономическото обяснение е просто тъй като

рисковете на морската търговия са значителни ,но и

печалбите са твърде големи а за да си позволиш такава

презморска търговия трябва големи капиталовложения които

малко хора са имали така налични средства затова са

взимали морски заем който като особен вид търговски заем

е които е изпълнявал функция на транспортна застраховка

и така се е покривал риска.

3.3. В правилата уреждащи морската търговия трябва да се

спомене Родоският закон за изхвърлянето в неговата

съвършена търговска логика се превръща в прототип на

система от норми в съвременното право които уреждат

случай като общата авария и разпределяне на риска.

Когато един от корабите търпи бедствие се налага да бъде

облекчен чрез изхвърляне част от стоката. Тъй като

всички търговци имат общи интереси тези на които са

стоката е оцеляла са обезщетявали другите търговци които

са претърпели загуби така в името на общото оцеляване

търговската лоялност е поставяна над индивидуалният

интерес. Хората се обединяват за да постигат

икономическите цели които сами не биха осъществили така

се появяват различни дружества.

3.4. Важни са правилата които са възникнали за

регламентиране на определени дейности, примерно рецепт

на корабоначалника. Той отговарял са превозния товар не

само при небрежност но и при костудия, тоест при

открадване само събитие, което не могло да се

предотврати с нормални човешки усилия го освобождавали

от отговорност. Корабоначалникът е обвързан с тези

правила дори и без изрично да е дал съгласието си.

Същата обективна отговорност по отношение на имуществото

на своите клиенти била наложена и на ханджиите и на

собствениците на обори и конюшни за пътуващи стада.

3.5. Право на задържане( Ius retentionis) е налице,

когато продавача не е обезпечил необезпокояваното

владение или просто отказва да предаде веща обект на

сделката купувача има право да не плаща цената тъй като

никой не може да иска да черпи благоприятни правни

последици от своето неправомерно поведение. Прекомерно

увреждане на някоя от страните по двустранна сделка:

например една вещ се продава или купува за по-малко от

50% от реалната цена. Става унищожаема в двумесечен срок

ако цената междувременно не бъде изравнена. Това е

характерно за принципата, когато императорите започват

да се месят в икономическите отношения. При

покупко-продажба на поземлен имот които след това се

окаже по-малък от обявената размери частта, която липсва

трябва да се възстанови с равностойността и в двоен

размер.

3.6.Представителството.

В Рим е било уредено чрез договор за поръчка или чрез

делегация и при настойничеството. При мандата мандатаря

сключва договора от свое име и за своя сметка но по

силата на мандата е длъжен да даде отчет на манданта и

да прехвърли в неговия патримониум вещно правният

резултат от сделката. Ако договорът е по-изгоден от

определените параметри то той ще е обвързващ за манданта

но ако значително се отклонявал границата на

представителната власт ощетявайки манданта то правните

последици оставали в тежест на мандатаря освен ако с

изрично волеизявление манданта одобри действията на

мандатаря. При делегацията овластяваме едно трето лице

или да получи или да осъществи плащане не се иска

разрешението на другата страна. Възможно е по едно

задължение на длъжника вместо на кредитора си валидно да

плати на трето лице ако с това се намалява задълженията

на своя кредитор, което си е равнозначно на обогатяване.

3.7. Особено на правното регулиране на търговските

отношения в класическото римско право е било умелото

използване на комбинации от различни правни институти и

фигури насочени не само към постигане на бързина но и

устойчивост и икономическа ефективност на размяната.

Пример на функционално съчетаване на различни фигури и

институти с цел ефективно обслужване на оборота.

Търговецът Мевий дължи на търговеца Тиций сума пари от

заем. На падежа Мевий предлага вместо да плати да

достави определена стока. Тиций приема даване вместо

изпълнение но възлага на Мевий да я достави на Смпорон,

комуто Тиций дължи стока (делегация). Семпорон приема и

предлага като се задължи да погаси един дълг на Тиций

към Гай с ненастъпил падеж (встъпване в чужд дълг)за

което Гай и Тиций са съгласни. Така в крайна сметка с

доставянето на стоката от Мевий на Семпорон се погасяват

едновременно паричният дълг на Мевий, дългът за доставка

на Тиций към Семпорон както и паричният дълг на Тиций

към Гай, вместо което длъжник на Гай става Семпорон.

Схемата е много ефективна и спестява за участниците в

търговията твърде ценните време усилия и средства

ограничава инфлацията и подпомага за по ефективното

функциониране на пазара. На базата на прости безналични

споразумения които са основани на доверието между

съдоговорителите и участници в обмена се развива

търговските отношения в Рим.*Допълнителни въпроси на Т.

Пиперков на изпита по Римско право. В кои случаи е

дадена владелческа защита и защо? -на собственика за да

бъде защитена неговото право бързо и ефективно

владението е ариегарда при защитата на частната

собственост - на залогоприемателя залогът това е вещно

обезпечение на едно вземане кредиторът е държател и е

бил длъжен да върне веща при погасяване на задължението

нямал е право да си служи с нея и в негов интерес и в

интерес на длъжника му е дадена владелческа защита с цел

и веща и обезпечението да бъдат запазени

-влогоприемателят но само ако е по договор за секвестър

тоест една спорна вещ за която се процес се предава на

трето лице за да я пази тук отново икономическият

интерес е в основата на дадената владелческа защита

-наемателят на вектигален имот на суперфициарят

емфитевтът това са ограничени вещни права върху чужда

при последните две хипотези в масовият случай става

въпрос за държавни земи защитата обслужват тук и

публичният интерес на държавата при наем на вектигален

имот собственикът в невъзможността си ефективно да

експлоатира всичките си имоти и да ги защитава

предоставя на друго лице което е има и владелческа

защита интересът както на собственика така и на

наемателя са били гарантирани а веща се е употребявала

ефективно и е носела своя стопански резултат и за

двамата като е и сигурно защитена. -прекаристът също се

ползвал с владелческа защита прекариумът (praecarium)

това е имущество давано на малоимотните римски граждани

– клиенти които срещу това се задължавали да работят

безплатно определено време през годината и да оказват

почит на своя патрон и да гласуват за него. Собственикът

бил безусловно гарантиран с един интердикт а прекаристът

просто плодоприбирал и стопанисвал най-често поземленият

участък така имуществото е напълно защитено. Правната

защита се дава на всеки, които владее ако икономическият

интерес на кредитора ще бъде защитен по този начин в

най-голяма степен това е отразено в теорията на Йерин,

който разглежда въпроса в контекста на икономическата и

стопанска логика. Савини счита че владелческа защита се

дава само на лицата които имат намерение да владеят за

себе си, така не може да се обясни защо

залогоприемателят и влогоприемателя по договор за

секвестър както и прекаристът имат владелческа защита

(любимият въпрос на Т. Пиперков на изпита).

* Гл. ас. Т. Пиперков пита как преторът ще защити

правото на перегрински собственик, който е загубил

владението на веща -чрез една фикция, по силата на която

за конкретният случай перегренът се приема за римски

гражданин и му се дава право на иск.

** Фидуция - правна фигура, с която се постига реално

обезпечение: недостатъци за длъжника изчерпва наведнъж

целия кредит които би могъл да получи във връзка с веща.

Длъжника губи собствеността върху веща си. Кредиторовият

интерес също е пожертван ако веща погине тя погива за

собственика си в случая кредитора и втори път погива

като обезпечение на неговото вземане. Ако кредитора

отчужди веща, а след това длъжникът изпълни той може да

предяви иск срещу своя кредитор, с които ще търси веща

си или нейната равностойност.