Joomla Software solutions Template

Payday loan

НАУЧЕН СТАТУТ НА ПЕДАГОГИКАТА

Педаг. в с-мата на научното знание. Науката е с-ма от знания за съществуващите връзки, отношения в действит., получени и развивани в резултат на спец. обществ. дейност следователно могат да се диференцират сл. признаци на науката: с-ма от знания отразяващи законом. на движение, изменение и развитие на прир., обществото и човека; има свой обект и предмет на изследване, съдържателен фонетичен апарат, методология, пр-пи и методи на изследване; установява доказателственост, достов., истинност на изворите и фактологич. м-л.

От гл. т. на своя предмет, педаг. има сл. статут в с-мата на науките: на границата е на соц. и хуманит. науки; педаг. е поведенческа наука; педаг., която съчетава фундаментални и пракоприложни пробл. на у-щното възп. и обучение; педаг. е една от когнит. науки, защото описва и обяснява възприем., прераб., и използването на информация; тя е нормативна наука, защото в нея се предписва поведение на учениците.

Предмет, ф-ии и задачи на педагогиката. Според предм. на педагогиката се очертават сл. особености: изучаване закономерностите, тенденциите и перспект. в развитието на педаг. процес; педаг. е динамична наука, защото има силно изразени интеракт. функции и тенденции. Тя тр. да отчита и изучава факторите от макро и микросредата, които имат отношение към възп. и образ. на личността в съвр. общество; педаг. е непоср. свързана с педаг. практика и има силно израз. практ. насоченост; тя натрупва своя експерим. м-л по 2 н-на: като се организ. в у-ще опитноизследов. работа и като се обобщава опита на добрите учители. ПРЕДМЕТ на педаг. е разкриването на законом. във възпит. на личността, реализиращо се чрез технол. на педаг. процес. ОБЕКТ на педаг. е развив. на човека, неговото формир., изменение и самоизменение. ФУНКЦИИ:

1)       Описателна-педаг. описва явл., които изследва, а това става на осн. на емпирични данни натрупани в педаг. опит;

2)       Обяснителна – педаг. познание се стреми да навлезе по-дълбоко в същността на педаг. явления;

3)       Конструктивна – педаг. теория предначерт. научно-целесъобразни основания за практическа педаг. дейност;

4)       Прогностична – педаг. наука тр. да предвижда развит. на уч.-възпит. практика в едно бъдеще

5)       Светогледна – педаг. знание формира педаг. светоглед в студентите, които се подготвят за учители;

6)       Методологична – педаг. оказва помощ на др. науки за изясн. същността на собств. им предмет

ЗАДАЧИ: 1група – теоретико-прогностични:

-          съставяне на прогнози за развитието на с-мата на образованието;

-          разраб. и доуточнява целта на възпитанието;

-          педагогиката разраб. целта, задачите и пр-пите на възп. и образованието;

2 група  -  проективно-конструктивни:

- разкрива научните основи на съдърж. на възпит. и образованието;

- разраб. научните основи на обр. с-ма на пр-пите на нейното изграждане и управление

- изучава интеграцията на обр. с-ма с др. соц. ф-ри

3 група – приложно-реализиращи:

- педаг. разраб. м-ли документация с приложен х-р, учебници, методики, указания

- създава с-ма за интеграция на образ. с-ма с др.соц. ф-ри на обществото

Педагогиката включва: теория на обучението, ТВ, основи на педагогиката и управление на образованието. Основните педагогич. понятия са:

ОБУЧЕНИЕ – преднамерена, целенасочена, специално организирана дейност, която осигурява съотв. образование, възпитание и развитие на личността. То се извършва в условия на организирана уч. с-ма в у-ще.

ВЪЗПИТАНИЕ – целенасочено, организ. въздействие в/у личността. В широк смисъл на думата това е възпит. въздействие в/у личността на цялото общество. В тесен смимсъл това е специализир. възпит. работа насочена към формиране на с-ма от к-ва, възгледи и убеждения.

ОБРАЗОВАНИЕ – отнася се до придоб. на знания, до теоретична подготовка, до усвоени умения и навици, които се постигат чрез самост. подготовка.

