Joomla Software solutions Template

Payday loan

Яслената и предучилищната възрасти се характеризират с интензивно физическо и психоемоционално развитие на детето. Повишената емоционалност, неспособността за съсредоточаване и за фиксиране на вниманието, лесната уморяемост изискват спе­циално умение и такт във възпитателно-образователния процес.

Заниманията в детските ясли трябва да са кратки, да се провеждат с малки групи (8-18 деца) или с подгрупи. Продължи­телността през втората година е около 5-10 минути, а през третата може да се увеличи до 10-15 минути. Новите задачи се възлагатслед усвояване на предишния материал. Количеството на знанията трябва да бъде съобразено с възрастовите възможности на децата.

Тъй като организираните занимания запълват незначителна част от бодърстването, необходимо е през останалото време децата да играят индивидуално или групово. Педиатричната медицинска сестра - възпитателка, трябва да бъде непрекъснато с децата, да ги учи да се занимават с играчките и да играе с тях. Важен е индиви­дуалният подход.

Децата от яслената възраст не са достатъчно укрепнали физи­чески и психически, вниманието им бързо се изчерпва, поради което се изисква заниманията с по-голямо напрежение да се сменят с игри с по-спокоен ритъм. Предвидените физкултурни и музикални зани­мания да не се пропускат или заменят с други, тъй като те играят голяма роля за създаване на положителни емоции и разтоварват централната нервна система. Много е важно да не се отлага провеж­дането на лечебно-профилактичните мероприятия - гимнастиката

и закалителните процедури, особено извеждането на децата навън, на открито.

Занuманuята в детските градини имат продължителност, в

зависимост от възрастта на децата и функционалните им възможности:

- за първа група с продължителност от 10-15 минути;

- за втора група - 20 минути;

- за трета група - 20-25 минути.

Занимания с продължителност над 25 минути водят до умора,

разсеяност и снижаване на работоспособността. Почивките между заниманията са от по 10-15 минути.

Съдържанието на занятията, техният обем, както и методичните средства, които се прилагат във връзка с обучението, да са съобра­зени с умствените способности на децата и на развитието на опорно­двигателната им система.

Ефективността на обучението зависи и от реда и разположе­нието на децата по време на заниманията. За целта столчетата трябвада са удобни, децата да се разполагат в полукръг около учителката, за да могат всички да я виждат и чуват добре. Децата от подгот­вителната за училище група, във връзка с по-добрата адаптация къмучилищните условия, трябва да сядат по две и масичките да се под­реждат като чиновете в класната стая.

При честване на празници и исторически събития, посещение на куклен театър и цирк се създават условия за положителни емоцио­нални преживявания, напрежение на вниманието и на двигателнатадейност на децата. При подготовката на празниците учителите трябвада внимават децата да не се преуморяват и да не се претоварват с репе­ПЩИИ, рецитиране, танци, пеене, а и да не стоят дълго прави. От хи­гиенно rnедшце всяко представление, изнаs;яно от децата, трябва да екъсо, за да не ги изморява, а да им създава положителни емоции.

Спазването на режима в детските градини се затруднява, вслед­ствие на честите боледувания на децата. Тази причина разстройва  всекидневната работа и обучението в детската градина, като дей­ства потискащо на децата, които са отсъствували. Когато боледу­ващите се връщат след продължително отсъствие, те трудно се адап­тират към педагога, другарчетата си и към реда и условията в дет­ската градина. Такива деца се нуждаят от индивидуален подход. По-специално внимание трябва да се отделя на деца, които имат от­клонения в характера: лесно избухливи, потиснати, страхливи и др. Важен момент от възпитателния процес в детската градина са подвижните игри, които се провеждат на открито с цялата група. След 10-15 минути групова игра децата се оставят да играят сво­бодно. Времето предвидено за игри, не трябва да се замества с друг вид дейност, защото така се създават положителни емоции у децата.

