Joomla Software solutions Template

Payday loan

Театротерапия като понятие – това е спонтанна драматическа игра , използвана с терапевтична цел при деца и възрастни с характерологични разтроиства.

Драматерапията / Театротерапията днес е една от най-разпространените видове арт-терапевтична практика . Нейните разнообразни видове техники , базиращи се на разнообразни принципи ,философия ,школи  и т.н.., обединяват много широк кръг от арт-терапевти ,  от учени и практици , от преподаватели и изследователи , които обслужват все по нарастващ брой клиенти по всички крайща на света . Театротерапията  със своите разновидности има сравнително най-дълга история в съществуването и приложението си .

Според Н.Силами при театротерапията свободният израз на конфликтите улеснява отреагирането на изтласканите чувства . Пак свободният израз позволява и частичното осъществяване на личността ( в плана на фантазията ) , дава възможност поне в ролева форма да бъде такъв , какъвто би желал да бъде. А резултатът във финалната фаза е , че всичко това води до модификация на поведението на човека по посока на една по-  добра адаптация към действителността.

Драматерапията и нейното приложение днес е изключително широко и многоспектърно: в болниците и различните терапевтични практики , както и в образователните институции в техните разновидности под формата на групови или индивидуални занимания ; при арт-терапевтичната  дейност на т.нар. ”терапевтичен театър„ или под наименованието на драматерапевтичните „групи за поддръжка „ и т.н.

Къде практикуват драма терапевтите? Ето част от възможните реализации:

• заведенията за психично здраве
• училищата
• болниците
• центровете за лечение на зависимости
• дневните центрове за възрастни
• изправителни заведения
• обществени центрове
• извън-класни занимания
• приюти
• домове за юноши
• заведения за медико-социални грижи
• кабинети на частна практика
• корпорации
• театри
• проекти по места
• медицински училища
• обучителни организации

Първоначално, драма терапевтът прави оценка на нуждите на своя клиент, а след това прави избор на подхода, който най-добре би отговорил на тези нужди. Драматерапията може да приеме много различни форми в зависимост от индивидуалните и групови нужди, от нивото на умения и способности, от интересите и терапевтичните цели. Процесите и техниките биха могли да включват импровизация, театрални игри, разказване на истории и разиграване. Много драма терапевти използват текстове , представления или ритуали за да обогатят терапевтичния и творческия процес. Теоретичните основи на драматерапията лежат в драмата, театъра, психологията, психотерапията, играта и процесите на взаимодействие и творчество.

От драма терапия могат да се възползват участници от всички възрасти. Клиенти биха могли да станат хора , възстановяващи се от зависимост , дисфункционални семейства , хора, страдащи от разстройства на развитието , преживели насилие , настанените в затвори, бездомните, заболели от СПИН, възрастни хора, хора с личностни разстройства, млади хора в риск, както и общността като цяло.

Драматерапията има голяма ефективност като вид арт-терапевтичнен подход и техника. Може би това се далжи на нейният универсализъм , възможността за приложението на този метод както като групово , така и като индивидуално средство на арт-терапевтична работа. Изключително открояваща е и нейната демократичност , достъпността на този метод за разрешаване както на вътрешните проблеми на отделния индивид , така и за междуличностните взаимоотношения . Драматерапията е свързана със свободната проява  на чувства на киентите ,както и със спонтанността на тяхната дейност и действията им. А оттам и с реализацията на социалната природа на хората.

Драматерапията с лица с трудности при обучението :

Тука става въпрос както и за деца ,така и за възрастни хора.Все повече хора имат необходимост от продължаване на някакъв вид образование ( дори и в по-напреднала възраст ) от нова квалификация , от нови професии , от преквалификации и т.н. Приложението и практикуването на драматерапията като вид арт-терапевтична дейност именно при лица , изпитващи трудности при обучението , е сфера на занимания , на научните интереси , на дългогодишната дейност на известната специалистка в тази област на познанието , науката и практиката Джоселин Джеймс.