Диференциация на педагогиката: 1 По равнище на обобщеност: основи на педагогиката; сравнително образование; мениджмънт в образованието;

2 По възрастов статут: преду-щна педагогика; у-щнс педагогика; методики на обуч.; дидактика на ВУЗ; андрагогика; герагогика; ИПБО; семейна педагогика;

3 По равнище на професионалната ориентация: икономическа педагогика; военна педагогика; медицинска педагогика; юридическа педагогика; професионална педагогика; педагогика на изкуството;

4 По равнище на анормално развитие и поведение: педаг. на девиантно поведение; превантивна педагогика;

5 Специална педагогика: логопедия; олигофренопедагогика; сурдопедагогика; тифлопедагогика

6 На м/удисциплинарно равнище: педагогическа психология; философия на образованието; педагогическа социология; педагогическа етика.

Обособяването и развитието на НУП като отделна научна областнамира своите основания в сл. моменти: НУ се явява мн. важен етап на образ. с-ма; учебно-възпит. процес в НУ има редица специф. особености, които се определят от своеобразието на възрастовите х-ки на детето от начална училищна възраст; НУП особено интензивно се развива през посл. десетилетие като самостоятелна научна област.

Актуалността на НУП се определя от сл. особености на образ. процес: от сложната и противоречива прир. на детето; от специф. параметри на образ. процес, които се изразяват в конкр. учебно-възпит. задачи, които реализираме в 1-4 клас; от степента на готовност на детето да реагира на педаг. изисквания; от механизмите на у-щната адаптация; от тенденциите, които са свързани с възникването на проблеми от социален, познавателен и емоционален х-р; от потребността на детето от радостни прежив. и романтика.

ПРИНЦИПИ НА НУП: пр-п за индивидуалност на личността; пр-п за цялостност на педагогическия процес; пр-п за единство на участниците в образователния процес.

СИСТЕМА НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

Същност и обусловеност на образ. с-ма. Под с-ма на образ. се разбира съвк. от вс. учебно възпитателни , у-щни и извъну-щни заведения за деца, младежи и възрастни в Б-я. Включват се научноизследоват. институти и лаборатории, които разраб. проблемите на образованието. Чрез Конституцията, закони и правилници нашата държава урежда структурата на обр. с-ма, на нейните ф-ии и ръководни  пр-пи. В/у с-мата на обр. влияят национални историч. особености, традиции и постижения в областта на образованието. В с-мата на обр. влизат органите за управл. и ръководство– МОН, Регионалните инспекторати.

ФУНКЦИИ: Всяка една ф-я има обществено и личностно значение. Те се разгл. Съобразно очакванията, потребностите и интересите на обществото като цяло, а в личностен смисъл като стремеж и цел на отделн. Личност.

1 възпроизвеждаща ф-я – чрез с-мата на обр. се възпроизв. худ. и м-лния живот на обществото, т.е. възпроизв. се работната сила на обществото.

2 познавателна ф-я – образованието е осн. средство за усвояване на натруп. чов. опит, за социализация на човека и за развит. на интелект. спос. и интереси на ученици’

3 формираща – тя е присъща на всичкте ел. на ОС  и показва връзката м/у обучение, образов., възпит. и самовъзп. на личността;

4 селективна ф-я – реализира се чрез подбора и ориентир. на учениците към съотв. тип и вид уч. заведения съобр. потребностите на обществото;

5 културна ф-я – обр. е един от важните ф-ри за култ. развитие на обществото. Култ. ценности имат съзидателни измерения в цялостния педаг. процес в организирането на обуч. в у-ще.

6 политическа ф-я – ОС-ма изразява интересите на отделните съставки на обществото, групите прослойките, гражданските сдружения. У-щето се явява могъщ институт за възпитание, за изграждане на светоглед, на полит. съзнание и поведение.

ПРИНЦИПИ на обр. с-ма:

-          равни образов. права на вс. граждани на страната, без оглед на расова, национална и религиозна принадл., на имуществено и соц. положение. Този пр-п е залегнал във Всеобща декларация за правата на човека от декември 1948г.

-          задълж. образование е установено в Конституцията и  Закона за просветата

-          пр-п за светско образование;

-          безплатно образование – според закона задължителното обр. е безплатно. Осиг. се безпл. учебници, пособия, и стипендии;

-          единсвто в обр. с-ма – осъществ. се чрез единни държавни уч. планове за еднотипните у-ща. По този начин се създават усл. за единно и равност. образ. на децата в Б-я

-          съвместно обуч. на децата от двата пола.