За игрите на открито трябва да има малки въртележки, катеруш­ки, люлки и пясъчник, който да се почиства редовно. Ръцете задъл­жително се измиват след игра с пясъка. В този режимен момент много важен е индивидуалният подход към децата, особено къмтакива, които не се включват в игрите и остават настрана. Задълже­ние на учителката е да се грижи за децата, които носят очила – да не ги счупят. Задача на педагога е да следи за облеклото на децата, което да е подходящо и да не създава условия за претопляне.

3.2. Хигиенни изисквания към учебните занятия

Важна задача на хигиената на детската и юношеската възраст се явява изучаването и усъвършенстването на учебно-възпитателната работа, с цел създаване на оптимални условия за физическо и психическо развитие на растящия организъм, запазване на максимална работоспособност и добра ефективност.

Образователната система в нашата страна непрекъснато се усъвършенства и училището непрекъснато е подложено на реорга­низации и промени. За да бъдат те наистина в положителна насока, трябва да се отчитат морфофункционалната зрялост на организма, особеностите на нервната дейност и не на последно място, тези промени да водят до укрепване на детското здраве.

Основните изисквания, които имат най-голямо значение за

хигиената на учебно-възпитателната работа са няколко.

3.2.1. Изисквания към обема и съдържанието на учебния материал

На първо място трябва да се постави необходимостта от съоб­разяване на обема и съдържанието и относителната тежест на отдел­ните учебните предмети с възрастовите и индивидуални особености на децата и юношите с техните адаптационни възможности т. е. да се изготвят хигиенно съобразни учебни програми.

Докато възможностите на децата са относително постоянни, то потокът от информация непрекъснато се увеличава, а училището не може да поема всички нови знания и да ги включва в учебните програми. Стремежът е да се дават основите на науките, а у учени­ците да се създадат навици за самостоятелно изучаване на данните от различните науки, които ще им трябват в практиката. Учебните програми трябва да се освобождават от стари знания, от фактически подробности, които нямат съществено значение за усвояване на основите на съответната наука. Процесът на освобождаване от старизнания върви много по-бавно от навлизането на нови и това е една от основните причини за претоварването на учениците.

Основна задача на научните институти, а и на учителите в практиката, е да провеждат проучвания как промените в учебните програми влияят върху физическото, психическото и здравното състояние на децата и когато това не е в благоприятна насока, свое­временно да ги коригират.

3.2.2. Прилагане на разнообразни методи на обучение

Досегашнште класически методи - разказът, беседата, лекцията,сега се използват много от учителя, но при тях информацията навли­за само чрез слуховите пътища. Още по-добри резултати се получа­ват с онагледяването, когато се включва и зрителната система.

Особено полезно за усвояването на нови знания е използването на методи с практическа значимост - упражнения, лабораторни и практически уроци. Това, което учениците сами са направили, изво­дите, до които те сами са стигнали, се помнят много по-трайно. Голямо значение има педагогическото майсторство на учителя. Ако той успява да преподава интересно, не създава познавателни проб­леми на учениците, поощрява ги да изградят положително отноше­ние към неговия предмет, те ще учат с желание. Тогава резултатите ще са много добри.

Усъвършенстването на методите на обучение е свързано с из­ползването на аудuовuзуалнu средства. Те задълбочават предста­вите на учениците, предизвикват заинтересованост и емоционалновъзприемане на новия материал. За хигиенната оценка на аудиови­зуалните средства трябва да се има предвид, че те интензифицират умствения труд, усилват напрежението на зрителната сетивна система, водят до статично напрежение на тялото. При използванетоим трябва да се съобразяваме с възрастта на учениците.

Така например за децата от първи и втори клас слушането на звукозапис може да продължи 6-1 О минути, а гледането на диапо­зитиви и филми - 7-15 минути. Кинофилми и телевизионни преда­вания да са с продължителност не повече от 15-20 минути.

За децата от трети и четвърти клас времето за всички видове аудиовизуални средства може да се увеличи до 20 минути. За средния курс - до 20-25, а за горния - до 25-30 минути. Най-полезно е такива средства да се използват през третия и четвъртия час, когато започва да спада работоспособността. Най-успешни се оказват уроците, ко­гато се използват учебен филм и други нагледни пособия - прибори, макети и др.

