Joomla Software solutions Template

Payday loan

Историческо възникване и промяна на идеята за

екологичното възпитаниОсновните положения на екологията в педагогическата практика са намерили отражение във формата на екологическото образование и възпитание. Този термин възниква в края на 70-те – началото на 80-те години на XXв. И в известна степен се явява синоним на словосъчетанието „образование в областта на околната среда”. Изворите на екологическото образование и възпитание са скрити в далечното минало, и Република Беларус е богата с тях.

Още през XVI век територията на Беларус ( влизаща тогава в състава на Великото княжество Литовско) се появяват прогресивни за онова време мисли „за ролята на природата при формирането на моралните ценности на човека” (Н. Гусовски), „ за природната и морална ( абстрактна) равнозначност на хората” ( Ф.Скорина), „за натуралното право”, което трябва да произлиза от природата на личността”(С. Будни, А Волан). Н. Гусовски, един от първите беларуски хуманисти, издига идеята за природо-съобразно възпитание на човека и обществото като цяло. В „Песента за зубъра” той описва природните, битови и социално-политически условия на живота на беларуския народ, специално подчертавайки значимостта на природата за всестранното развитие на личността. В „Малка пътна книжка” Франциск Скорина за пръв път в източно-славянската писменост публикува прогноза за затъмнения и други астрономически явление, което оказва значимо влияние върху тогавашното обществено съзнание.

Охраната на зубри, бобри, лебедови гнезда за пръв път се споменава в „Съдебника” от 1492г., действал тогава във Великото княжество Литовско. На територията на Беларус ( бившето Литовско Полесие) съществували два големи гори – Беловежската и Гродненската, равни на които нямало в Европа. В тези гори имало лосове, норки, лисици, видри, златки, невестулки,бобри. В Беловежската гора до наши дни е съхранен представител на изчезналата порода първобитни животни – зубърът. Съгласно Статута от 1588г., убиването на зубър се смятало за углавно престъпление и се наказвало с глоба от 2 хил. рубли или с изселване в Сибир. За убиването на бобър също се придвижва глоба в размер на 4 копи грошове.

В продължение на 240 години ( от 1580г. до 1820г. ) образованието в Беларус се намира под влиянието на йезуитите; тяхната образователна система нанася голяма вреда, а техническите и правните науки, естествознанието и медицината дълго време биват пренебрегвани. През 1775г. в гр. Гродно са основани Медицинското училище и Институтът на акушерското изкуство. Предупреждението срещу естествените науки е толкова голямо, че не се намират желаещи да се учат в тези учебни заведения. Следва да се спомене, че първите училища ( те се наричат католически ) на територията на Беларус са отворени към края на XVI век. В Борисовския ( 1522г.) и Слуцкия ( 1545г.) уезди ( административна парична единица в Беларус по онова време ).

От XVII век стремежът да се приближи училището към живота подбужда разширяване кръга на училищното образование с разнообразни „реални” предмети: родни и чужди живи езици, математика, история, география и естествознание. Учени и обществени дейци предлагат редица училищни проекти, в които естествените науки заемат незначително място в система на образованието, и едва реформата от 1782г. закрепва включването в учебния план природни науки.

От 1789г. на територията на Беларус се откриват първите народни училища, издържани за сметка на държавата. Така, през 1789г. в Могильов е отворено Главно четирикласно народно училище. През 1809г. то е преобразувано в Могильовската гимназия, в чийто учебен план влизат „Въведение във всеобщата европейска география” и „Земеописание на Руската държава” ( 3 клас ); Руска география”, „Естествена история” ( 4 клас ).

В Беларус от времето на присъединяването й  към Руската държава ( 1772г. ) възпитанието на юношеството се намира в ръцете на католическото и униатското духовенство. Преподаването в училище се провежда на полски и латински, а естествените науки, които оказват  въздействие върху формирането на мирогледа, правилната представа за природата и развиват умствените способности, са включени в учебните планове по-широко едва през 1853г. Преподаването на естествените науки по класове се разпределя така: в 1 клас – общи и достъпни за детското разбиране сведения за природните тела; във 2 и 3 клас – зоология; в 4 и 5 клас – ботаника; в 6 клас – минералознание; в 7 клас – анатомия и физиология на човек.