Видове образователни с-ми:

1 Централизирани – с общо единно ръков., което взема решения за образ. с-ми , закони, правилници и др. нормативни актове. Може да се осъществи постоянен контрол  на разл. нива. Има прозрачност на бюджетните и извънбюдж. средства за образование. Недостатък е консерватизмът в обр. с-ма; ръководството отгоре подтиска личната активност и инициативност, не се отчитат интересите на жителите от разл. райони в Б-я.

2 Децентрализирани – най-ярък пример е съществуването на у-ще, университети и центрове за образователна структура, които са юридически субект на пазара на труда.

3 Стандартизирани – отличават се с предвар. разработени стандартни  изисквания по вс. проблеми в образованието

4 Нестандартизирани – дава се по-голяма лична свобода на педагозите на регионално и национално равнище.

НЕДОСТАТЪЦИ НА БГ ОБРАЗ. С-МА

1 Закриване на звената по извънкл. Дейности

2 Закриване на детско-юношеските и младежки организации

3 ликвидиране на водещи научно-изследователски институции и лаборатории

4 държавата не е в състояние да осигури равен достъп до качествни обр. услуги на вс. деца

5 увеличава се броя на децата, които не посещават у-ще

ВЪЗПИТАНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

Човекът притежава набиологични преобразувания, съзнание, мислене, чувства, воля, труд. Подчинява се на биол. закони, които са ест. предпоставки за развитие на социалното. Човекът притежава качествено нова биол. организация, а именно кората на главния мозък. Генетичната основа на човека не се променя, но биолог. Св-ва се развиват под влиянието на соц. среда. Соц. и биологичното не могат да се свеждат едно към друго. Генет. наследяване произтича независимо от волята на човека. Доколкото биологичното е предпоставка за социалното, обществото тр. да създава нормални усл. за живот на чов. индивид.

За да бъде един човек личност той тр. да притежава соц. к-ва, проявени в н-на на живот, потребности и интереси, способност за творч. дейност, овладяване култ. ценности на обществото и убеждения. Основен признак на личността е индивидуалността, т.е. пречупването на социалното в индивидуално.

Индивид е всяко живо същество. Понятието човек е по-общо и съдържа в себе си понятието личност. А човек е личност, когато усвоява конкр. условия, при които живее и се труди.

Развитие и възпитание на личността. В продължение на целия си живот човек се изменя но през различни етапи, тези промени имат разл. количествена и качеств. х-ка и интензивност. Именно в детската и юношеската възраст настъпват интензивно физич. и дух. промени у човека. Развитието е обективен процес на качеств. положит. изменения на живата природа и в частност на човека. Не всяко изменение е развитие, а само онова, което се х-зира с движение от по-низша към по-висша степен. При човека това изменение се извършва чрез 3те родови дейности: игра, учене и труд. Развитието на детето се извършва в процеса на растене. Изразява се във физич. и психич. изменения. Детето е подложено на множ. външни въздействия, но от др. страна в действия организъм действат вътр. сили, чрез които се пречупват външните въздействия. Този сложен процес на развитие е продължителен и противоречив. ФАКТОРИ за развитие на личността са:

-          наследственост – онасл. се извършва от генетичния код, които се предава от родителите на децата. Генетичната програма вкл. 2 типа наследственост общочовешка(в нея са закодирание възможностите на човека да се развива биологично  и социално. Това е наследственост която е притежавана от всеки нормално роден човешки индивид) и индивидуална( получ. се от взаимод. на генотипа на двама родители) . Наследствения фонд зависи от усл. на живота.

-          Среда – това соц. обкръжение, в което се формира детето. Тя бива географска( климат, прир. усл., оказващи влияние в/у н-на на живот), социална( съвк. от обществени явления и отнош м/у хората), семейна.

-          Възпитание – влиянието на възпитанието в/у развитието на детето се поставя в зависимост от типолог. особености, темперамента и индив. своеобразие. Ако възпит. не се съобразява с процеса на развитие, с неговите движещи сили, със спецификата на средата започват да се пораждат вътр. и външни противоречия, конфликти, кризиси в живота на детето, които могат да доведат до отриц. прояви. Процесът на възпитание протича под влиянието на ф-рите от соц. среда, които тр. да бъдат в унисон с потребностите и интересите на детето.

СЪВРЕМЕННИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ

Особености на възп. процес в НУ. Възп. процес се осъществява на осн. на опред. съдържание на възпитанието. Под съдърж. на възпит. се разбира обемът и к-вото на възпит. понятия, чувства, възгледи, убеждения, умения, навици и привички. Възпит. процес се разгл. като съзнателно целенас. взаимод. на личността с вс. ф-ри от заобик. среда, които могат да оказват възпит. влияние в някакво направление на възпитанието. Възп. дейност в нач. класове се реализ. чрез система, включваща дейности, методи, форми и средства осъществявани по посока на постав. възпит. цели и задачи.

В НУ осн. направления на възп.. работа се реализ. чрез сл. дейности:

- в уч. дейност – използва се възп. ценност на ЗУН придобивани на осн. на конкр. уч. съдържание на цялостната организация на взаимод. в класа;

- чрез дейностите, които осъществява нач. учител като класен ръководител;

- чрез цялостната с-ма на извънкл. дейност, която се реализ. в у-ще(познавателна, художествено-творческа, трудова, спортно-туристическа);

- чрез извъну-щна дейност осъществявана от разл. институции в обществото;

ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ:

1)       Формиране светогледа на учениците от нач. у-щна възраст – светогл. се разгл. като обобщаваща с-ма от схващания, възгледи за света, за мястото на човека в него. Светогледа е съвк. от научни, политически, религиозни, естетически убеждения и идеали на хората. Обучението по отд. уч. предмети има опред. възможности и допринася за формиране на светогл. на учениците. Съществена роля в процеса на светогледното възп. имат разнообр. извънкласни и извъну-щни форми провеждани с малките деца. Осн. ЗАДАЧИ на светогл. възпитание са: усвояване на научно знание; възпитаване на осъзнати възгледи, убеждения, които да намират израз в реалните отношения и в повед. на учениците в заобик. ги прир. и индустриална среда; учениците придоб. знания за разл. форми на отношения на човека към заобик. го среда;

2)       Гражданско възпитание – целта му е формиране на гражд. култура на учениците чрез усвояване на знания за обществ. среда и взаимоотн. м/у хората. В съдържателен план гражд. възп. е насочено към изграждане на с-ма от представи за родния край, чувството на съпричастност към миналото, стремеж към съхран. на БГ традиции, нац. ценности и възпитаване на положит. отнош. към  др. страни и народи. Гражд. възп. подпомага развитието и утвърждаването на подрастващата личност като автономна, свободна, способна да поема отговорност за себе си и околните. ЗАДАЧИ на гражд. възпитание: формиране представи за родния край, интерес към миналото на БГ народ; формир. на представи за най-важните прир. и обществени обекти, държ. институции и техните функции; усвояване на знания за нар. и религ. обичаи, интерес към нар. песни и танци; осъзнаване на правата и задълж. на вс. член на обществото при взаимод. на чов. в разл. соц. групи;

3)       Нравствено възпитание – усвояване на знания, представи и понятия и нравств. поведение чрез формиране на позиции, отношения, нравств. чувства и привички. ЗАДАЧИ: усвояване на знания за нравств. категории(отговорност, справедливост, чест, достойнство, съвест); усвояване на знания за осн. норми и правила за поведение в обществото; усвояване от учениците на умения и навици за вежливи форми на общуване; формиране на комуникат. умения у учениците необходими при извършване на разл. дейности в у-ще, семейството и обществото; реализиране на опред. модели на поведение; възпит. на нравств. к-ва и чувства;

4)       Естетическо възпитание – възпитаване на ест. отнош. към заобик. действителност, което се основава на усвояване на знания и формиране на умения и навици за естет. дейност. Процесът на ест. възпитание вкл. разл. форми и методи, които имат за цел развитието на творч. способн. на учениците и стимулиране на техните естет. чувства. ЗАДАЧИ: развитие на възможностите на децата за естет. възприемане и отнош. към заобик. действителност; възпитаване на сремеж и потребност у учениците да съблюдават осн. пр-пи на естетиката в у-ще, в сем., в обществената среда; интерес и любов към книгата; форм. на умения и навици за емоц. възприемане произв. на изкуството; създаване на интерес към произв. на нар. творчество; развитие худож. способности на учениците в разл. области на изкуството и културата;