Не е ефективно да се планират два урока с аудиовизуални сред­ства един след друг. За една седмица такива уроци трябва да са неповече от три-четири.

Компютърното обучение също навлиза в образователния про­цес. То може да се окаже фактор и за неблагоприятно въздействие, особено върху зрението, опорно-двигателния апарат и психо-емо­ционалната сфера. При първокласници по време на компютъризи­рана учебна дейност снижаването на работния капацитет и пови­шаването на нервно-емоционалното напрежение настъпват след 20 минути работа. Вторият компютърен час е с по-ниска ефективност. Същите изследвания (Митева 1999, с. 263) на 11-18-годишни ученици установяват добро приспособяване на подрастващите при компю­търизирана учебна дейност и игри в продължение на 40 минути. Зрителните оплаквания са водещи, настъпват субективни и обек­тивни явления на умора след 40-та минута. Проблемите от странана двигателната система са специфични и са свързани с принуди­телната седяща работна поза. Настъпват в края на 90-та минута. Навлизащите течнокристални (плоски) LCD монитори значително намаляват оплакванията от зрителната система.

С наредба N2 9 на Министерството на здравеопазването (дв, бр. 46, 1994 г.) се регламентира максималната продължителност на работа на учениците с персонални компютри. За първи клас се допуска едно занятие за деня от 20 минути, а в седмицата - две занятия. За втори и трети клас допустими са две занятия от 20 минути на ден и четири за седмица. В средния курс компютърните зани мания могат да бъдат с продължителност 30-40 минути до две на ден и до четири-пет на седмица, а в гимназиалния курс също се допускат две занятия от 40 минути на ден, но шест-десет занятия за седмица.

3.2.3. Хигиенна организация на урока

Това е едно от най-важните изисквания за оптимизиране на

педагогическия процес. Урокът е основна форма на обучение и въз­питание в училището и вероятно ще се запази за дълго време. Осно­вен хигиенен елемент на урока е неговата продължителност. Опитът в редица страни и у нас е довел до продължителност на учебния час от 45 минути. Това време позволява най-правилно да се решават основните педагогически задачи, такива часове се понасят добреот учениците, особено от горните класове, не водят до значителноизморяване.

За постъпващите деца в първи клас, учебният час от 45 минути е много уморителен и педагогически неефективен. Децата на тази възраст могат да задържат активното си внимание не повече от 15-20 минути. Редица изследвания показват, че съкратените часове от 30-35 минути за деца от първи клас са педагогически по-ефективни, запазва се и приемствеността с детската градина.

Бихме препоръчали така наречения стъпаловиден режим, за времето на адаптация на първокласника. През септември и октомври се предвиждат 3 учебни часа по 30 минути, през ноември и декември по 4 учебни часа по 30 минути и от януари по 4 - от по 35 минути.

В последните законодателни документи на Министерство на просветата (Правилник за прилагане на закона за народната прос­вета дв, бр. 68 от 1999 г.) продължителността на учебния час е за първи и втори клас - 35 минути, за трети и четвърти клас - 40 минути, а за останалите класове от пети до дванадесети - 45 минути, за редовна форма на обучение и 40 минути за вечерна форма на обучение. Съгласно изменение на този правилник (дв, бр. 53 от 2001 г.), когато обучението се организира на две смени, продължителността на учеб­ния час в пети - дванадесети клас може да бъде 40 мин. с разреше­нието на началника на инспектората по образованието на Министер­ството на образованието и науката.

За поддържането на висока работоспособност и за решаването на педагогическите задачи голямо значение има организацията на урока. Като правило първите няколко минути не са много ефективни. Те се използват за подготовка за дейност. Следващият период се характеризира с най-голяма продуктивност на умствения труд. Из­хождайки от това, в първата половина на урока трябва основно дасе отделя време за обяснение на новия материал, а във втората част да се извършва по-лека работа, например изпитването на учениците.

От умението на учителя да свързва своята конкретна дейност със субективните и обективни прояви на умората при децата зависи ефективността на урока. Честото и умело превключване от една дейност към друга също допринася за това. Много важно е взаимо­отношенията учител - ученик да са на равноправна основа, да се създава благоприятна обстановка за изпитване в условията на дискусия, без заплахи, насилие и принуда.