Характерно за Беларус явление, започвайки от XVII век, е създаването на градини и паркове към именията. По броя на градините си се открояват Пенският, Слуцкият, Речицкият и Бобуйският уезди. В началото на XIX век собственикът на имението Дубровна в Оршанския уезд на Могильовската губерния княз Любомирски, голям любител и познавач на градинарството, почти насила кара своите селяни да засаждат градини. През 1815г. помещик Доминик Монюшко на територията на своето имение създава частно училище, в което се преподават освен други науки, градинарство, агрономия, лесовъдство, пчеларство. В горните класове се преподават география и история на земеделието. Към училището е създадена ботаническа градина. Част от земята е разделена на селяните. Възпитанието от Монюшко поколение е образовано, хуманно, дълбоко обичащо своя край и природата.

Парковото пейзажно изкуство към края на XVIII век се разпространява из цяла Европа и през последната четвърт на XVIII век обхваща и Беларус.

В паркостроенето получават разпространение нови композиционни прийоми, основният мотив на които, по думите на G. Ciolek ( 1954 ), става „красотата на природата, вървяща пред красотата на изкуството”. Първата градина е създадена на границата между XVIII и XIX век.

Към 60-те години на XIX век сериозно нараства авторитетът на науката. Младежта проявява интерес към естествените науки. Интензивно развитие получава ботаническата наука. В именията на Беларус работят естествоизпитатели, оставили осезаема следа в развитието на градинско-парковото изкуство. С изучаването на електрическия ток в растителните и животинските организми се занимава в родовото си имение Над. Неман в Узденският район талантливия учен, природовед, професор по електрография и магнетизъм Я.О. Наркевич-Йодка.

Особен интерес през това време се появява към екзотичните растения и към колекционирането им. През втората световна война много от парковете се пълнят с екзотичните видове и приемат характера на колекционни обекти. По този начин естествознанието се опитва да навлезе в общественото всекидневие, а училищната реформа от 1782г. закрепва онова, което се налага от практическите изисквания на живота.

През 1760г. се появява първият руски учебник по начално естествознание.

Най-големите открития в областта на биологията през XVIII-XIX векове не са могли да не повлияят върху промените в училищното образование. Така, в гимназиите на Беларус са използвани шест варианта учебници по география и естествознание ( 1868г. ).

През 1893г. гимназиите на Беларус представят на Международната художествено-промишлена изложба в Чикаго хербарии и естественоисторическите колекции, изпълнени от ученици и учители, които са отличени с дипломи.

В педагогическата литература по онова време все по-често се срещат мисли за материалната ценност на знанието, давано от естествените науки. Така,Й. Гьоте, с прозорливостта на гений, казва: „Ако бях намислил да основа философска школа, никога не бих допуснал в нея никого, който не се е запознал сериозно с поне един от клоновете на естествознание”. „Без естествените науки няма спасение за съвременния човек”- такъв извод прави А.И. Херцен 100 години по-късно.

Най-раните деятели на естественоисторическото образование в Русия в края на  XVIIIв. Придават голямо педагогическо значение на естествознанието. Те смятат, че то дава на учениците необходимия запас от верни представи за заобикалящата ги природа. Тези знания имат двояко значения: първо, те ни учат ясно да разбираме задачите, които ни поставят най-главните видове на човешката дейност, и дават възможност правилно да реагират на явленията от действителността; второ, те във висша степен способстват за изграждане на съзнателно светоусещане.

Голямо нововъведение на територията на Беларус по това време са празниците за залесяване. Техните инициатори са директори на гимназии и училища. Те се стремят да раззеленят градове и многочислени села в отечеството си, които имат по онова време жалък и унил вид, да превърнат дерета и пущинаци в зелени горички и да насадят сред народа този обичай като имащ голямо възпитателно значение. Тази насока дава тласък  към по-нататъшното развитие на природо-охранителното движение в Беларус. Така, учениците от Лепелското училище осъществяват залесявания на пясъчните площи покрай Витебския път. Подвижните пясъци от този участък причиняват големи несгоди на селяните, затрупвайки ливадите и градините им. Близо 4 декара пясъци са залесени и превърнати в зелена горичка.

Попечителят на Виленският учебник окръг, в който влизат редица губернии на Беларус, В.А.Попов е организатор на много празници на залесяване. Той смята, че участвайки в тези добри дела, участниците се приобщават към отговорна работа – засаждат и се грижат за дърветата, научават имената им, ролята на горите в укрепването на почвата, в подобряването на въздуха, в разпространяването на плодовъдството.

Ето един пример на такъв празник, състоял се в Несвижската семинария на 14 октомври 1898г.