5)       Здравно възпитание – цели възпитаване на здравосл. н-н на живот в разл. видове дейности – игра, учене, общуване. ЗАДАЧИ: форм. на представи за знач. на физич. упражнения, за развит. на човека,  необх. от укрепване на здравето; провеждане на възпит. работа в у-ще с цел закаляване и спазването на правилен режим, здравна култура и физ. дееспос.; формир. на потребност у учениците за ежедн. занимания с физич. упр., с разнообр. спортни дейности; целенас. дейности с малките за повиш. на работоспос. и за развит. на осн. физ. к-ва – сила, бързина, издържливост; развитие на нравств. волевата сфера на учениците;

6)       Полово възпитание – има за цел формирането на полова култура на личността съобразно индив. особености и общоприетите обществ. норми и очаквания. ЗАДАЧИ: осъзнаване от учениците на тяхн. пол. принадл. и изисквания свърз. със спазването на съотв. модели на поведение в общув. с др. пол; форм. на опред. позит. отнош. към представителите от др. пол; форм. на умения и навици за спазв. на лична и обществена хигиена; усвояване на знания и създаване на отнош. към разл. обществени дейности и меропр. свързани с пол. възп. и сексуалната култура

7)       Екологично възпитание – цели формирането на екол. култура на учениците чрез усвояване на ЗУН за природосъобр. дейност, готовност за вкл. в разл. форми на работа по екол. възпитание. ЗАДАЧИ: усвояване на знания за необх. от опазване на чиста и екол. ок. среда; възпитаване на стремеж и желание за опазване на прир. и ок. среда; формиране на умения за решаване на конкретни еколкогични задачи.

УЧИЛИЩНИЯ КЛАС КАТО СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКА СРЕДА

Училищния клас като соц.група – явява се осн. организационна единица, в която се пресичат пряко многопосочните взаимод. в у-ще, а и косвено м/у у-щето, сем. и обществото. Уч. клас е вид соц. група и като такава притежава осн. х-ки на групата и по-точно има цел, норми, ценности, общуване м/у членовете, приемане на групата. Осн. ЦЕЛ на уч. клас е реализирането на уч. възп. дейност. Осн ФУНКЦИИ на уч. клас са свързани с решаване на педаг. цели: образователни, възпитателни и развиващи. Като организац. структура уч. клас се обособ. на осн. на нормативни документи. Уч. клас се явява самост. единица в рамките на у-щето и има определена автономност по отношение на др. класове и групи включени в структурата на уч. зазведение. Всеки един клас притежава свои ценности, има разгърната структура на вътр. комуникация и взаимод. м/у участниците.

Микросоциология – с постъпването в 1 клас соц. контакти се разширяват. В процеса на съвместна уч. дейност се създава взаимоотн. с др. ученици. В у-ще има установена развита с-ма от правила и морални изисквания. Осн. ИЗМЕРЕНИЯ на значимостта на у-щния клас за всеки ученик като член на ученич. общност са: уч. клас съдейства за интелект. развитие на децата;  съдейства за соц. развитие на децата; съдейства за развитието на мотивац. сфера – взаимоотн. в класа дават отражение в/у потребностите, мотивите, чувствата, ценностите на всеки член от уч. общност; съдейства за формир. и възпитаване на отнош. на ученика към разл. видове дейност; спомага и е среда за интензивно общуване.

Осн. стадии в развитието на класа и задачи на нач. учител. При обособ. на етапите могат да се посочат сл. ПРИЗНАЦИ: вътр. изменения проявяващи се в осн. дейности и отнош. на творческото сътрудничество; х-р на взаимоотн. м/у учениците; мотиви на поведението на децата; равнище на тяхното нравствено развитие. На осн. на тези признаци и на базата на опита от педаг. практика могат да се определят сл. ЕТАПИ:

А) формиране на у-щния клас като организац. единица – това е етап на дифузната група, т.е. това е неорганизирана група ученици, които са обединени от обща цел за реализирана учебна възпитат. дейност. През този период нач. учител тр. да прояв. по-голяма взискателност, доброжел., последоват. и най-вече целенасоченост на действията за реализ. на учебно-възп. задачи. Постеп. да се започне изграждането на актива на класа. През този първи етап работата на учителя е предимно организаторска;