Много ефективни се явяват, особено в началния курс, т. нар. микропаузи. При първите признаци на умора урокът се прекратява за 2-3 минути. Децата стават, правят няколко дихателни леки упраж­нения, раздвижват долните и особено горните крайници при писане. Добре е упражненията да се извършват под музикален съпровод и на чист въздух.

Четенето в първи клас за някои ученици е тежък труд. То изисква голямо психофизическо напрежение, зрително натоварване, мускул­но напрежение за запазване на стабилна поза. Продължителността на непрекъснатото четене за ученици от първи и втори клас е 3-1 Оминути, а за трети клас - до 15 минути. Затова и самостоятелното четене трябва да става в първата част на урока или в средната, катосе комбинира с преразказ, беседа, слушане на аудиозаписи и други методи на преподаване.

Писането в първи клас също е уморително. Необходимо е да се поддържа определена поза и точно да се координират движенията на китката. Умора се наблюдава на 7-10 минута, но най-оптимал­ното време за писане е 3-5 минути.

Целесъобразно е да се провеждат и комбинирани уроци, когато писането се сменя с четене, беседа, рисуване, пеене и Т.н. 3.2.4. Изготвяне на рационално дневно и седмично разписание Това изискване влияе върху хигиенизирането на учебния процес.

За добрата хигиенна организация на работния ден и седмица е важно да се отчита трудността на отделните учебни предмети. Те са разделени на три степени:

- предмети с висока степен на относителна трудност: матема­тика, физика, химия, биология, информатика, обществознание, български език и литература, чуждоезиково обучение, родна реч за началното училище;

- предмети със средна степен на относителна трудност: геог­рафия, история, психология, устройство на автомобила, машино­знание, електротехника, родинознание и природознание за начал­ното училище;

- предмети с ниска степен на относителна трудност: трудово обучение, физическо възпитание, музика, изобразително изкуство, час на класа.

От хигиенно г.ледище е необходимо така групираните предмети да заемат съответното място в дневното и седмичното разписание, като се отчитат кривите на работоспособност за деня и седмицата. За изготвянето на хигиеносъобразно разписание, с което най-лесно да се избягват вредните въздействия на преумората, е необходимо да се има предвид, че повечето ученици през първите часове пови­шават своята работоспособност, а през третия и четвъртия час я намаляват. Затова е необходимо в началото и в края на учебния ден да се постави предмет със средна трудност. Най-трудните предмети, или тези от първа група, трябва да се поставят по време на най-­високата работоспособност (втори-трети час). Предметите с най-­малка учебна трудност се поставят след такива с най-голяма. Дока­зано е, че най-благоприятно е въздействието на предметите от тре­тата група, когато заемат четвъртия час, Т.е. при появата на начал­ните признаци на умората. Да се избягва и поставянето на два трудни предмета с едностранчив характер един след друг например матема­тика и физика, история и география и Т.Н.

При изготвяне...на седмичното разписание трябва да се спазват същите принципи - по-трудните предмети да са в средата на сед­мицата, а в началото и края да са по-лесните. За изготвянето на оптимално седмично разписание първо да се изпълняват хигиенните изисквания, а след това претенциите на отделните учители. Такова

отношение към различната тежест на отделните учебни предмети допринася за хигиенизиране на труда на значителна част от уче­ниците, въпреки че за малка част от тц около 10%, трудните мате­матически дисциплини са най-интересни и най-лесни.

Задължителните учебни часове за една седмица не могат да

бъдат повече от:

22 учебни часа за първи и втори клас;

25 учебни часа за трети и четвърти клас;

З0 учебни часа за пети до осми клас;

З2 учебни часа в девети до дванадесети клас.