Англичанката д-р Джоселин Джеймс е признат авторитет и в международен план по тези проблеми . Специализирала се в дейността по прилагането на техниката на драматерапията при лица с проблеми в обучението ( деца и възрастни ) .Първоначално е завършила филология и английска литература. По-късно се ориентира към арт-терапията , преминава през различни курсове на обучение и квалификация и двигателна терапия . Авторка е на множество публикации .Според Джоселин Джеймс терминът „хора ,изпитващи трудности в обучението„ се отнася до една широка популация от индивиди с широк диапазон от специфични характеристики и особени потребности. Сред тях са такива симптоми които са ясно диференцирани като „синдром на Даун” или   „аутисти” .Но сред тази категория „трудно обучаеми”  попадат често и лица чието  определение е доста трудно ,а етимологията на проблемите им от здравословно , психическо , социално естество остава неясна. За жалост , именно за такава категория лица според Джоселин Джеймс , обикновенно се използва  „маскираш термин” обикновенно използван за обозначаване на хора , описани исторически като умствено изостанали . В практиката си д-р Джеймс се опитва да наложи нова нагласа към възприемането на тези лица , нови подходи при работа с тях ,отношение към тях ,базиращи се на принципите на хуманизма . От тази позиция тя игнорира , даже напълно отхвърля взаймоотношенията между арт-терапевтите и тези клиенти изградени на базата на взаймоотношенията между лекар и пациент , между лекуващ и болен , отрича построяването на тези контакти като между терапевт и клиент , като ги поставя извън сферата на анализа. Според нея главното е да се търси партньрството , да се формират хуманни взаимоотношения. Защото  „тези хора са умни , проницателни и способни хора” които наистина са със сериозни трудности в двигателната координация , при сензорното възприятие , понякога в речта или комуникацията. Тези индикации не трябва да са повод тези категории лица да не бъдат възприемани като напълно равностойни членове на обшеството .Дж.Джеймс изтъква и друг проблем , че „хората , изпитващи затруднения в обучението , страдат от множество психологически и  емоционални  последствия от потенциалното им антихуманно игнориране и пренебрегване , от отчуждението  вожществения живот , на което често са подложени .

Една от главните цели на успешно прилаганата драматерапия е именно тези килиенти да се превърнат от пасивни реципиенти на грижите и вниманието от страна на социалните служби в лица ползващи потенциални възможности в контекста на надомното лечение или на амбулаторията.С поред Дж.Джеймс именно драматичното изкуство може да изследва царството на въображаемото , включващо трансцеденталните и архитипичните изменения в колетивно-безсъзнателно .Също както и достигането до позитивни емоции на драматичното изкуство могат да бъдат източници на открития и прозрения.

Клинична практика на драматерапевта

Дейността на драматерапевта в клиничната практика е съществен момент от цялостната му дейност , а съблюдаването на редица правила , условия , изисквания обезпечава в една оптимална степен и ефективността на дейноста му на арт-терапевта , а съответно и резултативността му при работа с неговите клиенти.На първо място се изтъква , че една моного съществена част от този процес се явява супервизията.А за това как успешно трябва да функционира клиничната практика на драматерапевтите, се привеждат и следните фактори , които е необходимо да бъдат включени :

• познания на клиента за драматерапията
• наличието на конфиденциалност
• оценка на клиента и обзор на процеса
• своевременни терапевтични записи или  междудисциплинарно описание на случеите
• редовно информиране на агента, по чието направление клиента е насочен  за драматични сеанси
• при случаи, когато драматерапевта е обезпокоен от състоянието на своя клиент, да се проведат допълнителни разговори със агентите, които са го насочили
• използване на механизмите на мониторинга за потвърждаване на високите стандарти на качествата на оказваните услуги
• много добра осведоменост за новите разработки и изследвания, провеждани по въпросите на драматерапията
• информиране на други специялисти за това, което може да постигне драматерапията
• остановяване на време за изчакване за действия, насочени по посока на лечението на клиентите, както и фиксирането на определени индивидуални граници на това лечение
• гарантиране на това, че клиентът е бил приет на време за лечение, което да отговаря на Устава за пациентите
• въвеждане на съвременни записи на посещенията
• посещаване на клинични събирания
• гарантиране на ефективно водене на статистиката

подсигуряване на ефективна комуникативна мрежа във случай на командна работа

Коректното и стриктното съблюдаване на изброените фактори би подсигурило „програмна гаранция за високо качество” при работата на драма терапевтите.

Като форма на  арт-терапевтична работа драматерапията почти напълно се отнася към груповата терапия.

Структуриране на драматерапевтичната работа

Драматерапевтичната сесия се подразделя на три части . Всяка една част от тези части е органично свързана с другите . Това е така защото сесията при драматерапията е един непрекъснат процес .

Първи етап- се явява подготвителен , най-вече по посока на взаимодействие с останалите участници , когато се разкриват един пред друг . Подготовката се отнася за активизиране на въображението, на мислите и чувствата, на лицата ангажирани в тази форма  на арт-терапевтична дейност .Този първи етап е от голямо психологическо значени за по нататашното протичане на цялата сесия , защото именно при него клиентите формират своята нагласа и готовността за бъдещата съвместна работа. Наред с това , те постепенно започват да осъзнават собствените си способност , а и тези на останалите.

Втори етап- има по изявен драматичен характер  , тук се изготвя съответния сценарий,миналите ситуации се изследват като им се придава и ново звучене . Именно в този етап клиентите започват да изпитват чувството на приятно удивление от изживяването на тези събития и състояния , които са им се стрували напълно обикновенни и незабележителни.

Трети етап- връща участниците към техният обикновен статус и привичното им поведение.