Учениците са събрани на училището. Директорът в словото си говори за значението на горите в природа там за развитието на градинарството, за това, че е необходимо да се засади градина сред пущинака. Залата е украсена с лозунга:”Общуването е природата е голяма наслада”. Пътят от училището до градината е украсен с гирлянди и знамена. Учениците под звуците на оркестъра тръгват към пущинака, където на групи започват засаждането на дърветата. Докато едната група засажда, другата изпълнява песни като: „Ивушка”, „Зеленей, мой сад” и др., след това групите се разменят.

Към училищата се засаждат овощни градини. Учителите носят културна мисия, обучавайки населението на най-добрите начини за градинарство, зеленчуковъдство и други отрасли на селското стопанство.

Във Франскополското народно училище (Витебска губерния) по инициатива на учителя Кирил Раудя е създадена прекрасна овощна градина, утроени са декоративни елхи. В  учебния план се включени занятия по градинарство и зеленчуковъдство. В Нововолското училище, е усилията на учителя Григорий Арцишевич, е създадена овощна градина, в която има 130 плодни дръвчета, 150 плододайни храста, 120 декоративни дръвчета от различни породи и разсадник. След местните селяни се разпространяват най-добрите семена на зеленчуковите култури. В градината на Дубровското училище сред селяните от учителя Николай Корзун се провеждат практически занятия по ашлайдисване на плодните дръвчета и занятия по пчеларство. В Лучниковското народно училище с усилията на учителя Константин Поджог е устроена образцова градина и питомник.

Това показва, че зародилите се първоначално „празници на залесяването” дават тласък за развитие на градинарството към училищата и организиране на първите училищни учебни-опитни участъци. За развитието на това движение можем да съдим по тази таблица:

В този период повсеместното създаване на учебните заведения оказва пряко въздействие върху разпространяване знанията за запазване природата на населението. Това било свързано с развитието на естествознанието както е Беларус, така и в Русия и зад граница.

Борбата на човека с природата започва с 1873г., когато метеорологът И. Жилински съставя план за пресушаване на пинските плата.

През този период Е. Хегел въвежда в науката понятието „екология”. През 1861г. той се опитва да даде дефиниция на същността на тази наука: „ Под екология разбираме обобщена наука за отношението на организма към заобикалящата го среда, към която отнасяме „ всички условия на съществуването” в широкия смисъл на думата”. Знанията по екологичната проблематика се натрупват в продължение на цялата история на човечеството. Оказвайки влияние върху различните слоеве на населението, те постепенно навлизат в масовото съзнание, променяйки съотношението в системата „човек-природа”.

През 1913г. е организирано „Общество за изучаване на Могильовската губерния”, целта на което е търсене на паметници от миналото, проучването им, описването и взимането на мерки по поддръжката и опазването им.

Педагогическият аспект на проблема се разглежда и на страниците на руските списания по онова време: „Учитель”,”Естествознание и география”,”Природа”,”Природа в школе”,”Вестник воспитателя”,”Руская школа”,”Педагогический листок”. Автори на статиите са известни учени.

Анализирайки отношението към естествените знания, виждаме, че в края на XVIII в. въвеждането на естествените знания, виждаме, че в края на XIXв.  Започва да си проправя път друго, по-дълбоко разбиране на значението на изучаването на естествените науки и обучението отстъпва мястото на възпитанието. Като голям пропагандист на естествено-научните знания се представя бележитият учен и педагог на 60-70-те години професор А.Н.Бекетов. В края на 60-те години П.Л. Лавров изразява отношението си към естествознанието във вид на сполучлив афоризъм: „естествознанието е грамотността на мисълта”.

Старото училище се е стремило да даде знанията и само тях, неговият девиз е бил – „да знаем колкото е възможно повече”. Неговото училище се стреми да научи детето да мисли и действа.

През 1910-1912-те години е училищата на Белоруския изобщо няма нагледни способия, не се прилагат екскурзии като форма на обучение. От спомените на училищния инспектор на Оршванския уезд:”…Целият раздел на книгата за четене по естествознание се усвоява от учениците само чрез четене и наизустяване на думите, без никаква представа за прочетеното; нагледност не се прилага”(И.М.Илиушин,С.А.Умрейко).

На този етап понятието „опазване на природата” носи тесен смисъл и се свежда към опазването на някои отделни природни обекти или изчезващи видове животни и растения. Постепенно то се допълва с ново съдържание: опазване на забележителностите на природата, природните ресурси и природата изобщо като жизнена среда.

Дейността по опазване на природата изисква формиране на определени качества у онези, които се занимават с нея. Възпитателният процес, насочен към опазването на природат, получава названието „природоопазваща  просвета”. Следва да отбележим, че последният термин по-пълно обхваща областта на училищната дейност, тъй като отразява съвременните представи за екологията като комплексна наука.