Задължителните учебни часове включват задължителната и задължително избираемата подготовка. (Закон за степента на обра­зование, общообразователен минимум и учебен план. ДВ, бр. 67, 1999 г. чл.16 ал. 1 и 2)

Свободноизбираемата подготовка е с продължителност до 4 учебни часа и не е задължителна за учениците. (Същия закон допъл­нен в ДВ, бр. 95 от 2002 г. чл. 15 ал. 4)

3.2.5. Изисквания към почивките

Работоспособноcтrа на учениците се определя и от времето за

отдих. При урочната работа основно значение имат междучасията. За да са ефективни, те трябва да са с достатъчна продължителност. Многогодишният опит е довел до междучасия с продължителност 10 минути и едно удължено от З0 минути по схема 10-10-З0-l0-10. В началното училище най-благоприятен вариант е с две малки меж­дучасия и с едно голямо в средата, 10-20-10 минути. Удачен е и опитът за две удължени междучасия по схемата 10-20-20-10 минути. Този вариант позволява през първото голямо междучасие да закус­ват децата от началния курс, а през второто голямо междучасие ­големите ученици. Нормативно това е уредно с Правилник за прило­жение на закона за народната просвета, ДВ, бр. 68, 1999 г. чл.96 ал. 2, според който междучасието може да бъде от 1 О до ЗО минути.

Освен продължителността на междучасието, много важна е и неговата организация. Най-добрият отдих е смяната на еДНа дейност с друга. След умствената работа със статическо напрежение най­подходящи са подвижните игри, занимания с умерена интензивности емоционален подем. Желателно е през междучасията децата да се извеждат навън, особено при хубаво време. Това увеличава престоя на чист въздух, дава възможност за двигателна активност,

която е физиологична потребност за тях. Не трябва да се използват междучасията за шумни игри с голямо физическо напрежение или за повторение на уроците и писане на домашните работи. Най-добре е децата да провеждат междучасията по тяхно усмотрение под наблюдението на педагог.

Значение има и седмичната почивка, която дава по-големи възможности за пълноценен отдих. За събота и неделя не е жела­телно да се дават домашни задачи. Това време трябва да се използва за организиране на излети, за помощ на родителите и др.

Въпреки добрата организация на работата в учебното заведение, след известен период се наблюдава умора. За да се поддържа висока работоспособност през цялата учебна година, учебните занятия се прекъсват и учениците излизат във ваканции. През това време е желателно те да посещават благоприятни в климатично и екологично отношение места. Спортът и закаляването трябва да бъдат основната грижа на родители и учители през ваканцията, а не четенето на кни­гите от списъка с литературни произведения и решаването на мате­матически задачи. На учениците се обяснява, че ваканцията не се дава за да се прекарва денонощно пред компютъра или друго без­целно занимание, а да се свърши някаква полезна работа в  къщи или на село при баба и дядо, да се намери подходяща работа за възрастта, която ще подпомогне финансово семейството.

В българското училище са регламентирани следните ваканция: лятна, коледна, междусрочна, пролетна или великденска. За първи клас има и допълнителни дни за отдих в средата на първия срок. (Правилник за прилагане на закона за народната просвета ДВ, бр. 68 от 1999 г. чл. 91 ал. 2)

3.2.6. Умора, преумора

След всяка работа, умствена или физическа, настъпва умора,

при която се наблюдават фазови състояния. В първата фаза учениците са възбудени, не внимават, извършват немотивирани движения на чина, разговарят, пречат за нормалното протичане на урока. Трудно се поддават на педагогическо въздействие. При втората фаза на умора учениците са апатични, не учаcrват в урока, сънливи са, не пречат на останалите, но са "изгубени" за учебно-възпитателната работа.

Ако учениците хронично не се възстановяват след умствен и физически труд, може да настъпи преумора. Докато на умората се гледа като на физиологично състояние, необходимо за предпазване

на нервните клетки от увреждане, то преумората е патологично състояние, което се характеризира с трудно възприемане на препо­давания материал, настъпват смущения в мисленето, усвояването, паметта, вниманието. Преуморените ученици имат главоболие, без­съние, намаляване на апетита, апатия и др.