Б) Учителят и актива на класа работят съвместно. В този процес започва да се формира активът, който помага на педагога за предявяването на педаг. изисквания към др. членове на класа. Учителят контролира работата на актива и оказва необх. сътрудничество и съдействие. Важно усл. за развитие на класа е постеп. и непрек. усложняване на задачите и разшир. на кръга на съвм. дейности. На този етап се  обсъждат задачите, планират се и се проектират разнообр. дейности. По този н-н постеп. се развиват взаимоотн. в класа, заедно с това започват да се създават подгрупи, в които се изяв. определни лидери, открояват се изолирани ученици. Възпит. ф-ии на педагога през този етап преминават от организаторски към оперативно ръководство на актива. Своите изисквания учителят поставя както чрез актива, така и при взаимод. с отделни ученици. Непоср. задача на педагога е да следи динамиката в развит. на взамоотн. на класа и при необх. да се намесва, да внася корекции съобразно интелект. и нравств. потенциал на възпитаниците.

В) Този етап е х-рен с това, че учениците проявяват по-голяма инициативност, активност, самост. Включването в общите задачи на класа става доброволно в името на общото дело. Учениците започват да прояв. изисквания към себе си и другите. Важна педаг. задача е формир. на общественото мнение, защото чрез него се създават усл. за проява на определени личностни к-ва като отзивчивост, толерантност, съприч., взаимопомощ и сътрудничество. Така постепено се формира своеобразна атмосфера в класа.

Педагогически стратегии- те оказват влияние е/у развит. на у-щния клас. Те създават усл. за пълноц. среда в учебно-възп. дейност и живот на учениците в тази среда. Стратегиите се отнасят до следните области: със своите ценности ориентации и личностни особености, стратегиите подпом. конкр. действия на нач. учител в най-разнообр. ситуации; за успешна дейност на нач. учител са необх. организаторски умения за работа както с класа като група, така и с отд. ученици; важда задача на учителя е контрола в/у дейн. на учениците в класа и на класа като обособ. организационна единица.

КЛАСНАТА СТАЯ КАТО ОСНОВНО РАБОТНО МЯСТО

Проектиране на кл. стая. Мебелировката в кл. стая тр. да поддържа и стимулира ефективно обучение. Необх. е гъвкавост в разполож. на центровете – възможност за преустройство. Тихите и шумни дейности да са разделени максимално. Областите в които има мн. движ. да са свободни от задръстване. Учителят тр. да вижда учениците и учениците да виждат пълноц. дъската и нагл. средства. ХИгиенни изсисквания.Изложението на стаята да е южно или югоизточно. Стаята да е с дължина 9м, ширина – 6м и височина до 4м. Изискв. към подредбата: учениците тр. да са разположени така, че вним. им да е насочени към учителя. Учителят да е разпол. в естествен център на вним. Учениците да са разпол. така, че лесно да се демонстрира тяхн. работа; работните места да учениците да са столове и работни маси, защото те поущтряват учениците и са безопасни и удобни за работа.

ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ И ЛИЧНОСТТА НА НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Понятие за учит. професия. Тя се различ. от вс. ост. професии по своята специф. роля и предназначение, а именно да формира и развива личността на подрастващите, да им помага в опозн. на света, на своята роля и ф-ии в него. В професиологията учит. професия се съотн. Към социономически специалности от рода “човек-човек”. Тази проф. е социална. Учит. проф. означава човеководство.

Системна структура на професията – към нея отнасямае целта, обекта, предмета, средствата и условията на труд. ЦЕЛИТЕ се определят от потребн. и изискв. на обществото, от промените в образов., от обществ. живот сега и в бъдеще. ПРЕДМЕТ е учебновъзп. процес в у-ще. ОБЕКТ е детето или ученика. Обект сложен, труден, динамичен и променилив, както възрастово, така и индивидуално. Сложността му се свързва не само с възраст. промени,  но и с факта, че в него се концентрират мн. др. ф-ри. Те ок. влияние в/у развитието и изграждането на детската личност.