Методологическата основа на извода за необходимостта от опазването на природата е отказ от идеите за господството на човека над природата, покоряването й, осъзнаването на проблема за ограничеността на традиционно използваемите природни ресурси. Тези идеи продължават по инерция да функционират и до днес, макар и не в същата форма, както в края на XIX – началото на XX вв., когато само се зараждат сдружения и кръжоци по опазване на природата. Понятието „опазване на природата” само частично определя целият комплекс на екологическите проблеми на съвремието, които изискват ново философско осмисляне,коренно преразглеждане на редица социално-икономически въпроси, нови научни търсения и намират своето отражение в екологията като система на теоретичните знания, станали основа на опазването на природата.

Нормативни документи свързани с екологичното

възпитание у нас

Тъй като екологичното възпитание е един интердисциплинарен процес, то дава възможността на хората да придобият знания,умения,мотивация,ценности и ангажименти, за да използват природните ресурси по устойчив начин и да поемат отговорността да работят за качеството на околната среда.

Съвременното поколение е свидетел, участник и потърпевш от бурната индустриализация, химизация и демографски бум, които стимулираха промишленото производство в големите градове, които и модернизацията и окрупняването на земеделието в селскостопанските райони. Подрастващото поколение, възпитано в средата на високо развити технологии все повече губи връзката с бита, културата, историята на своя народ, а също и е естествената среда на обитаване – природата.

Ето защо и как се ражда идеята за екологичното възпитание и в българското общообразователно училище ( от I до XII клас) в началото на XXI век. Трябвало е да се въведе образование за околна среда и устойчиво развитие. В тази връзка е проведено и проучване, възложено от Програмата на ООН за развитие на Фондация „ТАЙМ”, целящо да се опрделят потребностите от изграждане на възможностите за природозащитно образование в системата на общообразователната подготовка на учениците от I до XII клас ( на възраст от 7 до 19 години ). Този доклад направи четиринадесет препоръки като за всяка препоръка е предложено време за изпълнение, както и предложен донор/подкрепяща институция. Създаване на стратегия за природозащитно образование, ръководство по природозащитно образование, създаване на капацитет от експерти, разработване на програма за специфичен ЗИП и СИП за всяка степен на образованието, които да имат насоченост към проблемите по опазване на околната среда, създаване на мрежа от пилотни училища, създаване на мрежа от съветници във всеки регион, които са подпомагат природозащитно образование, разработване на висококачествени учебници и други ресурси, разработване на висококачествени учебници и други ресурси, разработване на модул за подготовка на учители по природозащитно образование, програма за квалификация на учители, създаване на Национален център по образование по околна среда, създаване на специален фонд за образование по околна среда са сред по-важните препоръки в този доклад.

Дългогодишната работа на Фондация „ТАЙМ” по въпросите на екологичното образование довело и до създаването на неформална мрежа за екологично образование  и устойчиво развитие, в която до сега са се включили представители на 33 неправителствени организаци, както и учители, директори на училища и др. Мрежата бе учредена на 20.02.2002г. и са проведени 4 национални работни срещи. На тези работни срещи е приета стратегия на мрежата, суздаден е специален лист сървър eco_obrazovanie@bluelink.net, депозирано е общо мнение по приетата Наредба № 3 на МОН за учебниците. Утвърдени са също така и лого и име на мрежата, както са обсъждани и най-добрите практики и проекти, изпълнени до момента. В момента се разработват 2 проекта за развитие на Българската мрежа по екологично образование.

Стратегия на Българската мрежа за екологично образование

Мисия: Да съдейства за развитието на образованието по околна среда и устойчиво развитие (ООС и УР) в България във формалното и неформалното образование.

Основна цел на мрежата:

Да се създаде работеща мрежа от интересуващи се институции, юрицически и физически лица, работещи по проблемите на ООС и УР, като се подпомага индивидуалното развитие и взаимодействието между тях.

Специфични цели:

Да започне изграждане на работеща мрежа за ООС и УР

Дейности:

1. Да се създаде неформална мрежа за ООС и УР
2. Да се създаде и поддържа База данни за организациите – участници в мрежата; техните дейности, опит, познания, налични ресурси, програмни области и т.н.
3. Да се насърчава включването на нови участници в мрежата.
4. Да се идентифицира изграждащата се национална мрежа от училищни Екоклубове.
5. Да се разпространява информация от Базата данни за членовете на мрежата, като по този начин се насърчава развитието на потенциални партньорски взаимоотношения.