Условия за преумора се създават в профилираните езикови и математически гимназии. Освен изпълнението на задължителната обща програма, учениците отделят много внимание и на специал­ните дисциплини. В резултат умственото натоварване при тях достига36 часа на седмица, без да отчитаме времето за подготовка на уро­ците и домашните работи. Естествено, че такова натоварване може да се отрази неблагоприятно на здравето. При ученици от послед­ните класове на такива гимназии се наблюдават два-три пъти по-­често неврози, артериална хипертония, късогледство, снижаване на показателите на жизнената вместимост на белия дроб и др. (Покровский 1979,439 с.)

Освен поради неспазването на хигиенните изисквания към учебно-възпитателния процес, преумората може да е в резултат на нехигиенични условия, замърсен въздух, недостатъчно осветление, високо ниво на шум, лошо качество на учебните пособия, нерацио­нално хранене. Важно значение имат недоспиването и тежките нервно-психични преживявания. Преумора може да се получи и при неспазване на дневния режим.

3.3. Хигиена на дневния режим

Дневният режим е научно обоснован ред на труд и почивка, съобразен с възрастовите и индивидуални особености на отделния човек. При такъв ред в голяма степен се облекчава функцията на нервната система, на кората на главния мозък и на всички останали органи и системи на организма. Ученици, които спазват правилен режим, имат по-добро развитие, по-рядко боледуват, по-лесно усвоя­ват нови знания и показват по-висок успех в училище.

3.3.1. Физиологични основи на дневния режим

Редът и ритмичността имат огромно значение за човешкия

организъм. Хилядолетия ние сме се приспособявали към 24-часовия ритъм, наречен още циркадианен. Тази ритмика е станала важно условие за нормалното протичане на всички жизнени процеси в нашето тяло.

Редица наблюдения и експерименти показват, че човешкият организъм си е изработил биологичен часовник, работещ с точност ДО минути. Ролята му се изпълнява от ядра в мозъка, разположени над мястото, където се кръстосват очните нерви. Разрушаването на тези ядра нарушава циркадианните ритми при хората и другите бозайници. Този часовник ръководи всички прояви на жизнената дейност на човека и те протичат по-активно през деня и по-бав­но през нощта.

Например пулсът е най-бавен към 3-4 часа, а най-ускорен към 16 часа, кръвното налагане е най-ниско между полунощ и 4 часа сутринта, а най-високо е следобед между 17 и 20 часа. Честотата на дишането и температурата на тялото намаляват през нощта и се повишават в следобедните часове на деня, Т.е. проявите на жизне­ната ни дейност отслабват през нощта, когато организмът почива, и се усилват през деня. Подобна ритмика е забелязана и през сед­мицата. През работните дни всички наши органи и системи работят интензивно, а през почивните дни ритъмът рязко се забавя.

Тези циркадианни ритми са предразположили нашата нервна система да се приспособи и да работи стереотипно (неизменно), или по шаблон. Например всеки ден извършваме определени дей­ности, в една и съща последователност и в определено време ­ставане от сън, хранене, работа, почивка, сън и Т. н. Тази последо­вателност Иван П. Павлов нарича външен стереотип. В резултат на този външен стереотип, кората на крайния мозък изгражда връзки между последователно възбужданите центрове на мозъка и тези на биологичния часовник. Тези връзки Иван П. Павлов нарича вътрешен стереотип, или още динамичен стереотип, защото той може да се преустройва. Изработването на стереотипа се създава постепенно с изразходване на значителна нервно-психична енергия. Преобра­зуването му е свързано с нови усилия и с неприятни субективни усещания. Това много добре се наблюдава при смяната на астроно­мическото време с лятното часово време през пролетта, и връщането му обратно през есента.

Динамичният стереотип е физиологичната основа на дневния режим у всеки човек, независимо от това, дали той съзнателно е установил известен порядък на своя труд и на почивката си, или това се извършва, без да е специално обмислено и без да се реали­зира съзнателно. Динамичният стереотип улеснява съществуването на човека. На негова основа се осъществява цялата дейност, свър­зана с ежедневното ни съществуване - хранене, почивка, работа, сън. На тази основа се провежда и учебно-възпитателната работа на учениците и техните занимания в къщи.