Професионални ф-ии на учителя са:

1)       Комуникативна – тя е водеща ф-я поради многообр. и всеобхватността на профес. взаимод. на учителя в неговата дейност. Тази ф-я се изявява във всеки момент и във всяка форма на учит. труд – в урока, извън него, с родителите. Готовността за изпълнение на комуник. ф-я е сложна и многоаспектна задача. Решав. на такава зад. се поставя в завис. от уменията на учителя за комун., до езиковото му и неверб. Общуване, до диференциране на взаимод. с класа, с групи ученици, с отделни ученици и родители. Вс. това зависи от индивидуално-психологичн. к-ва на учителя, от умението му да осъществява контакти в у-ще и извън него.

2)       Конструктивна – тя отраз. съзидат. страни в дейн. на учителя. Той извършва редица действия свързани с проектир, програмир., предвиждане и прогнозиране на неговия труд. Според Кузмина това са действия свързани с подбора, композицията и проектирането на учебновъзп. съдърж., с обогат. и систематиз. на профес. действия и разл.форми на работа. Могат да бъдат обособени условно 3 сфери в изявата на конструкт. ф-я: преобразуване на научната информ. в уч. съдържание; проектир. на детското развитие; предвиждане резултатите от отд. педаг. явления и ситуации, които обхващат по-кратък или по-продълж. период от време.

3)       Организаторска – има следните осн. групи действия спрямо тази ф-я:

-          ориентационни – отнасят се до ориентир, на педагога в разл. професионално-педаг. ситуации в особеностите на уч. материал;

-          мобилизационни – отн. се до тези, които са свърз. с ръководене на ученето и  извънурочните дейности с цел активиране на вним. на учениците, на техните интереси и волева настойчивост Решаваща за успеха на тази функция е професионалната находчивост и инициативност на учителя. Способността му да управл. дейността на учениците, да организира общуването и факторите на соц. среда;

Под организаторски умения се разбира владеенето на способности и похвати за изпълнение на действия, основани на знанията по психология и педагогика.

4)       Гностическа – отнася се до същността на учит. професия, до преподаването и усвояв. на знанията и уменията. В нея са обособени сл. сфери:

-          Познавателни действия по отнош. на обекта, учениците, които се отнасят предимно за диагностицирането на учителския труд

-          Опознаване на учениците

-          Познаване действията в областта на научната специалност, която преподава учителя, а също така и знания по педагогика и психология и др. науки отнасящи се до специалността;

Професионални роли на началния учител. В литературата ролята се определя като съвк. от

ф-ии, действия, н-ни на поведение съобр. обществените очаквания. Има сл. осн. роли на учителя:

- има насоченост към учениците – тя х-зира усилията на учителя за адапт. и приспос. на учениците към у-щната среда и нейните изискв. към формир. на общи и специф. умения, към изграждането на класен колектив и на актива на класа;

- Взаимод. с колегите от учит. общност- свърз. е с необх. от системност и координираност в педаг. процес на различни нива;

- Ролеви взаимод. с др. учители в у-ще

- Свързана е с осигур. на м-лно-технически усл. за провеждане учебно-възп. дейности, за възп. на здравна култура, вредни навици

- ролевите взаимод. с родителите

- Дейността на учителя като информатор, събеседник, консултант по въпроси на обучението и възпитанието на разл. равнища

- Роля на помощник на учениците и родителите

- Роля на образец, еталон на поведение както за учениците и за родителите, така и за обществото.

����&�
xP8-Q�рия във формалното и неформалното образование.

Основна цел на мрежата:

Да се създаде работеща мрежа от интересуващи се институции, юрицически и физически лица, работещи по проблемите на ООС и УР, като се подпомага индивидуалното развитие и взаимодействието между тях.

Специфични цели:

Да започне изграждане на работеща мрежа за ООС и УР

Дейности:

1. Да се създаде неформална мрежа за ООС и УР
2. Да се създаде и поддържа База данни за организациите – участници в мрежата; техните дейности, опит, познания, налични ресурси, програмни области и т.н.
3. Да се насърчава включването на нови участници в мрежата.
4. Да се идентифицира изграждащата се национална мрежа от училищни Екоклубове.
5. Да се разпространява информация от Базата данни за членовете на мрежата, като по този начин се насърчава развитието на потенциални партньорски взаимоотношения.