3.3.2. Основни моменти на дневния режим

В основата на дневния режим трябва да бъдат анатомо­-физиологичните особености на децата и преди всичко тяхната нервна дейност, която осигурява реактивността им спрямо околната среда. Дневният режим не се определя само от биологичните фактори и взаимодействието им с природните, но и от социалната среда. Имат значение и индивидуалните особености на децата.

Ежедневното повторение по едно и също време на определен режимен момент допринася за придобиване на нагласа за изпъл­нението му. Успоредно с това се усвояват и укрепват хигиенните и здравни навици. Нарушението на установения или неправилно орга­низиран режим оказва неблагоприятно влияние върху развитието и здравното състояние на децата. Настроението им се понижава, рабо­тоспособността намалява и физическото им развитие се задържа.

Следователно за укрепване на здравето, провеждане на рацио­нално обучение и правилно възпитание на децата и учениците трябва да се създават условия, които ще осигуряват редовно и точно спаз­ване на дневния режим. Тогава те ще имат добро физическо и пси­хическо развитие, по-голяма работоспособност, по-лесно ще усвоя­ват нови знания и умения, по-лесно ще придобиват навици и по-­рядко ще боледуват.

Дневният режим на човека се установява веднага след неговото раждане и е желателно да продължи през целия му живот. Всички режимни моменти трябва не само да започват в определен час, но и да продължават предвиденото за съответна възраст време. Естест­вено е съставните моменти на режима да имат различно съдържание и продължителност и да се променят с по-нататъшното развитиена индивида.

Хигиенните изисквания към съня са изключително важни Здравият и пълноценен сън с достатъчно времетраене е едно от условията за укрепване на детския и юношески организъм и оси­гурява правилното му развитие. Съобразно възрастта на подраст­ващите се препоръчва следната продължителност на съня:

- предучилищна възраст - 12 часа, от които 1/2 следобед;

- начална училищна възраст - 10-11 часа; - пети-осми клас - 9-10 часа;

- девети-дванадесети клас - 8-9 часа.

Продължителността на съня е индивидуална и посоченото вре­

ме е ориентировъчно. За физически слаби, хронично болни и често боледуващи деца се препоръчва освен нощния сън и един-два часа дневен сън. Ако сънят премахва умората и възстановява силите, ако след сън преобладава бодро и жизнерадостно настроение, това показва, че е с достатъчно времетраене.

Условия за добър сън са: проветрена стая или постоянно отворе­но малко прозорче, умерена температура в помещението (16-18⁰ С, при закалени деца и по-ниска), сравнително твърдо легло, по-дълго с 20-25 см от ръста на детето, равен и плътен дюшек, ниска възглав­ница, свободно ушита нощница или пижама от памучен или ленен плат, чисто и удобно спално бельо. От значение за нормалния и достатъчен сън е лягането и ставането по едно и също време. Тогава лесно се заспива и събуждането е безпроблемно.

При подготовка за сън не е желателно да се караме на детето. Това може да пречи за своевременното му заспиване. На децата не трябва да се четат страшни разкази или да гледат такива предавания по телевизията. Те предизвикват дълбоки преживявания и страх. Вследствие на това сънят протича неспокойно. Децата говорят насън, викат, скачат от леглото. Прекаляването с гледането на телевизионни програми може да доведе до недоспиване и преумора. При децата от предучилищна и начална училищна възраст всички развлечения, тържества, забави, празнувания, се провеждат само след обяд и в никакъв случай вечер, защото се създават много емоции и заспиването се затруднява. За най-здравословно се смята ранното лягане и сънят до полунощ. Това позволява да се спи само през нощта, когато сънят е най-полезен за човека, и да се става рано.

Децата, а много по-често възрастните страдат от безсъние. Ето

някои препоръки за пълноценен сън:

- Преди лягане да се направи кратка разходка.

- Да се прочете забавно и весело разказче или приказка.

- Да се пие прясно мляко, айран или чай от мащерка, маточина,

дилянка или други успокояващи билки.

Събуждането през нощта не трябва да предизвиква притесне­

ние, а времето да се използва за свършване на някаква полезна ра­ бота. На възраCТlШЯ човек въобще няма да му навреди, ако една нощ спи по-малко, на следващата той ще компенсира. Използването на сънотворни средства да става само по лекарско предписание, и то при тежки житейски ситуации - раздяла, смърт на близък чо­век и др.

. Здравословното хранене е важен момент от дневния режим. Количеството и качеството на необходимата храна се определя, в зависимост от възрастта и извършената работа. Тези изисквания се разг.леждат в раздела "Хигиена на храненето". Важен момент е да се определи честотата на хранене и количеството храна на един прием. Най-добре е за децата 4-5 кратно хранене, като 25 % от кало­рийния състав се дават на закуска, 35 % - на обяд, 15 % - на след­обедна закуска и 25% - на вечеря. За възрастните хора се препоръчва трикратно хранене. Изключително важно е поемането на хранатада се извършва винаги в едно и също време.

Времето за училищна подготовка на ученика от първи клас не трябва да е повече от 30 минути, за началния курс - 1,5 часа, за прогимназиалния - 2,5 часа и за гимназиалния - 3,5 часа. За учени­ците от математическите и езикови гимназии вече споменахме, четези изисквания не се спазват, затова и заболяемостта при тях е по-­висока. Задължение на класния ръководител и на родителите е да научат детето да се подготвя за училище рационално.

Извънкласни и извънучилищни форми. Общата седмична продължителност за началния и средния курс на обучение не трябва да надвишава 1-2 часа, а за горния курс - може да достигне до 4-5 часа. Не е желателно едно дете да посещава едновременно курсове по чужд език, музикален инструмент, компютърна грамотност, тан­цова школа и някакъв кръжок в училище. Препоръчва се извън­класните форми да са свързани със спортни занимания и туризъм. Безконтролното и продължително гледане на телевизионните прог­рами, играенето на компютърни игри и "чатенето" в Интернет уве­личава обездвижването, намалява времето за сън, за спорт и почивка, води до здравни и възпитателни проблеми.

Почивка. Тя трябва да протича в игри, забавления и спорт. На детето от предучилищна и начална училищна възраст е необходимо да се осигури 3,5 часа престой навън. За по-големите ученици, неза­висимо от сезона и метеорологичните условия, минималният престой е 2,5 часа. Най-добрата почивка са разходките на открито и спорта.

При изготвянето на дневния режим е необходимо да се имат предвид различните смени на обучение. При занятия в 1 смяна, преди обяд, има възможност за съставяне на най-добър физиологично съоб­разен режим както в училище, така и вкъщи. При 11 учебна смяна учениците отиват вече уморени от подготовката за следобедните учебни занятия. Обикновено се нарушава времето за престой на открито и игри.

Пълноценен дневен режим трябва да се организира в училищата интернати. Обикновено това са училища по изкуствата, оздрави­телни училища, социални домове за деца и юноши и др. Проблем вучилищата интернати е създаването на диференциран режим, взависимост от учебното заведение и индивидуалния подход към вся­ко дете в зависимост от неговите способности и здравно състояние.

Задължение на всеки учител е да стимулира децата към спазване на дневния. режим. В детската градина примерният дневен режим се излага на видно място за сведение на родителите. В училищата, от първи до дванадесети клас, е необходимо да се отделя поне един от часовете на класа за изготвяне на дневен режим и за обясняване на ползата от спазването му. На родителските срещи трябва да се изтъква голямото значение от спазването на дневния режим, да се изисква от родителите да следят за изпълнението му. Спането, храненето и ученето да стават в едно и също време.

Особено внимание и контрол е необходимо на времето отделяно за гледане на телевизия и развлечения с компютър. Това са дейности, които увличат децата и те не могат да се самоконтролират, което води до нарушаване на изискванията и до преумора. Тук въздей­ствието трябва да е тактично и да се дава личен пример. В седмич­ната телевизионна програма да се уточни предварително кои преда­вания да се гледат. Компютърът да се използва приоритетно за инте­лектуални дейности, събиране на информация от Интернет, пови­шаване компютърната грамотност и т.н.